№ 21625
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110114252 по описа за 2022 година
Ищецът ...., ЕИК ...., е предявил срещу ответника ...., ЕИК ...., осъдителен иск с
правно основание чл. 60 във вр. с чл. 61 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати
сумата в общ размер на 4488 лева с вкл. ДДС по данъчна фактура № 5607 от 11.07.2017 г. на
стойност 3336 лева и данъчна фактура № 5608 от 11.07.2017 г. на стойност 1156 лева,
издадени за осъществена пътна помощ във връзка с ПТП, станало на 03.05.2017 г. на път ....
между товарен автомобил с рег. № ...., с рег. № ...., собственост на ответното дружество,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба в съда – 17.03.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че по силата на Споразумение за сътрудничество, сключено на
09.12.2016 г., с Областно пътно управление ...., специализирано звено на АПИ,
осъществявало услуга „Пътна помощ“ за ПТП, настъпили по републиканската пътна мрежа
на територията на Област ...., като според чл. 4 от Споразумението възнаграждение за
извършените услуги се дължи на дружеството-ищец от собствениците на МПС, които са
били репатрирани и на които е била предоставена услугата, а Областно пътно управление ....
не дължи възнаграждения на ищеца. С оглед така сключеното споразумение, на 03.05.2017 г.
Директора на ОПУ .... и дежурният на ОД МВР .... изискали съдействие от ищеца относно
репатриране на автобус марка ...., с рег. № ...., собственост на ответното дружество, който
участвал в ПТП. С оглед сключеното споразумение и без противопоставянето на
представител на ответното дружество, .... предоставило услугата „Пътна помощ“ за
собствения на .... автобус, участвал в ПТП, като на място и след съгласуване с МВР-.... и
ОПУ .... били изпратени два репатриращи автомобила – ...., пристигащ от гр.... и ....,
пристигащ от гр. .... и са ангажирани и четирима механици, служители на ищцовото
1
дружество. При пристигане на мястото на ПТП, служителите на .... били посрещнати от
компетентните длъжностни лица и представител на ...., които им разяснили обстановката и
техническото състояние на МПС, съгласували действията, които следва да бъдат извършени
с оглед безопасното репатриране на участниците в ПТП, които били извършени с дължимата
грижа от ищеца без възражения от представител на ответното дружество. При извършване
на действията по изваждане, обезопасяване и репатриране на пострадалия автобус,
собственост на ответното дружество, били използвани и двата репатриращи автомобила и
участвали и четиримата служители на ищеца, поради което на последния се дължи
стойността на обичайното възнаграждение за такъв вид дейност 3336 лева с вкл. ДДС, за
която сума е издадена фактура № **********/11.07.2017 г. Сочи, че поради тежестта и
големината на автобуса, за неговото изваждане, натоварване и преместване е използван
кран, за който ищцовото дружество заплатило наем, поради което за разходът е издадена
фактура № ********** от 11.07.2017 г. за сумата от 1152 лева с вкл. ДДС. Сочи, че
независимо, че отправените покани, ответникът не е платил дължимите суми по фактури,
поради което прави искане ответникът да бъде осъден да ги заплати. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК. В представените по делото писмени бележки по чл.
149, ал. 3 от ГПК излага доводи, че всички предпоставки за уважаване на предявения иск се
установяват без съмнение от събраните по делото доказателства. По отношение на
възражението, че не е материланоправно легитимиран да търси плащане на исковите суми,
излага че сумите за извършените услуги във връзка със сключеното споразумение се дължат
от собствениците на МПС. Сочи, че твърдението на ответното дружество, че е било в
готовност да извърши необходимото преместване на автобуса със собствена техника, не е
доказано. Поддържа, че без съмнение се установява, че работата е извършена уместно и
добре, съобразно указанията на служителите на „Гражданска защита“, а стойността на
услугата се установява от заключението на изслушаната и приета по делото СТЕ. Прави
обстоен доказателствен анализ.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва иска. Твърди, че ищецът не е материалноправно легитимиран да
търси сумите, тъй като обосновава иска си със Споразумение за сътрудничество, сключено
на Областно пътно управление ...., специализирано звено на АПИ, по което ответното
дружество не е страна и не може да го обвърже. Оспорва твърденията, че услугата
репатриране, извършена от .... е била необходима, тъй като сочи, че около 20,30 часа в дата
на ПТП, екип на ответното дружество, заедно с управителя му и механик и специалист били
на мястото на ПТП като привели в готовност за изваждане и прибиране на автобуса
собствени на ответника машини – 17 тона челен товара кран и специализиран шлепер за
превоз на автобуси, тъй като автобусът не пречел на движението по главния път. Твърди, че
представители на ответното дружество заявили многократно желание и готовност да
преместят МПС със собствена техника, която била на разположение, но им било отказано от
служителите на МВР. Излага, че предприетото от ищцовото дружество въпреки
противопоставянето на ответника репатриране не било извършено съгласно техническите и
технологичните правила и на автобуса били причинени вреди. С оглед изложеното заявява,
2
че представител на дружеството не е давал съгласие за извършване на действията по
репатриране, напротив – изрично се противопоставил, но репатрирането е извършено
въпреки това. Оспорва начина на изчисляване на стойността на репатрирането. Прави
искане предявеният иск ведно с акцесорната претенция за законна лихва да бъде отхвърлен.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно и се установява от представените писмени
доказателства, че ищецът .... и третото за спора лице Областно пътно управление ....,
спрециализирано звено на АПИ, са били обвързани от Споразумение за сътрудничество от
09.12.2016 г., по силата на което .... се е задължил по всяко време на денонощието да реагира
на постъпили от ОПУ .... сигнали за ПТП, като изпрати свои представители, които да
предприемат съответните действия по изваждане и репатриране на увредени вследствие на
ПТП, настъпили на път от републиканската пътна мрежа на територията на Област .... ППС.
Според чл. 4 от Споразумението за изпълнение на дейностите по изваждане и репатриране
Областно пътно управление .... не дължи никакви суми, свързани с разходите направени от
.... за репатриране на ППС.
Между страните не е спорно и от приетия по делото като писмено доказателство
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 301 р-8631/11.05.2017 г., съставен от
органите на МВР в кръга на възложените им служебни задължения, който като официален
свидетелстващ документ по силата на чл. 179, ал. 1 от ГПК обвързва съда с материална
доказателствена сила, се установява, че на 03.05.2017 г. около 19,30 часа на Републикански
път I-1 в района на кв. 82+000, на Главен път Е79 в землището на с. .... Област ...., е
настъпило ПТП между товарен автомобил с рег. № ...., с рег. № ...., собственост на ...., по
вина на водача на товарния автомобил ДАФ, който движейки се с несъобразена с
конкретните пътни условия скорост, губи контрол върху управлението на състава от ППС
(седлови влекач с прикачено полуремарке), от което задната лява част на полуремаркето
навлиза частично в лентата за насрещно движение и блъска насрещно движещия се автобус
в предната лява част, като реализира ПТП. Вследствие на удара, автобусът напуска пътното
платно като се обръща на лявата си страна и се установява извън левия ръб на пътното
платно. От констативния протокол за ПТП се установява, че видимите щети по автобуса,
собственост на .... са тотална щета на купе и ходова част и откъснато предно дясно колело.
От констатациите в документа се установява деформация на 10 метра еластична предпазна
ограда - мантинела и подпорни метални колчета. Обстоятелството, че предният мост на
автобуса, се е намирал извън пътното платно, след откъсната предпазна ограда –мантинела,
се установява и от протокола за оглед на местопроизшествие (л. 185 и 186), което е запазено.
От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че
автобус марка ...., с рег. № .... е иззет на датата на ПТП, като на 04.05.2017 г. в гр. .... е
извършен допълнителен оглед на иззетия и съхраняван в РПУ автобус, предаден с протокол
3
за отговорно пазене от 04.05.2017 г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели ...., преценени с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра като последователни, логични и
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства – протоколи за оглед на
местопроизшествие и констативен протокол за ПТП, както и с показанията на свидетеля ....,
преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК – свидетелят е служител на дружеството
ищец, участвал в репатрирането на автобуса, се установява, че на сочената дата, при ясно
време, в тъмната част на денонощието, на мястото на ПТП пристигнали служители на АПИ,
КАТ, а непосредствено след това и екип на пожарна и „Гражданска защита“, които
установили автобус марка ...., с рег. № ...., извън пътното платно, обърнат на една страна, по
начина, описан в протокола за оглед, което наложило неговото изправяне с оглед
установяване на жертви и други пострадали, на които не е оказана помощ. От показанията
на свидетеля се установява, че тежкотоварният автомобил на „Гражданска защита“, който
пристигнал на местопроизшествието нямал техническата възможност да обърне автобуса
безопасно, което наложило да се извика два автомобила на .... като дружество, отговорно за
осъществяване на пътна помощ за конкретния участък. Решението за предприемане на тези
действия било взето съвместно от представители на компетентните органи, пристигнали на
мястото на ПТП, без да бъде информиран представител на собственика на ...., който
пристигнал по-късно – около 20,20-20,30 часа, както се установява от показанията на
свидетеля .. ... ... – представител на ответното дружество. От показанията на този свидетел се
установява, че на място в различно време след ПТП пристигнали представители на ...., в
това число и управителя му и свидетеля ...., като свидетеля ..., предложил и поискал
автобусът да бъде повдигнат за проверка дали няма други пострадали, „на ръце“, с помощта
на останалите присъстващи на ПТП шофьори, но компетентните органи не дали разрешение
за това (лист 115). От показанията на свидетелите се установява, че на мястото на ПТП
пристигнали два репатриращи автомобила, които първоначално да изправят автобуса, а след
това бил повикан кран с голяма товароподемност, с оглед изземване и преместване на
автобуса за извършване на допълнителен оглед. От показанията на свидетеля .. ... се
установява, че представителите на ...., възразили срещу действията, които се предприемали
за изправяне на автобуса, както и тези по неговото преместване с кран, тъй като считали, че
последно действие не е и необходимо, защото автобусът не бил на пътното платно и не
пречел, но компетентните органи не се съобразили с тяхното становище, поради което
възникнал конфликт.
От показанията на свидетелите ...., които си кореспондират, както и тези на свидетеля
...., се установява, че първо автобусът бил обърнат, извършени били съответните действия по
установяване на други пострадали, след което бил натоварен с помощта на въжета и кран на
платформа на „Гражданска защита“, с оглед неговото изземване по надлежния ред и
извършване на допълнителен оглед в гр. .....
От показанията на свидетеля ...., на които съдът дава вяра като последователни и
логични, се установява, че автобус марка ...., с рег. № ...., бил натоварен с кран
4
товароподемност 30 тона, взет под наем от ищцовото дружество, тъй като машината на
„Гражданска защита“ – автокран МАЗ, била с товароподемност 12 тона, за която се приело
на място, че не е достатъчна за безопасно преместван не МПС. Това обстоятелство се
установява и от показанията на разпитания по делото свидетел . ...., преценени с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК – свидетелят е водачът на автокрана с товароподемност 30
тона, а обстоятелството, че автобус марка .... тежи около 12 тона се установява и от
показанията на свидетеля ....
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля ... в останалата част относно
обстоятелствата, за които свидетелства, тъй като същите не са последователни, в тях липсва
конкретика относно вида на техниката, която .... са предлагали да бъде осигурена за
преместване на автобуса, и етапа от операцията, на който е станало това, освен това си
противоречат в частта, описваща терена – от една страна свидетелят казва, че ливадата, в
която бил автобусът е 5-6 метра по-ниско от пътното платно с асфалтовата настилка (л. 115
гръб), от друга заявява, че пътят бил „9-10 градусов чакълиран“, по който може да влезе
техника тип „лодка“, която да извади автобуса, намиращ се на 2 метра от черния път (л. 116).
Между страните не е спорно и се установява, че ищецът издал на ответното
дружество за извършените дейности данъчна фактура № 5607 от 11.07.2017 г. на стойност
3336 лева с вкл. ДДС и данъчна фактура № 5608 от 11.07.2017 г. на стойност 1152 лева с вкл.
ДДС.
От изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от вещото лице
инж. Й. Й., на което съдът дава вяра като обективно, безпристрастно и кореспондиращо с
останалите събрани по делото писмени доказателства, се установява, че стойността на
километър пробег за влекач/товарен автомобил е 2,50-3,00 лева без ДДС празен и 3,50/4,00
лева за километър пълен, а стойността на един работен час на автомеханици на терен е
между 50-70 лева без ДДС и 200 до 350 лева на час за подготовка и изваждане на МПС от
крайпътни пространства. Наемът на специализирана техника, в зависимост от нейния вид,
варира от 50 лева до 150 лева на час без ДДС. От заключението се установява че стойността
на услугата изваждане и репатриране на автобус марка ...., с рег. № .... в конкретния случай е
в размер на 4248,00 лева, съгласно приложената таблица.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 60 във вр. с чл. 61 от ЗЗД, по който в тежест на
ищеца е да докаже, че предприетата от него работа в чужд интерес е извършена, че е
управлявана уместно и добре, както и размера на сумата, с която твърди, че ответникът се е
обогатил, чрез спестяване на дължим от него разход.
Съгласно чл. 60 от ЗЗД, който предприеме управлението на работа, за която знае, че е
чужда, без да е натоварен, е длъжен да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я
поеме. Той е длъжен да се грижи за работата, както ако би бил упълномощен. За да е налице
5
водене на чужда работа без мандат е необходимо да е предприета чужда работа (правни или
материални действия в чужд интерес); да съществува намерение да се управлява чужда
работа и това да е извършено доброволно, а не задължение по закон. Заинтересованият е
длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни
задълженията, които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните
задължения, които той е поел и да му върне всички разноски, които е направил. Ако някой е
предприел чужда работа въпреки волята на заинтересования, последният отговаря по
правилата за неоснователното обогатяване - чл. 61, ал. 3 ЗЗД (Решение № 685 от 25.10.2010
г. по гр. д. № 1940/2009 г. IV ГО на ВКС).
Воденето на чужда работа без възлагане е извъндоговорен източник на облигационно
задължение, при който последното възниква в случаите, когато управителя на работата
съзнателно предприема извършване на чужда работа без да му е възложено в т.ч. от
заинтересованото лице, в чиято правна сфера произвеждат резултат извършените от гестора
правомерни действията. Работата е чужда, когато ефектът от нея довежда до задоволяване на
чужд интерес.
В настоящия случай, както се установява от събраните по делото доказателства,
ищецът е предприел правомерни фактически действия по повдигане и преместване на
собствения на ответника аварирал автобус без това да му е било възложено от ответното
дружество или представител на последното да е дал съгласие преди или през време на
извършване на работата, поради което страните не са обвързани от договор. Възражението
на ответника, че ищецът няма материална легитимация да търси от него изпълнение на
възникналото вследствие на извършените фактически действия задължение, тъй като между
него и трето за правоотношението лице Областно пътно управление ...., специализирано
звено на АПИ, е сключено Споразумение за сътрудничество от 09.12.2016 г., по силата на
което .... се е задължил по всяко време на денонощието да реагира на постъпили от ОПУ ....
сигнали за ПТП, е неоснователно, тъй като споразумението, на осн. чл. 21 от ЗЗД,
произвежда действие единственото между страните по него. Освен това, според чл. 4 от
Споразумението за изпълнение на дейностите по изваждане и репатриране Областно пътно
управление .... не дължи никакви суми, свързани с разходите направени от .... за репатриране
на ППС, което изключва субективното отношение на дружеството, че с извършване на
сочените действия задоволява собствен интерес, като представлява единствено мотив за
предприемане на действията.
Според чл. 61, ал. 1 ЗЗД ако работата е била предприета уместно и е била добре
управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията,
сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които
той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на
изразходването им, а съгласно ал. 3 на същия текст, ако някой е предприел чужда работа
въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното
обогатяване. Противопоставянето следва да е направено преди или по време на
предприемане на работата, а не и след това. В тази хипотеза изискването за предприемане
6
на работа в чужд интерес не отпада, а изричното противопоставяне на заинтересованото
лице e от значение единствено за размера на дължимото обезщетение, като не квалифицира
правоотношението като такова по неоснователно обогатяване (така Решение № 50076 от
31.07.2023 г. по гр. д. № 1594/2022 г. на IV ГО на ВКС).
В настоящия случай както се установя от събраните по делото доказателства –
показанията на разпитания свидетел ..., представители на ответното дружество са се
противопоставили действията по изваждане и репатриране на автобус марка .... да бъдат
извършени от представители на ...., поради което ответното дружество дължи сумата, която е
спестило до размера на обедняването на насрещната страна, а именно стойността,
необходима за изваждане и репатриране на автобуса от мястото на ПТП до гр. ...., където е
предаден за отговорно пазене, определена от вещото лице по САТЕ по средни пазарни цени
в размер на 4248,00 лева, до който размер искът следва да се уважи, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва по чл. 214, ал. 2 ГПК от датата на подаване на
исковата молба в съда - 17.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, а за
разликата над 4248,00 лева до пълния предявен размер от 4488 лева като неоснователен
следва да се отхвърли. Възражението на ответното дружество, че при извършване на
репатрирането ищецът е увредил собствената на ответника вещ, е неоснователно, тъй като
по делото не се установява констатираните увреждания по веща да са причинени вследствие
на действията на служители на ищцовото дружество.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски
съобразно уважената част от иска, има ищецът. Същият е сторил разноски за държавна такса
в размер на 179,52 лева (л. 8), 350 лева за депозит за САТЕ (л. 69) и адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.02.2022 г., платено по
банков път, съгласно указанията в т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, от които следва да бъде присъдена сумата в общ
размер на 1163,77 лева.
Ответникът е заявил претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лева по договор за правна защита и съдействие от 09.06.2023 г., който служи
за разписка за получаване на описаната сума в брой, съгласно указанията в т. 1 на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, от
които, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да му бъдат присъдени 37,43 лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ..., да заплати на ....,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр...., ..., на основание чл. 61, ал. 3 от ЗЗД,
сумата размер на 4248,00 лева, представляваща разходи за осъществена пътна помощ във
7
връзка с ПТП, станало на 03.05.2017 г. на път Е-79, в близост до с. ...., обл. ...., между
товарен автомобил с рег. № ...., с рег. № ...., собственост на ответното дружество, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 17.03.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4248,00 лева до пълния предявен размер
от 4488 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ..., да заплати на ....,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр...., ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 1163,77 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр...., ..., да заплати на
...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата в размер на 37,43 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8