Определение по дело №6693/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260149
Дата: 10 септември 2020 г.
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20195530106693
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                                               

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 №………………….             10.09.2020г.     гр. Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД             VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  10 септември                        2020 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело 6693, по описа за 2019 година.

 

    Производството е образувано по предявена искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД - гр. София, против П. Николова К.,***, с правно основание чл. 422 от ГПК.

    СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на ответницата, като е дал указания на последната във връзка с упражняване на правата й по ГПК. На ответницата е назначен особен представител, който е депозирал писмен отговор на исковата молба.

     Като взе предвид депозираната искова молба и постъпилия писмен отговор, съдът счита, че с оглед изясняване на делото от фактическа страна следва да бъдат приети като доказателства приложените към молбата документи, тъй като същите са относими към спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК. Следва да се произнесе по направените искания.

Съдът счита, че следва да напъти страните към  доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

   Водим от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3  от ГПК, съдът

 

 

                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

  

    ПРИЕМА като доказателства по делото, представените от ищеца заверени копия на: Договор за потребителски паричен кредит PLUS-15453658, сключен на 08.11.2017г. и условия по договор за кредит; Застрахователен сертификат № PLUS - 15453658 и Общи условия към него; Стандартен европейски формуляр; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 от 11.12.2018г. къмдоговор за проважба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г.;  Пълномощно от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. в полза на Агенция за събиране на вземания ЕАД да уведомява длъжници от името на БНП Париба Уведомително писмо от БНП Париба чрез АСВ ЕАД от 12.12.2018г.; Уведомително писмо от БНП Париба чрез АСВ ЕАД от 19.11.2019г.

 ПРИЛАГА към делото изисканото ч.гр.д.№ 3477/2019г., по описа на РС-Стара Загора.

НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза, която да се изпълни от вещото лице Пламена Стоянова, което след като се запознае с материалите по делото, направи справка и проверка при страните и навсякъде, където е необходимо, да представи осем дни преди съдебно заседание писмено заключение, с копие до страните, в което да отговори на поставените от ищеца въпроси в исковата молба/стр.4 по делото/.

     

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението, сумата от 200 лв., като ЗАДЪЛЖАВА ищеца да заплати депозита в тридневен срок, от получаване на съобщението, по набирателната сметка на СтРС.

 

         УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на задължението за внасяне на определения депозит за вещо лице, съдът няма да даде ход на експертизата.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

 Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД - София, чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че на 11.12.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-15453658 от дата 8.11.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и П.Н.К. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като понастоящем универсален правоприемник е „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД / универсален правоприемник е „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А./ чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-БНП/PLUS- 15453658/12.12.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес. Писмото е върнато в цялост с отбелязване върху обратната разписка „Непотърсена пратка“. На 19.11.2019 г. ищцовото дружество изпратило повторно Уведомително писмо Изх.№ УПЦ-С-БНП/PLUS-15453658/19.11.2019 г. за станалата продажба чрез куриер на същия адрес на длъжника. Писмото отново се върнало в цялост.

Към настоящата искова молба ищецът представя и моли съдът да  приемете копие от Уведомително писмо Изх.№ УПЦ-С-БНП/PLUS- 15453658/19.11.2019 г. за извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файнанс С.А“, универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, което да връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о. Счита, че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. Навежда доводи за ирелевантност на обстоятелството, относно личното получаване от длъжника на  уведомление за извършена цесия. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.

Ищецът твърди, че на 8.11.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като Кредитор, и П.Н.К., като Кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит с PLUS- 15453658, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: 4000,00 лв. Страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като застрахователната премия, която е в размер на 336,00 лв. е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“, част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“ и съгласно погасителния план на договора за заем е включена в размера на договорната лихва. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се е съгласил да заплати на Кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 140,00 лв., срещу която Кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.

Предоставянето на посочената по-горе сума съставлявала изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 4773,00 лв. Така, размера на договорната лихва по кредита възлиза на 773,00 лв.

На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.02.2019 г., на 15 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 318,20 лв., при първа погасителна вноска 20.12.2017 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Срокът на договора е изтекъл на 20.02.2019 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обещетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 21.08.2018 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 133,27 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

Ищецът твърди, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството, като погасената сума е в размер на 2753,40лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва:651,53 лв., главница: 2101,87 лв.

С оглед на изложеното за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД  възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване на изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника П.Н.К. за всички дължими суми по Договор за потребителски кредит № PLUS- 15453658, сключен на 8.11.2017 г. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. № 3477/2019 г., по описа на PC - Стара Загора, е издадена заповед за изпълнение за сума в общ размер на 2085,67 лв. от които главница 1898,13 лв., договорна лихва 54,27 лв. и законна лихва за забава в размер на 133,27 лв. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил в съда да получи книжата по делото, което от своя страна обуславя правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба.

Ищецът моли съдът да признае за установено по отношение на ответника П.Н.К., ЕГН **********,***, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ********* следните суми: 1898,13 лв. - представляващи главница по договор за потербителски паричен кредит PLUS - 15453658 от 08.11.2017 г.; 54,27 лв. -представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.02.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска);133,27 лв. -представляваща обезщетение за забава считано от 21.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендира за присъждане на разноските, направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК., както и за тези, сторени в хода на настоящото производство,вкл. и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 лв.

Назначеният на ответницата П.Н.К. особен представител – адв. Н.М., е депозирала писмен отговор на исковата молба. Навежда подробни доводи за липса на процесуално правна легитимация за ищеца, обосноваваща недопустимост на предявения иск. Доводите се базират на липсата на редовно уведомяване на длъжника за извършената цесия по процесния договор.Счита, че поради липсата на редовно уведомяване на длъжника, цесията не е произвела действия спрямо последния.

 Оспорва също твърдението за усвояване, от страна на длъжника, на отпусната в заем сума по процесния договор.Счита, че липсата на ясно посочени параметри по договора - естеството на задължението на ответника, начина на формирането му, обосновават неоснователност на иска. Според представителя, недопустимо е смесването на „договорна лихва” и „застрахователна премия” по застраховка. Недопустимо е включването на застрахователната премия в размера на договорната лихва, като такава клауза  противоречи на императивните разпоредби на чл.11 от Закона за потребителския кредит.Навежда доводи, че договорът за потребителски кредит е недействителен - ищецът в нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1, от Закона за потребителския кредит смесва понятията „лихва”, „разходи”, „печалба”, като не посочва какъв е размера по пера на всяко едно от тях, въпреки, че има задължението, съгласно цитираната законова разпоредба, да посочи ясно какъв е размера на всяко едно от тях - „лихва”, „разходи”, „печалба”.

Освен посочения порок за начина на формиране на задължението, обосноваващ извод за недействителност, от приложения към договора за кредит, Погасителен план било видно, че същият не отговаря на изискванията, съгл. императивните разпоредби на чл.11, ал.1, т.12, предл. 3-то от Закона за потребителския кредит — „планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи”.

В случая, представения от ищеца погасителен план съдържал единствено размера на вноска, остатък по главница и падеж на вноската. Липсват каквито и да било данни за погасяването на лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и за допълнителните разходи, които, видно от самия договор за кредит, са налични.

По изложените съображения, особеният представител на ответника счита, че Договорът за потребителски паричен кредит PLUS - 15453658 от 08.11.2017г. е недействителен, на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит, като противоречащ на императивните разпоредби на чл.11 от Закона за потребителския кредит. С оглед на това, приложима се явява разп. на чл.23. от Закона за потребителския кредит, съобр. която при обявен недействителен договор за потребителски кредит,потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита.

 Особеният представител на ответника моли, съдът да прекрати производството по делото, като образувано по недопустим иск - заведено от ищеца при липсата на активна процесуална легитимация от негова страна. В случай, че намери, че искът се явява допустим, то моли съдът да отхвърли отхвърли предявения иск, като неоснователни.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3477/2019г., по описа на Старозагорски районен съд, съществува. В тежест на ищеца е да докаже фактите, от които произтича вземането му. Тъй като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от договор за кредит, в това производство ищецът следва да докаже с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства сключването на договора между страните, предоставяне на сумата по кредита на ответника, както и размера на претендираните суми. Ищецът следва да се установи и надлежното съобщаване на длъжника за извършената цесия. Ответникът следва да докаже възраженията си.

Съдът указва на ответника, че изложените в писмения отговор доводи относно липсата на процесуално правна легитимация за ищеца не обосновават извод за недопустимост на иска, а касаят материално правната легитимация и следва да се вземат предвид при решаване на спора по същество. 

      УКАЗВА на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

     ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 16.11.2020г. от 9.30ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.

      Препис от определението да се връчи на страните. На ищеца да се връчи копие от писмения отговор на особения представител на ответницата.

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: