Решение по дело №156/2018 на Районен съд - Царево

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№:                                24.06.2019 год.                            град Царево

 

 

ЦАРЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                 граждански състав

На двадесет и четвърти юни                             две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:                                                                           

       Председател: Мария Москова

При участието на секретаря С. Илиева

като разгледа докладваното от съдия Мария Москова гр.д.№ 156/2018г. по описа на РС-Царево,  за да произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.247 и чл.248 от ГПК.

По чл.247 от ГПК:

Съгласно разпоредбата на чл.247 ал.1 от ГПК съдът по своя инициатива  може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки, като съгласно  ал.4 решението за поправка се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

С Решение № 38/17.04.2019г. по гр.д.№156/2018г. по описа на РС-Царево, съдът е отхвърлил предявените от ищците кумулативно съединени искове за прогласяване нищожността на основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. чл. 146, ал.1 от ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП  на клаузата на чл.13, изр.второ; на  клаузата на чл.10;  на  клаузата на чл. 11, чл. 11 т. 1 и т.2  и на клаузите на чл.2 и чл. 21.3 от Договор за поддръжка, сключен между страните на 31.08.2011 год., вписан СВ на гр. Царево под акт №174, том I, вх.рег. 1493/ 31.08.2011 г. на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП вр. с чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП, като е осъдил ищците да заплатят солидарно на ответника разноски по делото в размер на 2650 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева и депозит за вещо лице в размер на 650 лева.

Съдът констатира, че в диспозитива на решението в частта му за разноските на ред 27 отгоре надолу е допуснал очевидна фактическа грешка, като по погрешка е изписал думата  „солидарно“, като по този начин е задължил ищците да заплатят разноските по делото при условията на солидарност , каквато не е била волята на съда. Ето защо допуснатата от съда очевидна фактическа грешка следва да бъде поправена от съда като думата „солидарно“ изписана по погрешка на ред 27 отгоре надолу в диспозитива на решението следва да се заличи.

По чл.248 ал.1 от ГПК:

В деловодството на съда е постъпила молба с вх.№***., подадена от: 1/Н.Ф. Н., ***, родена на *** год. ***, БУЛСТАТ: ***, с адрес***чрез адв. В.Б.,*** с адрес за връчване на призовки и съобщения: ***и 2/ Е. В. С., ***, родена на *** год. ***, БУЛСТАТ: ***, с *** чрез адв. Л.С.,*** с адрес за връчване на призовки и съобщения: ***с която се иска изменение на постановеното по делото Решение № 38/17.04.2019г. в частта за разноските. Твърди се, че съдът не е разгледал и не се е произнесъл по направеното в с.з. от ищците възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответното дружество, както и че неправилно е осъдил ищците да заплатят разноските по делото при условията на солидарност. От съда са иска да измени решението в частта за разноските, като съобрази фактическата и правната сложност на делото, както и че предявения иск е неоценяем и да присъди на ответника адвокатско възнаграждение съобразено с правната и фактическа сложност на делото и Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждения.

В законоустановения срок ответното дружество ***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от управителя М.К., е депозирало становище по молбата с правно основание чл.248 от ГПК, с която моли възражението на ищците за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение да бъде отхвърлено като неоснователно. Счита, че с оглед  правната и фактическа сложност на казуса, броя на проведените съдебни заседания, процесуалните действия, извършени по инициатива на ответното дружество и минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение по чл.8 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждения /600 лева/, разноските за процесуално представителство следва да се определят като минималния размер на дължимото по Наредбата адвокатско възнаграждение се умножи по броя на съдебните заседания.

Съгласно разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК в срока за обжалване съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Молбата на ищците за изменение на постановеното решение в частта му за разноските е подадена в законния срок по чл.248 от ГПК, доколкото препис от постановеното по делото решение е връчено и на двете ищци на 13.05.2019г. видно от надлежно оформените съдебни книжа, а молбата е изпратена по куриер на 27.05.2019г., видно от товарителницата на куриерската фирма.

 Съдът намира направеното от ищците искане за изменение на решението в частта му за разноските въз основа на направено възражение за прекомерност на присъденото на ответното дружество адвокатско възнаграждение, за неоснователно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие минималното адвокатско възнаграждение по неоценяем иск е в размер на 300 лева. В конкретния случай ищците са предявили срещу ответното дружество шест кумулативно съединени неоценяеми искове, а именно:  за прогласяване нищожността на основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. чл. 146, ал.1 от ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП  на клаузата на чл.13, изр.второ; на  клаузата на чл.10;  на  клаузата на чл. 11, чл. 11 т. 1 и т.2  и на клаузите на чл.2 и чл. 21.3 от Договор за поддръжка, сключен между страните на 31.08.2011 год., следователно дължимото минимално адвокатско възнаграждение за защита срещу предявените шест кумулативно съединени неоценяеми искове  е в размер на 1800 лева, изчислено в размер на 300 лева за всеки един от предявените  срещу дружеството 6 броя неоценяеми искове. Освен това в конкретния случай съдът е взел предвид фактическата и правната сложност на казуса, четирите броя на проведените съдебни заседания по делото, както и личното явяване във всичките съдебни заседания и активните процесуалните действия на защитника на ответното дружество, поради което съдът е намерил, че в полза на ответното дружество следва да се присъдят в пълен размер направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. Ето защо съдът намира възражението на ищците  за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78 ал.5 от ГПК за неоснователно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.247 и чл.248 от ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ДОПУСКА на основание чл.247 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на  Решение № 38/17.04.2019г. по гр.д.№156/2018г. по описа на РС-Царево, като изписаната по погрешка на ред 27 отгоре надолу дума „солидарно“ следва ДА НЕ СЕ ЧЕТЕ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищците на основание чл.248 от ГПК искане за изменение на Решение № 38/17.04.2019г. по гр.д.№156/2018г. по описа на РС-Царево в частта му за разноските, като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: