Решение по дело №2411/2024 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.

2. Образувано е по жалба на И. Ж. И., [ЕГН], адрес: с. Храбрино, общ. Родопи, обл. Пловдив, ***, чрез адвокат М. Н., срещу заповед № 24РД09-534/04.10.2024г., издадена от кмета на район „Северен“ при община Пловдив, с която спрямо неизвестен извършител е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Стопанска сграда, представляваща дървена носеща конструкция от колони и греди, покрити частично с етернит и ламарина“, съответно с площ 42 кв. м., ситуирана на терен частна общинска собственост в ПИ с идентификатор № 56784.504.232, по начин указан в окомерна скица, съгласно описан констативен акт.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че ответният административен орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Твърди се, че наредената за премахване сграда изпълнена от неизвестно лице и собственикът й не се е самонастанил в имота, тъй като сградата е придобита от ТКЗС. Документи в подкрепа на това не може ли да бъдат представени, тъй като архивът на кооперацията бил унищожен, а тези на жалбоподателя погинали в пожар. Сочи се единствено наличието на разрешение за електроснабдяване на сградата. Отправя се и претенция за изтекла придобиван давност върху терена, тъй като е владян от оспорващия повече от десет години. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът – кмета на район „Северен“ при община Пловдив, не взема становище по основателността и допустимостта на жалбата.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. От гласните и писмени доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят стопанисва постройка на територията на гр. Пловдив, находяща се около Стъкларски завод, която е предназначена за отглеждане на животни. Тази постройка не е отразена в действащия кадастрален план, няма административен адрес, нито за нея са съставяни документи за собственост. При това положение фактическото установяване на залепеното на обекта уведомление за обжалваната заповед за премахване, издадена срещу неизвестен извършител, обоснован наличието на правния интерес на жалбоподателя от търсената съдебна защита. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5. Според уведомление № IX-56** от 1989г. от Електроснабдителен район – Пловдив, на И. И. е разрешено ползването на нова или допълнителна мощност от 3 квт. на адрес: гр. Пловдив, западно от Стъкларски завод „Дружба“ за стопанска постройка за отглеждане на свине.

С протокол № 457/12.10.1989г. на ОП „Битова техника“ – Пловдив, са удостоверени резултати от измерване на съпротивление на заземяване в обект западно от Стъкларски завод, за нуждите на И. Ж. И..

6. На 16.07.2024 г. длъжностни лица в служба „Контрол на строителството“ към район „Северен“ при община Пловдив, извършили проверка на строеж: „Стопанска сграда, представляваща дървена носеща конструкция от колони и греди, покрити частично с етернит и ламарина“, съответно с площ 42 кв. м., ситуирана на терен частна общинска собственост в ПИ с идентификатор № 56784.504.232, по начин указан в окомерна скица, съгласно описан констативен акт. В резултат на проверката бил съставен констативен акт № 10/16.07.2024 г., в които е отразено, че строежът е с неизвестен извършител, за него не са налични одобрен проект и разрешение за строеж. Строителството е описано като следва: „ Стопанската сграда представлява дървена носеща конструкция от колони и греди, монтирани върху терена и покрит с етернит и ламарина. Светлата част на конструкцията между мерена и горния ръб на покрива е 2,20 м. в края, който е към улицата, оформен лек наклон на покрива за отичане на дъждовни води. Приблизителни размери 6 м. на 7 м. Застроена площ на процесният навес – 442 кв.м. Строежът е VI – та категория съгласно чл. 137 от ЗУТ“. Към протокола не е представена графична част, от която да е видно разположението на констатираното незаконно строителство и неговият обем.

При тези данни проверяващите са установили, че строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т 2 от ЗУТ, което е основание за започване на процедура за премахване на незаконното строителство.

7. Според констативен протокол от 16.07.2024г., служители в служба „Контрол на строителството“ към район „Северен“ при община Пловдив, във връзка с връчване на Констативен акт № 10/16.07.2024 г. за извършено незаконно строителство в ПИ № 56784.504.965 на ул. „Северно от гара Филипово“, гр. Пловдив , залепили съобщение на входните врати на обектите.

8. Със Заповед № 24РД09-534/04.10.2024г. кмета на район „Северен“ при община Пловдив наредил да се премахне незаконен строеж: „Стопанска сграда, представляваща дървена носеща конструкция от колони и греди, покрити частично с етернит и ламарина“, съответно с площ 42 кв. м., ситуирана на терен частна общинска собственост в ПИ с идентификатор № 56784.504.232, по начин указан в окомерна скица, съгласно описан констативен акт. В мотивите си контролният орган се позовал изцяло на фактическата обстановка, отразена в Констативен акт № 10/16.07.2024 г.

9. По делото бе допусната Съдебно – техническа експертиза, с вещо лице инж. Я. Р., чието заключение бе прието без възражения от страните и което съдът кредитира като компетентно и обосновано. Според вещото лице от огледа на място се установява, че теренът, на който се намира ПИ с идентификатор 56784.504.232 по КК, не е облагороден, няма улици, няма материални граници между отделни имоти. Върху няколко съседни имота, включително и процесния ПИ 56784.504.232 са построени множество постройки, разположени в групи долепени една до друга и по-рядко като самостоятелни сгради. Една част от постройките са с дървена конструкция - колони, греди и покрив и разнообразни покрития /ламарина, етернит, керемиди/. Други са изпълнени със стоманена конструкция. Дървените постройки са с най-различни размери, като повечето са правоъгълни с дължини и ширини от 3,00м до 5-6м и подобни или малко по-големи дължини. Височините на всички постройки са от 1,80м до 3,30м, повечето около 2,20м - 2,50м, като всяка от тях е самостоятелно строена и различна от съседната. Част от постройките са изпълнени в редове, като такива има в северната тясна част на процесния имот. Голяма група постройки има в средната част от имота от източната му страна, те са оградени с огради от различни материали и са оформени като самостоятелно пространство за ползване /като общ двор/. Между групите постройки са оформени вътрешни „улици", които не следват имотни граници, а са организирани по целесъобразност. Повечето постройки са на видима възраст 20-30 години, с изгнили дървени елементи или ръждясали стоманени конструкции и полуразрушени покривни покрития, изоставени и неугледни, със счупени стъкла и обхванати от паяжини. В тях се намират стари вещи, мебели, следи от оборудване и разнообразни материали. Повечето постройки нямат видим начин на ползване и конкретно предназначение.

От извършения оглед експертизата не можа да установи за коя точно от всички съществуващи постройки с дървена конструкция и подобни на описаните в заповедта размери се отнася обжалваната заповед. Ориентацията на място при огледа и при съпоставяне с данните от кадастралната карта, комбинирани със снимките от Ортофото 2022 в нея показа, че няколко подобни постройки от съществуващите на място притежават характеристиките на процесната.

В администрацията на район „Северен" при община Пловдив няма окомерна скица с точно местоположение на сградата, няма снимков материал от времето на проверката, от който да се добие представа за външния вид на строежа. В имота, върху никоя от постройките няма залепени констативни актове или издадени заповеди за премахване, за да се направи връзка между определена постройка и съответна заповед.

За територията на процесния имот е одобрен само един ПУП - Кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед №57/03.02.1973г. за Североизточна Индустриална зона - гр.Пловдив. В кадастралната основа на плана в процесния имот не е отразено застрояване. План за застрояване не е одобряван за територията на процесния имот.

10. По делото се събраха показанията на свидетелите Б. Н. А. и И. Д. Т..

Свидетелят А. твърди, че познава жалбоподателя от 80-те години във връзка с работата й в бившето ТКЗС - с. Царацово. Имало постановление, по което раздавали земя и съответно животни, за отглеждане от стопани. На жалбоподателя била предоставена земя, която се намирала в землище на Пловдив, зад Стъкларския завод. Тогава се подписва договор, но архивите на ТКЗС изгорели. И. си изпълнявал задълженията - предавал животните, получавал фураж. За тази цел си изградил нещо като обори, клетки, стопански постройки през 1983 г. - 1984 г. Били масивно строителство, сега постройките разглеждали по – различно, по - примитивно.

Свидетелят Т., че познава И. от 2006 г. тъй като работили заедно в агенция за недвижими имоти „Амирати“, гр. Пловдив, която вече не съществува. Знае, че той има стопански обект в Пловдив. Намира се северно от гара „Филипово“, до Стъкларския завод. Ходила е на място и е виждала обекта. Има селскостопански постройки, където се отглеждали прасета. През 2016 г. станал пожар в обекта. Постройка била от метални колове и дървени плоскости, не е имало бетон, тухли. Не е била масивна. Парцела бил с площ около половин декар, а постройките може би около една трета, до половината. До него нямало други обекти. След пожара възстановили само стените на обекта, тъй като металните колони били запазени. Друго не било строено от 2006 г. до 2025 г. В този район имало и други такива обекти. Цялата територия и към настоящия момент се ползвала за отглеждане на животни.

11. За удостоверяване на компетентността си, да издава актове от категорията на процесния, ответникът представя заповед № 24ОА-967/24.04.2024г. на кмета на община Пловдив, с която на кмета на район „Северен“ при община Пловдив са делегирани правомощията по чл. 225а от ЗУТ.

ІV. От правна страна:

12. Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.

Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки, допълва основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени специфичните характеристики и предназначение на различните видове строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други), а чрез „постройките“ се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер - например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда.

При горната фактическа и правна установеност настоящия състав на съда, намира за безспорно, че процесният строеж представлява стопанска постройка, VI-та категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. При това положение се налага изводът, че ответният административен орган е издал оспорения административният акт в рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална компетентност.

Според § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, "адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 от ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение. Според ал. 2 на същата норма, в случай на смърт на някои от посочените в чл. 225, ал. 6 от ЗУТ лица отговорността се поема от техните наследници съгласно Закона за наследството.

Каза се, доказателствата по делото сочат, че И. стопанисва постройка на територията на гр. Пловдив, находяща се около Стъкларски завод, която е била предназначена за отглеждане на животни. Тъй като тази постройка не е отразена в действащия кадастрален план, няма административен адрес, нито за нея са съставяни документи за собственост, правилно и законосъобразно обжалваният административен акт е издаден срещу неизвестен извършител.

Въпреки горното съдът намира, че обжалваната заповед страда от съществен порок във формата, тъй като не съдържа нужните фактически основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, така щото да бъде безспорно индивидуализиран обектът, предмет на премахване. Този порок се дължи на пропуск на административния орган да изясни по реда на чл. 35 АПК фактическите обстоятелства, от значение за издаване на административния акт. При липсата на индивидуализация на строежа се възпрепятства не само съдебният контрол по съществото на спора, но и възможността за принудително изпълнение на административния акт. В случая ответникът изрично се е позовал на фактическата обстановка, отразена в констативен акт № 10/16.07.2024 г., но противно на вписаното в мотивите на заповедта твърдение - този документ не съдържа окомерна скица. При това положение, отчитайки заключението на вещото лице за наличието на множество други постройки в процесната територия, притежаващи сходни характеристики, с даденото в заповедта описание, остава напълно неясно за кой обект се отнася формираната от административния орган воля. Допълнителни неясноти внася и обстоятелството, че в констативните протоколи от 16.07.2024 г. и 07.10.2024г., чиято цел е да удостоверят местата на съобщаване на констативен акт № 10/16.07.2024 г. и обжалваната заповед, е посочено че те се отнасят до имот № 56784.504.965 на ул. „Северно от гара Филипово“, гр. Пловдив, който имот очевидно е различен от ПИ с идентификатор № 56784.504.232. Следва да се отбележи и вътрешното противоречие в мотивите и диспозитива на обжалваната заповед, тъй като е наредено премахване на стопанска сграда с площ 42 кв.м., а в констативен акт № 10/16.07.2024 г. е посочено, че застроената площ на „процесния навес“ е 442 кв.м.

Допуснатият порок дава самостоятелно основание за отмяна на заповедта (в този смисъл: Решение № 1734 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8604/2016 г., II о.; Решение № 8367 от 4.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2144/2024 г., II о.; Решение № 175 от 9.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6111/2022 г.).

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, но издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна.

V. По съдебните разноски:

13. Предвид изхода на делото, претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски следва да бъде уважена. Разноските се доказват в общ размер на 610 лева, от които 10 лева за държавна такса и 600 лева за възнаграждение на вещо лице. На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 24РД09-534/04.10.2024г., издадена от кмета на район „Северен“ при община Пловдив

ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на И. Ж. И., [ЕГН], адрес: с. Храбрино, общ. Родопи, обл. Пловдив, ***, сумата от 610 /шестстотин и десет/ лева, представляващи съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.