Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............................................2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав в публично
заседание на тринадесети април 2022г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Светла Великова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1688/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215 вр. чл.190 от Закона за устройство
на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на
Т.К.Т., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник - адв. Кр.М., против Заповед №
1864/06.07.2021г. на Зам. Кмета на
Община Варна, с която е разрешено на И.М.Д. - собственик на ПИ 10135.2552.2350 по КК на гр.Варна, кв.“Изгрев“ прокарване
на временен път с ширина 3.50 м., като от отворен
на място път ПИ 10135.2552.2345 се премине през: ПИ 10135.2552.2733,
собственост на М.К.П. и И.М.П.,
с обща засегната площ 41 кв. м.; и през ПИ 10135.2552.2351, собственост
на Т.К.Т., с обща засегната площ 17 кв. м,
съобразно Скица №
329/24.06.2021г., неразделна част
от заповедта.
В жалбата по подробно изложени съображения се твърди незаконосъобразност на
оспорената заповед на всички основания, предвидени в чл. 146 от АПК. Оспорва се компетентността на органа, издал същата, като се твърди липса
на правомощие на Зам.кмета на
Община Варна да издава заповеди от рода на процесната. Като процесуални нарушения се сочи: че скицата, върху
която е нанесен временния път и е приобщена като неразделна част от заповедта, не
съответства на ПУП-ПУР на
ж.к. „Изгрев“; в мотивите на обжалваната
заповед е налице позоваване на фактически
и правни изводи и становища в решения на комисията за
определяне на достъп до имоти,
чиито изводи не отговарят на
действителното фактическо положение; не е взето под внимание
направеното от жалбоподателя Т. Т. възражение в хода на производството пред ответника. Твърди се нарушение на материалния закон поради липса
на материалните
предпоставки за приложение нормата на
чл.190 от ЗУТ, тъй като проектираният временен път преминава
в непосредствена близост до изградените в имота
на жалбоподателя сгради, без спазване
на нормативно
установените отстояния; предвижданията на заповедта засягат изградената от около 30 години ограда на бетонна
основа,
ограждаща имота на оспорващия; провеждането на временния път ще засегне и кореновата система на дълготрайни
дървета в
имота на Т.; при постановяване
на заповедта не са изследвани
особеностите на терена като денивелация,
риск от свлачищни
процеси, необходимост от укрепващи мероприятия.
Твърди се и явно нарушение на принципа на
съразмерност, прогласен в
чл.6 АПК с оглед обема на засегнатите имоти. На изложените основания се иска от съда, след
като разгледа делото, да постанови решение, с което да отмени заповедта като
незаконосъобразно издадена. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от двама
процесуални представители – адв.С. и адв.М.. Пледира се след отмяна на административния акт,
съдът да постанови решение, с което да кредитира предложения с допълнителната
СТЕ ІІ-ри вариант /Скица № 2, от ОТ 830 до ОТ 837,
приложена на лист 137 от делото/ за прокарване на временен път до имота на
заинтересованата страна И. М. Д., който считат за най-икономичен, тъй като
засяга в най-малка степен обслужващите имоти. Поддържа се заявената претенция
на жалбоподателя за присъждане на сторените от него по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът – Заместник кмет на Община Варна, чрез
процесуален представител ю.к.П. в съдебно заседание и
в депозирани подробни писмени становища, оспорва жалбата и моли същата да се
отхвърлени като неоснователна. Счита заповедта за законосъобразна като издадена от компетентен
орган, при спазване на административнопроизводствените
правила и на материалния закон, и при наличие на
доказана нужда от временен път. Претендира
присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендирания
от противната страна адвокатски хонорар като моли съда да присъди такъв в
минимален размер, съобразно Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Заинтересованата страна - И.М.Д. се явява лично.
Настоява жалбата срещу заповедта да се отхвърли. Излага, че нямат друго жилище,
живеят целогодишно там, в т.ч. и майка
й, която е на 90 години. Нямат достъп до имота си и минават през тези на
съседите. Сочи, че лицето на къщата е от долната страна на имота, където има и
гараж, който не могат да ползват. Счита, че разпореденият
със заповедта път е най-благоприятен.
Заинтересованите страни – М.К.П. и И.М.П. се явяват
лично. Изразяват становище за основателност на жалбата, доколкото з.л.Д. няма достъп до имота си, но молят да се съобрази
обстоятелството, че по ПУП през горната част на имотите също ще минава път и по
този начин ще е налице прекомерно засягане на собствеността. Счита, че при
издаване на заповедта не са съобразени съществуващи на място проводи.
След преценка възраженията и становищата на
страните, събраните по делото доказателства и действащата и приложима
нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта:
Жалбоподателят Т.К.Т. е уведомен за издаване на
процесната Заповед № 1864/06.07.2021г. от Зам. кмета на Община Варна на
08.07.2021 г., видно от приложеното с административната преписка /л.16 от
преписката/ известие за доставяне. Пощенската пратка със заповедта е приета в
хипотезата на чл. 43, ал.1, предл. ІІ-ро от ГПК от Н. Т. – син на жалбоподателя Т.К.Т.. Жалбата,
във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство е депозирана
пред ответника на 21.07.2021г., тоест, спазен е установеният в чл.215, ал.4,
изречение І-во от ЗУТ 14-дневен срок за оспорване. Предвид това и като
депозирана от лице с правен интерес – адресат на заповедта, пред надлежния съд,
същата се явява допустима за разглеждане.
По основателността:
Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят Т.К.Т.
се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 10135.2552.2351 по
КККР на гр. Варна, част от който попада в трасето на одобрения със заповедта
временен път, въз основа на представените с жалбата титули за собственост: НА №
19, т. ІІІ, дело № 515/1946г.; НА № 196, т. І, дело № 430/1970г.; НА за замяна, вписан в СлВп-Варна
под № 35, том LХХVІІІ, вх.рег.№ 24463/29.09.2005 г.;
Договор за доброволна делба, вписан в СлВп-Варна под
№ 299, том Х, вх.рег.№ 16450/30.06.2006 г.;
Удостоверение за наследници на К Т.К. и скица на ПИ № 10135.2552.2351.
Административното производство пред ответника е
започнало по повод заявление рег. № АУ026599ВН от 15.03.2021г. /л.90/ на
заинтересованата страна И.М.Д.. С него е поискано прокарване на временен път до
собствения на заявителката имот ПИ 10135.2552.2350 по КК на гр.Варна,
находящ се в гр.Варна, кв. „Изгрев“.
Заявлението на И. Д. е разгледано на 25.03.2021г.
на заседание на общинската Комисия за определяне на трасе за достъп до имоти по
процедури за учредяване право на преминаване и прокарване на временен път /ще
се изписва по-долу като Общинска Комисия
по чл.190-192 от ЗУТ/. Взето е Решение № 3.3. по Протокол № 3, с което е
допуснато откриване на процедура за прокарване на временен път с ширина 3,50 м.
до ПИ 10135.2552.2350 по КК на гр. Варна, кв.“Изгрев“ като се
премине през съществуващ път, обозначен в КК с идентификатор 10135.2552.2345, след което временният път
завива на югозапад през части, от ПИ 10135.2552.2351 и ПИ
10135.2552.2733 по трасето на уличната
регулация като засегнатите площи са: от ПИ 10135.2552.2351
– 17 кв.м., от ПИ 10135.2552.2733 – 43 кв. метра.
Изготвен е проект за трасето /л.74/ върху извадка от Подробен устройствен план
– План за улична регулация /ПУП-ПУР/ за кв.“Изгрев“ в
гр.Варна, приет с решение № 552-6 от протокол №
10/26, 27.12.2012г. на ОбС-Варна. Комисията е
разпоредила заинтересованите лица да се уведомят за взетото решение като им се
даде възможност да направят възражения, ако имат такива.
На основание чл.26 от АПК до заявителката И. Д. и
до заинтересовените лица е изпратено писмо рег. № АУ026599ВН_003ВН/ 06.04.2021г. /л.73/, с което последните са уведомени за откриване на
процедурата по чл.190 от ЗУТ. В указания
от административния орган срок е постъпило възражение рег. № АУ026599ВН 004ВН/13.04.2021г. /л.61/ от Т.Т.,
възражение рег. № АУ026599ВН_005ВН/21.04.2021г. /л.54/ от И. М. П. и възражение
рег. № АУ026599ВН_006ВН/21.04.2021г. /л.52/. Във възражението на първия е
изтъкнато, че предвижданията на влезлия в сила ПУП-ПУР за кв.“Изгрев“
са достъпът до ПИ 10135.2552.2350, собственост на заявителката И.Д.,***,
проектирана западно от имота без да засяга неговия имот. Във възраженията на
вторите двама е посочено, че в техния имот - ПИ 10135.2552.2733 има законно
изградена и въведена в експлоатация сграда, а така също и съоръжения на
енергийните и комуникационните дружества, които ще бъдат засегнати от трасето
на временния път, респективно – ще доведе до възпрепятстване на достъпа им до
техния имот.
Постъпилите възражения са разгледани на заседание
на Общинската Комисия по чл.190-192 от ЗУТ, резултатите от което са
обективирани в Протокол № 4/22.04.2021г. /л.49-51/. Взето е решение /4-3 от
Протокола/ от Район Приморски да се изиска копие от ПУП-ПРЗ за ПИ
10135.2552.2733, а така също и копие от архитектурен проект и ситуация за
построената в имота жилищна сграда, след което преписката да се докладва
отново.
На заседание на Общинската Комисия, проведено на
10.06.2021г., и след запознаване с изисканите от район Приморски документи, е
взето Решение № 5-2 по Протокол № 5/10.06.2021г., с което постъпилите
възражения не са уважени. Общинският колективен орган е мотивирал решението си
с това, че трасето на временния път следва трасето на проектираната с влезлия в
сила ПУП-ПУР улична регулация. До Кмета на Община Варна е отправено предложение
да се издаде заповед по чл.190, ал.1, ал.2 вр. ал. 6
от ЗУТ.
Основавайки се на взетото от Комисията решение по
т.5-2 от протокол № 5/10.06.2021г., с разпоредителната част на оспорената
Заповед № 1864/06.07.2021г. Заместник Кметът на Община Варна П.Х.П.разрешил на И.М.Д. - собственик на ПИ 10135.2552.2350 по КК на гр.Варна,
кв.“Изгрев“ да прокара временен път с ширина 3.50 м.,
като от отворен на място път ПИ 10135.2552.2345 се премине през: ПИ
10135.2552.2733, собственост на М.К.П. и И.М.П., с обща засегната площ 41 кв.
м.; и през ПИ 10135.2552.2351, собственост на Т.К.Т., с обща засегната площ 17
кв. м. съобразно Скица № 329/24.06.2021г., неразделна част от заповедта.
След уведомяване на заинтересованите лица за
издаване на акта своевременно е предприето неговото оспорване по съдебен ред от
Т.К.Т..
По искане на страните и за изясняване на фактите
съдът е допуснал по делото да се изготвят две съдебно-технически експертизи –
основна и допълнителна, които се кредитират от съда като дадени компетентно и
безпристрастно. От заключението по основната експертиза, поддържана и в съдебно
заседание, на вещото лице инж. Б. К. В. /л.58-64 от делото/ се установява, че в
северозападната част на имот с идентификатор 10135.2552.2351 има изградена масивна ограда от бетон и бетонни
блокчета, която, измерена от нивото на имот 10135.2552.2351, е с височина 2,30
м. Частта от северната граница на имот 10135.2552.2351, която попада под
проектирания временен път, е изцяло с ограда от бетон и бетонни блокчета. По
западната граница 5 метра от общо 8.70м., които попадат в трасето на временния
път, също представляват ограда от бетон и бетонни блокчета. В трасето на временния
път попада и дърво смокиня, на приблизителна възраст 7-8 години /отговор на
въпрос 1/. Според вещото лице трасето на проектирания временен път отстои на
разстояние 0,73 м. от изградената в ПИ 10135.2552.2351 сграда с идентификатор
10135.2552.2351.2. Сочи се също, че тази задънена улица /тупик/
от ОТ 830 до ОТ 837 е проектирана при изготвяне на
ПУП-ПУР за прилежащата територия на кв. „Изгрев“ с цел същата да се урегулира
като в такива хипотези не било изключение трасетата на новопроектираните улици
да засичат или да попадат изцяло върху площта на вече изградени сгради /въпрос
2/. Потвърждава, че с трасето на проектирания временен път от имота на жалбоподателя
Т. К. Т. ще се засегнат 17 кв.м. както и че проектът
е съобразен с разпоредбата на чл.81, ал.1 от ЗУТ, с оглед на обстоятелството,
че конкретният временен път е без изход /представлява тупик/
и е с ширина 3,5 метра.
На въпроса дали съществува друго алтернативно трасе
за прокарване на временния път до ПИ с последни цифри на идентификационния
номер 2350, вещото лице отговаря, че според предвижданията на влезлия в сила
ПУП-ПУР, от западната страна на този имот има проектиран път с ширина 9 м., но
същият не е проведен /не съществува/ на място. Според експерта, ако временният
път за достъп до ПИ 2350 се проектира по трасето на този път от запад, той ще
засегне четири други имота, като при това ще се наложи временният път да
преодолее за кратко разстояние /в не много голям участък/ денивелация от повече
от 5 /пет/ метра /по трасето на ул. 7-ма, където в момента тази денивелация се
преодолява чрез изградени около 20 бр. стълби/. Дава заключение, че скицата,
която е неразделна част от оспорената заповед, върху която е представен
проектът на трасето за временен път напълно съвпада с ПУП-ПУР за прилежащата
територия /кв. Изгрев на гр. Варна/, но има някои несъответствия с
кадастралната основа, изразяващи се в нанасяне на източната граница на обслужващ
имот ПИ 2733 съобразно документ за собственост и предходен кадастрален план, в
който този имот е идентифициран с друг номер – 2344. Има и несъответствия по
отношение на някои други имоти, находящи се в близост до ПИ с идентификатор,
завършващ с цифрите 2733, но същите не повлияват върху предвижданията за
трасето на временния път. Именно поради това в съдебно заседание уточнява, че
тези несъответствия /досежно други имоти в прилежащата територия/ не следва да
бъдат съобразявани при решаване на спора. Още повече, че не е наложително при
всяко изменение на кадастралната основа /сливане или разделяне на имоти,
изменение на граници на имоти и др./ да се инициира процедура за изменение на
уличната регулация, съобразно вече влязъл в сила ПУП-ПУР, както е в разглеждания
случай.
Вещото лице изрично обръща внимание върху факта, че
новонанесения на картата имот с идентификатор
10135.2552.5366, който се явява съседен на ПИ 10135.2552.2350 от запад и за който е определен начин на трайно
ползване /НТП/ „за второстепенна улица“, към момента на изготвяне на
експертизата не съществува на място и
няма достъп до него по друга съществуваща улица, следователно не би могло да се
счита, че посредством него е осигурен достъп до ПИ 2350, за който с обжалваната
заповед е предвиден достъп чрез временния път. Според изложеното в отговора на
въпрос № 8 от СТЕ, избраното трасе за прекарване на временен път през ПИ с идентификатор 10135.2552.2351 и ПИ с идентификатор
10135.2552.2733 е най-късо, макар да съществуват проблеми за провеждането
му предвид наличието на денивеляция между имотите,
през които е предвидено да преминава, като тази разлика е около 1.20 метра
/денивелацията е илюстрирана чрез представения към Приложение №2 към СТЕ разрез
А-А, л. 64 от делото/. В допълнение е посочено, че и по настоящем достъпът до
ПИ 10135.2552.2350 се осъществява от същото място, където е проектирано трасето
на временния път, но се преминава изцяло в имот 10135.2552.2733 и
това е единственият възможен достъп до този имот към момента на изготвяне на
експертизата. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че към настоящия момент
на място е реализирана предвидената с ПУП-ПУР улица № 8, но не изцяло от ОТ 830 до ОТ 837, а само до имота на жалбоподателя ПИ
10135.2552.2351 и към настоящия момент се „задънва“ в ПИ 10135.2552.2733 като в
този участък е възможно единствено пешеходното преминаване, не и с автомобил.
Експертът е категоричен в заключението си, че трасето на проектирания временен
път изцяло попада в трасето на предвидената с ПУП-ПУР улица и друг- по-лесно
осъществим и по-рационален начин за това не е установила след извършения оглед
на място.
Изводите си вещото лице е илюстрирало с цветни
скици, неразделна част от експертизата.
Жалбоподателят Т. чрез своя процесуален
представител е оспорил заключението на първата експертиза, поради което съдът е
допуснал да се изготви допълнителната такава от вещото лице инж. И.Д.В. –
строителен инженер. В съдебно заседание експертът поддържа заключението си.
Експертизата се кредитира от съда като дадена компетентно и безпристрастно. В
отговора на първата поставена задача сочи възможност за реализиране на два
варианта за осигуряване на транспортен достъп до улица до ПИ 10135.2552.2350,
които са подробно описани в заключението и са представени със съответните
приложения към СТЕ. Вариант 1 предвижда разполагане на трасето на временния път
от западната страна на господстващия ПИ 2350 с широчина на пътното платно 9 м.
и Вариант 2, който да се прокара от източната страна на господстващия имот.
Посочените варианти са с по-голяма дължина от тази на предвидения с оспорената
заповед временен път, съответно заемат повече площ от повече на брой имоти,
респективно в такива трасета попадат повече на брой трайни насаждения, а в ПИ с
идентификатор 10135.2552.4264 трасето би наложило премахване на едноетажна
селскостопанска постройка с площ от 17 кв. метра. Анализът на посочените
варианти мотивира вещото лице да изрази становище, че най-икономичен и лесен
за изпълнение начин за прокарване на
временен път е да се продължи трасето на ул. 8-ма, отбелязано на скиците,
приложени на л.137 и 138 от делото като ПИ с идентификатор 10135.2552.5414.
Този извод на експерта съвпада със становището на вещото лице инж. Б.В.,
изготвило първоначалната експертиза, а така също и с предложението на
ответника, направено с оспорената заповед. Счита, че в този случай натежава
аргументът, че това трасе съществува и се използва и в момента, макар и само
като пешеходен достъп до имота на заинтересованата страна И. Д.. В съдебно
заседание на въпрос на пълномощника на жалбоподателя в.л.
отговаря, че до имот 2350 може да се осигури пряк достъп по ОТ 822 до ОТ 8151,
но от една страна в момента там няма път, а от друга след това има много голяма
денивелация /около 5 метра/ и трябва да се изградят или площадка, или стълбища,
но това ще препятства автомобилен достъп. В тази връзка в.л.
още веднъж изразява становище, че предложеният от ответника вариант за
прокарване на временен път е много добър, като сравнително лесно осъществим,
рационален и постижим с разходването на по-малко средства за разлика от всички
други възможни варианти. Последното не е без значение предвид
особеностите на терена и наличието на голяма денивелация между нивата на
отделните имоти, която може да бъда преодоляна посредством изграждане на
подпорни стени и извършване на други укрепителни терена дейности.
Предвид гореустановеното,
с оглед извършената служебна проверка и наведените възражения, съдът достигна
до следните правни изводи:
По валидността на акта:
Обжалваната по делото заповед №
1864/06.07.2021г. е издадена от компетентен административен орган като се има
предвид, че с чл.190, ал.6 предл. второ ЗУТ
законодателят е възложил компетентността за издаване на заповеди за прокарване
на временни пътища на кмета на общината /има се предвид общината по
местонахождение на засегнатите имоти/. Противно на твърденията на процесуалните
представители на оспорващия Т.Т., с § 1, ал.3 от ДР на ЗУТ е уредена правна
възможност правомощията на кмета по ЗУТ, в това число и тези за издаване на
административни актове със съдържание като оспорената заповед, да бъдат
преотстъпвани на заместниците на кмета,
на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската /районната/
администрация. Към доказателствата, ведно с административната преписка е
представена заповед № 5515/31.12.2019г. /л.15 от преписката/, с която кметът на
община Варна с т. І.1 е делегирал тези си функции на заместник-кмета П. П.,
който е и фактическият издател на процесната заповед. Предвид това настоящият
състав на съда намира, че твърденията на оспорващия в обратен смисъл – за липса
на компетентност, са категорично опровергани. Издаването на административни
актове в хипотезата на изрично упълномощаване, какъвто е разглежданият случай,
съществено се различава от издаване на такива актове в условие на заместване на
титуляра до неговото завръщане на работа. Една от
разликите е, че при оспорване на акта с наведени твърдения за липса на
компетентност на неговия издател не се налага да се доказва отсъствие на титуляра. Ето защо при наличие на изрична заповед за
упълномощаване на Зам. кмета да издава заповеди по чл.190, ал.6 от ЗУТ не е
било необходимо в хода на съдебното производство да се събират доказателства за
отсъствие или не на Кмета на Община Варна и за невъзможност същият да упражнява
правомощията си, каквито доводи са наведени по съществото на спора от
пълномощника на жалбоподателя.
Предвид горното съдът намира, че
обжалваната заповед не страда от пороци, обуславящи нищожност - издадена е в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен орган.
По процесуалната
законосъобразност на акта:
Процесната заповед отговаря и на
общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.59 АПК, като е посочен издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни
основания за издаване на заповедта, разпоредителна част и графична част, като е
налице кореспонденция между тях.
Като неоснователни се преценяват
от настоящия състав на съда твърденията на оспорващия за допуснати процесуални
нарушения при работата на общинската Комисия по чл.190-192 от ЗУТ, изразяващи
се в липса на кворум при вземане на Решение № 3-3 по Протокол № 3/25.03.2021г. /л.85-88/
и на Решение № 5-2 по Протокол № 5/10.06.2021г. Видно от приложената на л.89 от
преписката Заповед № 0415/06.02.2019г. на Кмета на Община Варна, този
колективен орган се състои от петима членове, един от които е председател на
Комисията. На заседанията, проведени на посочените дати - 25.03.2021г. и
10.06.2021г., е отсъствал един от редовите членове – инж. И.К. Това обаче не е
достатъчно да обоснове извод, че взетите от Комисията решения са невалидни
доколкото липсва законова разпоредба или такава, изхождаща от подзаконов
нормативен акт, която да изисква решенията да се приемат единствено и само при
пълен състав /100 %/ на Комисията. Още повече, че посочените решения са приети
със съгласието на 100% от присъствалите на заседанията членове на Комисията.
В хода на производството пред
ответника е осигурена възможност на всички заинтересовани лица да упражнят
процесуалните си права в пълен обем, от което същите са се възползвали чрез
подаване на възражения. Относно това страните в производството не спорят.
От страна на оспорващия Т.Т. не
се представиха доказателства относно твърденията, че решенията на общинския
колективен орган не са взети безпристрастно. Такива не бяха установени и от
съда при служебната проверка за законосъобразност по чл.168 от АПК. Фактът, че
възражението на жалбоподателя в качеството му на собственик на един от
обслужващите имоти, не е уважено, не е достатъчно да се обоснове извод, че
същото не е взето предвид при вземане на решението или че решението е взето
пристрастно. Този извод на съда намира опора в обстоятелството, че процедурата
по чл.190 от ЗУТ е удължена с цел събиране на доказателства във връзка с
постъпилите възражения от собствениците и на двата обслужващи имота и
преценката за тяхната основателност.
Горното навежда на извод, че не
са налице основания за отмяна на заповедта по смисъла на чл. 146, т.3 от АПК.
По материалната законосъобразност
на акта:
Между страните в производството
липсва спор досежно обстоятелството, че за територията на кв. „Изгрев“ на гр.
Варна има одобрен и влязъл в сила Подробен устройствен план – План за улична
регулация, приет с решение № 552-6 от протокол № 10/26, 27.12.2012 г. на ОбС-Варна.
Оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед № 1864 от 06.07.2021г. е издадена с правно основание
чл.190, ал.1, ал.2 вр. ал.6 от ЗУТ. Текстът на
първата алинея гласи, че когато съгласно подробен устройствен план някои
урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди
тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които
осигуряват достъп до съответните имоти. От събраните по делото доказателства по
категоричен начин се установява, че ПИ 10135.2552.2350 по КК на гр. Варна,
собственост на заинтересованата страна И.М. Д., има лице по проектирана нова
улица, съгласно влезлия в сила ПУП-ПУР от 2012 г., западно от имота от ОТ 763-812-813-814-815-816 и източно от имота към улица-тупик /задънена улица/ от ОТ
825-830-831 до 837. Към момента на подаване на заявлението, както и на издаване
на оспорения административен акт тези улици не са реализирани на място,
съответно до имота има осигурен единствено пешеходен, но не и транспортен
достъп.
Според ал.6 на чл.190 от ЗУТ,
временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между
заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на
подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на
общината. По делото липсват доказателства, че между собствениците на
господстващия и на обслужващите имоти е постигнато съгласие за прекарване на
временен път преди да бъде издадена процесната заповед, а и подаването на
възражения в административната фаза на производството, както и образуването на
настоящото съдебно производство са категорична индиция
за несъгласие на собствениците на обслужващите имоти с прокарването на такъв
път.
Горното навежда на извод за
наличие на материалните предпоставки за провеждане на процедура по чл.190 от ЗУТ, поради което твърденията в жалбата в обратен смисъл са неоснователни.
Заключението на вещото лице,
изготвило първата експертиза по делото, е категорично че скицата- проект към
оспорената заповед съответства на действащия за кв. „Изгрев“ ПУП-ПУР от 2012
година. Наличието с някои несъответствия с кадастралните данни досежно
номерацията на имотите, както и за разположението на някои граници, които не
засягат конкретно трасето на временния път, ясно беше мотивирано от вещото лице
инж. Б. В. с проведени производства по ЗКИР след одобряване на ПУП-ПУР, което
обаче не повлиява на изводите на съда за законосъобразност на заповедта.
Становищата и на двете вещи лица,
работили по делото, са категорични, че предложения от ответника вариант за
прокарване на временен път е най-лесно осъществим, най-икономичен и
най-целесъобразен доколкото с него се засягат най-малък брой имоти като от тях
се отнема най-малко площ. Допълнителен аргумент в подкрепа на този вариант за
осигуряване на достъп до имота на заинтересованата страна И. Д. е и фактът, че
по същото трасе и сега се осъществява достъп, но само пешеходен.
Що се касае до твърденията на
оспорващия Т.Т. за незаконосъобразност на заповедта с оглед на това, че в
трасето на временния път попада част /около 2 – 2,5 м./ от ограждащата имота му
плътна ограда от бетонни блокчета, както и че не е съобразен с необходимите
отстояния от съществуващата в имота му сграда, съдът ги намира за
неоснователни. Основание за това съдът намира в разпоредбата на ал.3 на чл.190
от ЗУТ, съгласно която временните пътища трябва по възможност да следват новите
улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по
извършените проучвания /изр. І-во/, както и че временните пътища се прокарват
по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и
дълготрайни декоративни дървета /изр. ІІ-ро/. От
изготвените по делото експертизи – първоначална и допълнителна, безалтернативно се установи, че трасето на предвидения с
оспорената заповед временен път изцяло попада в трасето на предвидената с ПУП-
ПУР улица-тупик, разположена в севеоизточната
част на ПИ 10135.2552.2350. Съдът съобрази и разпоредбата на §21 от
Заключителните разпоредби на ЗУТ, според която когато във връзка с устройството
на територията се държи сметка за заварени строежи, се имат предвид законните
строежи. В хода на настоящото съдебно производство, ведно с административната
преписка са представени доказателства за законосъобразното изграждане на
сградите в ПИ 10135.2552.2733. Доказателства за законосъобразното изграждане на
съществуващите постройки в ПИ 10135.2552.2351, собственост на жалбоподателя Т.
К. Т., в това число и на оградата, не са представени нито в производството пред
ответника, нито пред настоящата съдебна инстанция.
Във връзка с горното следва да се
отбележи, че искането на оспорващия трасето на временния път да се проведе по
начина, посочен в първия етап на Вариант 2, предложен с допълнителната
експертиза /Скица № 2, от ОТ 830 до ОТ 837/ не следва
да бъде уважавано. Този вариант не е по-икономичен и по-лесно осъществим, което
се потвърждава и от вещите лица, работили по делото. Същият изисква и
построяване на подпорна стена за преодоляване на съществуващата денивелация,
значителна по своя характер и за укрепване на терена. От всички доказателства
по делото явства, че най-лесен за провеждане,
най-икономичен и най-рационален начин за провеждане трасето на временния път до
господстващия имот ПИ 10135.2552.2350 е този, предложен от ответника.
Поради изложените по-горе
съображения, съдът намира обжалваната Заповед № 1864/06.07.2021г. на Зам.кмета на Община Варна за издадена от компетентен орган,
в установената форма и в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби и при липсата на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
поради което се явява законосъобразен административен акт. Жалбата против
същата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на спора и при
своевременно направеното искане на пълномощника на ответника за присъждане на
сторените по делото разноски, на основание чл.143 ал.3 от АПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати в полза на Община Варна сума в размер общо на
200 лв., от които 100 лв. внесен депозит за СТЕ и 100 лв. ю.к.
възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното, на основание
чл.172, ал. 2 предл. последно АПК вр.
чл.219 ал.1 от ЗУТ, Административен съд – Варна, ХVІІІ състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.К.Т., ЕГН ********** ***, против Заповед №
1864/06.07.2021г. на Зам. Кмета на Община Варна, с която е разрешено на И.М.Д.
- собственик на ПИ 10135.2552.2350 по КК на гр.Варна,
кв.“Изгрев“ прокарване на временен път с ширина 3.50
м., като от отворен на място път ПИ 10135.2552.2345 се премине през: ПИ 10135.2552.2733,
собственост на М.К.П. и И.М.П., с обща засегната площ 41 кв.м.;
и през ПИ 10135.2552.2351, собственост на Т.К.Т., с обща засегната площ 17 кв.м., съобразно Скица № 329/24.06.2021г., неразделна част
от заповедта.
ОСЪЖДА Т.К.Т., ЕГН **********,***, да
заплати на Община Варна съдебно-деловодни разноски в размер на 200 /двеста/
лева.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: