Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.05.2020 г. гр. Харманли
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Харманлийски районен съд, гражданска колегия на двадесет
и девети май две хиляди и двадесета година в закрито съдебно заседание в
следния състав:
СЪДИЯ: ИВА ГОГОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Гогова
гр.д. № 387 по описа на РС-Харманли за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 и чл.250 от ГПК.
Образувано е по молба на адв.А., пълномощник на ищцата
Ж.Г.Х., ЕГН: **********
***, с която се иска да бъде допълнено решението чрез присъждане
на законната лихва върху обезщетението по чл.31 ал.2 от ЗС в размер на 110 лв.
месечно, считано от 13.11.2018г., евентуално да се поправи допусната очевидна
фактическа грешка в горепосочения смисъл предвид наличие на противоречие межди
мотивите и диспозитива на решението.
Отправено
е и искане да бъде изменено постановеното Решение в частта му относно
разноските, тъй като от ищцата били направени разноски в първата фаза на
делбата, включващи и разноски по предявения иск за обезщетение за ползване на
дворното място и стопанската сграда, възлизащи на сумата от 434 лв., както и
допълнително заплатен депозит за вещо лице в размер на 80 лв., или общо 230 лв.
разноски за вещо лице, а не 150 лв.
Насрещната страна по молбата Н.К.А. в указания срок не депозира отговор
по молбата.
Молбата
е своевременно подадена и е допустима. Представен е и списък на разноските по
чл.80 от ГПК. Разгледана по същество е частично основателна по следните
съображения:
С исковата молба е претендирано обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС в размер
на 100 лв. месечно, изменена на основание чл.214 ал.1 от ГПК в съдебно заседание
на 110 лв. месечно, за ползването на ½ ид.ч. от сграда с идентификатор 77181.10.465.1, построена в
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 77181.10.465 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Харманли, одобрени със Заповед №
РД-18-9/23.03.2006г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ 306 кв.м.,
находяща се в град Харманли, община Харманли, област Хасково, ул. „Св.Св.Кирил
и Методий” №4, считано от 13.11.2018г. до настъпване на законно основание за
прекратяване на плащането. Действително съдът е присъдил това обезщетение, но в
диспозитива на решението е пропуснал да се произнесе по периода, за който е
дължимо това вземане, а именно за периода от влизане в сила на решението за
развод, с което на ответника е предоставено ползването на процесната сграда-семейно
жилище - от 13.11.2018г. до настъпване
на законно основание за прекратяване на плащането. В мотивите на
решението са изложени доводи за основателност на тази претенция, като съдът е
пропуснал изрично да отрази горепосочения исков период на дължимото се
обезщетение в диспозитива на решението, т.е. налице е липса на произнасяне по
цялото искане на страната. Това обуславя постановяване на решение за допълване
по реда на чл.250 от ГПК, с което следва да се присъди обезщетението по чл.31
ал.2 от ЗС, считано от 13.11.2018г.
до настъпване на законно основание за прекратяване на плащането.
Налице са и основания за изменение на решението в частта за разноските
досежно направените такива за адвокатски хонорар за защита по разгледаната в
първата фаза на делбата претенция по чл.344 ал.2 от ГПК, възлизащи в размер на
434 лв. и съответно съставляващи част от общия хонорар от 1300 лв., договорен с
договора за правна помощ от 11.04.2019г. и заплатен съгл. представената по
делото разписка от 11.09.2019г. Имайки предвид че тази претенция е уважена в
цялост и отчитайки разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, съдът счита, че е налице
основание за изменение на решението в частта за разноските чрез осъждане на
ответника Н.А. да заплати сумата от 434 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение по претенцията по чл.344 ал.2 от ГПК. Не са налице обаче
основания за присъждане в тежест на ответника и на допълнително претендираната
сума от 40 лв. разноски за вещо лице, тъй като в представения списък на
разноски като дължима е посочена именно сума в размер на 150 лв. - разноски за
вещо лице, а не 230 лв. колкото са действително направените разходи за вещо
лице от страната. С оглед на това и съдът е присъдил разноските за вещо лице
така, както са били поискани и съответно отразени в списъка на направените от
ищцата разноски, поради което в тази й част молбата следва да се отхвърли като
неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл.250 и чл.248 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА
по реда на и на основание чл.250 от ГПК Решение № 47 от
28.02.2020г. по гр.д.№387/2019г. по описа на РС-Харманли, КАТО ПОСТАНОВЯВА на
стр.6, ред 13 след израза „месечно” да се чете „считано от 13.11.2018г. до настъпване на законно основание за
прекратяване на плащането”.
ИЗМЕНЯ
на осн.
чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 47 от 28.02.2020г. по гр.д.№387/2019г. по описа на
РС-Харманли в частта досежно присъдените разноски по делото, като
допълва същото, както следва:
ОСЪЖДА Н.К.А., ЕГН:********** ***, на основание чл.78 ал.1
от ГПК, да заплати на Ж.Г.Х., ЕГН: ********** *** сумата в размер
на 434 лв. разноски за адвокатски хонорар, направени за защита и
процесуално представителство по претенцията по чл.344 ал.2 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК на ищцата Ж.Г.Х., ЕГН: ********** ***,
действаща чрез пълномощника си адв.Д.А., в частта й за изменение на Решение
№ 47 от 28.02.2020г. по гр.д.№387/2019г. по описа на РС-Харманли чрез осъждане
на ответника Н.К.А.,
ЕГН:********** ***, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, да заплати на
ищцата Ж.Г.Х., ЕГН: **********
*** сумата в размер на 40 лв. разноски за вещо лице, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Хасково в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: