Р
Е Ш Е
Н И Е
№: 04.12.2014 год. град Малко Търново
В ИМЕТО
НА НАРОДА
МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
На шести ноември две хиляди и четиринадесета година
В публично заседание, в следния състав:
Председател: Татяна Станчева
Секретар: М.Д.
като разгледа докладваното от съдия Татяна
Станчева
НАХД № 201 по описа на съда за 2014 год. за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Съдебното
производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания и е образувано по жалба на Х.Т. **),
роден на *** в **, срещу
наказателно постановление ** год. на директора на ИА”Автомобилна администрация”
Дирекция Бургас, с което на основание чл. 93в ал.17 т.1 от Закона за
автомобилните превози(ЗАвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание – глоба в размер на 1500 лв. за осъществено нарушение по чл.12, § 7, б.”а”, т.(i) от AETR, ДВ 28 от 1995г. и на
основание чл.177, ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказания –глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 150а,
ал.1 от ЗДвП във вр. чл.161, т.3 и т.4 от ЗДвП.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
тъй като името на жалбоподателя е написано на латиница, в нарушение на НПК, а
също така при съставянето на АУАН жалбоподателят не е разбрал за какво
нарушение се ангажира отговорността му,
тъй като не говори български и не му е бил осигурен преводач.
Наказващият
орган счита наказателното постановление за съобразено с материалните и
процесуалните правила по издаването му.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и
иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно
заседание административният орган не
изпраща представител.
По делото бяха събрани множество
писмени доказателства. Разпитан беше актосъставителят
и свидетелят по акта.
Въз основа на събраните
доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
На 18.09.2014г. около 08.30 часа в М.Търново актосъставителят Г.П.Г.
и неговият колега **, служители на РД “АА”- Бургас, получили сигнал от Гранична
полиция за автобус, който предходния ден -17.09.2014г., извършвал международен превоз на пътници с автобус марка **, лиценз на общността № ** оборудван с
аналогов тахограф **, като при проверката водачът не
представил тахографски листи за периодите от **ч., както
и удостоверение по образец. Жалбоподателят не представил на проверяващите и международно
свидетелство за управление на територията на РБългария. За констатираните
нарушения срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № **, в който нарушенията били квалифицирани първото по чл.12, §
7, б.”а”, т.(i) от AETR,
ДВ 28 от 1995г., а второто по чл.
150а, ал.1 от ЗАвП във вр. чл.161, т.3 и т.4 от ЗДвП.
Въз основа на
АУАН на 18.09.2014г. наказващият орган издал атакуваното наказателно, в което
нарушенията са описани но аналогичен начин както в АУАН и на жалбоподателя на
основание чл. 93в ал.17 т.1 от ЗАвП е наложено административно наказание –
глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.12, § 7, б.”а”, т.(i) от AETR,
ДВ 28 от 1995г. и на основание чл.177, ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказания –глоба в размер на 300 лв. за нарушението по
чл. 150а, ал.1 от ЗАвП във вр. чл.161, т.3 и т.4 от ЗДвП.
Горната
фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни и
писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона,
съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице,
посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Настоящото производство е от административно-
наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено
деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за
установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена
сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това
производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК
обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до
доказване на противното /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава,
че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин
пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде
наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да
бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление.
В настоящия случай, актът за установяване на
нарушението е съставен от служители на ИА”АА”, РД “АА”- Бургас, а атакуваното
наказателно постановление е издадено от на директора на ИА”Автомобилна
администрация” Дирекция Бургас, оправомощен със заповед № РД -08-702/10.12.2013г.
на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, т.е. в
съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Относно възражението на жалбоподателя, чрез
процесуалния му представител, за допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила при съставяне на АУАН и издаването на НП в насока нарушено право на
защита поради липсата преводач, настоящият съдебен състав е на становище, че
липсват такива нарушения по следните съображения:
ЗАНН не предвижда участието на преводач във фазата на
административнонаказателното производство до издаването на НП, като в случай на
необходимост от такъв същият може да встъпи едва във фазата на съдебното
производство предвид нормата на чл.84 от ЗАНН, предвиждаща субсидиарното
приложение на текстовете на НПК, включително и тези уреждащи участието на
преводач, но само в процедурата по обжалване на наказателното постановление. На
следващо място в хода на съдебното следствие се установи от показанията на
свидетелите, че на жалбоподателя му е било обяснено чрез негов сънародник,
който говорел и разбирал в достатъчна степен български език, какви документи се
искат за проверка и за какви нарушения му се съставя АУАН, поради което съдът
намира, че жалбоподателят е разбрал за какво се ангажира отговорността му, още
повече, че е успял и да организира защитата си, като е упълномощил адвокат да
го представлява в настоящото производство.
От всичко изложено съдът прави извод, че жалбоподателят
е разбрал както съдържанието на АУАН така и съдържанието на НП.
Действително имената на нарушителя в АУАН и в НП са
изписани на латиница, което не е
правилно и не в съответствие със закона, тъй като /както отбеляза и адвокат Р./
следва имената на нарушителя да са изписани на български език, който е
официалният език, на който се води административнонаказателното производство в
Република България. Това действително представлява нарушение, което обаче не е
от съществените такива на процесуалните правила, като с нищо не се нарушава или
ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не е бил
поставен в невъзможност да упражни правата си в пълен обем, стойностно и
адекватно – самоличността му е установена по безспорен и категоричен начин с
посочване на имената /макар и на латиница/ и датата на раждане.
При извършената проверка на АУАН и
НП, съдът установи, че второто нарушение за което е санкциониран жалбоподателят
е за това, че като водач на МПС не е представил международно свидетелство за
управление на територията на РБългария, което нарушение е квалифицирано по
чл.150а ал.1 във вр. чл.161, т.3 и т.4 от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл.161, т.3 и
т.4 от ЗДвП: Свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено
в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията,
за която е издадено, в случаите когато свидетелството е придружено от легализиран превод на български език или свидетелството
е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за
движението по пътищата. Предвид изложеното, нарушението не е било пълно и
точно изписано в АУАН, съгласно съдържанието на нормата на чл.161 т.3 и т.4 на ЗДвП от актосъставителя, което е било пренесено от наказващия орган и в
издаденото наказателно постановление, поради което настоящият състав на съда,
счита че наказателното постановление следва да бъде отменено в частта, с която
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300лв. на основание чл.177, ал.1
т.2 предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150а, ал.1 във вр. чл.161, т.3 и т.4 от ЗДвП.
Водим от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно
постановление ** год. на директора на ИА”Автомобилна администрация” Дирекция
Бургас, в частта, с която на Х.Т. Ч**, роден на *** в **, на основание
чл. 93в ал.17 т.1 от ЗАвП е наложено административно наказание – глоба в размер
на 1500 лв. за нарушение на по
чл.12, § 7, б.”а”, т.(i)
от
AETR, ДВ 28 от
1995г. като законосъобразно.
ОТМЕНЯ наказателно
постановление ** год. на директора на ИА”Автомобилна администрация” Дирекция
Бургас, с което на Х.Т. Ч**,
роден на *** в **, в частта,
с която на
основание чл.177, ал.1 т.2 пр.1 от ЗАвП е наложено административно наказания
–глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП във вр.
чл.161, т.3 и т.4 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд, гр. Бургас.
СЪДИЯ: