ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 2095 01.11.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: първи ноември две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1450 по описа за 2019 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 2260/12.11.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 3486/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, е уважена
частично молбата на Й.С.И. ***, баба по
бащина линия на малолетното дете Йоана Живкова И., род. на *** г., предявена
против Д.Г.И. ***3 и Ж.Д.И. ***, двамата в качеството им на родители на
малолетното дете, като съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл.128, ал.1 СК режим на
лични отношения на ищцата Й.С.И. с внучката й Йоана Живкова И., род. на ***г.,
както следва: всяка втора
събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., като е ОТХВЪРЛИЛ искането за режим на лични
отношения в останалите части, а именно: всяка втора седмица в събота след 18.00
часа до 18.00 часа в неделя, с право на преспиване на детето в дома на Й.С.И., както и всяка сряда от месеца от 17.00 ч. до 20.00 ч. С решението са оставени без уважение исканията на
Й.С.И. и на Д.Г.И. за присъждане на направените по делото разноски.
С решение №
264/04.02.2019 г., постановено по гр.д.№
3486/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, на основание чл.247, ал.1 ГПК
съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по
същото дело решение № 2260/12.11.2018 г., като навсякъде в решението вместо „Д.Г.И.“
да се чете „Д.Г.Г.“.
І.
ПРОТИВ РЕШЕНИЕ № 2260/12.11.2018 г. по гр.д.№ 3486/2018 г.
на БРС е постъпила въззивна жалба от ответницата
Д.Г.Г., подадена чрез пълномощник адв.Е.И., в която се изразяват недоволство от съдебния акт, като същия се
счита за неправилен и незаконосъобразен, постановен при допуснати процесуални
нарушения, неправилно приложение на материалния закон и в противоречие със
събраните по делото доказателства. На първо място се посочва, че съдът се е
произнесъл по нередовна искова молба, тъй като в същата погрешно е посочено
фамилното име на ответницата (майката на детето) И., а не правилната й фамилия Г.,
което е удостоверено с представени по делото официални документи. В тази връзка
се твърди, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.2 ГПК, като допусната грешка е възпроизведена и от съда в постановеното от него
решение, което въззивницата счита за процесуално нарушение. За нередовност на
исковата молба се сочи и обстоятелството, че в петитума й ищцата е поискала от
съда да определи режим на лични отношения не само за нея, но и за ответника Ж.Д.И.
(баща на детето), което е процесуално недопустимо. Счита се също, че е налице
противоречие между посоченото в исковата молба правно основание по чл.128, ал.3 СК и заявеното в петитума основание по чл.128, ал.1 ДСК, поради което ищцата е
следвало да уточни коя своя претенция поддържа, с оглед организиране на
защитата на ответницата Г.. По правилността на обжалваното решение,
въззивницата счита, че определеният от съда режим на лични отношения на ищцата
с малолетното дете не е в негов интерес, тъй като не е съобразен с присъдения
вече режим на личен контакт на детето с неговия баща – ответника Ж.И., който
режим изцяло се ползва от бащата и обхваща всяка първа и трета събота на месеца
от 10.00 ч., до 18.00 ч. в неделя, с право на приспиване на детето при бащата в
апартамента му, който е съседен на този на ищцата. Сочи се, че районният съд не
е взел под внимание необходимостта на детето пълноценно да общува през
почивните дни с майка си, която реално се явява напълно лишена от контакт с
детето през съботните дни на месеца, като неоснователно и несправедливо е
ограничено времето й да бъде с детето, спрямо което тя упражнява родителските
права. Сочи се също, че съдът необосновано е игнорирал събраните по делото
доказателства морално укорими навици и прояви на ищцата, които представляват
заплаха и поставят в риск здравето и възпитанието на малолетното дете, които
факти въобще не са обсъдени в обжалваното решение. Според въззивницата,
решението е непълно, тъй като в него липсвало произнасяне по поискания от
ищцата режим на личен контакт с детето за периода от 17.00 ч. в петък до 10.00
ч. в събота, поради което тази искова претенция следвало да бъде съдебно
отхвърлена по надлежния ред.
В заключение, моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да
отхвърли изцяло исковата претенция. Евентуално, въззивницата моли съда да
постанови режим на лични отношения между ищцата и детето веднъж месечно от
10.00 ч. до 14.00 ч. в един от дните, през които бащата упражнява своето право
на личен контакт с детето в съседния на ищцата апартамент.
Не са направени доказателствени искания.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи, че въззивната
им жалба е депозирана в законоустановения двуседмичен срок по чл.259 ГПК и от легитимирано
лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Й.С.И., чрез
пълномощника й адв.Р. Станчев, в който са изложени подробни съображения за неоснователност
на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания. Претендират
се разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор от въззиваемия Ж.Д.И., не се взема становище по
жалбата.
ІІ.
ПРОТИВ РЕШЕНИЕ № 264/04.02.2019 г. по гр.д.№ 3486/2018 г. на
БРС е постъпила въззивна жалба от ответницата
Д.Г.Г., подадена чрез пълномощник адв.Е.И., в която се изразяват недоволство от съдебния акт, като същия се
счита за неправилен и незаконосъобразен. Счита се, че в случая не е налице
хипотезата на чл.247, ал.1 ГПК, тъй като по делото не е допусната очевидна
фактическа грешка, а е допуснато процесуално нарушение от съда, който изцяло е
пренебрегнал и не е съобразил възражението на ответницата за нередовност на
исковата молба, поради погрешно посочване в нея на фамилното й име. Според
въззивницата, недопустимо е по реда на чл.247 ГПК да се отстранява допуснато от
съда процесуално нарушение, изрично посочено като такова и във въззивната й
жалба против постановеното по делото първоинстанционно решение №
2260/12.11.2018 г. Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение, с което е
допусната поправка на очевидна техническа грешка и да се остави без уважение
молбата на ищцата по чл.247 ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор от въззиваемите Й.С.И. и Ж.Д. Петров, не се взема
становище по жалбата.
СЪДЪТ констатира, че и към двете въззивни жалби липсва
приложено пълномощно на адв.Е.И., издадено от въззивницата Д.Г.Г. за
процесуално представителство по настоящото дело. Между кориците на
първоинстанционото дело е налице пълномощно на адв.И. за процесуално
представителство само за делото пред БРС (л.19). В този смисъл, на въззивницата
Д.Г. следва да се укаже да представи адвокатско пълномощно за наличието на
представителна власт на адв.И. по в.гр.д.№ 1450/2019 г. по описа на БОС, или въззивницата
да потвърди извършените от нейно име, без представителна власт действия по
подаване на настоящата въззивна жалба.
С оглед горното и на основание чл.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1450/2019
г. по описа на БОС постъпила въззивна жалба от ответницата Д.Г.Г. против
решение № 2260/12.11.2018 г. по гр.д.№
3486/2018 г. по описа на БРС и писмен отговор
от въззиваемата-ищец Й.С.И., КАКТО и постъпила въззивна жалба от ответницата Д.Г.Г.
против решение № 264/04.02.2019 г. по гр.д.№ 3486/2018 г. по описа на
БРС.
УКАЗВА на въззивницата Д.Г.Г. В СРОК до съдебното заседание ДА
ПРЕДСТАВИ по делото адвокатско пълномощно за наличието на
представителна власт на адв.Е.И. за извършване от нейно име на процесуални
действия по в.гр.д.№ 1450/2019 г. по описа на БОС, или да потвърди извършените от нейно име, без представителна власт
действия по подаване на двете въззивни жалби. При неизпълнение, въззивните
жалби ще бъдат оставени без движение.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.