Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 1/3.1.2020г. град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на десети декември, две хиляди и
деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в
следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа докладваното от
председателя
АНД № 5071 по описа на съда за
2019 година,
Р Е
Ш И :
Потвърждава
наказателно постановление № 03-009210/28.03.2018 г. на директора на Дирекция Инспекция
по труда гр.Варна, с което на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от
Кодекса на труда на Т.м. АД с Булстат *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Ц.Н.Н. и В.Н.Н., е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1 500 лева за извършено нарушение на чл.153 ал.3 от Кодекса
на труда.
Да се изпратят съобщения на Дирекция
Инспекция по труда гр.Варна и на Т.м. АД, че решението е изготвено.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски Административен съд в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено, по реда на глава XII Административно-процесуалния кодекс.
След
влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка да се върне
на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ :
Производството
е на основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/ въз основа на жалба от Т.м. АД, представлявано заедно от
изпълнителните директори В.Н. и Ц.Н. срещу № 03-009210/28.03.2018 г. на
директора на Дирекция Инспекция по труда/ДИТ/ гр.Варна.
Във
въззивната жалба се твърди, че горепосоченото наказателното постановление е
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила, с оглед на което се моли съдът да го отмени, алтернативно да го измени
като намали размера на наложената имуществена санкция.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не
се явява и не се представлява. На 09.12.2019 г. в Районен съд Варна е постъпила
молба от Лафка маркет АД,
представлявано заедно от изпълнителните директори Ц.Н. и В.Н., с която се моли
да се даде ход на делото в тяхно отсъствие и излагат аргументи по същество с
молба за отмяна на наказателното постановление. Към молбата е приложено заверено
копие от пълномощно № 21059/12.09.2016 г. за Веселина Тодорова Вълкова.
Въззивната страна се представлява от старши
юрисконсулт Дарина О., редовно упълномощена. В съдебно заседание О. моли съда
за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Счита, че нарушението, описано в наказателното постановление и
в АУАН е доказано от приложените към административната преписка присъствени
форми за работно време, както и правилника за вътрешния трудов ред. Именно от тези
форми се установявало, че лицето Розалия Желязкова е работила без почивка в
продължение на седем последователни дни, което е нарушение на разпоредбата на
чл.153 ал.3 от Кодекса на труда, която изисква при въведено сумарно изчисляване
на работното време, т.е. работа по график, работодателят да осигурява седмична
почивка най-малко 24 часа. Относно искането в жалбата за прилагане на
разпоредбата на чл.415в от Кодекса на труда счита тази норма за неприложима в
настоящия спор, тъй като нямало как да се приеме, че това нарушение е
маловажно. Била е нарушена императивна разпоредба на Кодекса на труда и това
било от нарушенията, които не могат да бъдат отстранени по отношение на лицето.
След
преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбоподателите
са представляващи Лафка маркет
АД, правоприемник на Т.м. АД, стопанисващо обект Лафка
V070, намиращ се в гр.Варна, ул.Тодор Влайков, автобусна спирка ОУ Елин Пелин.
На
23.02.2018 г. по повод на постъпил сигнал, служителите на Дирекция Инспекция на
труда гр.Варна Д.И. и К.Д. извършили проверка в описания обект. На
присъстващата при проверката продавач-консултант С.Ж.Д. била връчена призовка
представител на Т.м. АД да се яви на 01.03.2018 г. в ДИТ гр.Варна и да
представи описани в призовката документи касаещи трудовите правоотношения между
дружеството и неговите служители. При извършената проверка на представените
документи било установено, че в обекта е въведено сумирано изчисляване на
работното време. За лицето Р.С.Ж. на длъжност „продавач-консултант“, при
сумираното изчисляване на работно време, за периода от 26.11.2017 г. до
02.12.2017г. включително – седем дни, в които лицето е работило, не била
осигурена непрекъсната седмична почивка не по-малко от 24 часа при сумираното
отчитане на работното време.
За
проверката бил съставен Протокол № ПР1806847/21.03.2018 г.
На
21.03.2018 г. св.Д.Г.И. съставила акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ № 03-009210 срещу Т.м. АД за това, че като работодател при
сумирано изчисляване на работното време не е осигурил непрекъсната седмична
почивка не по-малко от 24 часа на лицето Р.С.Ж.. Посочени били периодът на
полагане на труд – 26.11.2017 г. – 02.12.2017 г., длъжността на работника –
„продавач-консултант“, датата на нарушението – 02.12.2017 г., както и
доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение – правилник за
вътрешния трудов ред, отчетни форми за м.ноември 2017 г. и за м. декември 2017
г. Била посочена и правна квалификация на деянието – чл.153 ал.3 от Кодекса на
труда. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен
и връчен на пълномощника В.В.. В графата за
възражения не били вписани такива, като такива не постъпили и в законния
тридневен срок.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал наказателно постановление № 03-009210/28.03.2018г.,
възприемайки изцяло отразената в АУАН фактическа обстановка и давайки правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.153 ал.3 от Кодекса на труда, за
което на основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда наложил на дружеството
административно наказание имуществена санкция в минималния предвиден размер от
1 500 лева.
С
административно-наказателната преписка са представени заверени копия от:
-
правилник за вътрешния трудов ред в Т.м. АД;
-
справка работно време за Р.С.Ж. за месец ноември 2017 г. за обекта;
-
справка работно време за Р.С.Ж. за месец декември 2017 г. за обекта;
-
копие от фиш за работна заплата за месец ноември 2017 г. на Р.С.Ж.;
-
копие от фиш за работна заплата за месец декември 2017 г. на Р.С.Ж.;
-
призовка № 380/23.02.2018 г.;
-
идентификационна карта на Т.м. АД.
От
представените справки за работното време е видно, че действително през периода
от 26.11.2017 г. до 02.12.2017 г. включително Р.С.Ж. е била на работа на
обекта.
От
съда бе изискано и представено от двете страни заверено копие от пълномощно
рег.№ 21059/12.09.2016 г. на нотариус А.Ч. от Ц.Н. Н.
и В.Н.Н., действащи заедно в качеството си на
изпълнителни директора на Т.м. АД, за В.Т.В. да представлява дружеството на
територията на община Варна пред териториалната дирекция на НАП, като подписва
и получава документи със срок на пълномощното до 30.12.2018 г.
От
съда бе изготвена служебно и приложена справка от Търговски регистър към
Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието, от която е видно, че Лафка маркет АД е правоприемник
на Т.м. АД, с представители В.Н.Н. и Ц.Н.Н. заедно.
В
съдебно заседание бе разпитана в качеството на свидетел актосъставителката
Д.Г.И., която потвърди отразените в АУАН обстоятелства. Съдът кредитира показанията
на И. като обективни и подкрепящи се от останалите доказателства по делото.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по
административно-наказателната преписка писмени доказателствени средства - копия
от отчетна форма за месец ноември 2017 г. и месец декември 2017 г.; правилник
за вътрешния трудов ред, фиш за работна заплата за месец ноември 2017 г. на Р.С.Ж.,
фиш за работна заплата за месец декември 2017 г. на Р.С.Ж. и др., както и
гласните такива - показанията на св.И.. Фактическата обстановка не се оспорва и
с въззивната жалба.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
Наказателното
постановление е връчено на 15.05.2018 г., видно от известието за доставяне,
жалбата срещу него е подадена на 21.05.2018 г., видно от разписка на куриерска
фирма Спиди, входирана на
22.05.2018 г. Жалбата е подадена своевременно, от процесуално легитимно лице и
следва да бъде разгледана по същество.
Актът за установяване на административно
нарушение № 03009210 от 21.03.2018 г. е съставен от инспектор Д.Г.И. при
Дирекция Инспекция по труда гр.Варна – държавен контролен орган съгласно
изискванията на чл.416 ал.1 от Кодекса на труда.
Наказателно постановление № 03-009210 от
28.03.2018 г. е издадено от И.А.И. – директор на Дирекция Инспекция по труда –
гр.Варна съгласно изискванията на чл.416 ал.5 от Кодекса на труда и Заповед № З-071 от 12.01.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция Главна инспекция по труда.
Наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Спазени
са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото наказателно постановление съдържат
всички реквизити, посочени в тези норми. Административно-наказващият орган е
описал нарушението, квалифицирал е същото от материално-правна страна,
респективно е посочил правното основание за ангажиране на обективната
отговорност на Т.м. АД.
Наказателното
постановление е обосновано. Правилно и законосъобразно
административно-наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение по чл.153
ал.3 от Кодекса на труда. Нормата на чл.153 ал.2 от Кодекса на труда вменява в
задължение на всеки работодател да осигури на работника непрекъсната седмична
почивка при сумирано изчисляване на работното време при промяна на смените при
сумирано изчисляване на работното време в размер, не по-малък от 24 часа.
По
делото е установено, че в стопанисвания от Т.м. АД обект – обект Лафка V070, намиращ се в гр.Варна, ул.Тодор Влайков,
автобусна спирка ОУ Елин Пелин,
дружеството в качеството на работодател е допуснало лицето Р.С.Ж. на длъжност „продавач-консултант” в обекта да положи труд от 26.11.2017 г. до
02.12.2017 г. включително седем последователни дни без почивен ден, като не й е осигурена непрекъсната седмична почивка не по-малко от 24
часа.
Разпоредбата
на чл.414 ал.1 от Кодекса на труда предвижда административно наказание глоба
или имуществена санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд в размер от 1 500 до 15 000 лв. Наложено е административно
наказание имуществена санкция в минимален размер, който според съда е
справедлив и отговоря на тежестта на извършеното нарушение.
Съдът
не приема възражението на жалбоподателя, направено с въззивната жалба, че е
допуснато нарушение на материалния закон, тъй като административно-наказващият
орган не е изследвал възможността за прилагане
и съответно не е приложил чл.415в от Кодекса на труда. Заплащането на
положения труд от служителя не променя факта на извършеното нарушение.
Нарушението на чл.153 ал.3 от Кодекса на труда с оглед на неговия характер не
може да бъде отстранено, поради което разпоредбата на чл.415в от Кодекса на
труда е неприложима в случая.
Съдът
не приема възраженията на въззивника, направено с въззивната жалба, че е
допуснато нарушение на чл.53 от ЗАНН като административно-наказващият орган не
е приложил чл.28 от ЗАНН за маловажно нарушение. Конкретният случай не е с по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните случаи от този вид нарушения. С
нарушението е ограниченото правото на почивка на служителя и възможността за
неговото пълноценно възстановяване, което е рисков фактор за здравето му и
безопасно полагане на труд.
Съдът
не приема възраженията на въззивника, направено с въззивната жалба, че е
допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН като административно-наказващият
орган не е описал конкретно нарушението, не е посочил обстоятелствата, при
които е било извършено и не е посочил доказателствата, които го потвърждават. В
наказателното постановление ясно и точно са описани датата, мястото и лицето,
спрямо което е било извършено нарушението, посочено е изчерпателно в какво се
изразява нарушението и при какви обстоятелства е било извършено, посочени са
доказателства, които го потвърждават.
Воден
от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: