Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр.Г.Т., 10.11.2010г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Районен съд гр. Г.Т., наказателна колегия, в публичното заседание на десети ноември две хиляди и десета година, в състав:

Председател: Росен Стоянов

 

В присъствието на секретаря Ж.М., разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 245 по описа на Районен съд гр. Г.Т. за 2010г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

          Производството е образувано по жалба на В.Д.Р. *** с ЕГН – **********, срещу наказателно постановление № 257/05.07.2010г. на Началника на РУ „Полиция” – гр. Г.Т. при ОД на МВР – гр. Д.

          С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21 ал.І от ЗДвП, на основание чл.182, ал.І, т.6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 250.00лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

          Въззиваемата страна, не се явява, не се представлява, не изразява становище по внесената жалба.

          Актосъставителят поддържа направените констатации в съставения акт за нарушение, че жалбоподателя е допуснал вмененото му нарушение.

Жалбоподателят  не се явява, представлява се от адв. В. ***, поддържа внесената жалба и направените в нея констатации, оспорва НП като неправилно и незаконосъобразно и пледира същото като такова да бъде отменено.

          След преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства и релевираните от страните доводи, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

          На 21.06.2010г.  в 14.50часа, в с. П., общ. Г.Т., по ул. „Първа”, в посока  към с. П., общ. Г.Т., пред входа на ДЗИ, при управление на лек автомобил „Ровър 400” с рег.№***, бил спрян след засичане с техническо средство ТР4 с фабр. № 227/01 за проверка от служители при РУ на МВР – гр. Г.Т., водачът му – В.Д.Р.. Било констатирано, че същият се движил със скорост 101км/ч при максимално допустима за населените места 50км/ч. В тази връзка му бил съставен АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното НП..

Описаната фактическа обстановка се установява показанията на актосъставителя – Н.К. и свидетеля К.К., както и от приложените и приобщени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. Съда изцяло кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля К.К. като логично подредени, взаимнодопълващи се, кореспондиращи с приобщените към доказателствения материал писмени доказателства.

          Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което констатира следното от правна страна:

          В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и на един свидетел. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. І от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал.ІІІ от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на жалбоподателя. Наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган/визираната  в НП заповед е предоставена за служебно ползване в ГТРС/.

          Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

          По отношение на приложимия материален закон съда взе предвид следното:

          АУАН е редовно съставен, поради което и съгласно чл. 189, ал.ІІ от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл. 14, ал.ІІ от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление №10/1973г. на Пленума на ВС. В този смисъл съда е длъжен, разглеждайки делото по същество,  да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

          В дадените показанията актосъставителя и свидетеля по съставения АУАН твърдят че: жалбоподателя действително е управлявал лек автомобил „Ровър 400” с рег.№***, със скорост 101км/ч - над максимално разрешена в населено място - 50км/ч, което е установено с техническо средство трафик радар  TR4 с фабричен №227/01; при засичане на скоростта нямало други автомобили; Разстоянието от техническото средство до засечения автомобил е в рамките на параметрите на действие, а засичането е извършено според изискванията и в рамките на населеното място. От процесните гласни доказателства следва категоричния извод, че скоростта е засечена на описаното място и време. Същите се потвърждават от приетата и приложена по реда на чл. 283 от НПК разпечатка от паметта на техническото средство  „Трафик радар  TR4” с фабричен №227/01. От приложените писмени доказателства става ясно, че техническото средство е годно и е преминало успешно проверката за годност. В случая актосъставителя и свидетелите дават категорични показания по отношение на начина на засичане на скоростта, движението на други автомобили по същото време, времето и мястото, които обсъдени с приложените писмени доказателства по категоричен начин водят до извода, че засечената скорост е именно на автомобила на привлеченото към административно наказателна отговорност лице.

       Съдът не споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато нарушение на законовите разпоредби визирайки, че в съставения АУАН като дата на издаване е посочено 21.01.2010г. Запознавайки се подробно със събраните гласни и писмени доказателства съда стигна до логичния извод, че се касае неволно допусната грешка при съставянето на акта. Категорично е доказано времето и мястото на извършване на нарушението. След констатиране на обстоятелството, че датата на издаване е сгрешена, актосъставителя съставя рапорт до Началника на РУ”Полиция” – гр. Г.Т. относно горното обстоятелство.  От приложената разпечатка от паметта на техническото средство също се доказва датата и часа на извършеното деяние което в унисон със събраните гласни доказателства.

При обсъждане в цялост на всички доказателства в кориците по делото съда взе предвид разпоредбата на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН. В случая очевидно наказващият орган не е отчел възможността за грешка при измерване на скоростта, както и че съмнението с оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН във връзка с чл. 303 НПК следва да се тълкува в полза на дееца. В случая се касае до превишение от 51 км/ час, указано в АУАН. Същевременно съгласно Техническото описание и инструкцията за експлоатация на техническото средство TP - 4, с която съдът разполага служебно, т. 3 Технически характеристики, за съответното измервателно средство е допустима грешка при измерване на скоростта от +/- 1 км/ час. Доколкото за административнонаказателната отговорност като квалификация именно този 1 км/ час е от значение, административнонаказващият орган е следвало да отчете техническите характеристики и да наложи наказание при по - лекия състав, а именно по чл. 182 ал. І, т. 5 от ЗДвП, тъй като е възможно водачът да е управлявал с превишение 52 км/ час, но е възможно да е управлявал и с превишение от 50 км/ час, което изисква друга квалификация на деянието. Съда счита, че не може да потвърди НП в този му вид, защото би постановил своето решение в противоречие с материалния закон. Това е така, защото не само в Инструкцията и техническото описание на измервателното средство, а още и в Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239/ 24. 10. 2003 год. /ДВ бр. 98/ 07.11.2003г./ нормативно е предвидена такава допустима грешка. Съгласно чл. 745 от тази Наредба радарният скоростомер е предназначен за контрол на скоростта на моторни превозни средства чрез възпроизвеждане ефекта на Доплер. В чл. 756, ал. І от същата Наредба е предвидено, че максимално допустимата грешка при проверката на скорост чрез симулиране на Доплеров сигнал е плюс минус 1 км./ч. или плюс минус 1% за скорости над 100 км/ч. Тъй като нормативно предвидената допустима грешка при отчитане на скоростта на моторно превозно средство с радарно устройство води до приложение на по - благоприятна за нарушителя правна норма, то съобразно и правилото на чл. 3, ал. ІІ от ЗАНН следва да бъде приложена именно тази норма. По тези съображения съдът счита, че отговорността на нарушителя следва да бъда ангажирана не на основание чл. 182, ал. І, т. 6 от ЗДвП, а на основание чл. 182, ал. І, т. 5 от същия закон предвид нормативно предвидения толеранс от плюс минус 1 км/ час за погрешно отчитане на фиксираната с радарното устройство скорост. Направените от съда изводи налагат наказателното постановление да бъде изменено, като бъде намалено наказанието на глоба от 200 лв. и два месеца от право да управлява моторно превозно средство.

          Предвид тези обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.І от ЗАНН и чл.337, ал.І, т.2 от НПК относно правомощията на въззивната инстанция за преквалифициране на деянието и  прилагане на закон за по-леко наказуемо деяние,  наказателното постановление подлежи на изменение, като жалбоподателя следва да бъде санкциониран  съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. І, т. 5 от ЗДвП.

Като съобрази изложеното и на основание чл.63, ал.І ЗАНН и чл.337,ал.І,т.2 от НПК, съдът :

   

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

         ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 257/05.07.2010г. на Началника на РУ „Полиция” – гр. Г.Т. при ОД на МВР – гр. Д., с което на В.Д.Р. *** с ЕГН – ********** за извършено нарушение по чл. 21 ал.І от ЗДвП, на основание чл.182, ал.І, т.6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 250.00лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

          НАЛАГА на В.Д.Р. *** с ЕГН – ********** за извършено нарушение по чл. 21 ал.І от ЗДвП, на основание чл.182, ал.І, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 200лева и два месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред административен съд в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

 

 

                    Районен съдия: