Определение по дело №2877/2018 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ________

 

Софийски градски съд,                                               гражданско отделение                              

в закрито заседание на двадесет и трети октомври

две хиляди и деветнадесета година

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

  ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

                                                                                              МАРИЯ БОЙЧЕВА

при секретаря                                                                                  и с участието

на прокурора                                                                    изслуша докладваното

от съдията Алексиева                                              в.гр. дело № 2877 по описа

за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Настоящото производство е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК, образувано по въззивна жалба на ищеца Н.М.Н., подадена в срок по пощата на 03.07.2017 г., входена в съда под № 5105388/07.07.2017 г. против Решение № 130342 от 26.05.2017 г., постановено по гр.дело № 34 094/2014 г. по описа на Софийски районен съд, първо гражданско отделение, 26 състав, с което е отхвърлен предявения от ищеца иск срещу Д.М.И. за заплащане на сумата от 2000 лв., представляваща частичен иск от иск в размер на 800 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди-уронване на честта и доброто има на ищеца от ответника, злоупотребил с процесуални права в качеството си на изпълнителен директор на „Н.с.“ ЕАД.

         Жалбоподателят твърди нищожност на решението, като постановено от незаконен състав, евентуално неоснователност и неправилност. Моли съда в случай, че не прогласи нищожността на решението да го отмени и осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5 100 лв., частично предявена от 800 000 лв. Заявява доказателствени искания.

         В срока за отговор въззиваемата страна депозира такъв. Моли съда да остави жалбата без уважение. Поддържа правилност на първоинстанционното решение. Моли съда да остави без уважение доказателствените искания на въззивника.  

Съдът е сезиран и по реда на чл.274-чл.279 от ГПК с частна въззивна жалба на ищеца Н.М.Н., подадена в срок по пощата на 30.10.2017 г., входена в съда под № 5164422/06.11.2017 г. срещу Определение № 206943 от 30.08.2017 г., постановено по гр.дело № 34 094/2014 г. по описа на Софийски районен съд, първо гражданско отделение, 26 състав, с което е отхвърлено искането на ищеца по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Поддържа се неправилност и незаконосъобразност на определението. Моли съда да го отмени.

В срока за отговор ответникът по частната въззивна жалба депозира такъв. Оспорва същата като неоснователна и моли съда да потвърди определението на съда.

Подадените жалба са допустими, подадени в сроковете по чл.259, ал.1 и чл.248, ал.3 от ГПК, от страна, за която е налице правен интерес от обжалването и срещу актове подлежащи на обжалване.

         Съдът обаче констатира, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение във връзка със заявено искане от ищеца по реда на чл.214 от ГПК за увеличение на исковата му претенция.

         Първоначално искът е заявен като частичен за сумата от 2000 лв. от общо претендираната от 800 000 лв.

         С молба вх.№ 1056149/05.06.2015 г. /л.32 от делото/ ищецът е заявил на основание чл.214 ГПК, че увеличава размера на предявения от него частичен иск от 2000 лв. на 5 100 лв. Към молбата няма представен вносен документ, удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса от 124 лв. върху увеличения размер на иска от 3100 лв.

         Произнасяне по тази молба има едва в проведеното на 02.11.2015 г. открито съдебно заседание /л.285 от делото/, като с протоколно определение от същата дата съдът е допуснал увеличение на предявения иск от 2000 лв. на 5100 лв. и е оставил без движение исковата молба с указание до ищеца да внесе държавна такса за допуснатото увеличение на иска в размер на 124 лв. в едноседмичен срок, считано от датата на съдебното заседание, в което ищецът е присъствал лично.

         В определения едноседмичен срок, изтекъл съответно на 09.11.2015 г. ищецът не е внесъл дължимата държавна такса. Такава е внесена едва на 29.01.2016 г. /л.301 от делото/, като вносният документ е представен с молба от същата дата, с която съдът е сезиран повторно с искане по реда на чл.214 от ГПК.

         В проведеното на 01.02.2016 г. открито съдебно заседание /последващо датата на внасяне на държавната такса/, на което съдебно заседание ищецът не е присъствал, съдът след като констатирал, че не е внесена държавната такса от 124 лв., която констатация не е вярна с оглед посоченото по-горе и за която съдът няма вина, предвид обстоятелството, че постъпилата молба не му е била докладвана/ отменил протоколното си определение от 02.11.2015 г., с което е допуснато увеличение на предявения иск и обявил делото за решаване.

         С определение от закрито съдебно заседание от 04.02.2016 г. /л.300 от делото/ и предвид постъпилата молба , с която е внесена държавната такса отменил определението, с което е даден ход на делото по същество и насрочил ново съдебно заседание за 07.03.2016 г., на което не е даден ход на делото.

         Впоследствие съдът е провел общо пет открити съдебни заседания, съответно на: 25.04.2016 г., /л.353/, на 30.05.2016 г. /л.379/, на 04.07.2016 г. /л.388/, на 12.09.2016 г. /л.395/ и на 14.11.2016 г. /л.420/, като в нито едно от тях не се е произнесъл по искането по чл.214, ал.1 от ГПК, с което е бил надлежно сезиран с молба от 29.01.2016 г., с която е представен и вносен документ, удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса за исканото увеличение. А накрая с решението си се е произнесъл за частичен иск от 2000 лв., без да се произнесе за поискания увеличен размер.

С въззивната жалба въззивникът е поискал от съда да бъде отменено обжалваното решение и ответникът да бъде осъден за частично предявената сума от 5100 лв., за която няма произнасяне от първата инстанция, поради което и настоящият съдебен състав намира, че в тази част въззивната жалба представлява искане за допълване на решението по смисъла на чл.250 от ГПК, което е от компетентността на първоинстанционния съд, поради което настоящото производство ще следва да бъде прекратено, а делото върнато на СРС за изпълнение на указанията дадени в мотивната част на настоящото определение, а именно за произнасяне по молба вх. № 1012951 от 29.01.2016 г., с която е заявено искане по реда на чл.214, ал.1 от ГПК за увеличение на частичния иск от 2000 лв. на 5100 лв. от общо претендираната сума от 800 000 лв. и за провеждане на производство по реда на чл.250 от ГПК.

         Воден от горните мотиви СЪДЪТ

 

О  П  Р  Е  Д  Е Л  И:

        

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 2877/2018 г. по описа на СГС и връща делото на Софийски районен съд, първо гражданско отделение, 26 състав за изпълнение указанията на съда дадени в мотивната част на настоящото определение.

         Определението не подлежи на обжалване.

         След връщане на делото и на основание чл.80, ал.9 от Правилника за администрация на съдилищата делото да се образува под нов номер и да се разпредели и докладва на първоначалния съдия-докладчик.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                      2.