Решение по дело №1838/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1461
Дата: 30 октомври 2020 г.
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20207040701838
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1461                      30.10.2020г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                         ХІІІ-ти състав

На двадесет и втори октомври,                            две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:        Румен Йосифов

Членове:           1.  Павлина Стойчева

                           2. Веселин Белев

Секретаря: И. Г.

Прокурор: Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 1838 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.С.А., ЕГН-**********, с адрес: ***, против решение № 911/16.07.2020г., постановено по НАХД № 2061/2020г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 20-0769-001191/08.04.2020г., издадено от началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, с което за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, са му наложени административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 месеца.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и потвърденото с него НП. Излагат се доводи за несъставомерност на деянието поради липса на субективен елемент вина, респ. знание у дееца, че е осъществил състава на нарушение. В съдебно заседание касаторът се представлява от редовно упълномощения адвокат А.Д.от АК-Бургас, която поддържа жалбата на изложените основания.

Ответникът по касация – началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба, поради което пледира оспореното решение да бъде отменено и да се отмени наказателното постановление.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна по следните съображения:

Районен съд - Бургас с оспореното решение № 911/16.07.2020г., по НАХД № 2061/2020г., е потвърдил НП № 20-0769-001191/08.04.2020г., с което за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на А.А. са наложени глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Съдът погрешно е посочил в решението си, че наказателното постановление е издадено от началник РУП към ОДМВР-Бургас, РУ-Созопол, но тази грешка може да се приеме за несъществена, защото в хода на цялото производство е било призовавано учреждението на действителния издател на НП – сектор Пътна полиция ОДМВР-Бургас, включително на него е съобщено и първоинстанционното решение. Поради това правата на ответника по жалбата не са били засегнати по никакъв начин, а освен това са налице други основания за цялостна отмяна на атакуваното съдебно решение, поради което решение с погрешно посочен издател на НП няма да бъде част от правния мир.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че А. на 09.03.2020г., около 13.40 часа, в гр.Бургас, по бул.Сан Стефано, посока бул.Христо Ботев, управлява собствения си лек автомобил Волво, с рег.№ Х5890ВР, който не е регистриран по надлежния ред. При извършена справка се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 04.03.2020г. по  чл.143, ал.10 от ЗДвП. За това нарушение срещу касатора бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 692067/09.03.2020г. Той му бил предявен за подпис и под формата на възражение А. записал, че е бил извън страната, защото работел като шофьор и не знаел, че е прекратена регистрацията. Въз основа на акта било издадено и оспореното пред районния съд НП.

Видно от приложените по преписката писмени доказателства, действително А.А. работи като шофьор на влекач и полуремарке при работодателя „Петко Ангелов БГ“ЕООД, като за периода от 03.10.2019г. до 09.03.2020г. (т.е. деня на нарушението) е бил командирован в чужбина. Той последно е управлявал товарния автомобил на 08.03.2020г. в България в 23.43 часа, когато е извадил картата си на водач. На 09.03.2020г. в 00.40 часа за собствения му лек автомобил рег.№ Х5890ВР била закупена електронна винетка, а в 08.56 часа на същата дата за него била сключена и застраховка гражданска отговорност. Валидността на същата обаче започвала от 00.00 часа на 10.03.2020г., т.е. след извършената проверка на 09.03.2020г., около 13.40 часа. След сключването на застраховката за автомобила било издадено и удостоверение за техническа изправност на 09.03.2020г. в 09.15 часа.

По случая е имало предварителна проверка, като с постановление от 27.03.2020г. на прокурор при Районна прокуратура - Бургас, е постановен отказ да се образува наказателно производство с мотив липса на виновно поведение, защото до А. не е достигнало съобщението, че автомобилът му е бил с прекратена регистрация, поради което той не е осъществил от субективна страна състава на престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК. В хода на предварителната проверка е била изготвена докладна записка от инспектор К.В.до началника на сектор Пътна полиция към ОДМВР-Бургас, според която от страна на сектор Пътна полиция не е било изпращано уведомление до собственика А.А. за служебното прекратяване регистрацията на автомобила му.

С обжалваното съдебно решение Районен съд - Бургас е потвърдил посоченото наказателно постановление. Прието е, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушението е безусловно установено и то е осъществено при форма на вината пряк умисъл. Изложени са съображения за законосъобразност на определените наказания и техния размер и за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на Районен съд - Бургас е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели с регистрационен номер, в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. Ангажирането на административно-наказателната отговорност по посочената санкционна норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, включително и служебно прекратена такава или, че пътното средство е регистрирано, но е без поставени регистрационни табели.

В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на 09.03.2019г. А.А. е управлявал лекия си автомобил знаейки, че същият е със служебно прекратена регистрация. Следва да се има предвид, че непосредствено до деня на нарушението той е бил на работа в чужбина и веднага след като е пристигнал, още преди проверката, е сключил застраховка гражданска отговорност, която предпоставя служебно възстановяване на регистрацията, но нейното действие е от следващия ден – 10.03.2020г.

По делото не се спори и видно от цитираната докладна записка, налице е служебно прекратяване на регистрацията на лекия автомобил на касатора марка Волво, с рег.№ Х5890ВР, извършено на 04.03.2020г. на основание  чл.143, ал.10 от ЗДвП. По силата на посочената разпоредба служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство, т. е. законодателят е въвел нормативно задължение за компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това основание, да уведоми собственика на ППС.

В разглеждания случай уведомяване на собственика на процесното МПС след прекратяването на регистрацията на автомобила на 04.03.2020г. не е извършвано. Последното обаче е част от състава на служебното прекратяване на регистрацията, защото законът изисква наличието кумулативно наличие и на тази предпоставка. Такова изискване няма при други видове служебно прекратяване на регистрацията (напр. това по чл.143, ал.15 от ЗДвП), което още веднъж идва да покаже, че законодателят отдава съществено значение на уведомяването на собственика за прекратената регистрация. След като уведомяването не е реализирано, то се налага изводът, че не е изпълнен фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Нещо повече в конкретния случай, регистрационните табели на автомобила са били на предназначените за това места, поради което на водача не може да се вмени вина, била тя под формата на умисъл или при непредпазливост за това, че е осъществил състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Изложеното по-горе мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че като е потвърдил наказателно постановление № 20-0769-001191/08.04.2020г., районният съд е постановил решение при неправилно приложение на закона, което следва да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав

   

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 911/16.07.2020г., постановено по НАХД № 2061/2020г. на Районен съд - Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0769-001191/08.04.2020г., издадено от началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, с което на А.С.А., ЕГН-**********, с адрес: ***, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                          2.