Разпореждане по дело №45678/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 138008
Дата: 29 септември 2024 г.
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20241110145678
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 138008
гр. София, 29.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20241110145678 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от ....., уточнено с 2 броя молби от 30.08.2024 г. и
от 20.092024 г., против С. М. Д., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и въз основа на нея на изпълнителен лист за сумата от
общо 468 лева, представляваща непогасена главница по запис на заповед от 30.12.2022 г.,
издаден от С. М. Д. в полза на „Креди Йес“ ООД, с падеж: на предявяване и предявен за
плащане на 31.12.2022 г., ведно със законната лихва от 03.07.2024 г. до окончателното
плащане, като записът на заповед е издаден за обезпечаване изпълнението на договор за
паричен заем № 321448 от 30.12.2022 г., по който се дължат сумите, както следва: 300 лв. –
главница, 22,38 лв. – договорна лихва и 145,62 лв. – неустойка по чл. 8 от договора поради
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.
Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че са налице основания за частичното
му отхвърляне, като съображенията за това са следните:
В настоящия случай съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за незабавно
изпълнение /заповед, съдържаща разпореждане за незабавно изпълнение/ и изпълнителен
лист за вземане по запис на заповед,
Последният попада в предметния обхват на чл. 417, т. 10, предл. 1-во ГПК, което
обуславя проверката на основателността на искането.
С оглед твърденията, изложени от заявителя в т. 14 от заявлението и в депозираната по
делото уточнителна молба от 20.09.2024 г., както и предвид приложените към заявлението
писмени материали – заверени преписи от договор за паричен заем № 321448 от 30.12.2022
г., погасителен план към енго, общи условия, договор за цесия, потвърждение за извършена
цесия, уведомление за прехвърляне на вземания и разписка за връчване, съдът достига до
извод, че процесният запис на заповед обезпечава вземания в общ размер на сумата от 468
лева, включваща: главница в размер от 300 лева, договорна (възнаградителна) лихва за
периода в размер от 22,38 лева и неустойка по чл. 8 от договора в размер от 145,62 лева по
договор за паричен заем № 321448 от 30.12.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК в случаите, при които ценната
книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението
се прилагат договорът, заедно с всички негови приложения, включително приложимите
общи условия.
1
Това законово изискване е свързано със задължението на съда в заповедното
производство служебно да следи за наличието на неравноправна клауза в договора, сключен
с потребител, на която се основава искането или за обоснована вероятност за това – чл. 410,
ал. 2, т. 3 ГПК.
В случая, процесният договор за паричен заем е сключен на 30.12.2022 г., като с оглед
неговите предмет – предоставяне на кредит - паричен заем в размер на сумата от 300 лева и
страни, в т.ч., в качеството си на заемополучател по процесната двустранна сделка –
физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя
професионална или търговска дейност и предвид нейния предмет, съдът намира, че
договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9,
ал. 1 от ЗПК (обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са
приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски
кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в Закона за
защита на потребителите (обн. в ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
В клаузата на чл. 8 от договора е предвидена неустойка в случай на неизпълнение на
задължението по чл. 6 за предоставяне на обезпечение в 3-дневен срок от сключването в
размер на 145,62 лв., която сума видно от погасителния план към договора е разсрочена е
включена и се дължи като част от съдържанието на погасителната вноска по договора за
кредит, наред с главницата и договорната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по – голям от причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в
гражданското право – свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9
ЗЗД страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от
неизпълнение на договорно задължение. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да
има някоя от специфичните за неустойката функции. В противен случай клаузата за
неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи
служебно, преценявайки клаузата към момента на сключване на договора и включването й в
неговото съдържание – арг. т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. дело №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
В конкретната хипотеза се касае за неустойка, дължима поради неизпълнение на едно
акцесорно по характера си задължение – за представяне на обезпечение, а с това и насочена
към обезпечаване на вреди, които не са преки такива – вредите, чието обезщетение се търси
с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Предвид това и съобразявайки
конкретния размер на неустойката, съдът намира, че тази клауза от договора за кредит
създава предпоставки за обогатяване на едната страна – заемателя без правно основание,
доколкото неустойката, дължима заради неизпълнение не на главното, а не акцесорното
задължение излиза извън присъщите си функции по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и нарушава принципа
за справедливост, поради което същата е нищожна, като противоречаща на добрите нрави –
арг. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и като израз на неравноправна клауза – арг. чл. 146, ал. 1, вр. чл.
143, т. 5 ЗЗП.
С оглед изложеното, съдът намира, че искането на заявителя следва да бъде отхвърлено
за сумата от 145,62 лева, представляваща част от останалата непогасена чрез плащане
2
главница по записа на заповед в размер от 468 лева и равняваща се на стойността на
незаплатената неустойка по чл. 8 от договора за паричен заем.
Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя „..... за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист против С. М. Д., ЕГН **********
за сумата от 145,62 лв. – останалата непогасена сума по запис на заповед от 30.12.2022 г.,
издаден от С. М. Д. с падеж на предявяване и предявен за плащане на 31.12.2022 г. за сума в
общ размер от 468 лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3