Решение по дело №1583/2020 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 260110
Дата: 17 март 2021 г. (в сила от 28 юни 2021 г.)
Съдия: Радосвета Добрева Станимирова
Дело: 20204210101583
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

рЕШЕНИЕ №....

гр. Габрово, 17 март 2021 г.

 

 

в името на народа

 

 

     РАЙОНЕН СЪД Габрово в открито заседание на 16 март 2021 г., в състав:

                                                           Съдия: радосвета станимирова

 

при секретаря красимира николова, като разгледа докладваното от съдия станимирова  гр. д. № 1583 по описа за 2020 г. на ГРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на от К.П.П., егн**********, пост. адрес- гр. Габрово, ул. ******** №1, ет. 14, ап. 96; против "БОКА 2017 " ООД, еик200154356, гр. несебър, к. к. слънчев бряг, к-с амара, офис 1, представлявано от к.в.н.,  трудов спор,  бързо по смисъла на чл.310 ал.1 т. 1 от ГПК.

 

В исковата молба ищецът излага следните твърдения:

С ответника са били в трудови правоотношения, съгласно сключен трудов договор №74 от 15.07.2020г.

Договорът е сключен на основание 67,ал.1. във вр. с чл. 70, ал.1 от Кодекса на труда, за неопределено време - на пълно работно време - 8 - осем часа.

Трудовите си задължения е изпълнявал до 24.08.2020г.

На 22.08.2020г. с писмено предизвестие и в личен разговор съобщил на Управителя на дружеството- работодател, че желае да прекрати трудовото правоотношение, поради крайно лошите условия на труд, многото извънредни часове работа и силно влошеното му здравословно състояние.

Същото не било взето под внимание и трудовият му договор е прекратен на основание Заповед № 65 от 24.08.2020г. на Управителя на „Бока 2017" ООД.

През този период е полагал труд над уговорената продължителност от 5 дни или 40 часа седмично.

Законодателят е определил с императивни правни норми задължителното съдържание на трудовия договор, като сред елементите на същия се явява и уговорка за продължителността на работното време.

Страните са уговорили такова, като липсват доказателства писмено да е сменяна продължителността на същото чрез уговорки между тях.

Следователно, на него му се дължи трудово възнаграждение съобразно договорената продължителност на работното време.

Фактическото полагане на труд над уговорената продължителност по своя характер представлява извънреден труд и следва да се заплаща с увеличение.

За периода от 15.07.2020Г. до 24.08.2020г., е положил извънреден труд от 171 часа равняващи се на 3 325 лева, който извънреден труд не му е заплатен.

ИСКА да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 3 325 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 15.07.2020г.- 24.08.2020г.,  ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

 

Ответникът не е представил писмен отговор в установения едномесечен срок.

 

От писмените доказателства: заверени копия на трудов договор № 74/15.07.2020 г., заповед № 65/24.08.2020 г. на осн. чл. 71 ал. 1 от КТ, фиш за заплата за м. Август 2020 г., известие за прекратяване на трудовите правоотношение от ищеца, покана до ищеца, протокол за извършена проверка от Инспекция по труда, разплащателна ведомост за м. Юли 2020 г., присъствена форма за м. Юли и Август 2020 г. и графици за м. Юли и Август 2020 г., писмените доказателства по опис на лист 50 от делото изготвените въз основа на тях заключения на вещото лице с Д.К.     не се установява по документи ищецът да е полагал извънреден труд над уговорения 8 часов работен ден за процесния период.

От показанията на свидетеля К. се установява, че е  работил от 27.05. в хотел "Диаманд" в курортен комплекс Слънчев Бряг до 26.08.2020 г. Работил като чистач на басейна и около самият хотел правел оборка около оградата. Познава ищеца от много години, били приятели. Миналата година работел в едно заведение близко до мен, в ресторант. Неколкократно правил  опити да отиде при него и да се видят, но бил зает. Не бил минавал от там, защото нямал физическата възможност да се видят, имал почивни дни, но не навън не излизал, защото бил на центъра на самият комплекс, на 50 метра от плажа. Ресторантът бил на около километър и половина от него. Не знае как се казва ресторантът, не го интересувало. Ищецът работел като главен готвач. Виждали 2 или 3 пъти за целия период, като последния път го видял с превързан крак и едвам ходел. Края на Юли месец го канилна рождения си ден, понеже имали много работа и след това като се беше разболял, когато беше ходил до поликлиниката на превръзка. Края на Август си тръгнал от ресторанта. В началото имал почивки след обяд когато се канели да ходят на плаж, но в последствие така се случило, че е все на работа. Бил зает. Един път дошъл  в 12,00 часа вечерта. Работното време било от 10,00 часа сутринта до 11,00 часа вечерта, като трябва да има и почивка, след това той нямал време. Предложил му да дойде при него на работа, като няма почивни дни. Обсъждали по телефона, като му кажел, че има почивка и някак му завиждал. И в сезона не е имал почивка. Поддържали  постоянно контакт по телефона с цел да се видят, но не успели. Работното му време не му оставяло място дори свидетелят  да отиде.

Видно  от протокол за извършена проверка  от 16-9-2020 г. на ДИТ гр. Бургас от графика за работа през м.август 2020г. се установило, че К.П. не е имал необходимата 12 часова почивка между работните дни 3 и 4 август 2020 г., което потвърждава показанията на св. К., че ищецът не  е имал достъчна почивка, не имал изобщо почивки и почивни дни през целия сезон.

При подневното отчитане на работното време, когато работник или служител отработи в повече от законоустановеното работно време за длъжността, то се отчита като извънреден труд във всеки отделен месец и за него се заплаща възнаграждение в увеличен размер, съгласно чл. 150 във вр. с чл. 262 от КТ.  При нормирания работен ден, освен в случаите на официални празници и извънреден труд в почивни дни, се заплаща и за положения в работните дни извънреден труд според уговореното, но не по-малко от 50 на сто /чл. 262, ал. 1, т. 1 от КТ/. По въпросите относно доказването на посочените искове е формирана практика на Върховния касационен съд, ръководна за съдилищата в тяхната правораздавателна дейност, съгласно което е възприето, че доказателствената тежест да установи завишаването на месечната продължителност на работното време е на работника, като в процеса на доказване са допустими всички доказателствени средства, в това число и свидетелски показания. ВКС разяснява още, че неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност сама по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя хипотезите на чл. 143, ал. 1 от КТ, като въпрос на конкретна преценка, с оглед становищата на страните, доводите им и събраните по делото доказателства, е установяването или не на положен извънреден труд. /Решение №14/27.03.2012 г. по дело №405/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ В тежест на работодателя е да докаже заплащането на извънредния труд, ако такъв в действителност е положен, като са допустими писмени доказателства и съдебни експертизи. Когато насрещните страни спорят относно дължимото и съответно заплатеното трудово възнаграждение поради различия в твърденията относно продължителността на работното време, неговото разпределение и възприетия начин за отчитането му, тогава всяка от тях трябва да докаже пълно и главно фактите и обстоятелства във връзка с конкретните си твърдения. Преценката за вида и условията при които е положен извънреден труд е на съда, който ако счете, че с оглед приложимите за случая правила е положен извънреден труд и той е останал незаплатен, следва да го присъди, на основание чл. 150 от КТ във вр. с материалната уредба на чл. 262, чл. 263 или чл. 264 от КТ.

Настоящият съд, внимателно анализирайки показанията на разпитания свидетел в съвкупност с писмените данни  във връзка с твърденията и процесуалното поведение на всяка една от страните по делото, намира за обоснован извода, че ищецът е полагал извънреден труд  в предприеятието на ответното дружество, съобразно изложените конкретни фактически твърдения с исковата молба- 171 часа за процесния период, от които  60 часа са били през почивни дни, като от показанията на свидетеля К. се установява, че той е работел от 10 часа сутрин до 23 вечер всеки ден и не е имал нито почивки, нито почивни дни. Ответното дружество не ангажира доказателства, годни да оборят така изложените обстоятелства.

 Размерът на дължимото възнаграждение при извънреден труд съобразно заключението на вещото лице Д. К. е следния:  

·      при разценка на час - дневна ставка, е в размер на 3,66 лв.

·      при разценка на час, дневна ставка плюс добавък за извънреден труд- е в размер на 5,49 лв. за работни дни;

·      при разценка на час, дневна ставка плюс добавък за извънреден труд- е в размер на 6,41 лв. за почивни дни;

·      111 часа х 5,49 лв.=609,39 лв.

·      60 часа х 6,41 лв.=384,60 лв.

·      общо 993,99 лв.

 

Като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан до посочения размер от 993,99 лв., ведно с законната лихва от подаване на исковата молба на 15 октомври 2020 г. докончателното заплащане, а в останалата част следва да се отхвърли като неснователен и недоказан.

 

Разноски

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за адв. възнаграждение  съобразно отхвърлената част от иска /70,10%/ в размер на 329,47 лв. на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.

 

Водим от горното съдът

Реши:

осъжда "БОКА 2017 " ООД, еик200154356, гр. несебър, к. к. слънчев бряг, к-с амара, офис 1, представлявано от к.в.н. да заплати на К. П.П., егн**********, пост. адрес- гр. Габрово, ул. Петър берон №1, ет. 14, ап. 96; 993,99 лв.- възнаграждение за положен извънреден труд за периода 15.07.2020г.- 24.08.2020г.,  ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 15 октомври 2020 г. до окончателното й изплащане, и отхвърля предявения иск в останалата част акто като неснователен и недоказан.

 

осъжда К. П.П., егн**********; да заплати на "БОКА 2017 " ООД, еик200154356, разноски в размер на 329,47 лв., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК .

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от 31 март 2021 г., пред ГОС.

 

 

СЪДИЯ :