Мотиви към присъда
по НОХД № 54/2020 год. по описа на РС – Лом.
Подсъдимият Р.И.Е.
е предаден на съд за престъпление по
чл. 195, ал.
1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с
чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК – за това, че за периода от 15.01.2019 год., до 16.01.2019 год., в **********, в
условията на продължавано престъпление и повторност, в немаловажен случай, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот –деформирани
пластини на заключващо резе на вратата на гараж и разбита брава и катинар на
лятна кухня, както и чрез използване на техническо средство – отвертка, отнел
чужди движими вещи на обща стойност 950 лв. /деветстотин и петдесет лева/, от владението
на И.Ц.Н., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.
В с.з., пострадалият е редовно призован, но не се
явява.
Доказателствата по делото
са писмени и гласни.
Производството е по реда на Гл. ХХVІІ от НПК, в хипотезата на
чл. 371, т. 2 НПК.
С съдебното заседание
представителят на обвинението, с оглед безспорно установената фактическа
обстановка предлага да се постанови
осъдителна присъда, като се признае подсъдимия за виновен в извършването на престъплението,
за което е предаден на съд, като му се определи
наказание в минималния предвиден от закона размер – 1 година и шест
месеца лишаване от свобода, което при условията на чл. 58а, ал. 1 НК бъде
намалено с 1/3 и изтърпяването му да бъде отложено с изпитателен срок от три
години при условията на чл. 66, ал. 1 НК.
Подсъдимият се признава
за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Лично и чрез защитника
си, адв. А.Л., МАК, споделя становището на представителя на обвинението относно
винат и вида на наказанието, но предлага то да бъде определено в размер на една
година лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен
срок от три години.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и
взаимовръзка, и с оглед принципите, визирани в чл. 1 и чл. 14 НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Р.И.Е., роден на *** ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен /живее на
семейни начала/, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Р.И.Е. е реабилитиран
по право на осн. чл. 86, ал. 1, т. 1 НК.
Предишните му осъждания
са:
1. По НОХД № 887/2010
год. на ЛРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т . 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК,
извършено през м. Август, 2010 год. му е наложено наказание четири месеца
Лишаване от свобода, изтърпяванео на които е отложено с изпитателен срок от 3
години на осн. чл. 66, ал. 1 НК. Присъдата е в сила от 07.04.2011 год.
2. По НОХД № 66/2012 год.
на ЛРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК,
извършено за времето от 31.03.2011 год. до 01.01.2011 год., му е наложено
наказание шест месеца Лишаване от свобода, изтърпяването на които е отложено с
изпитателен срок от 3 години на осн. чл. 66, ал. 1 НК. На осн. чл. 25 – 23 НК е
определено общо наказание между двете осъждания, в размер на шест месеца
Лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на осн. чл. 66 НК за срок от
три години. Присъдата е в сила от 09.03.2012 год.
Не е изтекъл по отношение на процесното деяние
петгодишният срок по чл. 30, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.
Подсъдимият живее в гр.
Лом, на посочения по делото адрес. Работи като общ работник в строителна фирма.
Свид. И.Н. *** недвижим
имот – къща с дворно място, в което е изградена и лятна кухня с гараж, където
не живее постоянно, а посещава периодично. Лятната кухня заключвал с катинар и
обикновена брава с ключалка, а вратата на гаража – с резе с метални пластини.
През м. Януари, 2019 год.
подс. Р. Е. решил да извърши кражба от гореописания имот на свид. И. Н..
В ранните часове на
15.01.2019 год., като знаел, че собственикът не е в имота, подсъдимия отишъл в него и спомощта
на отвертка успял да деформира резето на гаражната врата. Така я отворил и
проникнал вгаража, откъдето взел: 1 бр. комплект казан 150 л., с лула
и капак, на стойност 350 лв., - 1 бр. моторна резачка, м. ЩИЛ, мод. MS 180, на стойност 250 лв., - 1 бр. ел.мотор, 3
киловата, на стойност 120 лв., - 1 бр. ел.мотор, 2 киловата, на стойност 100
лв. и велосипед, м. БМХ на стойност 25
лв.
Разбил
и бравата на лятната кухня, но нищо не взел от там.
Вечерта
се върнал и влязъл в лятната кухня през предварително отворената през нощта
входна врата. Взел 15 кг. Медни отпадъци, на обща стойност 105 лв.
През деня, вече
16.01.2019 год. подс. Р. Е. предал отнетите метални вещи и части от тях – медни
отпадъци, казан с лула, металните елементи от двата ел.мотора на пункт за
метални отпадъци в гр. Лом. За тях получил сумата от 210 лв., които похарчил.
Моторната резачка заложил в заложна
къща. Тъй като велосипеда вече не му трябвал (бил го взел само за да
може с негова помощ да пренесе оттнетите вещи), го изхвърлил.
Свид.
И. Н. посетил имота си на 18.01.2019 год. Установил, че му е извършена кражба и
сигнализирал незабавно органите на полицията. При проведените
оперативно-издирвателни мероприятия бил установен авторът на деянието. При
проведената беседа той разказал за начина, по който е извършил деянието и с
протокол за доброволно предаване предал част от отнетите вещи – моторната
резачка, която подсъдимия откупил от заложната къща и срещу разписка тя била
върната на собственика.
По доказателствата:
Горната фактическа
обстановка Съдът приема за безспорно установена
на базата на самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, което
беше прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на доказателствата,
събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на основание чл. 373
ал.3 от НПК съдът ползва.
Видно от приобщената по
делото съдебно-оценителна експертиза, общата стойност на отнетите в резултат на
престъплението вещи е 950 лв., както следва: 1 бр. комплект казан 150 л., с лула и капак, на
стойност 350 лв., - 1 бр. моторна резачка, м. ЩИЛ, мод. MS 180, на стойност 250 лв., - 1 бр. ел.мотор, 3
киловата, на стойност 120 лв., - 1 бр. ел.мотор, 2 киловата, на стойност 100
лв. и велосипед, м. БМХ на стойност 25
лв., 15 кг. Медни отпадъци, на обща стойност 105 лв.
Към момента на извършване
на деянието минималната работна заплата за страната е била 560 лв.
От правна страна:
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна страна
извършеното от подсъдимия представлява кражба – отнети са чужди движими вещи,
от владението на другиго, без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да бъдат присвоени.
Деянието е
извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.
1 НК.
Квалифицира се
от обстоятелството, че е извършено в условията на повторност, чрез повреждане на преграда, здраво направена
за защита на имот /взломена планка за катинар, разбита брава на лятната кухня,
повредено резе на гаража/ и с помощтана техническо средство – отвертка.
Повторността се
обуславя от това, че към момента на извършване на деянието не е бил изтекъл
петгодишния срок по чл. 30 НК от изтърпяване на наказанието по предходното
осъждане на подсъдимия, независимо от настъпилата реабилитация по право.
От субективна страна – деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал обществено опасният
му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване.
В случая, както
от обективна, така и от субективна страна, подс. Р.И. Е.осъществил съставът на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 НК.
За
престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК е предвидено наказание “Лишаване от
свобода” за срок от една до десет години.
За
наказанието:
Съгласно чл. 373, ал. 2
от НПК, при постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК,
каквото бе проведеното по настоящото дело, наказанието се определя при
условията на чл.58а от НК.
Според нормата на чл. 58а, ал. 1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл. 373, ал. 2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода,
като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК
и намалява така определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на
чл.58а, ал. 4 НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал. 1
и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл. 55 НК, ако е по-благоприятен за
дееца
В случая, при индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
направените самопризнания, възстановяването на част от причинените щети,
изразеното разкаяние, младата възраст, тежкото социално положение. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени лошите характеристични
данни – обстоятелството, че по отношение на подсъдимия, макар и реабилитиран по
право за предходното му осъждане не е изтекъл срокът по чл. 30 НК и това е
обстоятелство, обуславящо степента на
обществена опасност на деянието и дееца.
Като анализира тези индивидуализиращи отговорността
обстоятелства, съдът намира, че е налице паритет между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
За това наказанието се определи при
условията на чл. 54 НК, но отчитайки смегчаващите отговорността обстоятелства –
в размер близък до минимума, предвиден от законодателя.
Поо тези съображения наказанието се определи при
условията на чл. 58а, ал. 1, вр
чл. 54 от НК – като съдът
определи на подс. Р.И.Е. за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал.
1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 58а, ал. 1
от НК, наказание от ЕДНА ГОДИНА, ЕДИН МЕСЕЦ и 15 ДНИ „Лишаване от
свобода” и на осн. чл. 58а, ал. 1 НК така
определеното наказание се намали с една трета и на подсъдимия се наложи
наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“.
Доколкото към момента на
извършване на деянието подс. Р. Е. е
реабилитиран по право, съдът приложи института на условното осъждане, като на
осн. чл. 66, ал. 1 НК отложи изтърпяването на наложеното наказание с
изпитателен срок от три години.
На основание чл. 67, ал. 1 от НК, възпитателната работа
по отношение на условно осъденият подсъдим Р.И.Е.
се възложи на районен инспектор при РУ гр. Лом на района по местоживеене на
подсъдимия.
Така наложеното наказание,
индивидуализирано съобразно личността на подсъдимия, съдът намира, че е от вид
и характер, да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – както
по отношение на подсъдимия, когото да превъзпита към спазване занапред на
законите и установения в страната правов ред, така и по отношение на останалите
членове на обществото, като им въздейства възпитателно и предупредително.
На основание чл. 189 НПК,
съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски.
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: