Р Е Ш
Е Н И Е
№272
гр.
Шумен, 04.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Т.Кавърджикова, като разгледа докладваното
от съдия .Хаджииванова в.гр.дело №399 по
описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение
№263/02.08.2019г.по гр.д.№640/2019г. на НПРС е признато да установено
по отношение на ответниците Ш.М.А. и А.Ф.А.,
че ищците Ш.М.А., А.М.А., С.Р.А., Р.М.М. и Р.Н.Р. са
собственици по наследство от наследодателите М.А. М.и З.Х.М., на следния недвижим имот, представляващ: дворно
място с площ от 530кв. м., с посторените
в него къща, лятна кухня, второстепенна стопанска постройка и стопанска
постройка, находящо се в гр. К., кв. Б., обл. Ш...и съставляващо по плана на
същото населено място поземлен имот 55, в кв. 38, при граници: улица, ПИ 54, ПИ
52, УПИ VI, при следните квоти от наследодателя М.А. М., както следва: Ш.М.А. -
1/12 идеална част; А.М.А. - 1/12 идеална част; С.Р.А. -1/24 идеална част; Р.М.М.
– 1/48 идеална част и Р.Н.Р. – 1/48 идеална част, и от наследодателя З.Х.М.,
както следва: Ш.М.А. - 7/60 идеални части; А.М.А. - 7/60 идеални части; С.Р.А.
– 7/120 идеални части и Р.Н.Р. – 7/120 идеални части. Със същото решение е
отменен на основание чл.537 ал.2 от ГПК, нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност и наследство №77, том *, рег. №*дело №*/28.10.2015,г.,по
описа на нотариус с рег.,№*на НК *за размера от 3/5 ид.ч.. Присъдени са и
следващите се разноски.
Недоволни от така постановеното
решение останА. ответниците А.Ф.А. и Н.Ш.С./правоприемник на починА.я в хода на процеса
първоначален ответник Ш.М.А./, които го обжалват изцяло. Сочат, че същото се явявало неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Съдът неправилно възприел фактическата обстановка и направил
неправилни изводи.. През 1998г. имотът бил деклариран и били заплащани данъци
за него, винаги било демонстрирано, че ответниците са негови собственици.
Ищците никога не били предявявА. претенции и не били излазявА. намерение да
ползват имота.Партидите на ел.енергия и вода били на името на Ш.А.. Ищците не
били собственици на общо 3/5ид.ч. от имота, тъй като не били го ползвА. и
владяли след 1990г. Молят съдът да
отмени решението и вместо него постанови друго, с което заявените установителни
претенции бъдат изцяло отхвърлени.
Въззиваемите
вземат становище по неоснователността на въззивната жалба.
Въззивните жалби е подадена
в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският
окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на
страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:
Видно от удостоверение за наследници с
изх.№ГР-30-77/18.09.2017г.,издадено от община К. , М.А. М., б.ж. но гр.К., e
починал на 17.03.1993г. и е оставил за свои наследници по закон: З.Х.М.–
съпруга, Ш.М.А., А.М.А., Ш.М.А. –синове,
Р.М.Б.-дъщеря, както и С.Р.А.и Н.Р.М.-внуци,
низходящи на починалия преди него син Р. М.А./поч.14.05.1991г./.
Н.Р.М.
също е починал, на 18.01.2007г,. и е оставил за свои наследници съпруга-Р.М.М.
и син-Р.Н.Р..
Съпругата на общия наследодател-З.Х.М.е
починала на 17.06.2010г., като към този момент нейни наследници по закон се
явяват: дъщеря й Р.М.Б., синовете й Ш.М.А., А.М.А. и Ш.М.А., както и внучката й С.Р.А.-дъщеря на
починалия преди З.М.син Р.М.А., и правнука й Р.Н.Р.-син на починалия преди нея
внук Н.Р.М., съответно внук на починалия Р.М.А..
Не се спори между страните по делото,че
двамата ответници Ш.М.А. и А.Ф.А. са съпрузи.
Ш.М.А. е
починал в хода на производството/ на 06.01.2019г./ и е оставил за свои
наследници съпруга-А.Ф.А./първоначален ответник/ и дъщеря Н. Ш.С.-конституирана като негов правоприемник.
Съгласно
отразеното в нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по
давност №24 том *дело №*/1974г.на НПРС, М.А. М.ов е признат за
собственик по давностно владение на следния имот: паянтова къща и кухня със
застроено е незастроено дворно място от 530 кв.м., находящо се в село/сега
град/К.,съставляващо по плана на селото :парцел VIII-114, при граници :улица, А.А. М.ов,М. Р. и общински парцел.
С нотариален акт №77 том * рег.№*дело №*/28.10.2015г. на нотариус с рег.№*, ответниците Ш.М.А. и А.Ф.А.
са признати за собствениципо давностно владение и наследство на следния недвижим имот: дворно място с площ от 530
кв.м.,с построените в него къща,лятна кухня, второстепенна стопанска
постройка и стопанска постройка, находящ се в гр. .К.,кв.Б.,обл.Ш..и
съставляващо по плана на същия квартал ПИ №55 в квартал 38, при граници:улица, ПИ 54, УПИVI.
Не е
спорно между страните, а и видно от приложеното към нотариално дело №*/2015г. удостоверение с изх.№ОС-15-259/15.10.2015г.,издадено от
Община К., имотите описани в сочените актове са
идентични.
Видно
от представеното удостоверение за декларирани данни изх.№**********/02.03.2018г., издадено от Община К., ответникът Ш.А. е декларирал собствеността върху процесния недвижим имот с
декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№**********/30.03.1998г..
Представени са и фактури за начислени ел.енергия и
вода за някои от месеците през 2017 и 2018г., откъдето е видно, че същият е титуляр на партидите, водени при съответните
доставчици.
От
показанията на свидетелите и на двете страни се установява, че до
смъртта на наследодателя М.М.през
1993г., в процесния имот заедно с наследодателите М.и З.М.са живели и синовете
им Ш..М.А. и Ш.М.А., всеки със семейството си. Установи се също, че два-три
години след смъртта на М., Ш..А. закупил в близост друг имот и се преместил да
живее със семейството си в него. Няколко години по-късно и Ш.закупил
имот-съседен на процесния и се преместил да живее в него.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Заявени са претенции с право основание
чл.124 от ГПК – ищците, наследници на наследодателя М.А. М., съответно на
съпругата му З.Х.М., претендират да бъде признато за установено, че се явяват
собственици на общо 3/5ид.ч. от процесния
имот.
Ищците излага конкретен юридически факт, въз основа на които се
легитимират като собственици на сочените идеални части от процесния имот –
наследствено правоприемство от наследодателя М.А. М., съответно от съпругата му
З.Х.М..
По делото се установи, а е и безспорно между страните, че ищците са
наследници по закон на наследодателя М.А. М., съответно на съпругата му З.Х.М.,
както и че последните приживе са
придобили собствеността върху процесния
имот по давност, съгласно отразеното в нотариален акт №24 том *дело №*/1974г.на
НПРС №83, т., д.№/1987г..
Предвид това и с оглед разпоредбата на чл.5 от ЗН, след смъртта на наследодателя,
съответно на неговата съпруга, общо 3/5ид.ч.
от същия е преминал в патримониума на ищците, по наследство. Настоящата
инстанция напълно споделя изводите на първоинстанцинноия съд касателно
следващите се части на всеки от ищците от наследството на наследодателите М.А. М., съответно З.Х.М.,
като на основание чл.272 от ГПК препарща към същите.
Ответниците оспорват правото на собственост на ищците с твърдение, че се явявали собственици на имота по силата на осъществено давностно владение
последните 20 години /от 1998г. до
2018г./, за което са се снабдили и с констативен нотариален акт №77 том *
рег.№*дело №*/28.10.2015г. на нотарииус с рег.№*.
С ТР№11/2012г. на ОСГК е даден отговор на
въпроса чия е доказателствената тежест при оспорване на констативен нотариален акт,
издаден при обстоятелствена проверка, като е посочено, че констативният
нотариален акт по чл.587 от ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за
третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице
е собственик на имота . Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен
спор, то нотариалният акт по чл.587 от ГПК може да бъде оспорван от всяко лице,
което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик, като
оспорването може да се изразява както в доказване на свои права,
противопоставими на тези на титуляра, така и опровергаване на фактите,
обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото
право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Предвид
обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото
на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за
собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от
нотариуса право, а когато и двете страни в правния спор легитимират правото си на собственост с
нотариални актове, то разпределението на доказателствената тежест се извършва
по правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже своето
право., т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от
нотариуса придобивно основание.
Тъй като в настоящия случай и двете страни
се легитимират с надлежни документи за правото си на собственост касателно
процесните идеални части - ищците с констативния нотариален акт на своя наследодател,
а ответниците с констативния нотариален акт за придобиване на имотите по
давност, то всяка от тях трябва да докаже фактическия състав на съответното
придобивно основание.
Не е спорно между страните, че праводателите
на ищците/М.М.и неговата съпруга З.М./ приживе са придобили собствеността върху
имота по давност/през 1974г. са се снабдили с констативен нотариален акт за
това обстоятество/, съответно това право, съгласно наследствените им права/ е
преминало в техния патримониум след откриване на наследството /през 1993г.,
съответно през 2010г./.
Относно
соченото от ответниците основание: С нотариален акт
върху недвижим имот, придобит по давност и наследство
№77 том * рег.№*дело №*/28.10.2015г.. на
нотариус с рег.№*, ответниците
били признати за собственици на имота по давност и наследство, на 28.10.2015г..
Предвид това и страната, позоваваща се на соченото основание-ответната, следва
да докаже изтекла в нейна полза придобивна давност.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на
собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение
в продължение на десет години. За придобиване по давност е необходимо да бъде
установено владение върху конкретен имот, като същото следва да отговаря на
определени условия - да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя.
В настоящото производство не са ангажирани категорични доказателства
ответниците през правнорелевантния период, считано 20 години преди завеждане на
исковата молба, да са осъществявали фактическа власт върху целия имот, при
горепосочените условия, не е установена такава фактическа власт и за период
10г. преди завеждане на исковата молба. Придобиване правото на собственост по давност следва да се установи по реда на
пълното и главно доказване, което в хода на процеса не бе сторено. Наследодателката
З.М.е починала през 2010г., като до смъртта си е живяла в имота.
Обстоятелството, че ответникът Ш.А./нейн син/ и съпругата му я обгрижвали,
когато имала нужда, не може да обуслови извод, че последните осъществявали
фактическа власт върху имота още от 1998г., с намерение да го своят. Такъв извод не налага и обстоятеството, че
ответникът гледал животни и пчели в процесния имот още приживе на З.М.. На
първо място, от показанията на свидетелите на ответната страна Н.М. и М.М.ов се
установява, че ответниците са гледали в процесния двор само животни, не и
пчели/кошерите се намирали в двора на ответниците в съседство/, като
показанията на свидетелите са
противоречиви кога е ставало това-
свидетелите Т.Е.и Н.М.твърдят, че това е било приживе на З.М., а свид.М.М.ов – преди
две-три години/т.е. от 2015-2016г./. С оглед родствената връзка помежду им/син
и майка/, съседството на проесения имот и този на ответниците, както и
напредналата възраст на З.М./същата не е могла сама да отглежда животни/,
фактът, че последната е допуснала Ш.А. да гледа животни в процесния двор не
налага извод , че последният е осъществявал фактическа власт върху имота с
намерение да го свои изцяло. Ш.А. към този момент се явява и съсобственик на
имота, и като такъв може да упражнява законовото си право по чл.31, ал.1 от ЗС
да си служи с общата вещ. Що се касае до твърденията за извършен от ответниците
ремонт, то свидетелите на самата ответна страна /Т.Е.и Н.М./ заявяват, че Ш.М.А. и А.Ф.А. направили сайвант преди 5-6г., а ремонт-миналата година. Т.е., липсват
доказателства, същите да са извършвали действия, надхърлящи обикновеното
ползване на имота десет години преди снабдяването им с констативния нотариален
акт, съответно преди завеждане на исковата молба. Предвид изложеното, въз основа на така
събраните гласни доказателства не може да се приеме безпротиворечиво и
несъсмнено, че ответниците са упражнявали фактическа власт върху целия
имот двадесет, съответно десет години
преди датата на завеждане на исковата молба. Самите те са се снабдили с
констативен нотариален акт, с който им е признато правото на собственост върху
процесния имот не само по давност, но и по наследство.
Освен това следва да се отбележи, че
съгласно трайната съдебна практика/ТР №1/2012г. на ОСГК/ възможно е съсобственик, който упражнява фактическа
власт върху чуждите идеални части да превърне с едностранни действия държането
им във владение, но ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, при спор за
собственост той следва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал
спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за
себе си. По делото не се събраха доказателства за извършени от Ш.А. и съпругата
му действия през 2008г. /десет години преди завеждане на исковата молба/ или
по-рано, обективиращи спрямо ищците, като съсобственици, намерението да владеят
идеалните им части за себе си.
Що се касае до твърдението на ответниците,
че те били декларирали имота през 1998г. и плащали данъци за него, то това
обстоятелство не рефлектира върху извода на съда, че ответниците не са владяли
имота десет години със съзнание, че го своят. Заплащането редовно на данъците
само по себе си не установява намерение за своене. Не установяват наличието на
владение и представените разписки за платена вода и ел.еенргия за няколко
месеца през последните две години.
Не се установи и да е била налице предварителна уговорка между
ответниците и наследодателите, като едновременно с това да им е предадено и владението. Свидетелите на
ответната страна сочат на бъдещо намерение на наследодателите да оставят имота на Ш.А., но не свидетелстват за
наличие на уговорка между тях и ответниците да им предадат още приживе
владението на притежаваните от тях идеални части. Не се установява, по реда на
пълно и пряко доказване и предаване на владението с конклудентни действия.
Предвид изложеното съдът намира, че отвениците не са придобили идеалните
части, собственост на ищците по давност. Ето защо и последните се явяват
собственици общо на 3/5ид.ч. от
процесния имот, поради което и заявените установителни претенции следва да бъдат
уважени в сочените размери. Като последица от уважаването на установителните
претенции, нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност и наследство №77, том *, рег. №*дело №*/28.10.2015,г.,по описа на
нотариус с рег.,№*на НК *следва да бъде отменен в частта, с която А. и А. са признати за собственици на 3/5 ид.ч. от имота.
Първоинстанционното решение се явява
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, в тежест на
жалбоподателите следва да бъдат
възложени направените от въззиваемия Р.Н.Р. разноски.
Водим от горното и на основание чл.272
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №263/02.08.2019г. по гр.д.№640/2019г.
на НПРС, с което е признато за установено по отношение на ответниците
А.Ф.А. и Н.Ш.С./правоприемник на първоначалния ищец Ш.М.А./, че ищците Ш.М.А., А.М.А., С.Р.А., Р.М.М.
и Р.Н.Р.
са собственици по наследство от
наследодателите М.А. М.и З.Х.М., на общо 3/5ид.ч. от следния недвижим имот,
представляващ: дворно място с площ от
530кв. м., с посторените в него къща, лятна кухня, второстепенна
стопанска постройка и стопанска постройка, находящо се в гр. К., кв. Б., обл.
Ш...и съставляващо по плана на същото населено място поземлен имот 55, в кв.
38, при граници: улица, ПИ 54, ПИ 52, УПИ VI /при следните квоти от
наследодателя М.А. М., както следва: Ш.М.А. - 1/12ид.ч.; А.М.А. - 1/12ид.ч.; С.Р.А.-1/24ид.ч.;
Р.М.М. – 1/48ид.ч. и Р.Н.Р. – 1/48ид.ч., и от наследодателя З.Х.М., както
следва: Ш.М.А. - 7/60ид.ч.; А.М.А. - 7/60 ид.ч.; С.Р.А.– 7/120ид.ч. и Р.Н.Р. –
7/120ид.ч., отменен е на основание
чл.537 ал.2 от ГПК, нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по давност и наследство №77, том *, рег. №*дело №*/28.10.2015,г.,по описа на
нотариус с рег.,№*на НК *за размера от 3/5 ид.ч. и са присъдени следващите се деловодни
разноски.
ОСЪЖДА А.Ф.А. с ЕГН ********** и Н. Ш.С. с ЕГН**********,***, съдебен адрес:*** , офис , адв.Т.М. при ШАК, да заплатят на Р.Н.Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 600лв..
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.