РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 31.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., IV-„В“
състав в откритото съдебно заседание на 03.12.2020 г. в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Димитър Ковачев
Мл. с-я Евелина
Маринова
При секретар Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 6955/ 2020 г, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от З. „А.И.“АД срещу Решение № 34563 от 06.02.2020г.,
постановено по гр. д. № 45724/2019г. по описа на Софийски районен съд, 144 с-в в
частта, с която е отхвърлен за сумата 5466,77 лева предявения от жалбоподателя срещу З. „Л.И.“АД суброгаторен иск
по чл. 411 от КЗ за заплащане на регресно обезщетение за имуществени вреди,
изплатени от ищеца на трето за делото лице по застраховка „Каско“ и за сумата
362,98 лева мораторна лихва от 03.12.2018г. до 05.08.2019г.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на
решението поради неправилна преценка на събраните доказателства и неправилен
извод за липса на доказване на причинна връзка между настъпилото на 06.09.2017г.
ПТП и увреждането на конкретна част от застрахования по застраховка „Каско“
автомобил, а именно електрически теглич на стойност в размер на отхвърлената
част от иска.
Въззивникът счита, че СРС не е обсъдил в пълнота и
взаимовръзка всички доказателства по делото, а се позовал изолирано само на
едно изявление на вещото лице по САТЕ, че не може да се установи кога точно е
настъпило това увреждане и каква точно е причината за него. СРС смесил
увреждането като вреда при доказана причинна връзка със същността на тази
вреда. В заключението на САТЕ било посочено, че всички описани от ищеца вреди
са в причинна връзка с безспорното между страните ПТП. Вещото лице било
посочило, че повредата може да е по механичната част на теглича, но можело и да
е по електрическата, която е капсулована и не подлежал на ремонт, а се
подменял, което не означавало, че повредата не е настъпила от процесния удар.
Вещото лице посочило, че детайла е скрит и не се вижда при обикновен оглед
извън сервиз. По тази причина увреждането не било констатирано при
първоначалния оглед, а впоследствие. Вещото лице било посочило, че детайла
можело с години да не се разбере, че е увреден. Вещото лице било посочило, че
детайла е в зоната на удара и увреждането било в причинна връзка с удара.
Нямало пречка претенции да се заявят много по-късно при откриване на вредата,
като давността била 3 години и така било станало в случая. Тъй като автомобила
бил на практика чисто нов имало оборима презумпция, че е бил в изрядно
състояние и ответника трябвало да я обори. Липсата на друго ПТП била
отрицателен факт и ищецът не бил длъжен да я доказва. Била установена причинна връзка с ПТП-то и
ответника трябвало да доказва друг удар след процесния.
Липсата на данни за друго ПТП, краткия период на
експлоатация на автомобила, заедно с изводите на вещото лице за причинна връзка
и при съобразяване на мястото на удара и факта, че детайла е скрит и не се
вижда обуславяли в съвкупност извод, че вредата е от процесния удар.
Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете в
пълен размер по цени на официален за марката сервиз поради възрастта на
автомобила (малко над 2 месеца от първа регистрация), а не по средни пазарни
цени.
От въззиваемото дружество е постъпил отговор на
жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението като
правилно и законосъобразно.
СГС при
проверка по чл. 269 ГПК намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение на
неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните
материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед събраните по делото доказателства СГС намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото единствения спорен момент между страните е
причинната връзка между увреждането на детайла „електрически теглич“ и ПТП-то.
След преценка на събраните по делото доказателства във
връзка с този въпрос СГС намира изводите на СРС за недоказана причинна връзка
за правилни и обосновани.
Оплакванията в жалбата съставляват неточен прочит на
експертизата и изявленията на вещото лице при изслушването му и писмените
доказателства.
Видно от констативната част на експертизата по задача
1 (касаеща вида на вредите и причинната връзка) е, че в тази част на
заключението вещото лице е посочило като увредени детайли на застрахования по
„Каско“ л.а. само задна броня и заден спойлер. Тегличът не е посочван там.
В отговора на задача 2 (за стойността на ремонта)
вещото лице посочва, че за нови части сумата е 4826,66 лева и е дало заключение
че описаните от ищеца увреждания са в причинна връзка с ПТП-то.
В съдебно заседание е посочило, че за увреждането на
теглича има писмо по делото от германски сервиз, в което било посочено, че той
трябва да се подмени. Заявило е че: „…Напълно е възможно да е настъпило друго
увреждане по процесното МПС през тази една година, вкл. и по теглича….при
процесното МПС (явно се има предвид ПТП) може да се увреди теглича и то със
степен за подмяна. Няма как да се установи от тази експертиза точно в кой
момент е настъпило увреждането и дали е настъпило след процесното ПТП.“
На въпроси на съда вещото лице посочва: „…не може да
се каже какво точно е увреждането на този теглич, за да се наложи смяната. Има
основание за подмяна, но какво точно е увреждането не се знае…“
Посочило е, че детайлите (дадени в експертизата за
възстановяване) са взети от опис на застрахователя, а че тегличът бил за смяна
се установявало от приложеното писмо (явно има предвид писмото от германски
сервиз визирано от експерта по - рано при разпита му).
Вещото лице заявява : „…Процесния теглич е
електрически….. същият може да се прибира и изважда навън с бутон от таблото на
автомобила, като е възможно при удар да се увреди самият механизъм“.
От горните
изявления на вещото лице става ясно, че всъщност експерта не може да потвърди
категорично, че увреждането и подмяната на тази част се намират в причинна
връзка с ПТП-то.
Следва да се прецени заключението и във връзка с
писмените доказателства по делото, а именно намиращите се на л.12, л. 13 описи на претенция; превод на писмо от сервиз
на л. 14 от делото и приетата на немски език пред първа инстанция фактура от
10.11.2017г. от същият сервиз- приета в превод пред въззивния съд.
От тези писмени доказателства се установява, че
веднага след ПТП-то, на следващият ден 07.09.2017г. е извършен оглед на
пострадалия автомобил от страна на
застрахователя-ищец, при който няма описан, като повреден детайл електрическия
теглич – лист 13 от делото.
Вторият по дата опис на л. 12 е от 01.11.2018г.-
повече от една година след първия опис.
Писмото от германския сервиз на л. 14 от делото, на
което (видно от изявленията му пред съда) се е базирало и вещото лице е с дата
09.08.2018г. - също почти една година след ПТП-то и е адресирано до собственика
– застрахован, а именно „Е. м.“ - германско дружество.
Фактурата представена на немски език пред СРС и приета
в превод на български пред настоящата инстанция е с дата 10.11.2017 г. и в нея
е отразена подмяна на кука за ремарке (тоест теглич), заедно с подмяна на задна
броня и подмяна на заден спойлер.
СГС съобразявайки изявленията на вещото лице и датите
и съдържанието на посочените документи намира, че теглича не е доказано да е
увреден при ПТП-то на 06.09.2017г.
От една страна вещото лице посочва, че не може да се
установи точно кога е настъпило увреждането на теглича, като прави извод, че е
трябвало да се подмени на база писмото на л. 14, но това писмо е една година
след инцидента и освен това писмото е издадено след документирана от същият
сервиз подмяна на теглича още през Ноември 2017г. - видно от посочената фактура
на л. 36 от въззивното дело.
От друга страна в първият опис на застрахователя от
07.09.2017г. в таблицата „опис на увредените детайли“ не се установява да е
необходима подмяна на задната броня и заден спойлер, каквато подмяна е документирана
във фактурата от 10.11.2017г., издадена от същият сервиз, който е издал и
разпореждането за подмяна на теглич, но година по-късно през 2018г. Напротив в
първият опис е посочено по отношение степен на увреждане индекс 1, който видно
от легендата в самия опис означава, лека степен на увреждане и е посочено,
че е необходимо само боядисване. Същото
се отнася и до спойлера, за който даже не се посочва да е увреден, а само,
че е необходимо да се обработи с МАТ (черен
мат видно от легендата на описа). Същите констатации фигурират и в съставения
повече от година по-късно втори опис на л. 12 от делото на СРС, като само е
добавено подмяна на теглич и механизъм.
Същевременно в писмото на германския сервиз (на което
се е базирал и експерта) се говори за силен удар отзад, което противоречи на констатациите
в описите за лека степен на увреждане на бронята. Горното води до извод, че не
е доказано повредата на теглича да е от конкретното ПТП от 06.09.2017г.
Няма логика през 2018г. да се разпорежда (с писмото на
л. 14) от сервиз да се подмени тегличът при положение, че същият сервиз е издал
документ още през 2017г. че го е подменил. Логика би имало само ако се налага
отново да се подменя след друг удар.
Самият документ, установяващ подмяна през 2017г.
(фактурата) е в противоречие с констатациите в първия опис от 2017г. За да се
подмени бронята и спойлера явно те са били силно увредени, а в описа е записано
лека степен и необходимост само от боядисване.
От друга страна застрахователя е този който следва да
установи вредите по автомобила при извършения от негов служител оглед на
07.09.2017г. Имало е възможност, (а според СГС е било наложително) де се
тестват системите в зоната на удара, което е задължение на застрахователя. Дали
теглича е бил увреден е могло лесно да се установи с оглед на посоченото от
вещото лице, че теглича се активира с бутон на таблото на автомобила.
Небрежното извършване на огледа следва да остане за сметка на застрахователя по
имуществената застраховка.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, че било
вменено на ищеца да доказва друг удар след процесния. Това не е така. СРС е
отхвърлил иска по съображения за недоказана причинна връзка, която следва да се
докаже от ищеца, а в случая от изложеното по-горе относно разминаванията в
датите, съдържанието и смисъла на документите съставени по случая (посочени
по-горе) и с оглед изявленията на вещото лице такава връзка не е доказана.
Несъстоятелни са твърденията за наличие на оборима
презумпция, че един нов автомобил е в изрядно състояние. Това е човешка
презумция, а не нормативна.
Изводите на СРС са правилни и решението следва да се
потвърди.
По
разноските:
При този изход на делото право на разноски за
въззивното производство има само въззиваемото дружество. Същото е претендирало
юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и с
оглед на материалния интерес от обжалването и разпоредбите на Закона за
правната помощ и издадената въз основа на него Наредба към които препраща ГПК
СГС определя на 100,00 лева, тъй като делото не е от особена правна или
фактическа сложност.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 34563 от 06.02.2020г., постановено по гр.
д. № 45724/2019г. по описа на Софийски районен съд, 144 с-в в частта В ОБЖАЛАВАНАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА З. „А.И.“АД *** с ЕИК ********* да заплати на З. „Л.И.“АД с ЕИК ******** разноски за въззивното
дело в размер на 100,00 лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател : Членове : 1. 2.