Производството е по гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 26028 от 01.10.2020г.,
постановена по НОХД № 1415/2020г., Районен съд - Русе, признал подс.А.Т.К., роден
на ***г***, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан,
ЕГН **********, за невинен в това, че на 01.03.2016г. в Русе, в качеството му
на лице от състава на Министерството на вътрешните работи - младши
автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност-ОДПКПД“ на Сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при
ОД на МВР - Русе, противозаконно повредил чужда движима вещ - л.а.„Опел Астра“
с рег.№ *** на стойност 1500 лв., собственост на ОД на МВР - Русе, като унищожил
чрез срязване с остър предмет водно съединение, свързващо термостата с
водния радиатор, като причинената вреда е в размер на 55,00 лв. и деянието е
извършено от лице по чл.142 ал.2 т.6 от НК, поради и което и на основание
чл.304 от НПК го оправдал за обвинението по чл.216 ал.5 пр.3, вр. ал.1, вр.
чл.142 ал.2 т.6 от НК.
С присъдата си Районен съд - Русе, отхвърлил предявения от
ОД на МВР - Русе граждански иск против подсъдимия на стойност 55,00 лв., ведно
със законната лихва, считано от 01.03.2016г. като неоснователен и недоказан.
Против
присъдата е постъпил въззивен протест от Р.Б., прокурор в Районна прокуратура -
Русе с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт.
Прокурорът иска присъдата да бъде отменена и вместо нея постановена друга, с
която подсъдимият бъде признат за виновен и осъден по първоначално
повдигнатото обвинение.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция, представителят на Окръжна прокуратура - Русе поддържа протеста на
посочените в него основания.
Гражданският ищец - ОД на МВР - Русе,
редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище, постъпило в
съда с вх.№ 271618/24.11.2020г., Директорът на ОД на МВР - Русе, заявява, че поддържа
протеста и споделя изложената в него аргументация. Моли да бъде уважен, като първоинстанционната
присъда се отмени и вместо нея бъде постановена друга, с която бъде уважен изцяло
предявеният граждански иск.
Ответникът по протеста, подс.А.К., както
и упълномощеният от него адв.Д.С. ***, го оспорват, като твърдят, че е
неоснователен. Предлагат присъдата да се потвърди изцяло, като обоснована и
законосъобразна. В последната си дума подсъдимият заявява, че не е извършил
престъпление. Твърди, че е набеден, за да бъде отстранен от работа, поради
разкрити от него корупционни практики.
Съдът, след проверка на присъдата по основанията, посочени
в протеста, както и изцяло служебно на основание чл.314 ал.1 от НПК, констатира:
Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 ал.1 от НПК, от
правно легитимиран съгласно чл.318 ал.1 от НПК субект, поради което е процесуално
допустим. Разгледан по същество е основателен по следните съображения:
След анализ на събраните доказателства, първоинстанционният
съд приел за установени следните фактически положения:
Подс.А.К. е роден на ***г***. Има постоянен и настоящ адрес в
с.гр. Притежава българско гражданство. Завършил е средно образование и работи.
Има сключен граждански брак и едно ненавършило пълнолетие дете. Не е осъждан.
След продължителна
работа в системата на МВР, със заповед № 336з-667 от 01.04.2015г. на Директора
на ОД на МВР - Русе, подсъдимият бил назначен на длъжността младши автоконтрольор
I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност” (ОДПКПД) на Сектор „Пътна полиция“ към Отдел „Охранителна полиция“ в
ОД на МВР - Русе. Тази длъжност заемал и към 01.03.2016г.
На тази дата (01.03.2016г.),
в 19:00 часа, съгласно утвърден график, подсъдимият застъпил в наряд, изпълнявайки
преките си служебни задължения. Дежурството му продължавало до 07:00 часа на следващия
ден. Заедно с него отбивал наряд и свид.Георги Владимиров, назначен на длъжност
мл.автоконтрольор. Служебните си задължения, те изпълнявали със служебен л.а.„Опел
Астра” с рег.№ ***, зачислен на Сектор „ПП “ със заповед рег.№
1063/31.08.2008г. на Директора на Дирекция МТОСО - МВР, София. Автомобилът бил оборудван
с камери за видеозаснемане на пътен контрол (камери ВПК). Една от тях била насочена
към предния капак и обхващала пространството пред автомобила. По този начин към
01.03.2016г. в Сектор „ПП“ били оборудвани само два служебни автомобила. След
извършен първоначален обход с автомобила, около 20:17 часа двамата се прибрали
в сградата на Сектор „ПП“. Подсъдимият, който управлявал колата я паркирал на
служебния паркинг в двора. Свид. Г. В. слязъл от колата и влязъл в сградата, във
връзка с работата си по посетено от двамата ПТП. Подс.А.К. останал при автомобила
и извършил проба с техническо средство за употреба на алкохол от гражданин,
участник в същото ПТП. След пробата, последният също влязъл в сградата на
Сектор „ПП”. След малко, в 20:19 часа свид.К. М., инспектор в ОД на МВР - Русе,
Сектор „ПП“ дошъл да вземе от автомобила работна станция за отдалечен достъп, след
което отново влязъл в сградата на Сектора.
След като останал
сам, подсъдимият отворил предния капак на автомобила и го закрепил в това
положение. С фенерче, осветил двигателният отсек и отворил носен от него
сгъваем нож. Държейки го с дясната си ръка, той го насочил към двигателния отсек.
След това затворил капака на автомобила и влязъл в купето. Малко по-късно влязъл
в сградата на Сектор „ПП”, а автомобилът останал паркиран със загасен двигател в
двора.
Около 22:15 часа
подс.А.К. и свид.Г. В. потеглили с лекия автомобил. Управлявал отново подсъдимият,
който го насочил към района на ГКПП „Дунав мост”. По време на движението на автомобила
температурата на двигателя постепенно се повишила. Това било отчетено от
уредите в купето и в 22:23 часа подсъдимият преустановил движението на
автомобила. Слязъл и погледнал под долната част на двигателния отсек. След това
заявил на свидетеля, че автомобилът е повреден и трябва да го сменят с друг. Изчакал
известно време да спадне температурата на двигателя и в 22:39 часа отново
привел в движение лекия автомобил. В 22:53 часа нарядът се прибрал в двора на
Сектор „ПП”. В 22:59 часа служебният автомобил бил вкаран в халето на пункта за
идентификация на МПС в Сектор „ПП“, където подсъдимият отново отворил предния
капак и прегледал автомобила, след което го оставил там. Двамата със свид.Г. В.
взели друг лек автомобил, с който продължили да изпълняват служебните си
задължения до 07:00 часа на 02.03.2016г. За извършената смяна на лекия
автомобил било докладвано по телефона на свид.К. М.
След приключване
на смяната, подсъдимият изготвил кратка докладна записка за случая, в която описал,
че за времето, когато бил в наряд на 01.03.2016г. като водач на л.а. ***му направило
впечатление, че от време на време температурата се покачвала над 100˚ и в 22:40 часа,
движейки се по бул.„България” температурата надвишила 100. Уведомил инспектор
М. и ОДЧ за техническата повреда на МПС и същото било сменено. След изготвяне
на докладната, за повредата бил уведомен свид.С. С. - началник група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в Сектор „ПП”,
който от своя страна уведомил свид.Х. Х. - началник сектор ФОУССД, а той го
пренасочил за отреагиране към завеждащия авторемонтната работилница (АРР) -
свид.Н.М..
На 02.03.2016г. този
свидетел, отишъл в Сектор „ПП“ и като огледал автомобила, установил, че има
теч на охладителна течност от маркуч на водната система, след което
автомобилът бил изтеглен на буксир в авторемонтната работилница. Преди да
демонтира маркуча, свидетелят, забелязал, че маркучът има цепнатина, от която
изтича охладителна течност. Вместо повредения, той монтирал здрав маркуч, който
след разрешение на прекия си началник свид.Х. Х., взел от охладителната
система на друг служебен автомобил с рег.№ ***.
На свид.Н.М. направило
впечатление, че съединението е неестествено спукано, но не уведомил никого.
Във връзка с извършения ремонт не били изготвени никакви документи. Сваленото
от повредения автомобил водно съединение свидетелят оставил в работилницата, като
го поставил в кашон с още около пет стари водни съединения. След ремонта, л.а. ***
бил върнат на Сектор „ПП“.
На 20.03.2016г. в
работилницата отново за ремонт на охладителна система - спукан маркуч, но различен,
постъпил л.а. с рег.№ ***. Отново бил демонтиран спуканият и заменен със здрав,
взет от друг автомобил.
След като случаите
станали два, свид.Н.М. докладвал на началника си - свид.Х. Х. Обяснил му, че по
двете водни съединения има признаци за неестествено пробиване, а именно наличие
на срез. По разпореждане на свид.Х. Х., двете водни съединения, включително
сваленото от л.а. ***, му били предадени, след което информирал директора на ОД
на МВР - Русе и за случая била назначена проверка.
При
оценката на тези фактически положения, Районният съд аргументирал извод, че
престъплението не е доказано по несъмнен начин. Липсвали преки доказателства, че
подсъдимият е срязал с остър предмет водното съединение, свързващо термостата с
водния радиатор на л.а.„Опел Астра“ с рег.№ *** Налице били само косвени, а именно
видеозаписите от системата за ВПК в автомобила и заключението на техническа
експертиза № 19/БАЛ-20. Въпреки, че с видеозаписа се оборвала защитната теза
на подсъдимия, който твърди, че с приспособление към сгъваемото си ножче затегнал
скобата на водното съединение, но не се установявало категорично към кой
агрегат било насочено предприетото от него действие. Неговите действия можели
да обосноват само предположение, че е причинил описаното в обвинителния акт
увреждане.
До
този извод съдът стигнал след подробен анализ на показанията, дадени в съдебно
заседание от свид.Н.М.. Разпитан от съда, той посочил, че свалил от процесния л.а.***,
управляван на 01.03.2016г. от подсъдимия, трипътно водно съединение (обект №
2), за което техническата експертиза установила не едно, а две нарушения в целостта
на материала, получени в резултат на няколкократно въздействие, каквото на
видеозаписа не се наблюдавало.
Това
разминаване, както и обстоятелството, че свид.Н.М. съхранявал двете водни
съединения в продължение на двадесет дни заедно с други такива, според съда не
позволявало да се прецени кое точно водно съединение е демонтирано на
02.03.2016г. Тъй като не били изследвани останалите водни съединения от кашона
в работилницата (с изключение на „обект № 1”), не можело да се прецени дали то
е било свалено точно от процесния автомобил.
В
същото време от всички останали гласни доказателства - еднозначно се
установявало, че процесният автомобил е бил технически неизправен и се случвало
и друг път да прегрява и губи охладителна течност, което навело
първоинстанционния съд към извод, че съществувала реална възможност
установените от вещите лица увреждания да са причинени, както преди така и след
инкриминираната дата.
В
заключение, първостепенният съд преценил, че събраните (косвени) доказателства
установявали само някакво действие извършено от подсъдимия, за което можело
единствено да се предположи, че се намира в пряка причинно-следствена връзка с
установените увреждания. Колкото и висока да била степента на вероятност той
да е автор на престъплението, това си оставало вероятност и не можело да
създаде твърдо и окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение на
съда относно главния факт.
Тези
изводи, въпреки значителния обем на обсъждането им в мотивите са необосновани и
погрешни.
На
първо място, първостепенният съд правилно констатирал противоречия и на
основание чл.281 ал.4, вр. ал.1 т.1 пр.1 от НПК, приобщил показанията, дадени
от свид.Н.М. на досъдебното производство и по НОХД № 2135/2017г. В хода на
съдебното следствие обаче, съдът не оценил изключителната важност на въпроса и не
положил никакви усилия да изясни причините за това различие. Въпреки наличието
на противоположни по съдържание свидетелски показания, Районният съд не обсъдил
различията и за въззивната инстанция и страните остава неизвестно защо
кредитирал само показанията, дадени от свидетеля в с.з. на 18.11.2019г. По този
начин изводът, че на 02.03.2016г., при ремонт на процесния л.а. рег.№ ***, демонтирал спукано
трипътно водно съединение (обект № 2), имащ ключова роля за изясняване предмета
на делото, останал необоснован.
Разпитан
отново в съдебно заседание на въззивната инстанция, свид.Н.М. не само повтори казаното
при всички разпити, предхождащи този на 18.11.2019г., но и убедително потвърди,
заявеното, като разпозна смененото водно съединение и го посочи на приложените
на досъдебното производство фотоалбуми. Нещо повече, подробно описа мястото му
- вдясно в двигателния отсек на автомобила, докато трипътното съединение се
намира вляво (погледнато отпред и в двата случая). Тези, а не дадените пред
първоинстанционния съд, негови показания кореспондират отлично с останалите
доказателства.
На
първо място това са показанията на свид.Х. Х., който отговоря за имуществото в
ОД на МВР - Русе. Той съобщава, че на един много ранен етап, свид.Н.М. му
докладвал, за извършените ремонти и тяхната поредност. Тези сведения свид.Х. Х.
повторил в писменото си становище с вх.№ 336Р-4981 от 22.03.2016г. до Директора
на ОД на МВР, което изготвил непосредствено след втората повреда. С него свидетелят
уведомил началника си, че при първата повреда на служебен автомобил на
02.03.2016г. е констатиран пробив във водното съединение, свързващо термостата
с водния радиатор.
Обяснимото
объркване на свид.Н.М., който бил разпитван вече трети път за събития
настъпили преди години, се потвърждава и от бележника на монтьорите, който първоинстанционният
съд му предявил, но пропуснал да обсъди в мотивите. В него е записано, че на
02.03.2016г., т.е. в деня, в който е установена (първата) повреда - на л.а. Опел
Астра с рег.№ ***: „Спукан маркуч за вода от термостат към воден радиатор“.
На
второ място, според обвинителния акт като веществени доказателства са приложени
CD носители. Върху трите диска, са записани видеофайлове с обща дължина
надвишаваща двадесет и три часа. Съдебното заседание е продължило малко повече
от два, включително със съдебните прения и тайното съвещание, поради което
въпреки съответното определение по чл.284 от НПК, веществените доказателства
очевидно не са приобщени, в своята цялост. Те, както и показанията на свид.Н.М.,
въпреки значителния обем на мотивите, останали без обсъждане.
След
отстраняване на тези пропуски, като анализира отново събраните доказателства, въззивният
съд, като втора инстанция по същество, приема за установено следното:
В
конструкцията на охладителната система на л.а.„Опел Астра“, е включен т.н. тройник
(трипътно водно съединение), което свързва водната помпа с радиатора и
разширителния съд. Това водно съединение се намира в лявата част на двигателния
отсек, погледнато отпред. Такова е приложеното като веществено доказателство водно
съединение, означено като „обект № 2”. За него трасологичната
експертиза № 18/БАЛ-67, назначена по НОХД № 2135/2017г., приела, че
уврежданията са повече от едно, като някои не пробиват цялата дебелина на
стената и са резултат от няколкократни въздействия.
Водното
съединение, означено от експертите като „обект № 1” представлява гумен маркуч
неправилна форма. Той има два отвора и като минава под акумулатора, свързва термостата
с радиатора. В л.а. „Опел Астра”, това съединение се намира в двигателния отсек
в дясно, (погледнато отпред и в ляво гледано откъм водача). Върху това съединение
същата експертиза е приела, че има само едно увреждане, което може да бъде причинено с еднократното действие на
подсъдимия, наблюдавано на видеозаписа. За същото водно съединение техническата
експертиза № 19/БАЛ-20, назначена по ВНОХД № 524/2018 по описа на Окръжен съд -
Русе, посочила, че при запълване на охладителната система на л.а. „Опел Астра”
с рег.№ ***, от мястото където е нарушена целостта на съединението е установен
теч на охладителна течност. Тази загуба води до повишаване температурата на двигателя,
като е възможно да се появи дим в двигателното отделение във вид на пара. При
направен оглед, експертите са установили, че около водното съединение няма
остри детайли, които могат да нарушат целостта му. Вещите лица посочили още, че
характеристиките на установеното върху водното съединение (обект № 1) нарушение
на целостта могат да бъдат получени при пробождане с голямо или малко острие
от сгъваем многофункционален нож, „Victorinox“, за какъвто подсъдимият съобщава,
че използвал.
Като се запозна
отново с частта от веществените доказателства, поискани от страните, Окръжният
съд констатира следното:
Видеофайлът
ch01_20160301193325_20160301201021.мр4 съдържа запис на времето от 19:34
часа, до 20:10:21 часа. В него е заснето посещение от подсъдимия и свид.Г. В.
на ПТП в Русе и част от връщането им обратно в Сектор ПП, с л.а.Опел Астра с
рег.№ ***. Записът на ch01_20160301201021_20160301202147.mp4 с начало в 20:10
часа започва с края на пътуването им по улиците на града. Докато се връщат в
сградата на Сектор ПП, подсъдимият и свид.Г. В. слушат радио и разговарят. Докато
управлява колата, в 20:13 часа, подс.А.К., споменава, че като работи на място колата
много загрява, но „Ей сега като я карам тъй няма проблем”. Без да спират никъде,
в 20:17 часа влизат с колата в двора на Сектор ПП. Подсъдимият я паркира челно
към тротоара, без да гаси фаровете, които осветяват отсрещна стена. Свидетелят
слиза и се отправя към входа, придружен от гражданин, участник в посетеното ПТП.
След като изминават заедно няколко метра, полицаят го изпраща при колата, където
подсъдимият му прави проверка за употреба на алкохол. В 20:19 часа гражданинът
влиза в сградата. В същата минута, от там излиза свид.К. М., който взема от колата
работна станция за отдалечен достъп и веднага се прибира отново в сградата.
Точно в 20:20:39
часа, когато този свидетел все още се вижда влизайки във входа, подс.А.К.
излязъл от л.а.„Опел Астра” с рег. № *** и отворил предния капак. Закрепил го в
това положение и с джобно фенерче осветил двигателния отсек. Бързо огледал лявата
част (погледнато отпред), след което вниманието му било привлечено по-дълго от дясната.
След като я огледал, в 20:21:16 часа, подсъдимият разгънал острието на джобно
ножче, което до момента държал в лявата си ръка заедно с фенерчето. Хванал го
с дясната и в 20:21:24 часа направил с острието му движение напред, наподобяващо
мушкане, което насочил към детайл в дясната част (погледнато отпред) на
моторния отсек. В 20:21:35 часа затворил капака на двигателя. В този момент, на
светлината на десния фар (погледнато отпред, ляв откъм мястото на водача) се
забелязва изтичане на водна пара, каквото преди това не е имало. Това продължило
известно време до изстиването на двигателя, като в някои моменти, например в 20:22:17
часа се отчетливо се вижда голям облак пара.
Видеозаписът
продължава без прекъсване във видеофайлове с имена: ch01_20160301202148_20160301205501.mp4
и ch01_20160301205501_20160301213943.mp4, от които се установява, че
никой не се е приближавал до предния капак на автомобила. Същото се наблюдава и
на ch01_20160301213943_20160301222335.mp4, но само до 22:15:31 часа, когато
свид.Г. В. и подсъдимият потеглили с колата. Управлявал отново подсъдимият. Насочили
се по бул.„България” към ГКПП Дунавмост, но в 22:22:13 часа, отбил встрани и
спрял колата. В този момент записът е без звук, но причината е очевидна, тъй
като на светлината на фаровете се вижда същото изтичане на водна пара, при това
в много по-голям обем и по цялата ширина на предния ръб на капака на двигателя.
Останалите събития
са безспорни и преценката на въззивния съд съвпада напълно с фактическите
положения изложени в мотивите. След като изчакал двигателят да поизстине, в
22:55 подсъдимият върнал колата в Сектор ПП и продължил дежурството с друг
автомобил, необорудван със система за видеозаснемане на пътния контрол.
При тези данни,
Окръжният съд преценява, че изводите относно деянието и неговото авторство в
протестираната присъда са необосновани. Действително липсват преки
доказателства, доколкото автомобилът не е бил оборудван с камера, насочена към
пробитото водно съединение, но описаните, макар и косвени уличават подс.А.К. по
категоричен и несъмнен начин.
Неотносими и
неубедителни са изброените в мотивите гласни доказателства, установяващи, че
служебните автомобили в Сектор ПП често се разваляли и прегрявали. Освен, че са
депозирани от други пътни полицаи, колеги на подсъдимия, които фактически са се
възползвали от неговото деяние, тези данни въпреки стремежът да бъдат представени
убедително, са общи и абстрактни. От описания видеозапис се установява, че колкото
и амортизиран да е бил, на 01.03.2016г., л.а.„Опел Астра” с рег.№ *** е бил изправен. Използването му в продължение на
повече от час преди деянието е документирано от камерата на ВПК без да е
записано нищо което да сочи на някаква повреда. Двамата полицаи са изминали
значително разстояние, като са прекосили целия град и никъде не се е наложило
да спрат. Не е възникнала необходимост дори да отворят предния капак. Особено
важно е, че в светлината на фаровете са заснети кадри с отлично качество (например
при посетеното ПТП), но в нито един момент не се забелязва изпускане на пара от
двигателния отсек. Дори подсъдимият отбелязал, четири минути преди да паркира в
двора на Сектор ПП, че с колата няма проблем. Въпреки това, след престой в двора
на Сектор ПП, автомобилът прегрял критично на седмата минута след запалването.
Причината
за прегряването е установена категорично - нетипично спукване, наподобяващо
срязване (свид.Н. М. го нарекъл „чертичка”) на гумено съединение, свързващо
термостата с радиатора. Този пробив причинил разхерметизация на охладителната
система, теч и загуба на охладителна течност. При недостатъчното охлаждане,
двигателят прегрял и от пробива започнала да излиза водна пара. По експертен
път е установено, че в близост до мястото, където е монтирано това водно съединение
(обект № 1) в двигателния отсек, няма детайли, които могат да причинят
установеното увреждане.
От изложеното
следва, че увреждането на водното съединение е настъпило между 20:17 часа,
когато подсъдимият паркирал изправния все още автомобил в двора на Сектор ПП и
22:22 часа, когато се наложило принудително му спиране на бул.„България” поради
прегряване на двигателя. От непрекъснатия във времето видеозапис, се
установява, че в този период единствено подс.А.К. е отварял предния капак и предприел
описаните манипулации, за извършване на които не е в състояние да даде задоволително
обяснение. Показателно е обаче, че непосредствено, след интервенцията с
джобното му ножче, се появило изтичане на водна пара, каквото преди това не се
наблюдавало. С изстиване на двигателя то изчезнало, но се възобновило, след повторното
привеждане в движение на автомобила, когато автомобилът прегрял. Доколкото в
посочения период от време никой друг дори не се е приближавал към двигателя на
колата, единствено възможният извършител на деянието е подс.А.К..
Предвид изложеното, Окръжният съд
преценява, че авторството на подсъдимия А.К. е доказано безспорно. На 01.03.2016г., в Русе, в качеството си на лице от състава
на Министерството на вътрешните работи - младши автоконтрольор I степен в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност (ОДПКПД) на
Сектор ПП към Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Русе, противозаконно
повредил чужда движима вещ - л.а.„Опел Астра“ с рег.№ *** на стойност 1500 лв.,
собственост на ОД на МВР - Русе, като унищожил чрез срязване с остър предмет
водно съединение, свързващо термостата с водния радиатор, като причинената
вреда е в размер на 55 лв. и деянието е извършено от лице по чл.142 ал.2 т.6 от НК, престъпление по чл.216 ал.5 пр.3, вр. ал.1, вр. чл.142 ал.2 т.6 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия виновно. При извършването му той бил пълнолетен и
вменяем, поради което можел да разбира свойството и значението на извършеното,
както и да ръководи постъпките си. Вината е представена под формата на пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. Подсъдимият съзнавал наличието на
всички обективни признаци на състава, като представите за тях формирали интелектуалния
момент на умисъла му. В него се съдържали представи, че има качеството на лице
от кръга по чл.142 ал.2 т.6 от НК, както и, че поврежда такъв детайл от
автомобила, който го прави временно негоден за използване по предназначение.
Наличен е и волевия момент, тъй като желаел настъпването на тези обществено
опасни последици. Очевидни са и мотивите за извършване на деянието. Видеозаснемането
на пътния контрол, което днес е даденост, в началото на 2016г., все още било нововъведение.
По причини, ноторно известни в обществото, пътните полицаи го посрещнали с
нежелание, видно не на последно място и от аналогичното повреждане на друг
служебен автомобил, само двадесет дни по-късно.
Като преценява какво наказание да
наложи на подс.А.К. съдът взе предвид, че за престъплението по чл.216 ал.5
пр.3, вр. ал.1, вр. чл.142 ал.2 т.6 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода
до десет години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл.37 ал.1
т.6 и 7 от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото
съдебно минало към момента на извършване на деянието, трудовата ангажираност на
подсъдимия, задължението да полага грижи за едно ненавършило пълнолетие дете,
ниската равностойност на унищожената вещ и сравнително дългия период (пет
години) изминал от довършване на престъплението. Като отегчаващо вината
обстоятелство, съдът взе предвид влизането в сила на една присъда, с която след
извършване на деянието е признат за виновен в извършване на престъпление от частен
характер, която макар да не се отразява върху съдимостта, следва да се отчете
като отрицателни характеристични данни. При значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, съдът отмери наказание лишаване от свобода за една
година и шест месеца.
Освен изброените по-горе обстоятелства,
имащи отношение към вида и размера на наказанието, преценявайки дали да наложи кумулативното
наказание лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът съобрази още и това,
че подсъдимият в качеството си на служител в Министерството на вътрешния ред извършил
престъплението, с цел да не може пълноценно да изпълнява функциите с които е
натоварен. Това намерение, представляващо част от умисъла, не се обхваща от
квалификацията по чл.142 ал.2 т.6 от НК, поради което може и трябва да се
отчете при индивидуализацията на наказанието. При установеното коренно
противоположно на служебните задължения поведение, съдът преценява, че трябва
да се наложи и кумулативното наказание лишаване от право да заема длъжности,
свързани с охранителна дейност, за което отмери срок от две години. В своята
съвкупност, тези две наказания най-пълно ще способстват за постигане целите по
чл.36 от НК, при минимално прилагане на наказателна репресия.
При наличието на всички формални
предпоставки по чл.66 от НК, съдът, като прецени, че това няма да се отрази
върху реализацията на целите на специалната и генералната превенции, отложи
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за минималния изпитателен срок
от три години.
Извършеното от подс.А.К. деяние, съдържа обективните
признаци на състава на непозволеното увреждане по см.на чл.45 от ЗЗД. Те се изразяват
в причинени на собственика, в лицето на ОД на МВР - Русе, имуществени вреди,
равни по стойност на цената на унищоженото водно съединение. Според назначената
на досъдебното производство и приета без възражение експертиза, неговата пазарна
оценка възлиза на 55 лв. Доколкото деянието е извършено виновно, тези вреди
следва да репарират от подс.А.К.. До тази стойност искът е доказан и основателен.
Върху присъдения размер трябва да се присъди и законната лихва, считано от
датата на деликта.
Предвид изложеното, проверяваната присъда
следва да се отмени, като подс.А.К. бъде признат за виновен и осъден по чл.216
ал.5 пр.3, вр. ал.1, вр. чл.142 ал.2 т.6 от НК, като му се наложи посоченото
по-горе наказание и му се възложат направените съдебни разноски.
Мотивиран така и на основание чл.336
ал.1 т.2 от НПК, съдът постанови присъдата си.
Председател:
Членове: 1.
2.