МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО НОХД 159/2016Г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД
С внесен от
Варненска окръжна прокуратура по отношение на подсъдимия П.С.М. e повдигнато обвинение по чл. 199 ал.
1 т. 3 пр. 2, вр. чл. 198 ал. 3 от
НК за това,
че на 09.10.2014г., в гр. Варна, отнел чужди движими вещи- 1бр. дамско
портмоне на стойност 4.68лв./ четири лева и шестдесет и осем стотинки/ и
намиращата се в него сума пари в размер на 182.00лв. / сто осемдесет и два
лева/, всичко на обща стойност 186.68лв. /сто осемдесет и шест лева и шестдесет
и осем стотинки/ от владението на Н.И.И. без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като бидейки заварен на
местопроизшествието от Н.И.И., за да запази владението върху откраднатите вещи, употребил спрямо нея сила- нанесъл
удари с ръце и крака по тялото й, като грабежа е придружен със средна телесна
повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на
дясната лъчева кост, обусловило трайно затруднение на движенията на дясната
ръка за период от около 3 месеца.
По делото за съвместно
разглеждане бяха предявени граждански искове от Н.И.И. срещу подсъдимия, приети за съвместно
разглеждане както следва:
- за причинени
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв;
- за причинени
имуществени вреди в размер на - 186,68 лв. за отнетото имущество в резултат на деянието,
1180 лв. за имплант и 138 лв. за консумативи и лечение;
ведно с направените разноски
за адвокатско възнаграждение.
Н.И.И. бе конституирана като
граждански ищец и частен обвинител, представлявана от адв.Ц.
В пледоарията си в хода
на съдебните прения представителят на ВОП поддържа така възведеното обвинение и
моли съда да признае подсъдимия за виновен. Навежда доводи, че подсъдимият е осъждан и е
извършил деянието в изпитателния срок. С оглед на това обстоятелство, интензивността на
нанесения побой на Н.И., след като е знаел, че същата страда от диабет,
мотивира наказание наложено при условията на чл.54 от НК около средния
предвиден в закона размер, което да бъде изтърпяно при строг режим.
В
пледоарията си в хода на съдебните прения повереника на гражданския ищец и
частен обвинител се присъединява към виждането на прокурора по отношение на
наказанието. Моли се уважаването на гражданските искове -10000 лева за
неимуществени вреди и общо 1367 лв имуществени вреди
- за имплант 1180лева и отнетото имущество -185 лева.
В
пледоарията си в хода на съдебните прения защитника на подсъдимия в лицето на адв. Б. Б. обосновава като единствена възможност
оправдаването на подсъдимия. В тази насока се навеждат множество доводи-
липсата на мотив за извършване на грабеж,тъй като подсъдимия е бил финансово
обезпечен ; несъответствие на показанията на Н.И. за интизитета
на нанесения и побой с обективните медицински находки, както и за твърденията с
какво е бил облечен подсъдимия и къде е сложил отнетите вещи - противоречащи на
освидетелстването му и не на последно място оневиняващите показания на св.С.Д.
- единствения незаинтересован свидетел от изхода на делото.
В последната си
дума подсъдимия предоставя решението на
съда, като се чувства невиновен.
Съдът за да се произнесе,
като взе предвид събраните и проверени доказателства, преценени по отделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Подсъдимият П.С.М. е роден на *** ***. Същия е българин, с българско гражданство.
Няма образование и не е женен. Занимава се с търговия. Притежава ЕГН **********.
Осъждан с влязла на 13.08.2014г. присъда по НОХД № 2668/14г. по описа на PC
Варна, на лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е
отложено с изпитателен срок от 3 години на основание чл.66,ал.1 от НК, за
извършено на 13.01.2014г. деяние по чл. 234, ал.1 от НК.
Св. Н.И. живеела с малолетния
си син в къщата на родителите си – св. Ф.И.
и Х.И.,***. Жилищните помещения в къща, били две стаи със самостоятелни входове
от двора. Едната от тях била ползвана от И., а другата от сем.Исмаилови, като
от последната имало достъп до кухненско помещение. През лятото на 2010г., св. И.
за първи път била освидетелствана от ТЕЛК, като е било потвърдено заболяване „инсулинозависим захарен диабет" от което тя страдала
от ранна детска възраст. С експертно решение № 0778 от 25.03.2014г./л. 11 /,
ТЕЛК е определил, че освидетелстваната И. е със 78% неработоспособност. Въпреки
това тя работила на частни начала като фризьор в домът си. Подсъдимия и св.И.
се познавали отдавна, като П.М. ползвал услугите и след връщането си от чужбина
в края на 2008-началото на 2009г., когато разбрал, че И. е разделена с бащата
на детето и. През 2013г., след смъртта на бащата на М. между тях се установила близка връзка и И.
предложила да живеят заедно. Постепенно М. се нанесъл в дома на И., оставяйки
там лични вещи-предимно дрехи, като напуснал живеели в апартамента, в който
живеели сестра му и майка му, находящ се в гр. Варна, ул. „Доброволци" 9,
ет.5. По негова инициатива той оставил пари, които И. трябвало да съхранява, но
и дал съгласие тя да ги ползва и за ежедневни нужди,тъй като подсъдимия знаел
за заболяването и. От тези пари освен храна били купени телевизор, хладилник и
диван. В края на м.септември 2014г., св. И. започнала да настоява да се
разделят с М.. Повода според подсъдимия бил, че той не желае да надстрои къщата
на родителите и искал да заживеят в отделно жилище, което пък не устройвало И..
Още от началото на 2014г подсъдимия се занимавал с продажба на цигари без
бандерол, за което бил осъден с посочената по горе присъда. С оглед наложеното
му условно наказание „лишаване от свобода”, подсъдимия макар и да продължил да
се занимава със същата дейност ползвал други лица, сред които и брат си. По
това време С.М. ползвал телефон с аб.№ *********. На
09.10.2014г. подсъдимия многократно търсил и разговарял с св.И., като
последната му казала за пореден път, че желае да прекратят връзката си. Около 20.30ч.,
М., след като пил ракия със св. С.Д. и брат си – св. Р.М. решил да занесе в
дома на И. 10 картона с цигари без бандерол. Тримата отпътували към адреса на И.,
като ползвали техен познат да ги откара. Подсъдимият бил облечен с панталон и
черна фанелка с къс ръкав. Той слезнал сам и
влязъл в стаята на И.. Другите отпътували с автомобила. Още с влизането си И.
се противопоставила на идването му и настоявала да си тръгне. Това станало повод
за скандал, в началото на който двамата си разменяли само реплики. Въпреки
настояването на И., М. не си тръгвал. Започнал да настоява да му върне остатъка
от парите, които оставил на съхранение, но тя отговаряла, че не му дължи нищо,
като продължила да го гони. Тогава тя решила да го избута, което довело до
взаимни телодвижения. М. се обадил на св.С.Д. и му казал да се върнат. Д. казал
на шофьора да кара обратно. При очевидното надмощие на подсъдимия,И. започнала
да го дере с нокти.Междувременно кавгата била чута от св. Ф.И., която заедно с внучето си отишла в стаята на И.. М. продължил да настоява да му бъдат върнати парите, както и вещите
които имал в домът им. За свои вещи той считал и купените телевизор, хладилник
и диван. При едно от описаните по горе движения срещу подсъдимия, И. скъсала носения
от него синджир, който паднал на земята. М. настъпил синджира си и избутал И.
при която тя паднала на земята. Ф.И., оставила внука си в стаята и се насочила
към подсъдимия за да помогне на дъщеря си. По това време св. С.Д. и Р.М. били
до двора на къщата, като Д. се насочил към стаята на И., а Р.М. останал извън
двора. Отвън се чували виковете от караницата. Стигнал до врата на стаята, Д.
видял, как М. бил застъпил синджира си, И.
била на земята, а И. се опитвала да избута М.. В следващия момент И. ухапала М.
по десния крак в областта на подбедрицата. М. си
отместил крака и стъпил върху дясната ръка на И. в областта на китката, от
което тя изпитала силна болка. М. си взел синджира,избутал И., а в това време на врата се появил и св.И.. П.М.
избутал и него и със С.Д. излезли на двора, като Д. насочил подсъдимия към
колата. Св.Ф.И. изнесла телевизора и го оставила в двора, при което Д. го взел
и отнесъл към автомобила. Междувременно св.И. изхвърлила и няколко панталона на
подсъдимия, които били взети от св.Р.М.. След това подсъдимия и посочените
свидетели отпътували и отишли в дома на майката на подсъдимия, където св. Н.С.Е.-сестра
на подсъдимия възприела, че той бил надран със скъсана фанелка.
На нея М. разказал, че се е скарал с Н.И., при която тя го е одрала, бил му
скъсан синджира и ухапан по крака от нея. Междувременно И. се оплаквала от
силни болки,поради което отишли в полицията в кв.“Аспарухово“ около 21.20ч. Там
бил подаден сигнал, срещу подсъдимия, че е отнел портфейл с пари в размер на
380 лева, за което била оформена докладна записка. Били проведени първите
действия по образуваното досъдебно производство, като междувременно била
извикана и линейка и И. била откарана в Спешен център на МБАЛ „Св.Анна",
гр. Варна /л.2 д.п./ На 10.10.2014г. подсъдимия бил намерен от органите на МВР
в домът си и отведен в РУП, където му били снети обяснения. Бил предупреден с
протокол по ЗМВР „да не предизвиква
скандали, скарвания, сбивания с бившата си приятелка Н.” и за отговорността му
по чл.325,ал.1 от НК. /л.6 д.п/ Едва на 13.10.2014г.,
св. И. постъпила в Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ
„Св.Анна", гр. Варна, където и била извършена операция за установеното многофрагментно счупване в областта на дясната гривнена става и поставяне на имплант.
След проведеното лечение е била изписана на 16.10.2014г. /епикриза
на л.9 д.п./. С писмо рег.№ 14761 от
13.10.2014г. разследващия полицай уведомил РП Варна, че е образувано досъдебно
производство по реда на чл.212,ал.3 НПК срещу „виновното лице” за престъпление
по чл.129,ал.1 от НК /л.1д.п./
На 21.10.2014год., П.М. се освидетелствал, за което
било издадено мед.удостоверение №1128/2014. По
време на прегледа са констатирани:
- по горната повърхност на дясното рамо, страничната
повърхност на лявата гръдна половина и предната дясна повърхност на корема - ивицести, кафеникави ожулвания, на места с отпаднали
корички, с ширина 2-3мм., дължина до 5-6см.
- по задната повърхност на дясната подбедрица,
в горна трета- такова с ширина 2мм., дължина 4мм.
Посочено е, че касае се за ожулвания в описаните
области, които са резултат на удари с или върху предмети с подчертан ръб, биха
могли да бъдат получени по указаните време и начин. В своята съвкупност са
обусловили чувство на болка /л.114,д.п; л.57 НОХД/
От своя страна на 27.10.2014г. подс.М.
подал жалба в ІV РУП и РП гр.Варна срещу Н.И. с искането да бъде образувано
д.п. по чл.198 и чл.206 от НК. /л.55 НОХД/. Материалите по образуваната
преписка с № 17919/14г на ВРП, първоначално били приобщени към настоящето дело,
а след това с постановление от 15.12.2014г. на наблюдаващия прокурор при ВОП
били отделени / л.26 д.п./.
Оставените от М. цигари без бандерол в дома на И., по
късно били продавани от нея и семейството и, част от които намерени от органите
на МВР, за което било образувано д.п., завършило с влязла в сила осъдителна
присъда по отношения на нея.
По делото са назначени следните експертизи:
Съдебно-медицинска
експертиза /л.19-20 д.п./ От заключението на същата е
видно, че на 09.10.2014г Н.И. е
получила счупване на дясната лъчева кост на типично място. Описаното счупване е
резултат от удар с или върху твърд тъп предмет и може да се получи по описания
в делото начин - падане и подпиране с длан върху терена. Многофрагментното
счупване на лъчевата кост е наложило операция и гипсова имобилизация.
Обусловило е трайно затруднение на
движенията на дясната ръка за период от около 3 месеца.
В съдебно заседание вещото
лице подържа заключението и уточнява, че експертизата е изготвена въз основа на
медицинска документация от Клиниката по ортопедия и травматология, от
амбулаторен лист и медицинско
удостоверение.Констатираното счупване е четирифрагментно.
Възможни са два механизма. Единият е от падане, но тогава е само с една фрактурна линия, а другия механизъм е удари в тази област.
Възможно е да са повече от един удар, предвид четирите фрагмента. При един удар
не е сигурно, че може да се получи това счупване, възможно е да са повече от
два ударите. Въз основа на тогавашните данни това е обусловило трайно
затруднение на дясната ръка за период от три месеца. При това счупване е
наложителна оперативна намеса. Ако има пострадалия страда от диабет се
усложнява зарастването. Записа в издадения амбулаторен лист „болест на Зудек“ е характерен
за развитие след счупване, когато ръката е неподвижна и е често
усложнение и тя удължава срока на възстановяване.
Допълнителна тройна
съдебно медицинска експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, която дава
заключение, че на
09.10.2014 г. Н.И.И. е получила счупване с разместване
на фрагментите на лъчевата кост на дясната предмишница
на типичното място. Описаното травматично увреждане е резултат на удар с или
върху твърд тъп предмет. Счупването на лъчевата кост би могло да се получи по
индиректен механизъм - при удар с посока по дългата ос на предмишницата
- най-често при падане и подпиране с отворена длан върху подлежащата
повърхност. Съществува и по-рядък, директен механизъм от удар изразен с голяма
сила, реализиран в областта на гривнената става.
Счупването на дясната предмишница на типичното място,
с разместване на фрагментите обуславя трайно затруднение на движенията на
горния десен крайник за период от около 2,5-3 месеца. Следва да се има предвид,
че в конкретния случай е проведена операция за репозиция
и фиксация с метална плака и винтове (метална остеосинтеза) на костните фрагменти, която при правилно
протекъл оздравителен процес следва да скъси срока на възстановяването на
функциите на крайника.
В представения
Амбулаторен лист № 9996/20.10.2014 г. е посочена диагноза „Болест на Зудек", която не следва да бъде приета, предвид че
прегледът е извършен 10 дни след получаване на фрактурата, а първите симптоми
на заболяването биха могли да се проявят едва 4 седмици след травматичното
увреждане на костта. Липсват и изследвания на костната плътност, които са
доказателствени за това заболяване. Липсват обективни изследвания, доказващи
притискане и увреда на радиалния нерв на десния горен
крайник, както и заключение на специалист невролог за наличие на такава травма
и назначаване на последващо лечение.
В съдебно заседание
заключението се подържа, като се правят следните уточнения:
- Описани
са два механизма. Единия е много по-често срещания, индиректен - когато при
удар, насочен по дължината на предмишницата, при
отворена длан на ръката би могло да се
получи това счупване. Другия механизъм е при директен удар в областта на гривнената става, но той е много по-рядък. Трудно може да
се разграничи разликата при единия и другия механизъм, но в учебната литература
и научните статии, се приема, че при втория механизъм удара трябва да бъде
силен, а не слаб. При падане с отворена длан, най-често подпиране върху земната
повърхност, удара се определя от тежестта на тялото и скоростта на падането. Другия
удар се определя от масата на предмета, скоростта му на движение, така че не
може да се направи една категорична оценка на силата, или енергията на удара.
При втория механизъм удара е директен удар върху мястото на счупване. В
конкретния случай не може да се съди за повърхността на удрящия предмет, т.к.
при прегледа 10 дни по-късно в медицинската документация няма описани външни кръвонасядания и рани.
- Настъпването може да се
отчете като директен удар, изхождайки единствено от показанията на пострадалата
и може да се каже, че и по този
механизъм може да е получено счупването. Болката може да се появи и по-късно.
Понякога човек разбира, че му е счупена ръката в доста по-късен момент. Когато
има видима деформация на гривнената става е критерий
за фрактура. Ако точно след настъпването пострадалата е видяла, че има такава
деформация и по този механизъм е възможно с директни удари.
- Леките от нараняванията - напр. оток би трябвало да
отшумяват в рамките на 6-7 дни, като кръвонасяданията минават през изменения в периода на
оздравяването си от синьо до жълто в края на оздравителния период от и над 8-12
дни. В зависимост от големината, от дълбочината на нараняването е за какъв
период те ще отшумят.
Съдебно психиатрична
експертиза /л. 22-24д.п./, от заключението на която се
установява, че освидетелстваният П.С.М. не страда от психично разстройство. Не
са налице критериите за зависимост към психоактивни вещества. Към момента на
деянието - 09.10.14г., той е бил в състояние да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си.
В съдебно
заседание вещото лице подържа заключението си.
Съдебно
оценителна експертиза /л. 34 д.п./ от
заключението на която се установява, че към 09.10.2014г., общата стойност на
портмоне червено с цип 15x10 см. закупено 2013 г. и пари 182 лева възлиза на
186.68лв.,
В съдебно заседание вещото лице подържа заключението си.
Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: частично от обясненията на
подсъдимия; частично от показанията на свидетелите - Н.И., Ф.И., Х.И., изцяло от показанията на С.Д.Н.Е. и Р.М.;
заключенията на съдебно-медицинските и съдебно-психиатрична експертизи и писмените
доказателства: докладна записка; предупредителен протокол, съдебно –медицинско
удостоверение за освидетелстването на П.М.; жалба от П.М. *** и справка за
съдимост.
Съдът
кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни заключенията по посочените
по горе експертизи, в това число и съдебно оценителна експертиза, която не
допринася пряко за възприетата от съда фактическа обстановка.
Съдът
кредитира изцяло, като непротиворечиви, обективни и взаимно допълващи се показанията
на С.Д., Н.Е. и Р.М..
/изключая твърденията от коя страна са били
нараняванията на М. с оглед неграмотността им/ Като и незаинтересовани от изхода на
делото следва да ценят показанията на С.Д., до колкото всички останали са
роднини било то на подсъдимия,било то на гр.щец и
частен обвинител Н.И.. Родствените връзки на св. Н.Е. и Р.М. с
подсъдимия, обаче по никакъв начин не дискредитират показанията им, тъй като те
са в пълен унисон с показанията на С.Д. и съответстват на медицинското
удостоверение за освидетелстването на подсъдимия. Показанията на С.Д. /Сали; Банти/, че е бил очевидец на края на инцидента се потвърждава
и от св.Ф.И., която потвърди, че го е видяла
до врата на стаята на Н.И., както и че той е отнесъл телевизора на подс.М. до автомобила.
Тя потвърждава и присъствието на св.Р.М..
По
отношение на останалите свидетели по делото, съдът прие:
Показанията
на св. Н.И.
съдът кредитира само в частта, в която тя твърди, че на 09.10.2014г. се е
скарала с подс.М., че двамата са си разменяли обиди,
удари; че е паднала на земята, от което положение е ухапала П.М. и където е
била настъпана от подсъдимия в резултат, на което е
изпитала силна болка. Съдът кредитира и последващите и показания относно
постъпването и в болница /изключая деня на
постъпване,който според епикризата не съответства на
твърденията и/ и проведеното лечение. Съдът не дава вяра на
показанията и в частите касаещи: продължителността на връзката и с подсъдимия;
че още с идването на подсъдимия е изнесла телевизора, дрехите му и донесените
цигари; че М. и е нанасял удари по лицето, тялото и ръката в резултат на което И.
била окървавена и имала наранявания. Не се кредитират и показанията, че
подсъдимият е бил облечен с яке в джоба, на което е поставил портмонето й, взето от
компютърната маса. В посочените части показанията са вътрешно противоречиви, не
съответстват на показанията на св.С.Д., на обективните медицински находки от
освидетелстването на подсъдимия и на тези от нейното освидетелстване, последните
обективирани в заключенията на двете СМЕ. Не на последно място те противоречат и на обясненията
на подсъдимия, които съдът кредитира в по-голямата им част, за което ще стане
реч и по-долу. От кредитираните и посочени по горе свидетелски показания /и от
обясненията на подсъдимия/ е видно, че връзката между нея и М. е била с
продължителност около година и половина преди датата 09.10.2014г.
Интензивността на описания от нея, нанесен й побой, охарактеризиран като такъв с
удари от юмруци /силни от които падала на земята/ и ритници явно не съответства
на обективните медицински находки при освидетелстването й на 20.10.2014г.,
когато не са били на лице никакви медико-биологични признаци, подкрепящи
показанията и. Съгласно съд.медицинска практика, намерила израз във становището
на вещите лица изготвили допълнителната експертиза, кръвонасяданията
имащи дълбок и масивен характер, можещи
да обосноват силни удари отшумяват в период над 12 дни. В посочения период,
макар и те да имат характерен жълт оттенък са забележими. Съдът не прие за
достоверна, и възможността ръката и да е била счупена в резултат на пряк, силен
по характер удар /какъвто може да е удар с крак/, не само защото това е рядко
срещан механизъм, но и тъй като
доказателства от описания по горе характер не са били на лице. Тук е мястото да
се отбележи, че макар и пострадалия от едно деяние да е в правото си да се
освидетелства, когато намери за необходимо, то бездействието във времето от
страна на органите на досъдебното производство с оглед образуваното
производство е индиция за липсата на видими
наранявания. Времето на изнасянето на вещите на подсъдимия-преди инцидента, не
се кредитира, тъй като първоначалното твърдение на св.Ф.И. /отречено по време
на очна ставка/ е, че това е станало след счупването на ръката на Н.И. и е
единствено възможния момент Ф.И. да пресъздаде, след като не е присъствала на
началото на инцидента за да твърди, че това е сторено от И.. В същия смисъл са обясненията на подсъдимия и
показанията на св. С.Д. и Р.М.. Не се даде вяра на твърдението на И., че е
изхвърлила цигарите донесени от М., тъй като Ф.И. твърди, че са останали в тях
/забравени/ и след това са били продавани, поради което и И. е осъждана, факт който
не се отрича от нея самата, макар и твърдейки, че това са други цигари. В същия
смисъл са и показанията и на баща и – св.И., който е разбрал, че подсъдимия е
оставил цигари /с.пр.от 17.05.2016:... „Имаше нещо за някакви цигари нея вечер, цигари без бандерол те бяха на П..
Кавгата стана заради тези цигари. Не съм видял никой да изхвърля цигари, или да
ги прибира в нас нея вечер…. Казах за цигарите,
защото имаше съд за тези
цигари, те даже осъдиха дъщеря
ми за тях
и от там знам, че май
излезе нещо.- л.63 НОХД/ Очевидно е, че не е вярно
и твърдението и относно вземането от страна на подсъдимия на портмоне с пари и
слагането му във вътрешен джоб на кожено яке, тъй като ноторно,
е че ако същия е бил облечен с такова не е възможно И. да му нанесе толкова
дълбоки наранявания с нокти в покрити от якето анатомични части, безспорно
установени при освидетелстването му. В тази част твърденията и също
противоречат на показанията на С.Д., Р.М.
и Н.Е., които отричат подсъдимия да е бил с яке или да е носил такава вещ. Последното
обстоятелство косвено се потвърждава и от показанията на баща й - св.И., който
твърди, че е разбрал ,че подсъдимия е „посегнал” към портомонето
и уточнява: „Аз лично не
съм видял някой някого да
удря. Те бяха паднали, П. беше прав и излезе. Не съм видял нещо
да държи в ръцете си. Той
ме бутна с две ръце и излезе” /л.63 НОХД/ Последното твърдение
принципно изключва държането на синджир, но и не потвърждава държането на
портмоне, за захвата на което задължително трябва да
участват всички пръсти .
Показанията
на св.Ф.И. съдът кредитира единствено в
частите им: че И. и М. са били в близки отношения; че е присъствала на
инцидента между тях на 10.09.2014г. от определен момент до тръгването на
подсъдимия, и че след него са се обърнали към полицията, поради това че И. е била със счупена ръка, наложило нейните грижи и подпомагане в хода на
оздравителния процес. Съдът даде вяра и на твърденията й, че П.М. е имал по
време на инцидента синджир на врата си; че е изнесла вещите му в двора, след
инцидента и че донесените от него цигари са останали в домът им /отречени по
време на очна ставка със св.И./. Както бе посочено по горе съдът отхвърля за достоверни твърденията
за продължителността на връзката между пострадалата и подсъдимия и в този
аспект не дава вяра на на И., подкрепяща тезата на
дъщеря си, тъй като това обстоятелство се опровергава от подсъдимия и
кредитираните показания на С.Д., Р.М. и Н.Е.. Интензивността и силата на ударите спрямо И., описани от нея,
съдът отхвърли като истинни по причините също посочени по горе- отсъствие на
обективни медицински находки за това. Съдът не дава вяра и на твърдението и, че
подсъдимия е взел портмоне с пари, за което тя не може да обясни каква му е
съдбата, въпреки множеството действия, които по нейни думи е извършил подс. П.М.. Вече бе посочено, че това обстоятелство се
опровергава от показанията на С.Д., Р.М., Х.И. и Н.Е..За недобросъвестността на
показанията и може да се съди и по обстоятелството, че тя не пресъздава
действията на дъщеря си спрямо подсъдимия. И. твърди, че е видяла е
„блъсканица” при влизането си в стаята на И., въпреки, че очевидно активните
действия от страна на дъщеря и са били възможни още докато ръката и е била
здрава, а болката от счупването е почувствана при последното телодвижение на
подсъдимия, след което е напуснал стаята. Вътрешно противоречиви са показанията
на свидетелката и по отношение на обстоятелството, влизал ли е в стаята на И.,
св.С.Д., като по време на очна ставка с дъщеря заявява, че го е видяла в стаята,
защото вратата е била отворена, а при провеждането на такава с Д., отрече това
да се е случвало.
Показанията на св. Х.
И.
съдът кредитира единствено в частите им: че И. и М. са били в близки отношения;
че е присъствал в края на инцидента между тях на 09.10.2014г.; че И. е била със счупена ръка, поради което са
се обърнали към полицията, както и за тежестта на оздравителния процес. Съдът даде вяра и на твърденията му, че
цигарите донесени от подсъдимия по късно са били продавани от И.. Не се
кредитира обаче твърдението му, че П.М. напускайки стаята на И., не е държал
вещ. Двукратно бе посочено, че св.И. прикрива продължителността на връзката си
с П.М. от година и половина - факт известен на роднините на подсъдимия и негови
приятели. Съдът оцени показанията на И. в нейна подкрепа, за опровергани от обясненията
на подсъдимия и кредитираните показания, посочени и по горе. Не се кредитират
показанията на Х.И. в частта им, че в двора на къщата, респективно стаята на И.,
да не е имало други хора. Това противоречи както на показанията на С.Д., така и
на изявлението му, че М. е имал телевизор, който си е взел. Очевидно не е вярно
и обстоятелството изказаното от него, че счупената ръка на И. е кървяла, тъй
като то се явява изолирано и не се твърди от останалите свидетели в това число
и от И.. Твърдението му „не съм видял нещо
да държи в ръцете си. Той
ме бутна с две ръце и излезе” съдът намери за
недостоверно с
оглед показанията на С.Д. и обясненията на подсъдимият, че е държал в ръката си
синдижир. Съдът намери, че безспорно има разлика в
необходимия захват за придържане на портмоне и
синджир в ръка. В последния случай вещта може да бъде придържана и само с един
пръст към дланта.
Подсъдимият не се признава за виновен и дава
обяснения, че е живял от около година и половина преди 09.10.2014г. в дома на И.
на семейни начала. Оставил на нейно разположение 10000 лева, от които били
закупени телевизор, хладилник, диванче и храна на
стойност около 3000 лева. От страна на И. имало желание да надстроят къщата за
да имат самостоятелен етаж, но той не бил съгласен да влага парите си в това
начинание. Това било повода по който взаимоотношенията им се влошили и И.
искала да прекратят връзката си. На 09.10.2014г. придружен от брат си и св.С.Д.
около 20,30ч отишъл в дома на И., а другите си тръгнали с автомобила който ги
превозвал. Носил със себе си цигари 10 картона, които оставил в стаята на И..
Между тях възникнал скандал с размяна на остри,обидни думи, като И. го гонела
от домът си. По този повод тя и се нахвърлила върху него,като го бутала навън.
По това време се появила св.И. и заела страната на дъщеря си. М. си поискал
остатъка от парите и вещите. Обадил се на св.С.Д. да се върнат да го вземат с
автомобила. И. продължила да се нахвърля върху него, започнала да дере с нокти,
скъсала му масивен златен синджира, който паднал на земята. М. застъпил
синджира си с крак. Бутнал И. и тя
паднала на земята. Ухапала го по крака, с който бил застъпил синджира. Майката на
И. се нахвърлила също върху него. Появил се баща и със сопа в ръка и замахнал към него да го удари. Той се дръпнал и И. ударил И..
По това време дошъл С. Д.. Преди да
напусне стаята си взел златния синджир от земята. Майката на И. изнесла
телевизора и малка част от дрехите му ,другите останали в тях. Отишли в
апартамента на майка му, където го намерила полицията. Отрича да е удрял И., да е вземал портмонето
и, признава че само я бутал за да си вземе синджира.
Съдът
намери, че обясненията му за правдиви и ги кредитира напълно с изключение на
обстоятелството, че св.И. е ударил И. със сопа. Това обстоятелство не се
подкрепя от показанията на св.С.Д., който е бил в непосредствена близост до
подсъдимия. Отрича се и в кредитираните части на св.И. и И.. Св.Д. настина твърди, че И. е имал сопа, но не
свидетелства че от негова страна има целенасочен удар към тялото на подсъдимия,
който да е попаднал в тялото на И.. Такъв механизъм е допустим от СМЕ, но
изключен и поради обстоятелствата, че както и св.Д., така и подсъдимия твърдят,
че към онзи момент майката на И. също е била от към гърба му. Д. свидетелства,
че преди да напусне стаята И. вече е била на земята, че М. е избутал майка и,
взел синджира и излязъл навън т.е удар към тялото на подсъдимия от който да се
предпазва нито е бил възможен нито е имало.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
С оглед възприетите
факти, съдът изключи с категоричност да са се случвали две обстоятелства.
Първото от тях подсъдимият да е отнемал портмоне, а второто да е нанасял
директен удар в ръката на пострадалата.
И
двете обстоятелства се твърдят от св.И. и И., като се пресъздава почти
идентична обстановка- отнемане на имуществото и опит на пострадалата да си го
върне, при което последвало употреба на сила за да бъде запазено владението над
него от страна на подсъдимия, дала основание да бъде внесен обвинителен акт при
хипотеза предвидена в чл.198,ал.3 от НК. Съдът намери, че твърденията на
посочените свидетелки, че подс. М. е отнел портмоне
се опровергава от останалите свидетелски показания, наред с обясненията на
подсъдимия, които имат освен защитна роля, но имат характер и на доказателство
по делото. Единствено И. твърди, че подсъдимия е сложил отнетото и портмоне във
вътрешен джоб на кожено яке, св.И. не конкретизира каква е съдбата му след като
е взето, а свидетелите С. Д., Н.Е., Р. М.
и Х.И. твърдят, че не са виждали в подсъдимия портмоне. До като първите
трима отричат изобщо подсъдимия да е бил облечен с яке, то последния / Х.И. / не
го твърди и заявява, че научил, че подсъдимия
е „посегнал” към портмонето, а не че го е взел. В противоречие с формалната
логика е, да са налични следи от одраскване, /с характерен вид- подчертан ръб/
по покрити от кожено яке анатомични части на тялото на подсъдимия – факт, който
е безспорно установен чрез освидетелстване. При настоящата оценка на
доказателствата съдът намери, че липсват доказателства деянието грабеж да е
осъществено от обективна страна, тъй като не е налице „отнемане на чужда вещ” До
колкото грабежа е и съставно престъпление, ВОС в настоящия си състав не намери
и доказателства в подкрепа на твърдението, че приложената спрямо пострадалата
сила е била с цел да бъде запазено владение на отнета вещ на пострадалата или
пък за да се отнеме такава. Единствените телодвижения от страна на М. са били
насочени към изблъскване на телата на И. и И., което се потвърждава от св.С.Д.,
частично от показанията на Х.И., от обясненията на подсъдимия и от освидетелстването на И.. Бутането на И. е
имало за резултат нейното падане. Съгласно заключението на тройната СМЕ , това
е най-вероятния и често срещан механизъм
на счупването на лъчевата кост, констатирано и при пострадалата. Така
установените факти, следва да се подведат към съставомерно
поведение на подсъдимия при което той преследвайки целта да избута тялото на
пострадалата, не е предвиждал, че ще причини телесно увреждане на И., но съобразявайки
своята сила и физическо надмощие над пострадалата, в какъвто смисъл са и
обясненията му е бил длъжен и е могъл да предвиди, че ще я нарани. Последващото
по време стъпване на ръката на пострадалата е също допустим механизъм за
счупване на лъчевата кост, съгласно становището на вещите лица, но те го
възприемат като директен удар в мястото на счупването, което е втория по вид
механизъм. За него обаче е изискуема сила, която според съда не е приложена,
тъй като се касае за отместване на крака с последващо стъпване /настъпване/ в
резултат на ухапването на подсъдимия. Че се касае за обичайно стъпване, а не за
целенасочен удар свидетелства в съдебно заседание и самата пострадала – на два
пъти /втория път след процедура по чл.281 от НПК/ От това му действие обаче, е
възможна появата на болката в счупената ръка, според виждането на вещите лица,
за каквата съобщава и пострадалата именно в този
момент. По посочените причини съдът прие, че подсъдимия е причинил средна телесна
повреда на Н.И., по непредпазливост в нейната разновидност – несъзнавана.
Съгласно заключенията на СМЕ, медицинските констатации съответстват на
юридическите критерии на средната телесна повреда, тъй като се касае за
увреждане на десния горен крайник довело до трайно затруднение
на движенията му за период от около 2,5-3 месеца.
Въпреки, че защитата не е изказвала изрично становище за приложението на
чл.12 от НК, при възприетите факти, съдът намира за необходимо, да изложи
виждането си по този въпрос. В случая института на неизбежната отбрана не е
приложим, тъй като действията на пострадалата не могат да се считат за противоправно нападение, спрямо подсъдимия. М. е посетил и
останал в дома на И., въпреки нейната воля. Действията и са били насочени по
изгонването му от стаята. Не може да се приеме тезата /въпреки подадената от
подсъдимия жалба в този аспект/, че И. е имала намерението да извърши грабеж.
Касае се за нейни активни действия насочени към такава анатомична област на подсъдимия,
в която е бил синджира му и няма данни той да е бил обект на преднамерен опит
за отнемане, с последваща цел своене. Действията на
пострадалата са били насочени към изтласкването на М. извън помещението на
което той се противопоставял за да получи вещите и оставените от него пари. От
обясненията на подсъдимия не могат да се изведат действия на И. по отнемане на
вещта, след като тя е била паднала на земята, защото нейното падане е било в
резултат на изблъскването на подсъдимия. Ухапването по крака на подсъдимия се
интерпретира от защитата като насоченост по отнемане на вещта, но тази оценка
не се споделя от съдебния състав и се възприема като продължаване на действията
и по изгонване му от дома и. Впрочем в подобен аспект е и виждането на защитата
– И. не искала да задържи подсъдимия.
Поради изложеното, съдът прие правна квалификация отговаряща на
признаците на друго престъпление, за което деецът следва да носи наказателна
отговорност, без да е наложително изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК, тъй като подсъдимия се е защитавал по същите факти.
Съдът намери, че от обективна и
субективна страна подсъдимият М. е осъществил състава на чл. 133 от НК, поради което и го призна за виновен в това,
че на 09.10.2014г., в гр. Варна по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Н.И.И., изразяваща се в многофрагментно счупване на дясната лъчева кост, обусловило
трайно затруднение на движенията на дясната ръка за период от около два и
половина –три месеца.
Съдът призна
за невинен подсъдимият по същото
време и място, да е отнел
чужди движими вещи - 1бр. дамско портмоне и сумата от 182.00лв, всичко на обща
стойност 186.68лв. /сто осемдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/ от
владението на Н.И.И. без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като грабежа да е придружен със средна телесна
повреда и го
оправда по обвинението му по чл. 199, ал.1, т.З, пр.2, вр. чл. 198, ал.З от НК.
ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на престъплението- незачитане на
телесната неприкосновеност
СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – съдействие
за разкриване на обективната истина, предходни близки отношения между
пострадалата и подсъдимия завършили с неуредени имуществени отношения.
ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА- недобри характеристични данни с оглед предходна
съдимост.
Съдът като взе предвид ниската степен на обществена опасност на деянието „непредпазливо причиняване
на средна телесна повреда”, невисоката степен на обществена опасност на дееца, при превес на смекчаващи вината обстоятелства над отегчаващите, на основание чл.133 от НК при условията
на чл.54 от НК и чл. 42а, ал.2, т.1, 2 и 6 от НК му наложи наказание
„ПРОБАЦИЯ“, състояща се от следните пробационни
мерки:
–
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за
срок от ЕДНА ГОДИНА;
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ – за срок от ЕДНА ГОДИНА;
- „Безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 100 часа“ за срок от ЕДНА
ГОДИНА
За да определи вида и
размера на горното наказание съдът постави акцент на личната превенция, доколкото качествата на личността намират проявление и в конкретиката на престъпната дейност, то начинът
на осъществяване на престъпния състав
също има значение за тази
преценка. Липсата на образование, водещ до начин на живот и изолация
в общност със специфични разбирания предполагащ затрудняване на социализирането
и приобщаването към обществото, където насилието е недопустимо и морално укоримо, дори в случаите, когато се претендират права.
Въпреки това, не е наложително подсъдимия да
бъде изолиран от обществото чрез определяне на наказание „лишаване от свобода” за
да се предизвикат съответни положителни
промени в съзнанието му, тъй като то се явява прекомерно за посочената
цел. От друга страна, чрез наказанието пробация,
ориентирано към индивидуална правенция ще се
постигнат и целите на генералната такава.
Така определеното
наказание е достатъчно по размер, ще
изпълни и целите предвидени в чл.36 от НК да поправи и превъзпита осъденият към спазване
законите и добрите нрави, да се въздействува
предупредително върху него и да му
се отнеме възможността да върши други престъпления
както и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
Съдът постанови СD с данни от мобилен
оператор да се унищожи след влизане на присъдата в сила, поради липса на
стойност.
По делото
са
направени разноски
в размер на 164.74 лв. /сто шестдесет и четири лева и 0.74 ст./ от ОД на МВР-Варна, 795 лв. /седемстотин деветдесет и пет/ лева от ВОС, поради което съдът осъди
подсъдимия на основание чл.189,ал3 от НПК да ги заплати в полза на Държавата по
съответните
сметки, както и
сумата от 247.20 лв. /двеста четиридесет и седем лева 0.20 ст./, представляваща
държавна такса върху уважените граждански искове.
По предявените граждански искове
По делото бе приет за
съвместно разглеждане граждански иск, предявен от пострадалата И., срещу подсъдимия за нанесени неимуществени вреди в резултат от престъплението грабеж с причиняване на
средна телесна повреда, изразяващи се в причиняване на болки и страдания, като претендираната сума е 10000лева.
Безспорен е факта,
че ищцата е претърпяла неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена
последица от престъпление извършено от подсъдимия, с което възниква и неговата отговорност по закон – чл.45
от ЗЗД. Тези вреди са в следствие
нанесената й по непредпазливост средна телесна
повреда изразена в многофрагментно счупване на дясната лъчева
кост, обусловило трайно затруднение на движенията на
дясната ръка за период от
около два и половина –три месеца, съгласно заключението на вещите лица. Наред с това обаче по делото
се събраха гласни доказателства от показанията на св.Исмаилови,
че в период по голям от посочения същата е изпитвала не само
болки и страдания, но и такива затруднения
в движението, които са нарушили нормалния
и ритъм на живот и са
довели до явен дискомфорт, обусловени и от съпътстващо заболяване известно на подсъдимия.
От изложеното
до тук съдът
намери, че исковата претенция е доказана по основание. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди се определя
по справедливост, което не е абстрактно
понятие. Последното зависи от преценката
на обективни обстоятелства като характера на увреждането;
начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване на здравето на
пострадалия, причинените морални страдания и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 год. на Пленума на
ВС/. Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в конкретния казус, описани по горе съдът по справедливост оцени, че нанесените неимуществени
вреди могат да бъдат овъзмездени
от сумата 5000 лева
за изпитаните болки и страдания, физически затруднения и дискомфорт, както и такива съпътстващи оздравителния процес, поради което и осъди подсъдимия М. да ги заплати.
Над тази сума до пълния
размер на претенцията от 10000 лева,
съдът намери иска за недоказан,
поради което и го отхвърли.
Наред с горния
иск от същото
деяние ищцата претендира и нанесени й имуществени
вреди в размер на - 186,68 лв.
за отнетото имущество, 1180 лв. за поставен имплант и 138 лв. за консумативи и лечение, ведно с направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Безспорен е и
факта, че в резултат на увреждането на пострадалата е било наложително
извършването на операция за репозиция и фиксация с метална плака и винтове (метална остеосинтеза)- имплант на
костните фрагменти . Импланта е бил заплатен от
пострадалата за сумата от 1180 /хиляда сто и осемдесет/ лева. По
делото е представена фактура № 21369 от 14.10.2014г за направения разход. Други
документи за закупени консумативи или лекарства не са представени. От
изложеното съдът намери, че и исковата претенция за нанесени имуществени вреди
и доказана по основание. Нейния размер се определя с оглед представените
доказателства, а те са само за сумата от 1180 лева, поради което съдът осъди
подсъдимия да ги заплати. Претенцията за направени разходи в размер на 138 лв.
за консумативи и лечение не се доказа,поради което съдът я отхвърли както
такава.
По горе бе
посочено, че съдът намери, че М. не е осъществил деянието грабеж и не е отнел
от владението на ищцата вещи в размер на 186,68 лв. За това и тази искова
претенция бе отхвърлена.
Съдът постанови
подсъдимия да заплати на пострадалата и сумата от 500 /петстотин лева/ лв. представляваща платени разноски за
процесуално представителство.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата.
Мотивите се
изготвиха на 22 юли 2016г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: