О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/……….06.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ………………….юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз.търг.дело
№ 922 по описа за 2019год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ №49, чрез пълномощник юрисконсулт
Р.И.И. срещу решение № 1083 от 15.03.2019г.,
постановено по гр.д.№ 11279 по описа на ВРС за 2018г., с което е отхвърлен иска
на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ №49 бл.53Е вх.В срещу Д.Р.Д. с ЕГН **********
за приемане за установено в
отношенията между страните, че последният дължи на търговеца сумата в размер 1543.30лв., главница
по Договор за потребителски кредит № ********** от 06.04.2017г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 02.03.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 3207 /2018г. по
описа на Варненски районен съд, 30-ти състав.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно и необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на
изводите на съда относно приложимостта на чл.60, ал.2 от ЗКИ в отношенията
между небанковите кредитодатели
с техните клиенти, доколкото липсва нормативна опора за настъпване на
последиците й да се въвеждат допълнителни преюдициални
условия извън договорно утвърдените, поради което указанията на ТР №4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г. ОСГТК не
следва да бъдат прилагани в настоящия казус /О № 748/12.11.2013г. на ВКС по
ч.т.д № 3559/2013г., второ т.о., ТК; О № 041/11.01.2016г. на ВКС по гр.д. №
4606/2015г. четвърто г.о., ГК/. Сочи се, че с разпоредбата на чл.12, т.3 от ОУ
към договора е уговорен начина на настъпване на предсрочната изискуемост на
същия, като доколкото се налице обективните условия за това, то уведомяване на
длъжника не е предвидено. На следващо място се настоява, в условията на
евентуалност ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост по ДПК № ********** от 06.04.2017г. не е надлежно
обявена на длъжника, то да установи съществуване на вземане за неизплатената
част от задължението, съставляващо сбора от непогасените вноски с настъпил
падеж до момента на приключване на устните състезания във въззивната
инстанция по арг.от чл.235, ал.3 от ГПК, т.к. към
падежната дата на последната погасителна вноска по договора е с дата
15.04.2019г., когато целият погасителен план е изтекъл.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното
решение и уважаване на иска в цялост с присъждане на сторените разноски в
заповедното и исковото производство.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата
страна депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Изразено е становище, че независимо, че
финансовата институция в конкретния случай не е банка, по отношение на
отпускането на кредити тяхната дейност се приравнява с тази на банките като
общия материално-правен режим на договорите за потребителски кредит налага
правилата за предсрочната изискуемост, въведени за банките, да се прилагат и за
небанковите институции. На следващо място се твърди, че липсват данни длъжникът
да е получил допълнителни услуги от тези, които са изброени в споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на
сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски.
Страните не са направили искания по
доказателствата.
Постъпилата въззивна
жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от
надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на
производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Мотописта“, бул.
„България“ №49, чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И.
срещу решение № 1083 от 15.03.2019г., постановено по гр.д.№ 11279 по описа на
ВРС за 2018г., с което е отхвърлен иска на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ №49 бл.53Е
вх.В срещу Д.Р.Д. с ЕГН ********** за приемане за установено в отношенията между страните, че последният
дължи на търговеца сумата в размер 1543.30лв.,
главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
06.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 02.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
ч.гр.д.№ 3207 /2018г. по описа на Варненски районен съд, 30-ти състав.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 922/2019 год. на ВОС за 18.09.2019г. от 14.00 часа, за която дата и час да се
призоват страните, ведно с препис от настоящото определение. На въззивника да
се връчи препис от отговора на въззиваемия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.