№ 683
гр. Перник, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720201566 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4097516 на ОД на МВР
Перник, с който на В. С. Н., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване
на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон, извършено на 24.10.2020г. в
10:32 часа, в гр. Перник, път І-6 км 86+300, пътен възел Църква при
управление на лек автомобил „Фиат Пунто” с рег. № *******.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят моли ЕФ да бъде
отменен като неправилен и незаконосъобразен. Лично участва в хода на
съдебното производство, в което се явява и негов пълномощник - адв. Д.М. от
ПАК, която излага съображения за недоказаност на нарушението. Иска
присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес пред компетентния съд, поради което е допустима.
1
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
На 24.10.2020г. в 10:32 часа на път І-6 км 86+300, пътен възел Църква,
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с
автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0
заснело движещият се в посока към гр. Радомир лек автомобил „Фиат Пунто”
с рег. № ******* със скорост от 87 км/ч.
След преустановяване на извършвания в периода от 09:30 часа до
11:30 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на
посочената дата и място полицейският служител Р.А. изготвил протокол
съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.),
който бил регистриран на 30.10.2020г. с рег. № 1158р-9884.
При направена справка по регистрацията на моторни превозни
средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение
е отчетена, е собственост на В. С. Н., ЕГН ********** срещу който е издаден
процесния ЕФ. С обжалвания фиш отчетената скорост била редуцирана на 84
км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение
било с 24 км/ч. Издателят на фиша наложил на жалбоподателя на чл.189, ал.4,
вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на
100 лв за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон. В. Н. не се
възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП, а
обжалвал същия с процесната жалба пред съда.
От правна страна:
Приложената справка от регистрацията на моторни превозни средства
доказва, че лек автомобил „Фиат Пунто” с рег. № ******* е собственост на В.
С. Н., ЕГН **********, което кореспондира и с вещественото
доказателствено средство - разпечатката от показанията на последното,
съдържаща снимка, документираща именно индивидуализирания автомобил.
Предвид на тези доказателства съдът прие за безспорно доказано, че
жалбоподателят е субект на извършеното нарушение по силата на чл. 188,
ал.1, предл.1-во от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е бил
легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е
извършено. От страна на Н. не се навеждат и възражения, че друго лице е
извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално
упражняване, в законоустановените срокове на правата по чл. 189, ал.5 и ал.6
от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените
хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 11743d0. Същата е одобрен на
07.09.2017 г. тип средство за измерване съгласно приетото като писмено
доказателство удостоверение № 17.09.5126, издадено от Българския институт
по метрология. В приложението, което е неразделна част към
удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната
система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са
2
получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат
променени от човешки фактор, тъй като съответния служител само разполага
техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и
изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва
скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи
се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на
моторното превозно средство. Същевременно контролният орган е изпълнил
в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., тъй като контролът освен, че е осъществен със АТСС, одобрено
по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38
от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за
съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към
административнонаказателната преписка протокол за проверка № 59-С-
ИСИС от 28.09.2020г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български
институт по метрология. При наличието на тези доказателства
административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин
установяването и заснемането на нарушението с годно за използване
техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че
когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на
нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на
разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно
наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН.
На снетия от паметта на системата снимков материал №
11743D0/0305540, който е веществено доказателствено средство се наблюдава
именно автомобила посочен в ЕФ, тъй като превозното средство и
регистрационният му номер са видими по ясен и категоричен начин.
В ЕФ като фактическо описание на мястото на което е било извършено
нарушението е записано следното: гр. Перник път І-6 км 86+300, ПВ Църква
при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26 за населено място. Не
се доказа факта, който е визиран в обжалвания фиш, че скоростта е била
измерена в района на действие на позициониран пътен знак В26 с визираното
ограничение на скоростта от 60 км/ч, която е обективен елемент на
нарушението, тъй като от приобщеното по делото като писмено
доказателство писмо изх. № 11-00-278 от 25.10.2022г. на Областно пътно
управление Перник, ведно с приложената към него схема за организация на
движението в процесния участък, се установява, че към датата на заснетамето
– 24.10.2020г. цифровото ограничение на пътния знак В26, е 80 км/ч, което
води практически до ненаказуемост на водача, тъй като през конкретния
пътен участък той се е движел със скорост, чието превишаване от 4 км/ч не
попада в предвидените хипотези на санкционната разпоредба на чл. 182, ал.1
от ЗДвП.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде
отменен като издаден в нарушение на материалния закон.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
3
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед
разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на
л.36 договор за правна защита и съдействие от 15.11.2022г. се установява, че
жалбоподателят на В. С. Н. е възложил на адвокат Д.М. от ПАК оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство
пред Районен съд Перник по обжалване на процесния ЕФ. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева (минимално предвиденото
в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения), който изключва
необходимостта от неговото коригиране, поради което и възражението на
административнонаказващият орган за прекомерност, съдът намира за
неоснователно. Същото е заплатено в брой при подписване на договора, т.е.
разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. по дело № 6/2012г. на ОСГТК на Върховния касационен съд,
поради което и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати процесната
сума на на В.А.Н.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1
от ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 4097516 на ОД на МВР Перник,
с който на В. С. Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,
т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр.
чл.21, ал.1 от същия закон, извършено на 24.10.2020г. в 10:32 часа, в гр.
Перник, път І-6 км 86+300, пътен възел Църква при управление на лек
автомобил „Фиат Пунто” с рег. № *******.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков” № 1, да заплати на В. С. Н., ЕГН
********** сума в размер на 400 лв (четиристотин лева), представляваща
направени от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4