О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1879
гр. Силистра, 24.06.2015
г.
Силистренският
районен съд, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и
четвърти юни 2015 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ПЕТРОВА
разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. № 2055
по описа на съда за 2014 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е
искова молба от Т.Р.Т. и И.С.П. против Д.С.Т., Н.А.Т., Г.Й.Г. и И.Д.Г., в която ищците твърдят, че техният
съпруг и баща С.Т., починал през 2014
г., и ответникът Д.С.Т. са братя и че техните родители И.
Д. Т.
и С. С. Т., починали
съответно през 1991 г.
и през 1976 г.,
приживе придобили в собственост имот пл. № ., за който е отреден УПИ . в кв. .
по регулационния план на с. П.,
общ. С., обл. С., одобрен със заповед № 3502
от 06.10.1951 г., с площ 2140 кв.м. (по представена скица), както и построената
в него къща от 6 стаи и мазе с навес и гараж. Твърдят, че въз основа на
предоставено съгласие от останалите
съсобственици и строително разрешение от 1982 г. първата ищца и съпругът й С.Т.
изградили в имота оранжерия. След смъртта на С.Т. двете ищци узнали, че през 2011 г. ответникът Д.С.Т. се
снабдил с нотариален акт за собственост на процесния имот – НА № ., т. . по описа на СВ – С. за 2011 г., вписан в службата
на 16.06.2011 г., чрез който самостоятелното му право на собственост върху имота било
признато от нотариуса на основание
давностно владение и наследство. Чрез НА № ., т. .
по описа на СВ – С. за 2011 г., вписан в службата
на 15.07.2011 г., този ответник и съпругата му ответницата Н.А.Т. в качеството
си на продавачи сключили с ответницата Г.Й.Г. в качеството й на купувач,
договор за покупко – продажба с предмет описания в исковата молба недвижим
имот, като тази ответница към момента на сделката се намирала в съпружески
отношения с ответника И.Д.Г..
През 2001 г. ищцата Т.Р.Т. се
установила в Г., където
намерила трудова реализация, но по време на престоя си в тази държава не
преустановила контактите си със своя съпруг, на когото оказвала финансова
подкрепа. Последният страдал от увреждания, признати с решение на ТЕЛК от 2009 г.; същевременно той
разчитал и на помощта на своята дъщеря, втората ищца, която по време на негов
болничен престой постоянно се грижила за него и поела всички разходи по
неговото лечение. През 2011 г.
С.Т. престанал да контактува със своята съпруга, като на по – късен етап ищците
узнали, че брат му - ответникът Д.С.Т., го е настанил в дом за душевно болни
лица в гр. Р., без да
информира неговите близки и без да предостави на служителите в институцията координати за връзка с тях. В
това заведение наследодателят им починал през 2014 г.; ищците също така
узнали, че преди настаняването му той участвал в нотариалната процедура по
издаване на констативния нотариален акт за собственост на първия ответник в
качеството на свидетел по обстоятелствената проверка. Считат, че твърденията,
които е изложил при проверката, не отговарят на истината, тъй като почти до
края на живота си той е обитавал спорния имот, докато от своя страна ответникът
Т. заедно със семейството си живеел от продължително време в Л.. Считат, че последните двама ответници, купувачи на имота, са
го придобили от несобственик, поради което молят съда да признае за установено
спрямо ответниците, че те – ищците, са собственици по наследство на ½
ид.ч. от описания в исковата молба имот
и сградата в него, както и на цялата оранжерия, изградена в него на площ от 150
кв.м. (от която първата ищца претендира
½ ид.ч. като придобита по време на брака й с починалия й съпруг и
¼ ид.ч. по наследство, а втората ищца – ¼ ид.ч. по наследство от
своя баща), да отмени НА № .,
т. . по описа на СВ – С. за 2011 г., вписан в службата
на 16.06.2011 г., а в условията на евентуалност – само за ½ ид.ч. от
имота, негов предмет, както и да осъди последните двама ответници да им
предадат владението върху него. Претендират направените по делото разноски.
С молба от 22.06.2015
ищците заявяват, че се отказват от предявения иск, поради което молят производството по делото
да се прекрати.
Съдът, като
взе в предвид изложените факти и съобрази разпоредбата на чл. 233 ГПК, според
която ищецът може при всяко положение на делото изцяло или отчасти да се откаже
от спорното право, счете, че са налице предпоставките за прекратяването на производството
по делото поради отказ от иска, с който съдът е бил сезиран. Тъй като вещото
лице е изготвило възложената му по делото експертиза, внесеният депозит за
неговия хонорар следва да му бъде изплатен. Поради изложените мотиви и на
основание чл. 233 ГПК и чл. 252 ГПК
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 2055 по описа на СРС за 2014
г. поради отказ от иска.
Определението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд – гр. Силистра в едноседмичен
срок от съобщението.
ДА СЕ
ИЗПЛАТИ на вещото лице М.Ж. внесения
депозит в размер на 300 лв.
Районен
съдия: …………………
/М. Петрова/