Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 16927
29.08.2019 г., гр. Пловдив
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ - съдия при Районен съд Пловдив, като съдия-докладчик по НЧХД
№ 3469/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив , IV н.с., след като се запознах с материалите по делото и в
изпълнение на правомощията си по чл. 250-252 НПК считам, че не са налице
условията за разглеждане на тъжбата по същество. Съображенията на съдията- докладчик
за това са следните:
Районен съд- Пловдив е
сезиран с тъжба вх. № 37332/ 06.06.2019 г., депозирана от Н.Ч., ЕГН: **********,
с която се моли да бъде ангажира наказателната отговорност на Й.К. и Р.Г. за
извършено от тях престъпление- клевета, както и всяка една от тях да бъде
осъдена да заплати на тъжителката сума от по 5000 лв., представляваща неимуществени
вреди, претърпени вследствие на твърдяното деяние.
С Разпореждане от 10.06.2019
г. на съдията – докладчик, тъжбата е оставена без движение, като на тъжителя е
предоставен седемдневен срок от получаване на съобщението, в който да посочи датата,
мястото и фактическата обстановка, при която е извършено твърдяното от
тъжителката престъпление (доколкото в първоначално подадената тъжба такива
напълно липсват). Дадени са указания и досежно конкретизация на
гражданскоправната претенция на тъжителя.
С молба вх. №
550066/26.08.2019 г. по описа на Районен съд- Пловдив, тъжителката Ч., чрез адв.
М., е изпълнила дадените от съда указания.
Въпреки отстраняването на
констатираните нередовности, съдът счита, че тъжбата не отговаря на изискванията,
доколкото отстраняването на нередностите не е осъществено в предвидения в чл.
81 ал. 3 НК шестмесечен срок, считан от узнаване за извършеното престъпление.
Така, в уточнението към тъжбата изрично се посочва, че тъжителката е узнала за
извършеното от подсъдимите деяние на 10.12.2018 г., респ. шестмесечният срок е
изтекъл на 10.06.2019 г., в който срок е депозирана и самата тъжба. Уточнението
по същата обаче е депозирано на 28.08.2019 г., т.е. два месеца след изтичането
на шестмесечният срок по чл. 81 ал. 3 НПК. Съобразно трайната практика ВКС,
указания за отстраняване на нередовности в тъжба могат да бъдат давани и нередностите
могат да бъдат отстранявани само до изтичане на шестмесечния преклузивен срок
по чл. 81, ал.3 НПК /така Решение № 29/13.02.2017 г., по н.д. №
1325/ 2016 година на ВКС, I НО,
и Определение № 127/26.09.2013 г. по
ч.н.д. д № 1724/2013 г. на ВКС/. Още повече, че с подадената
молба- уточнение за пръв път се въвеждат и нови факти и обстоятелства, касаещи
съставомерността на деянието от обективна страна. На стр. 1, абз. „последен“ от
уточнението, за пръв път и то след изтичането на шестмесечния срок, се посочва,
че подсъдимите са разгласявали за тъжителката следното: „имам любовник, че съм
лека жена, че мамя и лъжа съпруга ми и че той трябва да ме изхвърли от
семейното ни жилище“. Недопустимо от процесуална гледна точка би било, съдът да
вземе предвид подобно обогатяване на фактическата обстановка след изтичането на
шестмесечния преклузивен срок. Същият е установен в закона именно с цел дисциплиниране
на страните и не позволяване депозирането на тъжби в неограничен времеви
период, следващ извършването на деянието. В случая, следвало е тъжителката да
потърси правата си своевременно, а не да депозира тъжбата четири дни преди
изтичането на шесмесечния преклузивен срок, отброяван от момента, в който е
узнала за извършеното спрямо нея деяние. Следователно, подадената от тъжителката
чрез нейния процесуален представител молба – уточнение не следва да бъде
вземана предвид при преценка редовността на тъжбата, доколкото е подадена извън
шестмесечния срок по чл. 81 ал. 3 НК.
При тези съображения, то
съдът следва да цени единствено първоначално депозираната тъжба. Както е
посочено и в разпореждането от 10.06.2019г. съдията- докладчик счита, че тъжбата
не отговаря на изискванията на чл. 81 ал.1 НК. Безспорно, както в теорията,
така и в практиката е установено принципното положение, че тъжбата е актът в
наказателните производства от частен характер, аналогичен на обвинителния акт в
наказателното производство от общ характер, който определя предмета на
разглеждане по делото и очертава предмета на доказване в процеса. Тъжбата
очертава престъплението, с неговите съставомерни признаци от обективна и
субективна страна, срещу което подсъдимият трябва да се брани. В този смисъл, с връчването на препис от тъжбата на
подсъдимия, възниква и неговото право на защита. От този момент той може да
използва всички процесуални средства, посредством които да обезпечи своята
защита. Предвид това, посочването на всички съставомерни признаци на вмененото престъпление,
а именно: изпълнително деяние, време място, начин на извършване по един точен,
ясен и недвусмислен начин, се явява същностен елемент от правото на защита на подсъдимия.
В противен случай, той се поставя в положение да се брани срещу едно
предполагаемо деяние, с чиито фактически и правни рамки той не е запознат. В
този смисъл абсолютно недопустимо, с оглед правото на защита на подсъдимите в
настоящото производство, е да се даде ход на тъжба, която не съдържа ясно
изложение на всички съставомерни обстоятелства. Както съдията- докладчик е
посочил и в Разпореждането си от 10.06.2019г., в тъжбата изобщо не фигурират
дата, място и фактическа обстановка, при която е извършено твърдяното от
тъжителката престъпление. Опит да се отстранят тези недостатъци е сторен, но
както вече се посочи, той е извън шестмесечния преклузивен срок. След като
съответните за процесното деяние съставомерни факти са поднесени след
изтичането му, то те не следва да бъдат взети предвид. По тези съображения, не
следва да се дава ход на тъжбата, а същата следва да бъде върната.
Досежно гражданскоправната претенция за обезвреда вследствие на
твърдяното престъпление, следва да се отбележи, че приемането за съвместно
разглеждане на гражданския иск в наказателния процес е възможно само при
допустимо наказателно производство, което е образувано по частна тъжба на
пострадалия, отговаряща на изискванията по чл. 81 от НПК. При положение, че
производството по делото е образувано при отсъствие на предвидените в закона
предпоставки, както е в конкретния случай, няма процесуално основание за допустимост
и на гражданския иск /така Решение № 310/12.02.2018
г. по н.д. № 1166/2017 г. на ВКС, I НО/.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24,
ал. 5, т. 2, наказателното производство следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдията- докладчик,
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА тъжба вх. № 37332/ 06.06.2019 г., по
описа на Районен съд- Пловдив, подадена от Н.Г.Ч., ЕГН: ********** срещу Й.И.К.
и Р.Г..
ПРЕКРАТЯВАМ производството по НЧХД № 3469/2019
г., по описа на Районен съд- Пловдив, IV- ти н. с-в.
Разпореждането
подлежи на обжалване по реда на глава XXI- ва НПК, в петнадесетдневен срок от връчване на съобщението за
изготвянето му, пред Окръжен съд- Пловдив.
Препис
от разпореждането да се връчи на частния тъжител и на Й.К. и Р.Г..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.К.