ПРОТОКОЛ
№ 91
гр. Пловдив, 28.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Катя Н. Митева
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно
гражданско дело № 20235000500143 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:22 часа се явиха:
Жалбоподателят К. В. Г., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата Й. А. В., редовно призована, не се явява, за нея се
явява адвокат Г. К..
Адв. К.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът, поради липса на процесуални пречки,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 3129/31.01.2023 г. от К. В. Г.
чрез неговия пълномощник адвокат И. В. С., против Решение №
1670/22.12.2022 г. по гр.д. 20215300102672 по описа за 2021 г. на Окръжен
съд – П., с което е: отхвърлен като неоснователен, предявения от К. В. Г.
против Й. А. В., иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата Й. А. В. не е собственик на поземлен имот с
идентификатор *****.***.*** по кадастралната карта и кадастралните
1
регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: град П., район „Т.”, п.к. ****,
ЮИПЗ, с площ: 5833 кв.м, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни
нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ****,
квартал *, при съседи: *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***,
*****.***.***, *****.***.***, ******.***.***; признато е за установено по
отношение на К. В. Г., че Й. А. В. е собственик на основание реституция по 1
ЗСПЗЗ и наследяване по закон от нейните родители А. В. Ч. и С. А. Ч.а на
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД18-
48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: град П., район „Т.”, п.к. ****, ЮИПЗ, с площ: 5833 кв.м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: ****, квартал *, при съседи: *****.***.***,
*****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, ******.***.*** и
е осъден К. В. Г. да предаде на Й. А. В. владението на гореописания недвижим
имот, както и да й заплати сумата от 7218,90-седем хиляди двеста и
осемнадесет лева и деветдесет стотинки - разноски за производството.
Жалбоподателят счита решението за неправилно. Изразява
несъгласие с констатациите на съда, че имотът е бил обработван от
ответницата до 2012 г. включително, както и че същият е бил ползван от неин
съсед, а впоследствие имотът е бил предлаган за продажба и посещаван за
извършване на огледи. Излага доводи, че тези изводи на съда се основават
само на показанията на свидетелите на ответницата, като не е отчетена
роднинската им връзка с В., което поставя под съмнение тяхната обективност.
Сочи конкретни обстоятелства в подкрепа на твърденията си. Изразява
категоричност в становището си, че са неправилни изводите на съда, че В. е
заплащала местен данък и такса битови отпадъци за периода от 2008 до 2021
г. и сочи, че тя е заплатила същите през 2021 г., след като ищецът е
инициирал нотариално производство по извършване на обстоятелствена
проверка. Счита, че са неправилни изводите на съда с оглед приетото
експертно заключение относно оградата на имота и нейното съществуване в
исторически план. Изразява се несъгласие с извода на съда относно това, че
2
не е било афиширано собственическо поведение от ищеца, като конкретизира
съображения, позовавайки се на презумпцията по чл. 69 от ЗС.
Моли да бъде отменено обжалваното решение, като бъде признато
по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на процесния имот.
Претендира разноски.
Във въззивната жалба не се сочат доказателства и няма направени
доказателствени искания.
С вх.№ 7584/07.03.2023 г. е постъпил отговор на въззивната жалба,
внесен от Й. А. В., чрез адвокат Г. К.. Счита обжалваното решение за
правилно и законосъобразно, а въззивната жалба – за неоснователна, като
оплакванията в нея не намирали никаква опора в събраните по делото
доказателства и тяхното действително съдържание. Излага доводи относно
решението в частта му, в която е отхвърлен предявеният срещу в.
отрицателен установителен иск, свързани с показанията на разпитаните
свидетели и приетата СТЕ. Относно твърденията за съществувала ограда на
имота излага съждения, че такава не би могла да съществува преди 2021 г.,
защото ограждането било възможно само след кадастрално заснемане, което е
станало през тази година. Анализира колизията в показанията свидетелите на
двете страни, като излага аргументи относно неубедителността в показанията
на свидетелите на ищеца. Счита, че първоинстанционният съд правилно е
кредитирал показанията на свидетелите на ответницата и ги е преценил с
оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Смята жалбата за декларативна, тъй
като жалбоподателят не посочва онези конкретни данни от събраните
доказателства, които потвърждават тезата му за осъществено давностно
владение повече от десет години. Неориентирани в пространствено
отношение са били именно показанията на ищцовите свидетели. Затова
приема, че жалбата срещу решението в частта, с която е отхвърлен
предявеният установителен иск е неоснователна и следва решението в тази
част да бъде потвърдено. Относно обжалването на решението в осъдителната
му част се заявява, че в жалбата няма различима част посветена на изводите в
обжалваното съдебно решение в тази му част, като излага съждения в тази
насока. Смята, че оплакването за неправилност на извода на ПОС относно
това, че В. не била плащала данъците за имота няма никакво смислово
значение, още повече, че ответницата е била плащала местния данък за имота
3
регулярно през годините.
Моли да бъде прието от въззивния съд, че жалбата е неоснователна
и да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски.
В отговора на въззивната жалба не се сочат доказателства и няма
направени доказателствени искания.
Адв. К.: Считам въззивната жалба за неоснователна и я оспорвам.
Поддържам подадения отговор на жалбата. Нямам доказателствени искания.
Представям списък на разноските, ведно с договор за правна защита и
съдействие и 4 бр. разписки, с които частично е изплатено договореното
адвокатско възнаграждение до посочения в списъка размер.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА представения списък на разноските, договор за правна
помощ и 4 бр. разписки.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
първоинстанционното решение. Същото е правилно, законосъобразно,
всестранно е изследвало фактите, установени от доказателства. С право не е
отдадена вяра на фантастичната версия на ищеца по отрицателния
установителен иск К. Г.. Фантастична и недостоверна, е защото най-малкото
не е обичайно и е извън всякакво житейско предположение да се завладее
спонтанно пространство точно по неговите кадастрални очертания в средата
на един оформен масив от възстановени ниви, между които няма пътища и
няма очертания, тъй като техните реституирани собственици са отглеждали
заедно върху него земеделска продукция и също толкова невероятно е такъв
един човек като ищеца, предприемач в областта на месната промишленост, да
даде простор на своите хоби и градинарски наклонности и то върху площ от 8
дка, което е процесния и другия заграден, заедно с него имот. Единствената
истина в тезата на ищеца по отрицателния установителен иск и ответник по
4
ревандикационния е, че е организирал поставянето на ограда върху процесния
и съседния имот, точно по кадастралните граници и това, както установи
комплексната съдебно техническа експертиза е станало през месец февруари –
месец април 2021 г., когато на изображението в програмата „Г.“ се появява
силуета на въпросната ограда. Установи се от свидетелските показания, че
след като е бил издирен автора на това злодеяние, насочено към придобиване
на имота по давност, на доверителката ми е било предложено да плати поне
оградата, но въпреки това предложение за нея е предявен отрицателния
установителен иск.
От показанията на разпитаните свидетели на ищцата се установи, че
след земеделската реституция, имотът е нанесен в кадастралната основа,
деклариран е в данъчна служба, заплащани са данъци, показали сме
документите, създадени в тази връзка, доколкото са запазени, експлоатиран е
бил заедно със съседните имоти до 2012 г. - стопанска, след което мястото е
било разорано, за да се отглежда люцерна, което не се е случило и от тогава
до днес стои в това състояние на пустееща земя, която е била единствено
показвана на кандидати да я закупят, което също беше огласено от
свидетелските показания. Явно това състояние е привлякло вниманието на
собственика на близкостоящия цех за колбаси г-н Г. и той е решил да се
включи в инсталацията, която вече стана и предмет на настоящето дело.
Моля да видите, дори и от гласните показания на свидетеля на
ищеца по отрицателния установителен иск, че и там няма никакво
потвърждение на неговата теория, която първоначалния вид е, че окупирал
имота през 2003 г., а после и 2008 г., когато се яви пред съда да даде
обяснения.
Никакви следи от облагородяване, от поставяне на ограда към който
и да е от двата имота от 2003 г. или 2008 г., никакви овошки, никакви
зеленчукови насаждения и прочие.
Другият свидетел адвокат А. И. Д., който е участвал в опита за
сдобиване с нотариален акт, а после е платил и таксата на ищеца, вижда се от
делото по платежното нареждане, където стои името му, изобщо донесе
информация, която е безполезна, тъй като според твърденията му в кабинета
на Г. той бил видял в далечината, че има някакво заградено място, но това се
случило не по-рано от 2018 г.
5
Във въззивната жалба не е оспорван извода на първоинстанционния
съд относно фактическия състав на правото на собственост, претендираното
от г-жа В., а именно на реституция.
Не е оспорен и констативния нотариален акт по отношение на
придобивното основание. Той е оспорван, поради това, че било придобито по
давност от ищеца, но това е оспорване, насочено на друго място.
Поддържам изложените подробни доводи. Имотът струва на пазарни
цени около 300 000 евро.
Моля да вземете предвид казаното и в отговора на въззивната жалба
и да потвърдите първоинстанционното решение, като присъдите направените
от доверителката ми разноски до направения в разписките размер.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 29.05.2023 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:32 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6