Решение по дело №13/2019 на Районен съд - Кнежа

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №105

Гр.Кнежа,06.06.2019г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

    Кнежанският Районен съд в открито съдебно заседание на 28.05.2019г./двадесет и осми май/ през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                                    Председател : Пламен Тодоров

 

 при секретаря Красина Давидова като разгледа докладваното от съдията Гр.Д.№13/2019г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

                      Производството е по осн.чл.422,ал.1 от ГПК.

 

„Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД,ЕИК202527341,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“П. В.“№**,ет.*,представлявано от Управителя Т. Я. К., представляван от юрк. Д.А.  със същия съдебен адрес е предявило против А.К.К. с ЕГН********** *** относно задълженията му по ЧГрд.№648/2018г. по описа на РС-гр.Кн., обективно-кумулативно съединени искове с правни осн.чл.422 от ГПК вр.чл.240,ал.1 и ал.2 ,чл.86 от ЗЗД вр.чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД с цена на исковете от 1989,14лв.

Ищцовото дружество описва,че е подало заявление по чл.410 от ГПК,въз основа на което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение като последната е връчена на М. В. П./ навярно е техническа грешка ,тъй като ответника е А.К.К./ при условията на чл.47,ал.5 от ГПК и в резултат на това,съгласно чл.415,ал.1,т.2 от ГПК за заявителя- ищцовата страна е възникнал правен интерес за завеждането на установителен иск за вземането му.

 Ищцовата страна твърди,че обстоятелствата ,въз основа на които е била издадена заповед за изпълнение е подписан договор за паричен заем №5379595/28.08.2018г. между „Вива Кредит“ООД като заемодател и А.К.К. като заемател,който договор е бил сключен при спазването на разпоредбите на ЗПК /Закон за потребителския кредит/ и с подписването му заемателя  е удостоверил ,че е получил стандартен европейски формуляр,посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Изтъква се ,че основанието въз основа на което са били подадени заявлението и настоящата искова молба  е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/от 01.12.2016г. на осн.чл.99 от ЗЗД и Приложение №1 към него от 02.05.2018г. между „Вива Кредит“ООД ,ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД ,ЕИК202527341 по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД изцяло с всички привилегии,обезпечения и принадлежности.

Ищцовото дружество счита,че със сключения договор за заем,заемодателя се е задължил да представи на ответника паричен заем в максимален размер на 800лв.,под формата на паричен заем,който е усвоен в търговски обект от клоновата мрежа „Изипей“АД и с подписването на договора,А.К. е удостоверил ,че е получил от заемодателя заемната сума от 800лв. като договора има силата на разписка за предадената и съответно получена сума като заемополучателят се е задължил да ползва и върне сумата съгласно условията на сключения договор,като заплати сума в размер на 1302,21лв.,ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски,всяка в размер на 144,69лв./включваща първоначална главница,договорна лихва и такса за експресно разглеждане/.

 Ищцовата страна сочи ,че следва да се има предвид ,че ако заемателя не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски,заемодателят има право да предприеме всички позволени по закон действия,за да събере своето вземане,което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от заемателя. Според ищцовата страна по този договор за паричен заем ,А. Л. И. /навярно е техническа грешка и се има предвид А.К.К./ не е извършил плащане т.е. дължимата от него главница към момента е в размер на 800лв.,а за ползването на сумата по сключения договор за паричен заем 5379595/28.08.2017г. между страните ,ответникът дължи договорна лихва в размер посочен в договора,която в случая е в размер на 140,23лв. за периода от 27.09.2017г. –датата на първата вноска до 25.05.2018г.-датата на настъпване на падежа на договора.

Ищцовата страна сочи,че разпоредбите на договора предвиждат ,че заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за одобряване на паричен заем,предоставена от заемателя и дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 361,98лв.  Изтъква се ,че съгласно клаузите на договора,заемателят се е задължил в 3 дневен срок от подписване на договора за заем за предостави на заемателя обезпечение на задълженията му по договора,а именно –поръчител физическо лице,което да отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова гаранция ,която е издадена след усвояване на паричния заем ,в размер на цялото задължение на заемателя по договора ,която да е валидна за целия срок на договора за заем. Сочи се ,че поради неизпълнението на цитираните задължения от страна на заемателя ,съгласно уговореното от страните,на същия е начилсена неустойка за неизпълнение в размер на 361,98лв.,която е дължима на падежната дата на погасителната вноска. Ищцовото дружество изтъква ,че претендираната неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение,а не мораторна неустойка за забава и се начислява еднократно ,след 3 дни от датата на сключения между страните договор като клаузата за неустойката е инкорпорирана в договора още при самото му подписване ,но в случай ,че заемателят изпълни посочените условия ,неустойка не се начислява.  

 Сочи се ,че дължимата се към момента неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение е в размер на 361,98лв. Според ищцовата страна разпоредбите на договора предвиждат жалбоподателят да се е запознал с тарифата на „Вива Кредит“ООД,която е актуална към датата на сключване на договора и се намира,както във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорската мрежа на заемодателя ,така и на интернет страницата му –www.vivacredit.bg. Сочи се ,че тарифата представлява неразделна част от договора и там е посочено ,че при забава на плащане на погасителна вноска,ответникът дължи на кредитора определени суми,представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори,изпращане на писма ,покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане,както и разходи за събиране на просрочени вземания,включващи ангажиране дейността на лице/служител,което осъществява и административна дейност по събиране на вземането като в случая А. Л. И./навярно е техническа грешка и се има предвид А.К.К./ дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение в размер на 245лв.

 Според ищцовата страна ответникът е трябвало да изплати целия заем на 25.05.2018г.-последната падежна дата ,като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,както и на настоящата искова молба,сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли,а той продължава виновно да неизпълнява задълженията си,поради което дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/върху непогасената главница в размер на 79,95лв. от 28.09.2018г.-датата на настъпване на забава до датата на подаване на заявлението -21.09.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

 Предвид изложеното ищцовото дружество  иска от съда да ги призове с ответника в съдебно заседание и след като се увери в основателността на предявения иск ,да постанови съдебно решение ,с което да признае за установено,че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД има следните вземания срещу А.К.К.: 800лв. главница,140,23лв.договорна лихва за периода от 27.09.2017г. до 25.05.2018г.,361,98лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение,361,98лв.такса за експресно разглеждане на документи ,245лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение,лихва за забава/мораторна лихва/върху непогасената главница в размер на 79,95лв. от 28.09.2018г. –датата на настъпване на забава,до датата на подаване на заявлението-21.09.2018г.-датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Освен това се иска ответника А.К.К. да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на осн.чл.78,ал.8 от ГПК в общ размер на 350лв.,от които 50лв. по чл.13,т.2, от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300лв. по чл.25 от НЗПП.

 Направено е искане от ищцовото дружество до съда в насока уведомлението за цесия да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.

Ищцовото дружество е подкрепило твърденията си със следните писмени доказателства: ЧГр.д.№648/2018г. по описа на РС-Кн.,заедно със събраните в кориците му писмени доказателства,копие от договор за паричен заем №5379595 от 28.08.2017г.,тарифа на „Вива Кредит“ООД ,относима към посочения договор за паричен заем,Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г. на осн.чл.99 от ЗЗД между „Вива Кредит“ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД и приложение към него,

Уведомление за цесия,пълномощно за процесуално представителство и пълномощно за уведомяване на длъжниците за прехвърляне на вземанията.

 Понеже при започването на производството ответникът не е бил установен на известните му по делото постоянен и настоящ адреси на осн.чл.47,ал.6 от ГПК ,същият е представляван по делото от определения му от АК-Пл. и назначен от съда особен представител адв.Й.Я. за сметка на ищцовата страна ,за което е заплатена сумата от 369,00лв.

  В предоставеният от ГПК срок за отговор на ИМ от ответника  чрез особения си представител адв.Й.Я. е представил такъв, с който счита за допустима претенцията, но развива доводи в насока ,че същата е неоснователна и недоказана или алтернативно несъразмерно завишена по размери.

 По делото се проведе едно о.с.з. на 28.05.2019г. за което страните бяха редовно призовани.

 Ищцовата страна не изпрати процесуалнен представител ,но съдът приема ,че поддържа исковите си претенции ,така както са заявени в исковата молба.

Ответникът беше представляван от особения си представител адв. Й.Я. от ПАК ,който поддържа отговора на исковата молба.

Съобразявайки събраните по делото писмени доказателства и тезите на страните,разгледани по отделно и съвкупно,съдът счита за установена следната фактическа обстановка:

 На 28.09.2018г. ищцовото дружеството е депозирало в РС-Кн. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А.К.К. с ЕГН********** *** за сумата  от общо 1989,14лв./хиляда деветстотин осемдесет и девет лева и четиринадесет ст./ от която: главница от 800лв/осемстотин лева/,договорна лихва от 140,23лв./сто и четиридесет лева и двадесет и три ст./за периода от 27.09.2017г. до 25.05.2018г.вкл.,неустойка за неизпълнение на задължение от 361,98лв./триста шестдесет и един лев и деветдесет и осем ст./от 01.09.2017г. до 25.05.2018г.вкл.,такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 361,98лв./триста шестдесет и един лев и деветдесет и осем ст./,разходи и такси за извънсъдебно събиране от 245лв./двеста четиридесет и пет лева/, законна лихва за забава върху непогасената главницата от 79,95лв./седемдесет и девет лева и деветдесет и пет ст./ за периода от 28.08.2017г. до 20.09.2018г.вкл.,законната лихва върху главницата от 28.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането,съдебни разноски- държавна такса от 39,78лв./тридесет и девет лева и седемдесет и осем ст./  и на осн.чл.78,ал.1 вр.ал.8 от ГПК вр.чл.37 от ЗПП вр.чл.6,т.5,предл.последно от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения -юрисконсултско възнаграждение от 50,00лв./петдесет лева/.

 Въз основа на това искане ,съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №616 от 28.09.2018г.,с която е уважил направеното искане частично т.е. отхвърлил е същото в   частта за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за сумата над 50лв./петдесет лева/ до 150лв./сто и петдесет лева/ за защита по заповедното производство,което се развива в з.с.з. пред съда без участие на страни като неоснователно и недоказано.

 Понеже длъжникът не е бил установен на известните му по делото постоянен и настоящ адреси и не са били установени налични негови трудови договори,с изрично определение от р.с.з. от 15.11.2018г. на осн.чл.415,ал.1,т.2 вр.ал.3,пр.1 вр.ал.4 и ал.5 от ГПК,съдът е указал на ищцовата страна, че дружеството  може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. 

 Ищцовото дружество  в законоустановения срок по чл.415,ал.4 от ГПК,предявява исковите си претенции против ответника.

 Безспорно е ,че между „Вива Кредит“ООД-гр.С. и  А.К.К. е сключен договор за паричен заем №5379595/28.08.2017г. по силата на който заемодателя „Вива Кредит“ООД-гр.С. е предоставила на заемателя К. заемната сума в размер на 800лв.,като последния се е задължил да върне сумата на 9 погасителни вноски от по 144,69лв. на датите 27.09.2017г., 27.10.2017г., 26.11.2017г.,26.12.2017г., 25.01.2018г.,24.02.2018г., 26.03.2018г., 25.04.2018г. и 25.05.2018г. при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40,30%. В съдържанието на договора са уредени всичките особености свързани с експресното му разглеждане и отпускане на заемната сума и стойностите им.

 Формално този договор е бил сключен при спазването на разпоредбите на ЗПК /Закон за потребителския кредит/ и с подписването му заемателя  е удостоверил,че е получил стандартен европейски формуляр,посочващ индивидуалните условия по паричния заем.

Безспорно е ,че ответника е получил договорената сума от 800лв. по описания договор от „Вива Кредит“ООД-С., което се установява освен от договора и от приложеното копие от РКО №70/28.08.2017г.

Видно от съдържанието на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/от 01.12.2016г. на осн.чл.99 от ЗЗД и Приложение №1 към него от 02.05.2018г. между „Вива Кредит“ООД,ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД ,ЕИК202527341, вземането на „Вива Кредит“ООД към А.К.К. е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД изцяло с всички привилегии,обезпечения и принадлежности.

 Обаче в материалите по делото липсват данни и доказателства за последното т.е. за Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/от 01.12.2016г. на осн.чл.99 от ЗЗД и Приложение №1 към него от 02.05.2018г. заемодателят „Вива Кредит“ООД-гр.С. да е уведомил заемателя.

 Съгласно чл.99,изр.3 от ЗЗД ,предишният кредитор в случая „Вива Кредит“ООД - гр.С. е длъжен да съобщи на длъжника,в случая А.К.К. прехвърлянето на вземането си към него на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД-гр.С. и ако това не е направено няма как да бъде заобиколено или санирано в един по-късен момент вече при висящото Гр.д.№13/2019г. по описа на РС-гр.Кн. ,дори и хипотетично съдът да е връчил лично на ответника книжата по чл.131 и сл. от ГПК т.е. исковата молба с приложението й,вкл. уведомлението.

  При разглеждането на делото с особен представител на ответника последната хипотеза е реално и практически неприложима.

 Видно от разпоредбата на чл.99,изр.5 от ЗЗД,прехвърлянето на вземането има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня ,когато бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

 При наличието на описаната по-горе липса на уведомяване на длъжника А.К. от кредитора му „Вива Кредит“ООД за прехвърлянето на вземането срещу него на ищцовото дружество по силата на чл.99,изр.5 от ЗЗД ,прехвърлянето на това вземане спрямо „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД и длъжника К. няма  действие т.е. не води до желаните правни последици в насока първоначалния кредитор да прехвърли вземането си по отношение на длъжника на ищцовото дружество,което от своя страна да може да иска от длъжника съответното изпълнение по това вземане.

 Изложеното е в насока,че в такива случаи съдилищата у нас са длъжни да постановяват съдебни решения ,с които да оставят без уважения/отхвърлят/ направените от такива ищци искове,поради липсата на действие на цесията по отношение на ответниците.  

 Предвид горното ,съдът следва да постанови съдебно решение, с което да остави  без уважение предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД,ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“П. В.“№**, ет.*, представлявано от Управителя Т. Я. К., представляван от юрк. Д.А.  със същия съдебен адрес против А.К.К. с ЕГН********** *** относно задълженията му по ЧГрд.№648/2018г. по описа на РС-гр.Кн., обективно-кумулативно съединени искове с правни осн.чл.422 от ГПК вр.чл.240,ал.1 и ал.2 ,чл.86 от ЗЗД вр.чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД с цена на исковете от 1989,14лв., да признае за установено ,че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД има следните вземания срещу А.К.К.: 800лв. главница,140,23лв.договорна лихва за периода от 27.09.2017г. до 25.05.2018г.,361,98лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение,361,98лв.такса за експресно разглеждане на документи ,245лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение,лихва за забава/мораторна лихва/върху непогасената главница в размер на 79,95лв. от 28.09.2018г. –датата на настъпване на забава,до датата на подаване на заявлението-21.09.2018г.-датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми като неоснователни и недоказани.

 Да отхвърли предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД,ЕИК202527341,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“П. В.“№**,ет.*,представлявано от Управителя Т. Я. К. ,представляван от юрк. Д.А.  със същия съдебен адрес  против А.К.К. с ЕГН********** *** иск да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на осн.чл.78,ал.8 от ГПК в общ размер на 350лв. ,от които 50лв. по чл.13,т.2, от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300лв. по чл.25 от НЗПП като неоснователен и недоказан.

 Да остави за сметка на ищцовата страна сумата от 369,00лв./триста шестдесет и девет лева/ ,заплатена за особен представител на ответника по делото.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

  Оставя  без уважение предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД,ЕИК202527341,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“П. В.“№**,ет.*,представлявано от Управителя Т. Я. К.,представляван от юрк. Д.А.  със същия съдебен адрес против А.К.К. с ЕГН********** *** относно задълженията му по ЧГрд.№648/2018г. по описа на РС-гр.Кн., обективно-кумулативно съединени искове с правни осн.чл.422 от ГПК вр.чл.240,ал.1 и ал.2,чл.86 от ЗЗД вр.чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД с цена на исковете от 1989,14лв., да признае за установено ,че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД има следните вземания срещу А.К.К.: 800лв./осемстотин лева/ главница,140,23лв./сто и четиридесет лева и двадесет и три ст./договорна лихва за периода от 27.09.2017г. до 25.05.2018г.,361,98лв./триста шестдесет и един лев и деветдесет и осем ст./неустойка за неизпълнение на договорно задължение/,361,98лв./триста шестдесет и един лев и деветдесет и осем ст./такса за експресно разглеждане на документи,245лв. /двеста четиридесет и пет лева/разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение,лихва за забава/мораторна лихва/върху непогасената главница в размер на 79,95лв./седемдесет и девет лева и деветдесет и пет ст./ от 28.09.2018г.–датата на настъпване на забава,до датата на подаване на заявлението-21.09.2018г.-датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми като неоснователни и недоказани.

 Отхвърля предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД,ЕИК202527341,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“П. В.“№**,ет.*,представлявано от Управителя Т. Я. К., представляван от юрк. Д.А. със същия съдебен адрес  против А.К.К. с ЕГН********** *** иск да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на осн.чл.78,ал.8 от ГПК в общ размер на 350лв./триста и петдесет лева/ ,от които 50лв. по чл.13,т.2, от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300лв. по чл.25 от НЗПП като неоснователен и недоказан.

 Оставя за сметка на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД,ЕИК202527341,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“П. В.“№**,ет.*,представлявано от Управителя Т. Я. К., представляван от юрк. Д.А.  сумата от 369,00лв./триста шестдесет и девет лева/,заплатена за особен представител на ответника А.К.К. с ЕГН********** *** по делото.

 

   Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-гр.Пл. в 14 дневен срок от съобщението на страните ,че е изготвено.

 

 

                                                         Районен съдия :..........................   

                                                                                      /Пл. Тодоров /