РЕШЕНИЕ №
1217
гр. Бургас, 05.06.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, седми гражданки състав, в публичното заседание
на трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 193/2020
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е
образувано по повод исковата молба на К.Й.Я.,***, с която претендира осъждане
на П.С. ***, да му заплати сума в размер от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди (болки, страдания, физически,
психически и емоционален дискомфорт), последица от непозволено увреждане –
нанесена му от ответника средна телесна повреда на 04.07.2019 год. в Приморски
парк-Бургас, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на
деликта – 04.07.2019 год., до окончателното й изплащане; ангажира
доказателства, претендира деловодните разноски.
Правните
основания на исковете са чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 52; чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът признава
главния иск по основание, но го оспорва по размер; не ангажира доказателства,
моли за присъждане на деловодните разноски.
Съдът, след
запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Видно от представеното
Решение № 1558/13.12.2019 год. по НОХД № 5232/2019 год. на БсРС, подсъдимият П.С.П.
(ответник в настоящия процес) е признат за виновен в това, че на 04.07.2019
год., в Приморски парк на гр. Бургас, управлявайки велосипед, по
непредпазливост е причинил на пострадалия К.Я. (ищец) средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лява ключица, довело до трайно затруднение на
движението на ляв горен крайник за срок от 1.5-2 месеца, при обичаен ход на
оздравителния процес.
Ищецът
твърди, че в резултат от непозволеното увреждане е претърпял болки и страдания,
както и неудобства, свързани с нуждата от непрекъснати грижи в ежедневното
обслужване, чието имуществено репариране налага присъждане на търсеното обезщетение
от 10 000 лева. В подкрепа на тези твърдения са показанията на свид. Т.. Я.., съпруга
на ищеца, която сочи, че след травмата К. изпитвал силни болки, не можел да се
обслужва и да се движи без помощ, а и травмата му повлияла негативно и в начина
му на живот като физически активен човек.
Срещу
размера на главната претенция ответникът е въвел възражения, че не е извършил
деянието умишлено, не е употребил алкохол и е помогнал на пострадалия, както и
че липсват трайни неблагоприятни последици за ищеца.
При така
изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за доказан
по основание. Нормата на чл. 300, ГПК обвързва гражданския съд с постановеното
в присъда по наказателно производство относно извършването на деянието,
неговата противоправност и вината на дееца. Такова е действието и на
постановеното от БсРС решение по НОХД № 5232/2019 год., поради което настоящият
съдебен състав намира, че на 04.07.2019 год. ответникът е извършил непозволено
увреждане – блъснал с велосипеда си ищеца, като му е нанесъл средна телесна
повреда. В резултат от това противоправно виновно (при форма на вината
непредпазливост) деяние К.Я. е претърпял болки, страдания, причинен му е бил
психически и емоционален дискомфорт. Увреждането е засегнало обичайното
свободно движение на лявата ръка, а и на цялостното движение на торса на ищеца,
а така е променило в негативен аспект живота му във физическа и емоционална
насока. Съдът кредитира показанията на свид. Янева, която има преки и трайни
наблюдения от ежедневието на ищеца, и е възприела силните му болки за период над
месец; продължилото и повече време затруднение в свободата на движение, както и
психическия му дискомфорт за периода на домашно лечение – и в хигиенното му обслужване.
Срещу така установени факти не е проведено насрещно доказване от ответника,
поради което искът е установен по основание. Твърденията на дееца за начина на
причиняване на вредата нямат отношение към деликтната му отговорност по чл. 45, ЗЗД.
Основателността
на иска налага определяне размера на дължимото обезщетение – чл. 162, ГПК и чл.
52, ЗЗД. Съдът намира, че в настоящия казус на ищеца следва да бъде присъдено
обезщетение от 5000 лева. Тази сума съдът намира за адекватна на болките и
страданията, претърпени от ищеца вследствие непозволеното увреждане на здравето
му, при съобразяване и с утежняващите фактори за напредналата възраст на
ответника (84-год. към момента на деликта) и произтичащите от това забавяне в
процеса на оздравяване и отшумяване на трайно изразените неблагоприятни
последици в негативно измененото поведение на ищеца след увреждането (вж.
Решение № 116/24.09.2019 год. по т. д. № 3144/2018 год. на II ТО на ВКС,
постановени по чл. 290, ГПК). При определяне на обезщетението съдът съобрази и изразения
инфлационен процес в страната през периода от причиняване на увреждането до
настоящия момент, който влияе на присъжданото парично обезщетение
(213-2000-ВКС). По отношение горницата до 10 000 лева искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като не са налице убедителни
доказателства за претърпени страдания, налагащи обезвреда чрез пълния размер на
търсената сума.
Изложените
съображения обосновават извода на съда за частична основателност на иска за
обезщетение по чл. 52, ЗЗД, върху което следва да бъде присъдена и законна
лихва за забава от деня на непозволеното увреждане – 04.07.2019 год. (чл. 84,
ал. 3, ЗЗД; Решение № 193/26.06.2012 год. по гр. д. № 611/2011 год. на I ГО на
ВКС, Решение № 116/24.09.2019 год. по т. д. № 3144/2018 год. на II ТО на ВКС и
Решение № 38/07.03.2018 год. по гр. д. № 2126/2017 год. на IV ГО на ВКС), до
окончателното изплащане.
Частичната основателност
на исковете налага уважаване молбите на страните за присъждане направените по
делото разноски в съответен размер – 600 лева за ищеца, 100 лева за ответника (чл.
78, ал. 1 и 3, ГПК).
В изпълнение
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4, ГПК, ответникът П.П.
следва да заплати на БсРС държавна такса в размер от 200 лева, дължима върху присъденото
парично обезщетение.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.С.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. .....на основание чл. 45, ал. 1 и чл. 52, ЗЗД,
да заплати на К.Й.Я., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 5000 (пет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпените
от ищеца болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт, вследствие причинената
му от ответника на 04.07.2019 год. в Приморски парк-Бургас средна телесна
повреда, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 04.07.2019 год. до
окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата му над 5000
лева до претендираното обезщетение от 10 000 лева, както и акцесорния иск
за лихва върху тази горница, начиная от 04.07.2019 год. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА П.С.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. ......на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да
заплати на К.Й.Я., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 600
лева.
ОСЪЖДА К.Й.Я.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на П.С.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. ......., деловодни разноски в размер от 100
лева.
ОСЪЖДА П.С.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. ............да заплати на Бургаския районен
съд държавна такса в размер от 200 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ