Решение по дело №60/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 395
Дата: 7 юли 2020 г. (в сила от 11 ноември 2020 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20205220200060
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     

 

07.07.2020 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти наказателен състав

на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Р. К.,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №60 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба И.Ж.И., ЕГН ********** ***, съд. адрес:***-адв.Кр.Л. против Наказателно постановление №19-1006-003075 от 19.08.2019 г. на Началник група КПДГПА при ОД на МВР гр.Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложена ГЛОБА в размер на 400 лева.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е извършено вмененото нарушение. Иска се наказателното постановление да бъде отменено.  

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Сочи нови доказателства.  Шска присъждане на направените разноски.

Ответникът по жалбата ОД на МВР гр.Пазарджик не изпраща представител. Депозира писмено становще, в което поддържа че НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.   

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните  и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбите е процесуално допустима и по същество ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение за това, че на 09.07.2019 г. в 16,50 часа на Автомагестрала „Тракия“, км 85 в посока гр.София управлява товарен автомобил „Форд Транзит” с ДК №*****, собственост на „Ж. транс 2018“ ЕООД, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на проверката. 

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно  постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа писмените доказателства приложени по делото.

АУАН са съставен съгласно изисквания та на чл.40 от ЗАНН, в присъствието на нарушителя и отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, относно неговото съдържание.

В случая обаче съдът намира, че НП е незаконосъобразно от материалноправна страна, тъй като не е извършено вмененото нарушение.

Не е спорно по делото, че в деня и часа на проверката жалбоподателят е управлявал горепосочения лек автомобил с рег. №*****, собственост на „Ж. транс 2018“ ЕООД.

По делото е представена полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ BG/30/119001435782 между ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД и „Ж. транс 2018“ ЕООД за т.а. Форд без регистрация, с рама №WF0XXXTTFXAG05016. Видно от полицата договорът е със срок на валидност от 14,10 часа на 22.05.2019 г. до 23,59 ч. на 22.05.2020 г. В полицата е посочено, че въз осноLа на нея е издаден стикер №72962888. Когато тази застраховка е била сключена, въпросният автомолбил все още не е бил регистрирано по надлежния ред в Р България, поради което в застрахователната полица той е индивидуализиран по номера на рамата си, а застраховката е била сключена именно за целите на неговата първоначална регистрация. Лекият автомобил е бил регистриран в последствие, при което за него са били издадени и държавни контролни номера – №*****. Вярно е, че след това, между собственика на автомобила и горепосоченото застрахователно дружество не е бил сключен анекс към застахователната полица, но застрахователният договор е продължил действието си.

Видно е и от приетото като писмено доказателство по делото извлечение от електронния сайт на Гаранционния фонд на Р България за проверка за сключена „ГО” /лист 7 от делото/, както и сметките за платени застрахователни премии по същия договор и издадени „зелени карти“, че към инкриминираната дата – 09.07.2019 г., за процесния лек автомобил има активна застраховка „ГО” с начална дата на покритие 22.05.2019 г. и крайна дата на покритие 22.04.2020 г., сключена със „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, като без да губи валидност, въз основа на тази полица се издадени стикери №75195400 и №76745059.

При тези данни не е осъществен състава на административно нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането, който предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност на лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Дори да се приеме, че въпросният договор е сключен за срок от 30 дни, съобразно чл.489, ал.5 от КЗ, за черлите на регистрацията на автомобила, т.е. със срок на валидност до 22.06.2019 г., при което формално е осъществен състава на административно нарушение по чл.638, ал.6 от Кодекса за застраховането, съдът намира, че нарушението съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай", но в случая, предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение тази, дадена в чл. 93, т. 9 от НК, а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена  опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да се приеме за осъществен състав на административно нарушение, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, при което налагането на глоба, та дори и  минимален размер, се явява несъразмерно тежко спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца. 

За да направи този свой извод съдът съобрази събраните доказателства, че жалбоподателят, съвсем краткото време, през което той не е имал валидно сключена застраховка /едва 17 ден/ и фактът, че е сключена нова такава на същия ден след проверката. Освен това през този период той не е извършил произшествие с автомобила и от липсата на застраховка не са настъпили никакви реални вредни последици. С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че процесният случай разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения.

Съобразявайки малозначителността на деянието, както и смекчаващите вината обстоятелства, а именно, че нарушението е извършено за първи път съдът счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН

Поради това наказващия орган е следвало на основание чл.28 от ЗАНН да не налага наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение на ще му бъде наложено административно наказание.

Като не е съобразил малозначителността на деянието наказващият орган е постановил незаконосъобразна санкция не съответстваща на тежестта на нарушението.

Преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. С други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР №1/12.12.2007 г. по т. н. д. №1/2005 г. ОСНК - ВКС/.

В този смисъл обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради несъответствие на наложената административнонаказателна санкция с ниската тежест на конкретно посоченото вменено нарушение и следва да бъде отменено.

По делото е направено искане от пълномощника на жалбподателя за присъждане в негова полза на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В този случай е приложима разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

По делото са представени пълномощно и договор за правна помощ, според които на адв.Л. за процесуално представителство по делото е заплатена в брой сума от 350 лв.

В случая обаче има направено възражение от настрещната страна за прекомерност на възнаграждението съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН.

С оглед на това и резултата по делото-отмяна на ЕФ, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за основателна, но тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, възнаграждението следва да бъде определено в съотвествие с чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, а именно в размер на 100 лева.

Поради което следва да бъде осъдена ОД на МВР Пазарджик, която  тъй има статут на юридическо лице по смисъла на чл.43, ал.3, т.4 от ЗМВР, да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за един адвокат в размер на 100 лева. За разликата до 350 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ НП №19-1006-003075 от 19.08.2019 г. на Началник група КПДГПА при ОД на МВР гр.Пазарджик, с което на И.Ж.И., ЕГН ********** ***, съд. адрес:***-адв.Кр.Л. за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложена ГЛОБА в размер на 400 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на И.Ж.И., ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева, като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата от 100 лева до 350 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

                              

 

                              

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: