РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Пловдив, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300501809 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 240 от ГПК.
Образувано е по молба с вх.№18173/07.07.2022г. депозирана от
„Евроинвест имоти“ ЕООД ЕИК *********,, за отмяна на влязло в сила
Неприсъствено решение №1256/13.04.2022г. постановено по гр.д.
№16768/2021г. по описа на Пловдивски районен съд, дванадесети гр.с.. С
постановеният съдебен акт се ОСЪЖДА „Евроинвест имоти“ ЕООД, ЕИК
********* да освободи от вещите си и да предаде на ищците С. С. Г.,
ЕГН:********** и В. П. Г. с ЕГН:********** държането върху наета по
развален договор от 12.05.2015 год. вещ – 800/1531 /осемстотин, наклонена
черта, хиляда петстотин тридесет и една/идеални части от западната част на
сградата с идентификатор 35300.12.69.2 със застроена площ 1531 кв.м. с
предназначение селско-стопанска сграда разположена в поземлен имот с
идентификатор 35300.12.69, находящ се в с. *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на същото село одобрени със Заповед №РД-18-13 от
09.02.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот:
в местност „***“, с площ 6267 кв.м., трайно предназначение на територията:
1
земеделска, начин на трайно ползване: за животновъден комплекс; номер по
предходен план 012069, кв.1, парцел ІV-69 при съседи: 35300.12.39;
35300.12.54; 35300.12.108; 35300.12.59; 35300.12.34; 35300.12.35, както и се
ОСЪЖДА „Евроинвест имоти“ ЕООД, да заплати на С. С. Г.,
ЕГН:********** и В. П. Г. с ЕГН:********** сумата от 12 487,59 лв.
неплатени наемни цени по договор от 12.05.2015 представляващи наемна
цена за 16 месеца от юли 2020 год. до октомври 2021 год. и неплатен остатък
от декември 2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаването на исковата молба – 25.10.2021 год. до окончателното изплащане
на вземането, сумата от 1571.80 лв. (хиляда петстотин седемдесет и един лева
и осемдесет стотинки) обезщетение за забава в плащането на наемната цена,
считано от датата на падеж до дата 24.10.2021год., както и разноски по
производството в общ размер от 2079.95лв. (две хиляди и седемдесет и девет
лева и деветдесет и пет стотинки). Молителят счита за неправилен извода на
ПРС, че дружеството е било надлежно призовавано по делото. Твърди се, че
управителят на дружеството не е получил нито едно от съобщенията, поради
което не е знаел за образуваното дело.Твърди, че призовките и съобщенията
са получавани от лица, които не са ***и работещи във фирмата. Моли за
отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение.
Ответниците по молбата С. С. Г., ЕГН:********** и В. П. Г. с
ЕГН:**********, чрез процесуалния им представител адв. Г. С. молят
молбата да се остави без уважение по съображения подробно изложени в
депозирания отговор.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
Молбата за отмяна на неприсъствено решение е депозирана в срок,
от страна имаща правен интерес да обжалва,срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава
следва да бъде разгледана по същество.
Разпоредбата на чл. 239, ал.4 ГПК предвижда, необжалваемост на
неприсъствените решения т.е същите влизат в сила от датата на
постановяването им. За защита срещу неправилно постановените
неприсъствени решения, процесуалният закон е предвидил специален ред
предвиден в чл. 240 от ГПК. За пълнота следва да бъде отбелязано, че
2
правомощията на въззивния съд при отмяната по чл. 240, ал.1 ГПК и при
въззивно обжалване съществено се различават, независимо от факта, че
производството по отмяна се развива пред същия въззивен съд, пред който би
подлежало на обжалване първоинстанционното решение, ако бе постановено
по общия ред. Това е така, защото производство по отмяна е контролно-
отменително, а не въззивно. Когато е сезиран с молба за отмяна въззивният
съд се произнася с решение само по основателността на молбата, т.е. дали е
налице наведеното основание за отмяна – в случая чл. 240, ал.1, т.1 ГПК, а не
разглежда правния спор по същество като въззивна инстанция. Следователно
проверката за вероятната основателност на исковата претенция, която има
отношение към правилността на обжалваното решение, не попада в предмета
на разглеждане на делото при извънинстанционното производство за отмяна.
Постановеният първоинстанционен акт, порочен или не, влиза в сила от
момента на постановяването му и настъпването на тази правна последица не
зависи от преценката на въззивния съд за неговата правилност.
По основателността на жалбата:
От събраните по делото доказателства от фактическа страна се
установява следното:
Производството по гр.д.№16768/2021 г. по описа на ПРС е
образувано по искова молба депозирана от С. С. Г., ЕГН:********** и В. П. Г.
с ЕГН:********** против „Евроинвест имоти“ ЕООД, ЕИК ********* по
искове с правно основание чл. 233, ал.1 от ЗЗД , съединен с иск по смисъла на
чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
С Разпореждане №23059/15.11.2021 г. /л. 33/ съдът е разпоредил на
ответника да се изпратят преписи от исковата молба и приложенията към нея.
Съобщението до ответника с приложените към него книжа, е изпратено на
15.11.2021г. като на страна са дадени изрични указания за депозиране на
отговор в едномесечен срок, както е и предупредена за последиците на
разпоредбата на чл.238 ГПК. Установява се, че съобщението е изпратено на
актуалния в ТР адрес на дружеството, като връчителят е отразил във върнатия
в съда отрязък, че съобщението е връчено на 16.11.2021г. на лицето К. С. , в
качеството и на „***“, със задължение за предаване/ л.35 от делото на ПРС/.
Определението №1256 от 04.02.2022г. по реда на чл.140 ГПК с
насрочване на първото по делото съдебно заседание, отново е изпратено на
3
актуалния адрес на дружеството в ТР, като е връчено на 14.02.2022г. на
лицето К. К. в качеството му на пълномощник/л.39 от делото на ПРС/, със
задължение за предаване.
В открито заседание проведено на 13.04.2022г., решаващият съд е
приел дружеството за редовно призовано, дал е ход на делото, констатирал е
че са налице предпоставките на чл.238 ал.1 и чл.239 ал.1 ГПК и е постановил
неприсъствено решение.
Дружеството молител не оспорва обстоятелството, че съобщенията
и призовките са изпращани на актуалния адрес на дружеството в ТР, оспорва
обстоятелството, че съобщенията и призовките са получавани от ***и
работещи в дружеството по смисъла на чл.50 ал.3 ГПК, поради което твърди,
че на дружеството не са надлежно връчени препис от исковата молба и
приложенията към нея и дружеството не е надлежно уведомено за
провеждане първото открито съдебно заседание.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Молителят твърди липсата на реално връчване на съобщения по
делото , а именно - ненадлежно връчване както на преписа от исковата
молба, така и на призовките за съдебно заседание, което обосновава
хипотезата на чл. 240, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на неприсъствено решение .
Безспорно, приложимият ред за призоваване на ответника, сега
молител, е предвидения в чл. 50 от ГПК, който се отнася за юридическите
лица. В случая, съгласно доказателствата за извършените действия по
призоваване на ответника, се установява, че при връчването на препис от
исковата молба, впоследствие съобщенията и призовките, са връчвани на
дружеството в хипотезата на чл. 50, ал.3 от ГПК.
Както бе посочено по-горе, ответното дружество не оспорва
обстоятелството, че съобщенията и призовките са изпращани на актуалния
адрес на дружеството в ТР, но оспорва и обстоятелството, че съобщенията и
призовките са получавани от ***и работещи в дружеството .В тази връзка се
установява от събраните по делото писмени доказателства – Справка за
актуалното състояние на всички действащи трудови договори към
релевантните дати - 16.11.2021 и 14.02.2022г. и дадените обяснения на
управителя на дружеството молител по реда на чл.176 ГПК, че на лицето К.
4
С. не е *** на дружеството, а лицето К. К. няма качеството на
упълномощено от дружеството лице, което да получава от името на
последното съобщения, призовки и книжа.
Гореизложеното обосновава извода, че молителят като ответник
пред ПРС е бил лишен от участие в делото, поради ненадлежно връчване на
преписа от исковата молба, ведно с приложенията към нея и призовки за
съдебно заседание, поради което молбата за отмяна се явява основателна и
като такава следва да бъде уважена.
Разноски по делото не се присъждат предвид липсата на направено
искане от молителя, както и на представени доказателства, че е сторил такива.
Воден от горното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ влязло в сила неприсъствено решение №1256/13.04.2022г.
постановено по гр.д.№16768/2021г. по описа на Пловдивски районен съд,
дванадесети гр.с..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ПРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5