Решение по дело №990/2024 на Административен съд - Варна

Производство е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „АЙ ПИ АУТО“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в [населено място], местност „--------“, [ПИ], [община], представлявано от И. А. Х., чрез адв. В. Д. –  [област], против Решение № 378 от 20.03.2024 г., постановено по АНД № 1913/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, ІII състав, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № -[рег. номер]/13.03.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Варна /ТД на НАП - Варна/, с което на основание чл. 180 ал. 2 във връзка ал. 1 от ЗДДС са наложени две имуществени санкции, както следва: - 9 200 лв. за административно нарушение на чл. 180 ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху добавена стойност /ЗДДС/ и в размер на 1 333.33 лв. за административно нарушение чл. 180 ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС.

С жалбата се релевират възражения за нарушения на закона – неправилно приложение на норми на ЗАНН, както и допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи липса на мотиви. Твърди се нарушение на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, тъй като въпреки изтеклият тримесечен срок от установяване на нарушителя, административнонаказващият орган е образувал производство за ангажиране на отговорността на санкционираното юридическо лице. Сочи се, че извършителят на нарушението е бил известен на административнонаказващият орган с издаване на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ от 21.04.2022 г., с който е установено нарушение по чл. 96 ал. 1 от ЗДДС. Следователно, АУАН от 26.10.2022 г. за установяване на нарушение по чл. 180 ал. 2 от ЗДДС е незаконосъобразен. Посочва се, че Ревизионният акт, въз основа на който е издадено обжалваното пред Районен съд – Варна /РС-Варна/ НП, е обжалван по съдебен ред пред Административен съд – Варна, чието решение не е влязло в сила. Изтъква се липсата на мотиви относно спазването на тримесечния срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН. Твърди се, че са налице нарушения на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, тъй като административнонаказващият орган е посочил за дата на нарушението – 15.04.2022 г. и 15.05.2022 г., а Актът за регистрация по ДДС е от 18.04.2022 г. и няма как да се начисли ДДС, без наличието на ДДС номер. На следващо място се твърди, че не са налице констатации от органите по приходите при издаване на ревизионния акт относно установяване на нарушения на посочените дати. Релевира се възражение, че неспирайки производството по настоящото делото, въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, касаещи преюдициалността на производството по обжалване на ревизионния акт, въз основа на който е издадено НП. С оглед неправилното приложение на закона, според жалбоподателя, обжалваното решение се явява незаконосъобразно, поради което се иска негова отмяна и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени НП.

В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът – Директорът на ТД на НАП – Варна, с писмени бележки, чрез старши юрисконсулт И. Г., оспорва жалбата. Отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание поддържа писмените бележки, като в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че неправилно е приложен закона от районния съд. Пледира отмяна на обжалваното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което да се отмени НП.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на обжалване пред ВРС е НП № [рег. номер] от 13.03.2023 г., издадено въз основа на АУАН № [рег. номер]/26.10.2022 г., съставен от Н. М. на длъжност „старши инспектор по приходите“ в ТД на НАП – Варна, офис – Разград, с което за нарушения по чл. 180, ал. 2 във връзка с чл. 180 ал. 1 от ЗДДС на „АЙ ПИ АУТО“ ЕООД са наложени имуществени санкции съответно в размер на 9200 лева за данъчен период от 24.03.2022 г. до 31.03.2022 г. и в размер на 1 333.33 лева за периода от 01.04.2022 г. до 17.04.2022 г. Нарушенията са установени в хода на извършена ревизия на дружеството, възложена със Заповед № Р-03000322002500-020-001/19.05.2022 г., която е приключила с Ревизионен акт № Р-03000322002500-091-001/01.09.2022 г., с който е установено, че към 24.03.2022 г. дружеството е достигнало облагаем оборот 51 080.00 лева. С последния е установено, че дружеството-жалбоподател е било задължено да се регистрира по ЗДДС в срок до 31.03.2022 г., като подаде заявление. Следвало да се начисли ДДС за периода от 24.03.2022 г. – 31.03.2022 г., до 14.04.2022 г. в размер на 9 200.00 лева и за периода от 01.04.2022 г. – 17.04.2022 г., до 14.05.2022 г. в размер на 1 333.33 лева.

Въз основа на тези констатации е издаден АУАН № [рег. номер]/26.10.2022 г., предявен и връчен без възражения на управителя на санкционираното юридическо лице на 27.10.2022 година.

В законоустановения срок постъпили писмени възражения по реда на чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, в които се излагат съображения за незаконосъобразност на акта. Приемайки за неоснователни възраженията, административнонаказващият орган издава НП.

За да потвърди НП, районният съд приема, че не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените правила. Посочено е, че правилно са установени нарушенията, като за всяко едно от тях е определена дата на извършване, както и санкционната норма. Прието е, че без значение е обстоятелството относно обжалването на издадения ревизионен акт, въз основа на който е издадено процесното НП, тъй като производствата са независими и различни – установяване на неплатени задължения и ангажиране на административнонаказателната отговорност за извършено нарушение. В заключение, въззивният съд достига до извод, че правилно е определен и размерът на имуществените санкции – неплатеният ДДС.

Обжалваното съдебно решение е неправилно.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК. Съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон, следи служебно, по арг. от чл. 218 от АПК.

При проведеното открито съдебно заседание на 20.06.2024 г., съдът установи, че е налице произнасяне на ВАС по адм. д. № 6858/2023 г., с което е оставено в сила Решение № 724/25.05.2023 г., постановено по адм. д. № 2864/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменен Ревизионен акт № Р-03000322002500-091-001/01.09.2022 г.. С последният се установяват задължения за ДДС в размер на 10 533.33 лева. Осмо отделение при ВАС, в мотивите си се позовава на Решение от 11 април 2024г. по дело С-122/23г. на Съда на ЕС, с което е постановено, че Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/162/ЕС на Съвета от 22 декември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, приета от държава членка в приложение на член 287 от тази изменена директива, която поставя предвиденото в посочената изменена директива за малките предприятия право на освобождаване от данък върху добавената стойност (ДДС) в зависимост от условието данъчнозадълженото лице, чийто годишен оборот или оборот в рамките на два последователни месеца надхвърля сумата, посочена за тази държава членка в тази разпоредба, да подаде в определен срок заявление за регистрация по ДДС, както и че Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/162, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че нарушението от страна на данъчнозадължено лице на задължението да подаде в срок заявление за регистрация по данък върху добавената стойност (ДДС), в посочените в точка 1 от настоящия диспозитив случаи, води до възникване на данъчно задължение, при условие че тази правна уредба, когато и доколкото не се ограничава до събиране на ДДС за сделките, извършени в периода, в който този данък е щял да бъде начислен, ако данъчнозадълженото лице беше изпълнило в срок задължението си за регистрация по ДДС, от една страна, спазва принципа на ефективност в борбата с нарушенията на хармонизираните правила в областта на ДДС, и от друга страна, отговаря на изискванията за пропорционалност в съответствие с практиката на Съда. Следователно, в разглеждания случай, двете облагаеми сделки са извършени преди 07.04.2022 г. и с ревизионния акт е начислен данък, който нямаше да се дължи, ако дружеството беше подало своевременно заявление за регистрация по ДДС. ВАС намира, че задълженията, установени с ревизионния акт, са несъразмерни, поради което ревизионният акт е незаконосъобразен и е отменен.

Доколкото в настоящото производство предмет на обжалване е решение на въззивния съд, потвърждаващо НП, с което са наложени имуществени санкции, представляващи неначислен данък върху добавената стойност в общ размер, равен на установения с РА, то се явява незаконосъобразно, тъй като със сила на пресъдено нещо е установена недължимостта на данъка.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че неправилно районният съд е достигнал до извод за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В разглеждания случай, с Акт за регистрация по ЗДДС № 030422202045325/18.04.2022 г. /л. 25 от преписка/ административният орган констатира, че дружеството-заявител е пропуснал срока за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС – 31.03.2022 г. включително, като е пояснил, че следва да се състави акт за установяване на административно нарушение, без да уточни за кое нарушение. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че се налага извод за допуснато съществено нарушение на административнонаказателно производствените правила като е съставен АУАН след законоустановения тримесечен срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН. Това е така, защото нарушителят е открит с издаване на акта за регистрация по ЗДДС, а не със съставянето на ревизионния акт. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. , постановено по ТД № 3/2019 по описа на ВАС.

Като е достигнал до различен извод, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, както и потвърденото с него наказателно постановление.

При този изход на правния спор, своевременната претенция на жалбоподателя се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 2, вр. с чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е предвидено възнаграждение в размер на 1300 лева + 9% за горница над 10000 лева. Поради това, направеното от страна на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно. На основание чл. 63д ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАНН в тежест на Националната агенция по приходите следва да се възложат разноски в размер на 1000 лева.

 

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 378 от 20.03.2024 г., постановено по АНД № 1913/2023 г., по описа на Районен съд – Варна, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № [рег. номер] от 13.03.2023 г., издадено от Директора на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Варна.

 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Ай Пи Ауто“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в [населено място], местност „----------“, [ПИ], [община], представлявано от И. А. Х., сума в размер на 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.