№ 15941
гр. София, 05.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110137355 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, поправена с уточнителна
молба с вх. № 232323/16.07.2024г. от Поделение за пътнически превози София към
„ФИРМА“ ЕООД гр. София срещу Д. Д. Р..
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който предявените искове
се оспорват като недопустими и неоснователни.
Съдът намира възражението на ответника за недопустимост на производството по
делото, мотивирано със съображения за отсъствието на надлежно учредена представителна
власт в полза на юрисконсулта, подписал исковата молба и молбата за отстраняване
нередовности, за неоснователно.
Ангажирани са доказателства за представителната власт на подписалия исковата и
уточняващата молба ст. юрисконсулт Х. – видно от представеното пълномощно /на л. 4 от
делото/ същата е упълномощен от законния представител на ищеца да осъществява
процесуално представителство. Пълномощникът на ищцовата страна е сред лицата по чл.32
ГПК, комуто законодателят е признал право на процесуално представителство по
пълномощие. Както е прието в Решение No 296/05.04.2017г., постановено по гр. д. No
1776/2016г., IV ГО на ВКС, което се споделя изцяло от настоящия съдебен състав,
пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно,
отговарящо на изискванията на чл. 33 от ГПК. Пълномощното се прилага към исковата
молба и въз основа на него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт
на предявилия иска пълномощник и за обема на същата. Тази проверка обаче е ограничена
само до установяващото се от съдържанието на пълномощното, като съдът не може да
извършва проверка дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително
е направено. Същевременно пълномощното удостоверява изявление на страна по спора,
което е насочено към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и
изявления и/или факти, които са от значение за съществуването на спорното право и за
основателността на предявения иск. Извършените от пълномощника процесуални действия
обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на
нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството.
Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между
упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата
пълномощното страна и насрещната такава. Затова пълномощното не се преценява от съда
при постановяване на решението му по съществото на спора. Поради това за насрещната
страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната
1
сделка чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от
упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от
пълномощник без представителна власт действия има само лицето, за което се счита за
обвързано от тях. Това е лицето посочено като упълномощител в пълномощното по чл. 33 от
ГПК. По силата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД това лице може както да се позове на това, че
действията на пълномощника са извършени без представителна власт и не са породили
действия за него, така и по своя преценка да потвърди същите. Правото на потвърждаване
принадлежи само на лицето, от чието име са извършени действията без представителна
власт и затова само то може да се позовава и на липсата на представителна власт на
извършилия действията пълномощник. Трети лица не могат да се позовават на липсата на
представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този начин
би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди действията.
По доказателствените искания на страните:
Следва да се приемат представените от ищеца писмени доказателства като относими,
допустими и необходими.
Искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е относимо и
необходимо с оглед на оспорването на предявените искове по размер, поради което следва да
бъде уважено.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, като съдът
съобщава на страните проекта си за доклад.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.05.2025г. от
11.10 часа, за когато да се призоват страните.
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която, след
запознаване с материалите по делото и извършване на справка в счетоводството на ищеца,
да отговори на въпросите:
1. На коя дата и въз основа на какъв документ е осчетоводено предаването на работно
облекло от ищеца на ответника, от какво се състои това работно облекло и на каква
счетоводна стойност е то общо и по отделни артикули, както и каква е остатъчната
стойност на работното облекло общо и по артикули към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение между страните
2. Как се определя месечният наем за работниците на ищеца в общежитие „Х“, на коя
дата според счетоводните записвания е освободено общежитието от ответника и какъв
е размерът на дължимия се наем и консумативи от същия за м. 06.2021г. за периода до
опразване на наетото помещение
3. Редовно ли е водено счетоводството на ищеца в относимите към поставените въпроси
периоди и записвания
ОПРЕДЕЛЯ депозит възнаграждение на вещото лице по допуснатата експертиза в
размер от 200 лв., платим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С. С..
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящето определение да представи по делото извлечение от водения от него
дневник за трудовите книжки с препис за насрещната страна, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА,
2
че при неизпълнение съдът може да приложи последиците от възпрепятстване на
доказването, разписани в чл. 161 ГПК, като приеме за доказани обстоятелствата, че след
вписване на прекатяването на трудовото правоотношение с ответника, считано от
23.06.2021г. трудовата книжка е била върната на уволнения служител едва на 23.09.2021г. .
СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад по делото:
Ищецът Поделение за пътнически превози София към „ФИРМА“ ЕООД е
предявил срещу ответника Д. Д. Р. при условията на обективно съединение осъдителни
искове
1. с правно основание по чл. 221, ал. 2 КТ за сумата от 978,07 лв., представляваща
дължимо обезщетение за неспазено предизвестие
2. с правно основание чл. 284 КТ вр. с чл. 14 от Наредбата за безплатно работно и
униформено облекло за сумата от 245,53 лв., представляваща парична равностойност
на неизносено работно облекло
3. с правно основание чл. 228 ЗЗД вр. с Правила за настаняване, устройство, ръководство
и експлоатация на общежития за работници и служители в „ФИРМА“ ЕООД за сумата
от 234 лв. представляваща неплатена наемна цена за общежитие „Х“ в т.ч.
консумативи за м.06.2021г.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № ** от 15.10.2020 г. ответникът
работил при него на длъжността „Х, ремонт Х I ст.“ в Х, като със Заповед №*** трудовото
му правоотношение било прекратено поради дисциплинарно уволнение, считано от
23.06.2021г. Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение ответникът не
заплатил на ищеца дължимото се обезщетение при дисциплинарно уволнение в размер на
брутното му трудово възнаграждение. Освен това служителят бил настанен в общежитие на
работодателя и не платил дължимия се наем за месеца на прекратяване на трудовото му
правоотношение. В тази връзка излага, че съгласно вътрешните правила на работодателя
размерът на дължимия се наем включвал консумативните разходи и се формирал на месечна
база, като общият размер на разходите се разделял на броя на обитателите на общежитието.
Излага, че на служителя било предоставено работно облекло, което останало неизносено,
поради което работникът му дължал остатъчната стойност. При така изложените твърдения
иска от съда да осъди ответника да му заплати съдебно предявените вземания, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба. Пренетдира разноски.
Ответникът Д. Д. Р. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове за работно облекло и намена цена по основание
и размер. Не оспорва иска за обезщетение за неспазено предизвестие. Признава, че между
страните по делото е било налице твърдяното трудово правоотношение, както и
прекратяването му на посоченото основание, считано от 23.06.2021г. Оспорва твърденията
на ищеца да му е предадено работно облекло, за срока за изхабяването му и за остатъчната
му стойност към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните,
като в тази връзка оспорва и доказателствената стойност на счетоводните записвания на
работодателя. Наред с изложеното се позовава на правилото на чл. 14 от Наредбата за
безплатното работно и униформено облекло, като твърди, че при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът дължи връщане на работното облекло, а не паричната му
равностойност. Прави възражение, че като неперсонифицирано структурно образувание
ищецът разполагал само с работодателска правоспособност, но не можел да е носител на
паричното притезание за неплатен наем, поради което този иск бил недопустим. Оспорва
исковата претенция за наем и като недоказана със съображения, че липсват доказателства за
връчване на настанителна заповед и влизане във владение на наетото общещитие от страна
на работника. По иска за обезщетение за неспазено предизвестеи прави възражение за
прихващане с вземането му за обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3 КТ, като в тази връзка
твърди, че след прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят задържал
3
трудовата му книжка до 23.09.2021г., за което му дължал обезщетение в размер на три
месечни брутни трудови възнаграждения в размер от по 978,07 лв., или общо 2 934,21 лв.
По исковете:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ е да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че между страните е било налице твърдяното
валидно трудово правоотношение с уговорен едномесечен срок на предизвестието за
прекратяване, както и че същото е прекратено едностранно от работодателя поради
дисциплинарното уволнение на работника, като установи и надлежното връчване на
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание срещу подпис или с обратна разписка.
Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните всички материални предпоставки, включени във фактическия състав за възникване
на обезщетението за неспазено предизвестие по чл. 221, ал. 2 КТ, в т.ч. обстоятелството, че
брутното възнаграждение на уволнения служител е било в размер от 978,07 лв.
В тежест на ищеца по предявения иска по чл. 284 КТ вр. с чл. 14 от Наредбата за
безплатно работно и униформено облекло е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че на работника е предадено работно облекло на съответната стойност,
възможността работникът да задържи работното облекло, предвидена във вътрешен акт на
работодателя, и остатъчната стойност на облеклото.
В тежест на работника е да докаже, че е върнал предоставеното му работно облекло.
Ищецът не сочи доказателства за предаване на работното облекло на служителя и за
предвидена възможност във вътрешен акт на работодателя за задържане на работното
облекло след прекратяване на трудовото правоотношение.
По иска с правно основание чл. 228 ЗЗД вр. с Правила за настаняване, устройство,
ръководство и експлоатация на общежития за работници и служители в „ФИРМА“ ЕООД
в тежест на ищеца е да докаже възникването и съществуването на валидно наемно
правоотношение между страните и датите, на които е предал и приел владението на наетото
общежитие от работника, както и размера на дължимия се наем.
В тежест на ответника е да докаже, че е платил дължимата се наемна цена.
Ищецът не сочи доказателства за предаване и приемане на владението на наетия
обект.
По възражението за прихващане на ответника с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ
в тежест на работодателя е да установи при условията на пълно и главно доказване
предаването на трудовата книжка на работника срещу подпис, за което не сочи
доказателства.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, като им разяснява, че ако използват способите за медиация
по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят
по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да
се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не противоречи на
закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба, като съдът им указва, че могат най-късно в първото по
делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В случай, че в този срок страните не представят писмени доказателства или не
поискат допускането на гласни доказателствени средства за установяване на
обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат
доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се
4
дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5