Р
Е Ш Е
Н И Е №260007
гр.Кюстендил, 28.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение, в откритото
заседание на седми юли
през две хиляди и двадесета година,
в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА
БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря Вергиния Бараклийска
като разгледа докладваното от съдия Братанова НЧХД № 233
по описа за 2020 г. на КнОС, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно
производство”.
С присъда № 21
от 28.02.2019г. на Дупнишкия районен
съд, постановена по НЧХД № 611/2016 г. по описа на същия съд подсъдимият Г. С. В.
***, Кюстендилска област е признат за виновен в това, че на 09.04.2018 г.,
около 14:30 ч. в гр.Дупница е казал унизителни думи за В.Г.В., в негово
присъствие (напсувал го на майка), като последният е отвърнал на подсъдимия с
обида, с което е извършил престъпление по
престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК. ДнРС е приложил разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от НК, като е освободил
и двамата от наказание. Със същата
присъда В. е признат за невиновен по второто обвинение- че по същото време и
място е отправил обидни думи към Д.П.В. („*****”), като на осн. чл.304 НПК е
оправдан по обвинението по чл.146, ал.1 НК. Отделно от това подс. В. е признат за невиновен по третото обвинение- че по
същото време и място се е заканил с престъпление против личността на В.Г.В. и Д.П.В.-
че „ще ги смачка, затрие, запали” и на осн. чл. 304 от НПК е оправдан и по
обвинението по чл.144, ал.1 НК. ДнРС е
уважил предявения от пострадалия В.В. граждански иск срещу под. Г.В. в размер
на ***лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване престижа и достойнството му, в резултат на
престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 09.04.2018 г., до окончателното заплащане на сумата,
като същият за разликата над *** лева до
пълния предявен размер до **** лева е отхвърлен. С присъдата е отхвърлен и
предявения граждански иск от Д.П.В. срещу подсъдимия Г.С.В. за сумата от *****лв,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за второто
престъпление по чл.146, ал.1 НК, по което В. е бил оправдан. Подс. Г.В. е
осъден да заплати и разноските по делото.
Присъдата се обжалва от адв.Е.А.- повереник на
частните тъжители В.Г.В. и Д.П.В. в оправдателните части на присъдата по
обвиненията по чл.146, ал.1 НК и по
чл.144, ал.1 НК, както и в гражданските
части на същата. Изтъкват се доводи са
неправилна преценка на доказателствения материал по делото и необоснованост на
присъдата. Иска се нейната отмяна и осъждане на подс. В. по всички повдигнати
обвинения, респ. уважаване на предявените граждански искове в пълен размер.
Постъпила е жалба и подс. Г.В.
чрез защитника му адв. И.А. в гражданската част на присъдата, в която е уважен
предявения от В.В. граждански иск в размер на **** лева. Изтъкнати са доводи на
съгласие с мотивите на присъдата, като се сочи, че гражданският иск следва да
бъде отхвърлен изцяло, тъй като поведението на подс. Г.В. е резултат от това на
подс. В.В. и че деянието на първия не е
довело до вреди у втория. Иска се изменение на присъдата и отхвърляне на
гражданския иск.
Повереникът на частните
тъжители- адв.Е.А. поддържа жалбата и иска отмяна на присъдата, признаване на
подсъдимия за виновен по всички обвинения и уважаване на гражданските искове.
Изтъкват се доводи за неправилно приложение на института на реторсията по
чл.146, ал.2 НК.
Защитникът на подсъдимия Г.В.
поддържа жалбата си по изложените в нея съображения.
Подсъдимият Г.С.В. твърди,
че е невинен и иска да бъде оправдан.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна
проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след като прецени
доводите и становищата на страните, и при пределите на въззивната проверка,
установени от чл. 314 НПК, намира въззивните жалби за допустими, доколкото са
предявени от надлежни страни с право и интерес от търсената защита и в срока по чл. 319 НПК. Разгледани по
същество, същите са неоснователни, а постановената присъда е обоснована и
законосъобразна по следните съображения:
Фактическата обстановка е
подробно изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния
ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му
решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на съд.
следствие, проверен и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от
първоинстанционния съд задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. Той
изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по
същество. Въз основа на подробен и пълен анализ на събраните доказателства ДнРС
е приел фактическа обстановка, която обаче се допълва от КнОС по отношение
поредността на извършените от страните действия по обвинението по чл.146 от НК:
Тъжителите В. са съпрузи и
роднини по съребрена линия на подсъдимия (В.В. е чичо на Г.В.), като
семействата им живеят в съсобствен недвижим имот- двуетажна жилищна сграда и
дворно място на ул.“******“ ***** в гр.Д.. Във връзка с възникнали граждански и
имуществени спорове по управление на посочения съсобствен имот, отношенията между семействата пред периода 2016- 2018 г.
се влошили и изострили. Това обстоятелство довело до чести скандали,
съпроводени от обиди и заплахи; както и
с множество подадени жалби и от двете
семейства до ДнРП и МВР.
На 09.04.2018г. двамата
тъжители били в двора и премахвали оградната мрежа, разделяща съсобственото им
с подсъдимия дворно място. След 14 ч. св.М. В. (майка на подсъдимия), решила да
отиде до тях, за да се видят. Установила, че къщата е заключена и позвънила на
подс. В., който бил на разходка със семейството си. Последният я помолил да ги
изчака и свидетелката останала в двора. Видяла, че двамата тъжители премахват
мрежата и ги попитала защо го правят, тъй като знаела, че тази мрежа е поставена и с участието на
сина й. Тъжителят В.В. й отговорил, че
двора си е негов и ще прави каквото реши, а тя няма право да се
разпорежда.
Междувременно, подс.В. заедно със съпругата си-св.Г.В. и двете им деца,
се прибрали и заварили тъжителите и св.М.В., които си разменяли горните
реплики. Подс.В. потърсил обяснение от тъжителите за премахването на оградата,
което довело до ескалация и размяна на реплики. Тъжителят В. напсувал
подсъдимия, който незабавно му отвърнал със същото, изричайки „еби си майката“,
в резултат на което тъжителят В. го наплюл в лицето. Разрастващият се скандал
разплакал децата на подсъдимия, като св.Г.В. ги прибрала в къщата, а св.М.В.
убедила подсъдимият също да се прибере.
Описаната фактическа обстановка се приема за установена от страна КнОС
въз основа на внимателния анализ на
обясненията на подсъдимия и показанията на св. М.В.,
Г.В., С., Р.С., Д.А., които установяват както наличието на влошени отношения вежду
страните, така и на скандал на посочената дата и размяната на обидни реплики
между тях. ДнРС, както и КнОС обосновано е кредитирал пок. на св. М.В. и Г.В.
относно начина на протичане на спора, както и относно поредността на нанесените
обиди- първо тъжителят е нанесъл обида
на подс. В. (псувайки го на майка), после подс. В. е отвърнал ведната със
същата обида и ведната след това тъжителят го е наплюл в лицето. Именно
последното действие на пострадалия В. е убягнало от вниманието на ДнРС при
анализа на доказателствения материал, а този факт безпротиворечиво се
установява от напълно идентичните показания на св. М.В. и Г.В. по отношение на
начина на протичане на този случай. Няма основания за отхвърляне на техните
показания независимо от близките отношения между св. М.В. (майка) и съпругата
му Г.В., доколкото в тези им части същите са последователни и взаимно
потвърждаващи се. От друга страна показанията на независимите свидетели С. и С.
са неопределени по отношение на датата на деянието (от техните показания не
става ясно дали същите свидетелстват за случая през м. април 2018 г. или за
други такива). Действително от тях се установяват наличието на скандали, обиди
и заплахи, но в тях липсва конкретика по
отношение на процесния случай през м. април 2018 г., така и по отношение на
естеството на отправяните изрази. Показанията на св. А. пък касаят скандали на
други дати, поради което същите не представляват пряко доказателство за
настоящия случай.
По делото подс.В. е дал обяснения,
които по принцип са годно доказателствено средство съгл. разп. на чл. 115 НПК.
От друга страна същите имат двояк характер- от една страна като предвидено в закона доказателствено средство подлежат на
преценка заедно с останалите
доказателства, а от друга са израз на защитната позиция на подсъдимия и затова
следва да бъдат внимателно преценени. В случая същите се потвърждават от пок.
на св.М.в. и Г.В., поради което настоящата инстанция ги третира като
доказателствено средство, потвърждаващо позицията на подсъдимия.
В този аспект изводите на ДнРС
за липса на категорични доказателства за извършено от страна на подс. В. деяние
по чрл.144, ал.1 НК, изразяващо се
закана с извършване на престъпление от вида на повдигнатото (твърди се, че В.
се е заканил с престъпление на двата подсъдими- че ще ги ликвидира, затрие,
смачка, запали и избие зъбите) не се
установява. И това е така, тъй като двамата свидетели свидетелстват за случай,
в които подс. В. се е заканвал на двамата тъжители- че ги убие и отлежи, който
очевидно касае други скандали между страните. Липсата на доказателства относно
съдържанието на отправените от страна на В. към пострадалите думи, респ.
установяването на изрази, които не съответстват на твърденията в
обстоятелствената част на тъжбата, водят на категоричния извод за недоказаност
на твърдяното деяние- закана с престъпление. Отделен е въпроса, че дори да се
приеме, че е налице закана с извършване
на престъпление спрямо личността на пострадалите от вида на твърдяната, то в
светлината на влошените отношения между страните и непрекъснатите скандали
между тях (отправянето на подобни закани било превърнато в ежедневие), те
същите не биха били обективно възбудили страх от осъществяването им.
В заключение КнОС се
солидаризира с извода на ДнРС за
недоказаност на обвиненията по чл.144, ал.1 НК по отношение на двамата
пострадали, както и за недоказаност на отправените към пострадалата В. обидни
изрази „*****“ и „*****“, както и не се установи същата да е напсувана на майка
(за наличето на подобни изрази впрочем не свидетелстват и независимите
свидетели С. и С.). По отношение на пострадалия В. настоящата инстанция също
прие за доказано обвинението по чл.146,
ал.1 НК. По отношение на псувнята „ *******“, съдът допълва извода на ДнРС по
отношение на последователността на отправянето й, като приема, че след като
същата е изречена от подс. В., пострадалият В.В. го е наплюл в лицето. И това
последно действие на пострадалия има същият обиден характер.
При изготвянето на мотивите
си ДнРС е обсъдил подробно доказателствения материал, обосновал защо го кредитира, като при тази си дейност не го е подложил на превратно тълкуване, нито пък е игнорирал или изопачил
част от него. ДнРС е взел решенията си по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
ръководейки се от закона и е положил максимални усилия за събиране на пълния
обем от доказателства, необходими за цялостно и всестранно решаване на делото
от фактическа страна. Това той е сторил при стриктно спазване на надлежния
процесуален ред, гарантиращ тяхната процесуална годност и възможността върху
тях да изгради фактическите си и правни изводи. ДнРС в мотивите си се позовал единствено на доказателствени
средства, събрани по надлежния процесуален ред. Вярната интерпретация на
доказателствената съвкупност е позволила на решаващия съд да достигне до верни
логически изводи относно фактите, имащи значение за обвинението.
В
заключение- при обсъждането на доказателствения материал ДнРС стриктно е спазил процесуалните правила
и ясно е заявил на какви доказателствени средства дава вяра, в коя част и защо- в тази насока е спазил изискванията на
разп. на чл. 305, ал.3 НПК и не е допуснал нарушение на чл.14 НПК.
ДнРС е изложил и
аргументирани доводи относно наличето на деяние по чл. 146, ал.1 НК от
обективна и субективна страна и липсата на такива по чл.144, ал.1 Нк спрямо двамата пострадали
и чл.146, ал.1 НК по отношение на пострадалата В.. Изложените съображения са пълни, точни и убедителни, почиващи върху правната
теория и практика и напълно се споделят от настоящата инстанция, респ. не
следва да се преповтарят. КнОС все пак намира за необходимо да подчертае
следното в светлината на допълнението
към приетите за установени факти по делотото:
Несъмнено
отправения от страна на подс. В. към В.В. израз има обиден характер. Фактическият състав на престъплението по чл.146, ал.1 НК-
нанасяне на обида се осъществява чрез отправяне на думи или действия, унизителни за честта и
достойнството на лицето в негово присъствие. Извършителят на такова деяние изразява с думи личната си негативна оценка на лицето, по
отношение на което ги употребява, като пряката му цел е да засегне личната чест и достойнство на адресата
на обидата с цел да се въздейства пряко върху неговите вътреши чувства и
преживявания.
От своя страна обаче пострадалият също е отговорил
с обида, като го е заплюл в лицето. По този начин същият е осъществил осъществяване на обидни за честта
и достойнството на подс. В. действия, за които следва действително да се
отчете, че са били инспирирани от самия пострадал (в светлината на
предхождащата действията на подс. В. псувня). Това си действие (заплюване в
лицето) на пострадалия В. обаче по своето естество съдържа отрицателна оценка и
мнение за пострадалия, осъществена е в
негово присъствие, и съдържа съзнателно,
целенасочено унижаване на на чувството му за лично достойнство. Същевременно именно то е основание
за приложение на разп. на чл.130, ал.3 НК- института на реторсията, а не както е приел ДнРС- че първата псувня на
пострадалия е основание за приложение на този институт, като и двамата следва
да се освободят от наказание по следните съображения:
Този
институт в наказателното право съдържа в себе си редица отклонения от
материалноправен и процесуален характер от принципни положения в правото. Едно
от тях касае наказателна репресия. Извършването на престъпление обосновава
наказателна отговорност за дееца, чието основно съдържание се изразява в
налагане и изтърпяване на съответно наказание. В основата на реторсията е
идеята на законодателя, че след като страните са изравнили позициите си, като
на причинителя на обидата (в случая подс.Г.В.) е отвърнато с обида (в случая
действията по заплюването на подс. В. от пострадалия В.В.), то и двете страни
са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон. Законодателят е
съобразил още и с по-ниската степен на обществена опасност на деянието и
репарирането на моралните вреди чрез причинените взаимни обиди. С оглед на
това, на съда е предоставена възможност да освободи от налагане на наказание и
двете страни. Това съответно поражда задължение у съда да прецени наличието на
законовите изисквания за приложението на разпоредбата на чл.146, ал.2 НК. В
тази връзка, съдът е длъжен да провери и анализира не само съставомерността на
описаното в обвинителния акт деяние, но и всички обстоятелства, свързани с
насрещното деяние, т. е. с ответното поведение на самия пострадал, независимо
от факта, че в това производство срещу последния не е повдигано обвинение. В
това се състои всъщност и едно от процесуалните изключения при реторсията. Този
институт се прилага само предвидените от закона случаи, какъвто без съмнение е
настоящия- чл.146, ал.2 НК.
Ето
защо този институт правилно е приложен от страна на ДнрС, но не по посочените
от него съображения, а поради тези, изложени от КнОС. С настоящите мотиви КнОС
дава отговор на изтъкнатите във
въвзивната жалби доводи за неговата неприложимост и счита, че този институт е
правилно приложен с настоящата корекция по фактите.
Доколкото подс.В. в
резултат от действията на пострадалия В.В. е претърпял обидно действие, респ.
последният е намерил удовлетворение чрез причиняване на същото деяние на подсъдимия,
то разп. на чл.146, ал.2 НК намира приложение. Реторсията винаги предполага две
противоправни деяния, които несъмнено са налице. Ето защо ДнРС правилно я е пирложил и в
съответствие с разп. на чл.146, ал.2 НК и е освободил и двамата от
наказание.
Доколкото в
наказателния процес е предявен граждански иск за претърпяната от пострадалия В.В. обида в
размер на 1 000 лева, същият следва да бъде
разгледан. Доколкото основанието на гражданския иск в наказателния
процес е деянието, същият следва да бъде уважен. Освобождаването
от наказание не освобождава делеквента от гражданска отговорност за вреди от
непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД. Несъмнено с отправената псувня от страна на подс. В. спрямо неговия чичо В.В.,
последният е търпял неимуществени вреди,
доколкото е било засегнато чувството на личното му достойнство. Определеният
размер на обезщетението- 700 лева е достатъчен за репариране на вредите, като
при неговото определя правилно е взето предвид и самото поведение на
пострадалаия, доколкото същият е инспирирал поведението на подсъдимия. Липсват
основания за цялостното му отхвърляне, в каквато насока са доводите на защитата
на подс. В.. Посочената сума правилно е присъдена ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането.
КнОС вече изложи доводи
относно законосъобразността на присъдата
в останалата оправдателна наказателна част. Доколкото основанието на
гражданския иск е деянието по чл.144,
ал.1 НК и в частност- по чл.146 от НК по
отношение на пострадалата В., то с оглед недоказаността на обвинението в
посочените части, гражданските искове правилно са били отхвърлени.
Действително, КнОС намира за неуместен подхода на първата инстанция да се
произнесе общо по всички граждански искове, но
той е резултат от непрецизното определение на ДнРС при приемането на
тези искове в първото съдебно заседание, с което същият не се е произнесъл
поотделно- съгласно петитума на тъжбата, а общо- по всички искове и по всички
обвинения. Не може обаче да се приеме, че липсва произнасяне по отношение на
предявените граждански искове, което обстоятелство и не налага отмяна на
присъдата в гражданските й части.
Присъдата следва да се
потвърди в частта за разноските, доколкото разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК
правилно е присъдената държавна такса за уважение граждански иск.
По
тези съображения и на осн. чл. 334 т.6
вр.чл338 НПК, окръжният съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 21, постановена на 17.02.2020г. от Дупнишкия районен съд
по НЧХД № 504/2018 г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.