Решение по дело №13446/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№................

гр. София, ........................

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                                

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР Л. САНТИРОВ

                                                                  

РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно гражданско дело № 13446 по описа на съда за 2018 г. и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         С Решение № 366583 от 20.03.2018 г., постановено по гр.д. № 23257/2013 г. по описа на СРС, ГО, 73 състав, са осъдени И. АД и И. АД солидарно да платят на ищеца „Ф.-2000” ООД следните суми: на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД – 1624,00 лв. - задължение по договор от 12.10.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 31.5.2013 г., до изплащане на сумата; както и на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 1065,00 лв. за направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете.

Срещу решението е подадена въззивна жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответниците „И.” АД и „И.” АД. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото, като извлечение от правилата за работа на Международната картова организация MasterCard, която съззивниците считат за съществена за разрешаване на правния спор. Възразяват, че оспорените документи по реда начл. 193 от ГК не са оспорени своевременно в първото по делото съдебно заседание. Аргументира се, че по обективни причини не са представени оригиналите на оспорените документи.

Ответникът по жалбата в законоустановения срок е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

По делото е безспорно между страните и се установява от представения по делото като писмено доказателство договор, че страните на 12.10.2012 г. са сключили договор, по силата на който ответниците са се задължили да осигурят на ищеца възможност да получава плащания чрез интернет с банкови карти и други платежни средства, одобрени от ответниците и плащания в брой чрез офис мрежата на И. АД за предлагани от търговеца стоки и услуги. Според чл.4 от договора ищецът има право да получава плащанията, предмет на договора, по микросметката или платежна сметка, открита и поддържана от И.И. открива платежна сметка (или специална микросметка без лимит за преводи) на името на търговеца за получаване на плащания от негови клиенти. Заверяването на платежната сметка или микросметката на търговеца с платените в негова полза суми се извършва момента на получаване на плащането от Изипей. Ищецът има право да изтегли постъпилите по негова сметка суми съгласно чл. 5 от договора.

Страните не спорят, видно от твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба, че в полза на ищеца са постъпили плащания, във връзка с осъществени продажби чрез негови сайтове, в общ размер на 1624,00 лв. които са удържани от ответниците.

Спорно по делото е основателно ли е удържана процесната сума на основание чл. 10 от договора.

Съгласно чл. 10 от договора ако търговецът получава плащания по платежната сметка (или по микросметка) в Изипей, той се задължава да възстанови всяко плащане, постъпило по неговата платежна сметка/микросметката, за което операторът е получил оспорване от картодържателя или е извършено с открадната или фалшива банкова карта. С подписване на настоящия договор търговецът предоставя на Изипей изрично право служебно да задължи неговата платежна светка/микросметката със сумата на оспореното и неправомерно плащане.

По делото с отговора на исковата молба са представени декларация за оспорване от картодържателя до банката от 19.03.2013 г. и писмо от Оувърсий-Ч.Б.К.Л.от 20.12.2013 г. до ЦКБ АД. Същите са приети като псимени доказателства по делото от първоинстанционния съд и в хода на процеса не са изключвани от доказателствения материал по делото. Ищецът е оспорил гореописаните документи по отношениена тяхното авторство в открито съдебно заседание на 30.03.2015 г. От материалите по делото се установява, че на 21.11.2014 г. се е провело първото по делото съдебно заседание, на кето е даден ход. От протокола, който е официален свидетелстващ документ се установява, че до края на първото съдебно заседание представените с отговора на исковата молба документи не са оспорени. Макар на това съдебно заседание само да е уточнена исковата молба ищецът не е поискал удължаване на срока за взимане на становище  по доказателствата приложени към отговора на исковата молба. Уточнението на иска не е относим към представените с отговора писмени доказателства. Поради изложеното страната е пропуснала преклузивния законоустановен срок да ги оспори. Съгласно чл 193, ал. 1 от ГПК заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Направено е искане процесните документи да бъдат представени в оргинал на основание чл. 183 от ГПК и в случай на непредставянето им да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Първоинстанционният съд е задължил ЦКБ АД като трето неучастващо лице по делото да представи изисканите документи в оргинал. По реда на чл. 183 от ГПК съдът може да задължи единствено страна по делото, но не и трето неучастващо лице. С писмо от 23.10.2015 г. ЦКБ АД посочва, че не разполага с оригинали на процесните документи, тъй като начинът на функциониране на банковите карти и стандартните процедури на обработка на транзакциите с тях не предполагат това. Съгласно правилата на Международната картова организация (МКО) MasterCard тези документисе изпращат чрез системата MasterCom, предоставена и поддържана от MasterCard, като не се извършва изпращане на оригинални документи, съгласно правилата за рекламация на картови транзакции на МКО MasterCard, валидни към датата на извършване на посочените транзакции и съответно последвалите рекламации на тези плащания. В писмото се посочва, че финансовата институция, издала картата, има задължението да приеме оспорването от картодържателя, да удостовери, че оспорването е постъпило именно от оригиналния картодържател и да генерира оспорвания на транзакции в системата на MasterCard, съгласно правилата на МКО. Финансовата институция, издала картата, няма задължение да изпраща оргинални документи. От установените факти, въззивният съд счита, че ответниците по обективни причини не са могли да представят исканите документи в оргинал. Доколкото същите не са изключени от доказателствения материал по делото нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд и тяхната автентичност не е оспорена своевременно с първото съдопроизводствено действие след представянето им въззивният съд намира, че те са годни писмени доказателства и следва да прецени тяхната доказателствена стойност с оглед съвкупността от всички доказателства по делото.

От приетите по делото като писмени доказателства декларация за оспорване от картодържателя до банката от 19.03.2013 г., писмо от Оувърсий-Ч.Б.К.Л.от 20.12.2013 г. до ЦКБ АД и писмо от ЦКБ АД от 09.04.2013 г. до ответника И. АД се установява, че на 19.03.2013 г. картодържателят на банкова карта, издадена по банкова картова сметка № 5588 6018 0003 8261 от Оувърсий-Ч.Б.К.Л., е направил оспорване на няколко транзакции, извършени с картата му на различни дати, включително процесните плащания на 06.03.2013 г. и 12.03.2013 г., извършени по микросметка на ищеца, открита при „И.”АД. Оспорването е направено пред банката – кредитоиздател- Оувърсий-Ч.Б.К.Л.. Картодържателят е отбелязал, че не е потвърдил или участвал в посочените транзакции, те не са били одобрявани от него, по време на извършването му картата е била внего и под негов контрол, като не е упълномощавал трето лице да подписва разписки от транзакции от негово име. С факс от 18.12.2013 г. „ЦКБ” АД във връзка с получените оспорвания на двете транзакции е поискала банката – кредитоиздател информация дали действителният картодържател е подписал декларацията за оспорване, както и за неговото име. В отговор Оувърсий-Ч.Б.К.Л.потвърждава, че притежателят на картата е подписал декларацията за оспорване, като съобщава и името му.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достига до правния извод, че удържането на исковата сума от микросметката на ищеца е основателно и законосъобразно извършено съгласно чл. 10 от договора, сключен между страните, поради оспорване на плащането от страна на картодържателя.

Поради изложеното въззивната жалба се явява основателна и първоинстанционото решение следва да се отмени, а искът да се отхвърли като неоснователен.

 

По разноските:

Предвид изхода на правния спор следва да се отмени първоинстанционното решение и в частта, в която са присъдени съдебни разноски на ищеца. На въззивника следва се присъди сумата от 700 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство и сумата от 732,50 лв., представляваща разноски за въззивното производство.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

                     

ОТМЕНЯ Решение № 366583 от 20.03.2018 г., постановено по гр.д. № 23257/2013 г. по описа на СРС, ГО, 73 състав, с което са осъдени И. АД и И. АД солидарно да платят на ищеца „Ф.-2000” ООД следните суми: на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД – 1624,00 лв. - задължение по договор от 12.10.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 31.5.2013 г., до изплащане на сумата; както и на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 1065,00 лв. за направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф.-2000” ООД, ЕИК *******против И. АД, ЕИК *******и И. АД, ЕИК *******иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД солидарно да платят на ищеца „Ф.-2000” ООД сумата от 1624 лв. (хиляда шестстотин двадесет и четири) - задължение по договор от 12.10.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 31.5.2013 г. до изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Ф.-2000” ООД, ЕИК *******да заплати на И. АД, ЕИК *******и И. АД, ЕИК *******сумата от 700 лв. (седемстотин лева), представляваща разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Ф.-2000” ООД, ЕИК *******да заплати на И. АД, ЕИК *******и И. АД, ЕИК *******сумата от 732,50 лв. (седемстотин тридесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:   1.                   

 

      2.