РЕШЕНИЕ
№ 4415
гр. Пловдив, 28.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Вили Ст. Шутова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20225330101400 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с осъдителен иск от Гаранционен фонд против С. Н. Х. с
правно основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ за заплащане на сумата от
1894,61 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на третото
пострадало лице застрахователно обезщетение по щета № ********* г.,
дължимо от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на
пътно-транспортното произшествие – ******* г. около ****** часа, е
управлявала лек автомобил „******“ с рег. № ********, без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че на ******* г.
около ***** часа ответникът при управление на лек автомобил „*****“ с рег.
№ ****** при движение в гр. П. по ул. „*************“, не спазва
необходимата дистанция, застига и удря правомерно движещ се пред него лек
автомобил „*****“ с рег. № *********, като така причинява процесното ПТП.
Сочи, че в нарушение на чл.490 КЗ ответникът управлява лекия автомобил
без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което
ищецът е заплатил на пострадалия обезщетение за претърпените вреди на
1
основание чл. 557, ал.1, т., б. „а“ КЗ. За случая била образувана щета №
************* г. Ищецът поканил ответника да заплати процесната сума, но
изпълнение не последвало. Поради това предявява настоящия иск, моли за
неговото уважаване и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, със становище за нейната
неоснователност. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства.
Счита, че не се установява механизма на произшествието. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, счита за установено следното от фактическа и
правна страна:
Установява от събраните по делото доказателства /констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от ******* год., наказателно
постановлние № ************ год. на ОДМВР П. и наказателно
постановление № ************* год на ОДМВР П. и показанията на св. М.
С./, че на ****** г. в гр. П., на бул. „***********“ е настъпило ПТП между
управлявания от ответника автомобил марка ****, модел ***, с рег. №
********* и управляваното от св. С. МПС с рег. № *********. Към момента
на настъпване на процесното ПТП, ответникът е управлявал МПС, без за
целта да е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
От представените по делото уведомление за имуществени вреди от
****** год., опис на претенция № ***************** год, ведно със снимков
материал и доклад по щета № ***************г. се установява, че
собственикът на увредения автомобил е предявил претенция за заплащане на
обезщетение към “Гаранционен фонд”. Последното е счело претенцията за
основателна, поради което и на дата ******* год. е изплатило обезщетение на
увреденото лице Н. С. С., собственик на процесния автомобил с рег. №
*********, възлизащо на сума в размер от 1 894.61 лв.
Описаното като факти и обстоятелства се подкрепя и от показанията на
св. М. С., от които се установява, че на процесната дата, същата е управлявала
лекия автомобил, собственост на сестра й – ***** с рег. № *******, като на
бул. „***********“ в задната част на автомобила се е ударил управлявания от
ответника лек автомобил *******с рег. № ********, в следствие на което са
настъпили материални щети по лекия автомобил ***. Така депозираните
показания на св. С. съдът кредитира, тъй като същите са логични,
последователни и се подкрепят от събрания по делото писмен доказателствен
2
материал.
Горната фактическа обстановка, досежно настъпването на ПТП, неговия
механизъм, причинените щети и техния размер се подкрепя и от
заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като изготвено от вещо лице в чиято компетентност и
непредубеденост няма основание да се съмняма. Видно от експертното
заключение при механизма на произшествието, за които има данни по делото
а именно удар на л.а. „******“ рег.№ ****** в задната част от друг
автомобил, от техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени
посочените детайли в съответната степен, тоест е налице причинно
следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените имуществени
вреди. Вещото лице е определило техния размер на 2613 лева.
Предвид всичко гореизложеното, съдът намира, че са налице всички
материлноправни предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл.
557, ал. 1, т. 2, б. ”а” КЗ, а именно: настъпило ПТП, при което виновният
водач – ответникът е управлявал лек автомобил без сключена задължителна
застраховка “Гражданска отговорност “ на автомобилистите; причинени
увреди по МПС „*****“ с рег.№ *******, които са настъпили вследствие на
процесното ПТП; ищецът да е заплатил обезщетение на увреденото лице за
причинените му вреди ( в случая имуществени). Предвид гореизложеното, то
в полза на ищеца срещу ответника се поражда регресно вземане до размера на
заплатеното на пострадалия обезщетение за имуществени вреди.
Ето защо, съдът не споделя възраженията на ответника, че искът не е
доказан по основание, че не е доказана вината на ответника, както и че не е
изследвано евентуалното наличие на съвина /такава не се установи от
събрания доказателствен материал/. От събрания в хода на процеса
доказателствен материал не съществува съмнение, че ответникът виновно е
причинил процесното ПТП, като към датата на вредоносното събитие
гражданската му отговорност като водач на МПС не е била застрахована.
Във връзка с твърдението, че искът не е доказан по размер, то следва да
се посочи, че от заключението на вещото лице по изготвената СТЕ се
установява, че вследствие на настъпилото ПТП, са били причинени
множество увреди по МПС рег. № ******* в общ размер на 2613 лв.
Същевременно, ищецът е заплатил на увреденото лице сума в размер от 1
894.61 лв. , която именно се претендира в рамките на настоящото
производство и за която сума предявеният иск с правно основание чл. 557, ал.
1, т. 2, б. ”а” от КЗ следва да бъде уважен.
Съдът не споделя и възражението на процесуалния представител на
3
ответника, че е неоснователно направеното искане за присъждане на лихва за
период от близо пет години назад, доколкото такава претенция от ищеца не е
отправяна, а единствено се претендира законна лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда, а именно ****** год.
Предвид гореизложеното, искът с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2,
б. ”а” КЗ, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сума в размер от 1894.61 лв.- главница, представляваща регресна
претенция за изплатено от „Гаранционен фонд“ по щета № № ************г
обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на ******* г. в гр. П.,
на бул. „***********“ и предизвикано от ответника докато е управлявал
МПС марка ****, модел *** рег. № ********, без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, следва да бъде
уважен изцяло.
Върху горепосочената сума за главница, се дължи и законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /31.01.2022г. / до
окончателното й погашение.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Такива следва да бъдат
присъдени в размер на 275.78 лв., която сума включва: внесена държавна
такса за образуване на делото- 75.78 лева. и депозит за вещо лице - 200 лв.
Относно депозита в размер на 20 лева за свидетел, посочен в приложения
списък по чл. 80 от ГПК, доколкото такъв не е изплатен на свидетеля, то не
следва тази сума да се присъжда като разноски, които подлежат на заплащане
от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Н. Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Гаранционен
фонд“- гр. София, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Кодекс за
застраховането, сума в размер от 1894.61 лева - главница, представляваща
регресна претенция за изплатено от „Гаранционен фонд“ по щета
4
***********г обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на
*****г. в гр. П., на бул. „************“ и предизвикано от ответника докато е
управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *******, без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 31.01.2022 год. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК С. Н. Х., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Гаранционен фонд“- гр. София, сума в размер на 275.78 лева,
представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен съд-
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
5