Р Е Ш Е
Н И Е
№ 228
град Велико Търново, 14.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 598/2019 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба, подадена от „Биляна“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Българско Сливово,
общ. Свищов, чрез *** Н. Ш., против Акт за обезщетение на умрели /убити/
животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни
суровини, фуражни добавки и инвентар от 05.09.2019 г., издаден от директора на
Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново. Жалбоподателят твърди,
че посоченият административен акт е незаконосъобразен, като издаден в противоречие
с материалноправните разпоредби на чл. 144-147 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ и поради несъответствие с целта на
същия, като определеният размер на цената на прасетата и свинете от посочените
в акта разновидности не отговаря на пазарните цени на животните в страната. Сочи,
че за убитите стокови животни по т. 1, т. 2, т. 5, т. 10 и т. 13 са взети
предвид обявените цени от НСИ, което от една страна било незаконосъобразно, а
от друга – тези цени не кореспондирали с реалните пазарни цени. Твърди, че дружеството
търпи загуби не само от занижената оценка с определените единични цени, а също
така не били съобразени и направените от свинекомплекса разходи за отглеждането
на животните, транспортните разходи, за почистване, дезинфекция на стопанствата
и оборудването и т.н., като в тази връзка се позовава на разпоредби на
Регламент (ЕС) № 652/2014 г. на Европейския парламент и
на Съвета от 15 май 2014 г. и Решение за изпълнение (ЕС) 2015/144 на Комисията от 28 януари 2015
г. Прилага примерен план на разходите за ликвидиране огнището на африканска
чума, възлизащи приблизително на 1 136 613 лв., невъзстановени от
БАБХ. Намира, че пазарните цени на свинете, селектирани като породи извън
страната следва да бъдат определени и при включване на разходите на дружеството
за транспортиране и закупуване на
генетичен материал и генетична такса, при което цената им се явява
по-висока от тези на стоковите свине за угояване. Възразява и по отношение на
оценката по данни от НСИ на свинете от 50 до 80 кг. Предвид изложеното моли да
бъде изменен оспорения акт като се увеличи определената стойност на обезщетение
след установяване на действителната пазарна цена на различните видове прасета
от вида на унищожените за месеца, предхождащ възникването на болестта, както и
разходите за транспортирането на породистите прасета и генетичния материал за
развъждането им или алтернативно преписката да се върне на ОБДХ – В. Търново
със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона за изготвяне на
оценка от лицензиран оценител. Претендира направените по делото разноски. В
съдебно заседание се представлява от *** Н. Ш., който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения и допълнително представени писмени бележки.
Ответникът
по жалбата, директорът на Областна дирекция по
безопасност на храните – Велико Търново, чрез процесуалния си представител *** С.
Г. в представен писмен отговор и писмена защита оспорва жалбата като частично
недопустима, а в останалата част – като неоснователна. Излага доводи, че
обезщетението е определено в съответствие с нормативните изисквания. Претендира
присъждане на направените разноски.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № РД11-1546/31.07.2020 г. на изпълнителния директор на
БАБХ – София е обявено първично възникнало огнище на болестта Африканска чума
по свинете в свинекомплекс с регистрационен № 5284А-0001, намиращ се в с.
Българско Сливово, общ. Свищов, собственост на „Биляна“ ООД. Със същата заповед
е наредено директорът на ОДБХ – Велико Търново да организира принудителното
умъртвяване на всички заразени и контактни домашни свине в засегнатия обект,
както и собствениците на идентифицираните умъртвени животни от регистрираните
обекти да бъдат обезщетени съгласно чл. 141-148 от ЗВМД и Наредбата за
условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите,
свързани с епизоотичните рискове. Със Заповед № 366/05.08.2019 г. на директора
на ОДБХ – Велико Търново е определена комисия, която да присъства на
унищожаването на всички домашни животни в свинекомплекса в с. Българско Сливово
и да състави протоколи за загробването на животните.
В изпълнение на
гореописания административен акт е извършено принудително умъртвяване по
хуманен начин на всички домашни свине, отглеждани в засегнатия обект,
собственост на „Биляна“ ООД и обезвреждане чрез загробване на труповете им,
включително и на животните от стоковото стадо. За това през периода 05.08.2019
г. – 11.08.2019 г. са съставени 7 бр. протокола за унищожаване/убиване на
животни и 7 бр. протокола за загробване на животни.
На 14.08.2019 г. „Биляна“
ООД е подало заявление, с което иска изплащането на обезщетение за унищожените
свине, по опис – общо 18 502 бр. животни с тегло 1 136 105 кг.
Във връзка с определянето
на обезщетението административният орган е предприел действия като на
27.08.2019 г. в ОДБХ – Велико Търново е постъпило писмо на началник отдел
„Статистически изследвания – Велико Търново“ в ТСБ – Север при НСИ, с което е
предоставена следната информация за средна цена на производител за второ
тримесечие на 2019 г.: прасета млади с тегло до 20 кг /до 2 месеца/ - 4617,75
лв./т, прасета млади с тегло до 20 кг /от 2 до 4 месеца/ - 2868,45 лв./т, свине
с тегло от 50 до 80 кг /от 4 до 8 месеца/ - 1637,17 лв./т, свине с тегло от 80
до 110 кг /над 8 месеца/ - 2391,17 лв./т, свине с тегло над 110 кг – 1766,04
лв./т.
На 05.09.2019 г. в ОДБХ –
Велико Търново е постъпил протокол № 3, изготвен от Изпълнителната агенция по
селекция и репродукция в животновъдството /ИАСРЖ/, съдържащ оценка на племенни
животни от вида „свине“, погинали в резултат на епизоотично събитие в
животновъден обект 5284А-0001, находящ се в с. Българско Сливово. С протокола
са оценени общо 2077 бр. животни, като е определена оценка общо в размер на
2 036 256,80 лв.
При тази фактическа
обстановка на 05.09.2019 г. директорът на ОДБХ Велико Търново е издал Акт за
обезщетение на умрели /убити/ животни, унищожени суровини и храни от животински
произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, с който е
определил оценка и обезщетение за умъртвените животни по 23 позиции общо в
размер на 4 240 587,03 лв. По позиции 1, 2, 5 10 и 13 обезщетението е
определено при съобразяване на данните, предоставени от НСИ, а по останалите
позиции са взети предвид цените, определени от ИАСРЖ.
Актът е изпратен на
оспорващото дружество на 16.09.2019 г., като от ответника не са представени
доказателства за неговото връчване. Жалбата срещу него е подадена чрез
куриерска служба на 03.10.2019 г. /л. 207 от делото/.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в изпратената от ответника
административна преписка. Допълнителни доказателства са изискани от НСИ и от ИАСРЖ.
По делото са приети като доказателства заключение на комбинирана
съдебно-оценителна и ветеринарна експертиза, която е отговорила на въпроси на
жалбоподателя и ответника, и заключение на съдебно-икономическа експертиза, отговорила
на въпроси на ответника, които ще бъдат обсъдени по-долу.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане. След като от ответника бяха изрично изискани, но не
бяха представени доказателства за това кога актът е връчен на дружеството, то
следва да се приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК и да се приеме, че жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок за обжалване. Същата изхожда от лице с правен
интерес от оспорването и е насочена против годен за съдебен контрол
административен акт.
Ответникът възразява, че атакуваният
административен акт има 23 позиции относно оценката на процесните животни, а в първоначално
подадената жалба се оспорва съдържанието само на пет от тях – по т. 1, 2, 5 ,
10 и 13, поради което оспорването е частично недопустимо по отношение на
останалите позиции. Това възражение е неоснователно. Видно от съдържанието и
петитума на жалбата, оспорващото дружество е изразило несъгласие с общия размер
на определеното му обезщетение. Възражения срещу определените цени на
умъртвените животни са изложени не само по отношение на горепосочените 5
позиции. За останалите животни, свине селектирани като порода извън страната, изрично
е посочено, че следва да се вземат предвид разходите за генетичен материал и
генетична такса за развъждането им, както и разходите за транспорт до България.
Изложеното е достатъчно да се приеме, че жалбоподателят е изразил несъгласие с
всички определени стойности на обезщетенията по групи животни, т.е. същият е
оспорил акта в неговата цялост.
Ответникът възразява също така, че тъй
като необжалваните според него части на административния акт са изготвени въз
основа на друг влязъл в сила административен акт, а именно Протокол № 3 на
ИАСРЖ, то било недопустимо съдържанието на този акт да се подлага на съдебен
контрол, а освен това липсвала пасивна процесуална легитимация на ответника,
доколкото въпросният протокол не бил издаден от ОДБХ-Велико Търново. Възражението
е неоснователно. Макар че този въпрос касае съществото на спора, а не
допустимостта на жалбата, следва да се посочи, че въпросният протокол на ИАСРЖ не
представлява индивидуален административен акт, а е част от процедурата по
издаване на процесния акт и съответно не подлежи на самостоятелно оспорване по
арг. от чл. 21, ал. 5 от АПК.
На последно място, според ответника е
процесуално недопустимо за разглеждане заявеното в жалбата искане за присъждане
на разходи за транспортиране на породистите прасета и за генетичния материал за
развъждането им, както и на разходи за ликвидиране на последствията от
заболяването, тъй като в подаденото от дружеството заявление от 14.08.2019 г.
нямало подобно искане. Този въпрос също не касае допустимостта на жалбата, а
правилността на определените цени на обезщетението, поради което следва да се
разгледа по съществото на спора.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съображенията за това са следните:
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – Директорът на Областна дирекция
по безопасност на храните /ОДБХ/ - Велико Търново, в кръга на неговите
правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗВМД, в съответната
писмена форма, с изложени мотиви – фактически и правни основания за неговото
издаване, като е издаден по образец, съгласно Приложение № 5 към чл. 10, ал. 1,
т. 1 от Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за покриване
на разходите, свързани с епизоотичните рискове /отм., наричана за краткост
Наредбата/, което го прави валиден.
При издаването на акта са спазени
процесуалните правила, предвидени в чл. 147 от ЗВМД, като административният
орган не e допуснал съществени нарушения, които да ограничат правото на защита
на жалбоподателя, респ. да обосноват незаконосъобразността и отмяната на
частично оспорения акт само на това основание.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК,
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
датата на издаването му, като при осъществяването на съдебния контрол върху
законосъобразността на административния акт не следва да бъдат вземани предвид
последващи изменения, дори и да уреждат материята, в областта на която е
издаден обжалвания административен акт по друг, различен от досегашния, ред. Следователно в
случая е приложима разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗВМД, съгласно
редакцията й преди изм. с ДВ бр. 13 от 2020 г., действала към датата на
издаване на акта, която регламентира, че дължимото обезщетение за умъртвените
животни се определя по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на
болестта, или по оценка, включително по породна принадлежност и развъдна
стойност, направена от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в
животновъдството - за животни, за които се прилага развъдна програма, одобрена
от министъра на земеделието, храните и горите или от компетентен орган на друга
държава членка.
Както бе посочено, по отношение на
т.нар. стокови прасета по позиции 1, 2, 5, 10 и 13 дължимото обезщетение е
определено съгласно представени цени от НСИ, а за останалите позиции
/породистите животни/ - въз основа на оценки, изготвени от ИАСРЖ. Съдът намира,
че актът е незаконосъобразен относно определените цени въз основа на данни от
НСИ. Съгласно приложената от административния орган правна норма на чл. 6, ал.
1 от действалата през периода Наредбата за условията и реда за разходване на
средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове,
обезщетението за стокови животни се определя по средна пазарна цена по вид
животни за килограм живо тегло за съответната област, определена от Националния
статистически институт за месеца, който предхожда възникването на болестта.
Както правилно посочва ответникът в писменото си становище от 29.05.2020 г., налице
е явно противоречие между действалата към момента на издаване на обжалвания
административен акт разпоредба на чл. 144, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗВМД и
горецитираната наредба, тъй като същата като подзаконов нормативен акт въвежда
допълнителни и непосочени в закона условия, което е недопустимо. Следователно
административният орган е бил длъжен да не спазва методиката по чл. 6 от
Наредбата, която очевидно противоречи на ЗВМД, а съобразно разпоредбата на чл.
15, ал. 3 от ЗНА да приложи по-високия по степен нормативен акт - чл. 144, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ЗМВД, като определи дължимото обезщетение съгласно пазарните
цени към м. юни 2019 г., а не съгласно данни от Националния статистически
институт. Още повече, че обезщетението за стоковите прасета не е определено при
условията на чл. 6, ал. 1 от Наредбата, дори да се приеме, че въпросната
разпоредба е приложима в случая. Използваните цени, посочени в писмото на НСИ
от 22.08.2019 г., не отговарят на изискванията в цитираната норма. Те не са
средни пазарни цени по вид на животните, а такива на производител и не са цени
за съответната област – Велико Търново, а за цялата страна. Данните са от
тримесечното Наблюдение за цените на производител в селското стопанство, а не
за месеца, предхождащ възникването на болестта, като цената е средна за
страната и не включва разходи за доставка, съхранение, транспорт и други
подобни, възникнали при продажбата на селскостопанските продукти/животни, а
също така не включва получените субсидии (ако има такива), ДДС и други.
При това положение административният
орган не е следвало да определя обезщетението за стокови животни въз основа на
представените статистически данни от НСИ. Следва
да се има предвид и че в ЗМВД липсва дефиниция за „пазарна цена“, поради което
съдът по арг. от чл. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК приема, че това цената по
смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, определена чрез методите за определяне на
пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, т. е. сумата без ДДС и
акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна
стока или услуга, по сделка между лица, които не са свързани и определена по
следните методи: методът на сравнимите неконтролирани цени между независими
търговци; методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената,
използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на
независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;
методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя
като стойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; методът на
транзакционната нетна печалба и методът на разпределената печалба.
По делото е изслушано и прието
заключение на комбинирана съдебно-оценителна и ветеринарна експертиза, което
съдът възприема като компетентно и обективно дадено. Според експертизата при
определяне на пазарната стойност е използван сравнителния метод, основаващ се
на сравнение с реализираните цени на активи със същите или сходни
характеристики на индикативен пазар, т.е. приложен е методът на сравнимите
неконтролирани цени между независими търговци. Вещите лица изрично са посочили,
че пазарът в България основно касае угоени прасета или тези от категория 100+ и
че липсва пазар за малки прасенца, затова и европейският пазар е бил
единственият източник на информация, която експертите са могли да приемат за
своите изчисления. В условията на установената по делото липса на пазар на
всички категории животни не само на регионално ниво, но и на национално такова,
в условията на единен европейски пазар и еднаквите пазарни условия за всички
страни, участващи в Европейския съюз, то дължимото обезщетение съгласно чл.
144, ал. 1 от ЗВМД следва да бъде изчислено по пазарни цени, валидни за
територията на Европейския съюз. Република България е член на Европейския съюз
и при свободната търговия в него продажбите на такива животни биха се
извършвали по тях, включително и за област Велико Търново. Посочените пазарни
цени от заключението са формирани след задълбочен анализ на информация от
стокови тържища, борси, данни за реални сделки и информация, предоставена от
браншови организации. Използваните данни за изготвяне на заключението дават
богата информация за оценяваните животни, като позволяват търсената пазарна
цена за животните по позиции 1, 2, 5, 10 и 13 от акта да бъде формирана след
обстоен анализ на предназначението, възрастта и теглото на оценяваните животни.
Определените цени са за живи животни, както поясниха вещите лица в съд.
заседание и този подход съдът намира за правилен, като по делото няма данни
жалбоподателят да се е занимавал с клане на животни и продажбата на продукти от
такава дейност.
С оглед приетото от съда заключение на
комбинираната съдебно-оценителна и ветеринарна експертиза изготвената оценка,
съответно дължимото обезщетение за стоковите животни по позиции 1, 2, 5, 10 и
13 – общо 16 425 бр., възлиза на 3 389 885,80 лв. /стр. 13 от
заключението/. Същевременно по тези позиции в оспорения акт е признато право на
обезщетение в размер на 2 204 330,22 лв., или с
1 185 555,58 лв. по-малко.
При тези данни оспореният
акт е материално незаконосъобразен акт по причина, че определената стойност не
съответства на действителната пазарна цена. Това налага изменение на акта в тези
му части и увеличаване на определената цена.
По отношение на животните по
останалите позиции по т. 3, 4, 6-9, 11, 12, 14-23 от акта /т.нар. породисти
животни/ съдът намира, че жалбата е неоснователна. Както бе посочено, съгласно
чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗВМД за животни,
за които се прилага развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието,
храните и горите или от компетентен орган на друга държава членка дължимото
обезщетение се определя по оценка, включително по породна принадлежност и
развъдна стойност, направена от Изпълнителната агенция по селекция и
репродукция в животновъдството. В случая вещото лице-ветеринар е установило
наличието на такава програма /според изявленията му в о.с.з на 22.07.2020 г./, и
това не е било спорно между страните, при което приложение следва да намери
този законов текст. Между страните не се спори също така и от доказателствата
се установява, че цените по посочените позиции са определени именно от посочения
в закона компетентен орган. Освен това за животните по тези позиции вещите лица
са приели като пазарни цени тези, определени от ИАСРАЖ, тъй като са счели, че
методиката по която са определени цените отразява действителните пазарни цени
на породистите животни, селектирани в чужбина. Следователно в останалата част
актът е постановен в съответствие с материалния закон.
По делото е изслушано и прието
заключение на съдебно-икономическа експертиза на в.л. Н.. Експертизата е дала
заключение за счетоводната стойност на животните и обикновената печалба на
дружеството, и въз основа на тях – увеличената стойност на активите с
печалбата. С нея ответникът се домогва да установи пазарни цени на животните
посредством метода на увеличената стойност. Съдът не кредитира така
определените пазарни цени на животните, предвид следното: В случая се
установява, че действително са налице данни за сключени от жалбоподателя сделки за м. юли 2019 г. с
„прасета угоени“, „свине майки“ и „прасета подрастващи“. Следва обаче да се
посочи, че данните не са за месеца, който предхожда възникването на болестта,
както изисква законът, а освен това анализираните сделки за „свине майки“ са за
животни, които са били негодни да бъдат използвани по предназначение като
разплодни животни. Продажбите на подрастващи прасета са за незначителни
количества /общо 158 кг/, както и липсват данни за сключени сделки с животни по
останалите позиции с аналогични характеристики на описаните в обжалвания акт
животни, пазарната цена на които следва да бъде установена в рамките на
настоящото производство.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че при определянето на пазарните цени на породистите животни е
следвало да се добавят и разходите на дружеството за транспортиране на
животните до България, както и разходите за закупуване на генетичен материал и генетична такса.
Въпросните разходи се „калкулират“ в пазарните цени на животните, при което е
недопустимо повторното им прибавяне. Следва да се посочи, че визираните от
комбинираната експертиза транспортни разходи от 1 151 466,54 лв.
/стр. 22 от заключението/ всъщност са хипотетични разходи, а не действително
извършени такива. Освен това, както бе посочено, според комбинираната
експертиза определените от ИАСРЖ цени на породистите животни са в съответствие
с действителните пазарни цени на животните, като заключението е прието без
оспорване от страна на жалбоподателя.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, че не му били признати разходите за справяне със заболяването
като разходи за почистване и дезинфекция на стопанството. Комбинираната
експертиза е установила, че извършените от дружеството във връзка с
умъртвяването на животните разходи са му възстановени от ОДБХ – Велико Търново
на практика изцяло, като невъзстановената сума от 847,27 лв. не е била
фактурирана от „Биляна“ ООД, т.е. не е била предявена за плащане.
Гореизложеното налага изменение на
акта и увеличаване на определената оценка и обезщетение за стоковите животни по
позиции № 1, 2, 5, 10 и 13 от 2 204 330,22 лв. на 3 389 885,80
лв. След рекапитулациите за дължимите суми относно отделните категории
умъртвени животни, общото обезщетение за всички умъртвени животни следва да се
увеличи в размер от 4 240 587,03 лв. на 5 426 142,61 лв.
При този изход на делото в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски, посочени в
списъка по чл. 80 от ГПК, общо в размер на 29 836 лв. С оглед защитения материален интерес от
1 185 555,58 лв. и
фактическата и правна сложност на делото съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на заплатеното ***ско възнаграждение от
жалбоподателя в размер на 27 036 лв. с ДДС.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
|
ИЗМЕНЯ
Акт за обезщетение на умрели /убити/
животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни
суровини, фуражни добавки и инвентар от 05.09.2019 г., издаден от директора
на Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново в частта, в
която по позиции № 1, 2, 5, 10 и 13 е определено обезщетение за „Прасета
млади“, „Прасета подрастващи“ и „Прасета угояване“, като изменя определената
стойност на обезщетението за тези позиции от 2 204 330,22 лв. на 3 389 885,80
лв., като увеличава размера на общото обезщетение определено в акта от 4 240 587,03
лв. на 5 426 142,61 лв. ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на
храните – Велико Търново, да заплати на „Биляна“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Българско Сливово, общ.
Свищов сумата от 29 836 лв. (двадесет и девет хиляди осемстотин тридесет
и шест лева), представляваща разноски по делото. |
|
|
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: