МОТИВИ към Присъда № 1/07.01.2020г.
по НОХД 4927/2019г. по описа на РС-***Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу: Ш.К.Й.
с ЕГН ********** и Е.Д.П. с ЕГН **********, за извършено от всеки един от
двамата престъпление по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2,
вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Пред съда,
производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при
условията на чл.371 т.2 НПК подсъдимите Й. и П. признаха изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не
се събират доказателства за тези факти.
В хода на
съдебното следствие двамата подсъдими депозираха кратки обяснения, в които
заявиха, че съжаляват за стореното, както и че вече са се утроили в Германия и
желаят да продължат живота си там.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на производство доказателства,
подкрепени от направените от подсъдимите самопризнания. Счита, че на подсъдимите следва да се наложи наказание
в размер на от по 12 месеца „Лишаване от свобода”, след което да се направи и
редукцията по чл. 58а НК. Счита, че така индивидуализираното наказание следва
да се отложи с изпитателен срок от три години.
Служебният защитник на подсъдимия Ш.Й. -
адв. П. – БАК напълно се присъединява към становището на БРП за доказаност на
извършеното деяние. Предвид реда, по който се разглежда делото, а и с оглед
искането на нейния подзащитен, моли съда да наложи минимално наказание, което
по възможност да е „Глоба“.
Служебният защитник на подсъдимия Е.П. -
адв. С. – БАК, също счита, че деянието и неговото авторство са доказани по несъмнен
начин, като се присъединява към становището на прокурора относно подходящия
размер на наказанието, което следва да се наложи на нейната подзащитна.
Подсъдимите Й. и П. заявяват, че се
присъединяват към казаното от техните защитници, като молят за налагане на
наказание „Глоба“ и още веднъж изразяват съжаление и разкаяние за стореното.
В
предоставената от съда възможност за последна дума и двамата подсъдими
заявяват, че молят за налагане на наказание „Глоба“.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От
фактическа страна:
I. Подсъдимият Ш.К.Й. с ЕГН **********
е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин, с основно образование,
женен, безработен, с настоящ адрес:***, неосъждан.
С Решение № 115/06.04.2005г.
по НАХД № 1979/2004г. на ПРС, в сила от 10.05.2005г. Й. е бил освободен от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343в, ал.2, вр. с ал.1 НК и му е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.
II. Подсъдимата Е.Д.П. д ЕГН **********
е родена на ***г. в гр. ***. Тя е българка, с българско гражданство, със
завършен шести клас, неомъжена, безработна, с настоящ адрес:***, неосъждана.
Към настоящия момент и двамата
подсъдими живеят в Германия, където работят без трудово договор и където смятат
да се установят за постоянно.
На 22.05.2018г. св. Х.К.- управител на магазин „***“ в
гр.***, забелязала, че на рафтовете с алкохол са оставени бутилки шотландско
уиски „Джони Уокър Дабъл Блек“ по 700 милилитра, като част от тях били в
картонените опаковки, а някои от опаковките били празни. Към онзи момент редът
в магазина бил такъв, че за скъпо уиски, към което се числяло и посоченото, на
рафта се оставяла само картонената опаковка, а самите бутилки с уиски се
намирали на информация. На този ден К.установила, че на рафта има и празни и
пълни картонени кутии от това уиски.
Първоначално помислила, че е
недоглеждане на служител, който е оставил една част от кутиите заедно с
бутилките на рафта. Трябвало или всички бутилки да са с кутии или всички да са
без кутии на рафта, иначе имало възможност за злоупотреби. В магазина били
монтирани охранителни камери, които се наблюдавали от охранителите и затова в
края на деня К.им казала да прегледат записите от камерите до рафтовете за
алкохол, за да се установи кой служител е сбъркал. На следващия ден
охранителите уведомили Краева, че уискито е откраднато. Тогава тя също
прегледала записа от камерите. Виждал се мъж, който взима пет картонени
опаковки, съдържащи бутилки с уиски от рафта, поставял ги в количката и след
това се придвижвал до една от колоните, където изваждал бутилките от опаковките
и ги поставял в с. на цвят чанта. След това се връщал до рафта и поставял
картонените опаковки обратно на рафта и отново върнал количката до колоната и я
изоставил, като в този момент към количката се приближила жена, взела чантата с
бутилките и на друга камера се виждало, че излиза през вход на информация със
същата чанта през рамо. Записите били с много добро качество и авторите на
деянието се виждали много добре. К.ги разпознала като лица, за които вече била
получила информация и фотоснимки от колегите си в Пловдив, Стара Загора и ***,
че са отнемали скъп алкохол от тези търговски обекти. За да се потвърди
видяното, К.проверила наличността на това уиски в магазина, както и дали има
извършени продажби по касите. Оказало се, че няма такива продажби и празните
опаковки на рафта би трябвало да са с бутилки.От изготвена стоково-оценъчна
експертиза е видно, че стойността на пет бутилки шотландско уиски „Джони Уокър
Дабъл Блек“ 700 милилитра към 22.05.2018г. е 309.95 лева.
За случая било образувано досъдебно производство № ЗМ
– 539/2018г. по описа на РУ-***. От извършените ОИМ, полицейските служители
установили, че двете лица, фиксирани на записите от охранителните камери в
магазина, били подсъдимите Ш.К.Й. и Е.Д.П..
На 23.05.2018г. двамата подсъдими се придвижили с МПС
марка „***“ с неустановен номер до гр. ***и в изпълнение на предварително взет
сговор решили да извършат кражба от магазин „***“ в гр. ***. Подсъдимите влезли
според уговорката поотделно в
магазина. Там се срещнали. Подсъдимият Ш.Й. взел в магазина количка за
пазарене,а подс. П., поставила дамската
си чанта върху количката. Предварително се разбрали Й.
да вземе бутилки с алкохол, които да постави в дамската чанта, а после П.
незабелязано от охраната на магазина да ги изнесе оттам и да ги присвоят. После
П. се разхождала из магазина сама като била отделно от Й., а чантата й била
върху количката докато той я бутал. Когато стигнал до рафта с алкохол
подсъдимият Й. напълнил дамската чанта на П. с пет броя бутилки с алкохол - водка,
всяка от 0.700 л. със стойност на една
бутилка - 66.99лв. марка «Белведере» на обща стойност 334.95 лв. и придвижвайки
количката я оставил до гише информация в магазина, след което излязъл навън. Подсъдимата
П. се
приближила до количката
и незабелязано от служителите на магазина взела чантата си пълна с
бутилките и отишла до гише информация като казала на служителките там, че отива
до тоалетната и излязла навън с чантата, след което двамата се отдалечили.
За случая било образувано досъдебно производство № 434
ЗМ-400/2018г. по описа на 02 РУ-***, към което в последствие било обединено и
досъдебно производство № ЗМ – 539/2018г. по описа на РУ-*** (постановление на
л. 125 от Том 2 на ДП). В хода на разследването по обединеното досъдебно производство
двамата подсъдими възстановили част от инкриминираната сума в размер на 310
лева.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направените от подсъдимите самопризнания, които се подкрепят
от събраните по производството доказателства, а именно:
От гласните доказателства: обяснения на подсъдимите (л. 63 гръб от съдебното
производство); обясненията на обв. П. (л. 96-97 от Том 1 на ДП); показанията на
свидетелите: Г.О. (л. 17 от Том 1 на
ДП); И.К.(л. 18 от Том 1 на ДП); А.С.
(л. 131 от Том 1 на ДП); Х.К.(л.
57-58 от Том 2 на ДП); Ф.Ю.(л. 59-60
от Том 2 на ДП); Р.А.(л. 61-62 от
Том 2 на ДП) и Й.Г.(л. 63 – 64 от
Том 2 на ДП)
От писмените
доказателства: протокол за доброволно
предаване (л. 15 от Том 2 на ДП); служебна бележка (л. 16 от Том 2 на ДП);
характеристична справка (л. 31 от Том 2 на ДП); протокол за доброволно
предаване (л. 71 от Том 2 на ДП); протокол (л. 72 от Том 2 на ДП); квитанция
(л. 115 от Том 2 на ДП); писмо от „*** ***“ КД (л. 34 от съдебното
производство); справки за съдимост (л.36-37 от съдебното производство).
От веществените доказателствени средства: диск със запис от охранителни камери (л. 12 от Том 1
на ДП).
От експертизите:
съдебно оценителна експертиза (л. 28-29 от Том 1 на ДП); съдебно техническа и
сравнителна експертиза (л. 30 – 36 от Том 1 на ДП); съдебно оценителна
експертиза (л. 65-68 от Том 2 на ДП) и допълнителна техническа и сравнителна
експертиза (л. 127 – 133 от Том 2 на ДП).
От веществените доказателства: черна картонена опаковка за уиски и флаш-памет
„Maxwell” 16GB.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК,
като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от
гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на досъдебното
производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването
на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на привлечените
към наказателна отговорност лица. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В
случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимите са осъществили от обективна и
субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.195, ал.1,
т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. с чл. 26, ал.1, за което са
предадени на съд.
На първо място от обективна
страна подсъдимите са осъществили изпълнителното деяние на кражбата, посредством
активни действия. И при двете инкриминирания деяния подсъдимите са влезли в
магазините, след което разпределяйки си ролите – подс. Й. е поставил бутилките
уиски в чантата на подс. П., а последната от своя страна е изнесла алкохола
извън територията на магазина, без да го заплатят. По този начин двамата са
прекъснал фактическата власт на собственика „*** ***“ КД, който е владеел вещите,
чрез своите представители – Х.К.(МОЛ за магазина в гр. ***) и Г.О. ***), като
същевременно са установили своя трайна фактическа власт върху тях. Няма спор,
че процесните бутилки алкохол са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал.2 ЗС,
както и че към датата на инкриминираното деяние същите са били „чужди” за
подсъдимите, доколкото нито един от тях не е носител на правото на собственост
върху тях. На следващо място настоящият състав намира, че и при двете
инкриминирани деяния - владелецът на вещите, нито посредством МОЛ, нито по друг
начин, е давал съгласие на подсъдимите да взимат вещите му или да се разпореждат
с тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е
дадено ясно и недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата
воля. В случая владелецът не е давал такова съгласие, като манифестираното
поведение (поставяне на бутилките на рафтовете в магазина с цел евентуална
покупка от клиенти) също категорично изключва даването на съгласие. Съдът
счита, че в конкретния случай и двамата подсъдими са участвали в
осъществяването на изпълнителното деяние, при разпределение на ролите и
обективно и двамата, задружно за допринесли за настъпване на съставомерния
резултат, поради което и правилно отговорността им е ангажирана при условията
съучастие под форма на съизвършителство.
На последно място налице е и
следващия квалифициращ признак от обективна страна – този по чл. 195, ал.1, т.
5 НК – а именно извършена е от две лица, сговорили се предварително за нейното
осъществяване, когато не представлява маловажен случай. От доказателствата по
делото се установява, че в магазините от веригата „***“ предварително е имало
информация точно за тези две лица, които „гастролират“ в различните магазини из
страната и крадат марков алкохол. Това сочи на извода, че двамата в сравнително
спокойна обстановка са премислили доводите „за” и „против” извършване на деянията
и въпреки това са решили да извършат кражбата, като за целта предварително са
изготвили своеобразен „план“, разпределили си са си задачите/ролите и едва тогава са пристъпили към осъществяване
на всяко едно от деянията. Всичко това сочи на една предварителна обмисленост и
планиране, на предварителен сговор за осъществяване на намисленото деяние.
Конкретното деяние не носи
признаците на „маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като същото не
разкрива липса или незначителност на вредните си последици. Въпросният извод на
съда се извежда най-вече от стойността на отнетите вещи и тяхното количество,
както и от обстоятелство, че се касае за две деяния, извършени от две лица. Не
следва да се подминава и че отнетите вещи не са такива за задоволяване на
екзистенциални потребности (примерно хранителни продукти), а се касае за
алкохол.
Двете деяния, за които
подсъдимите бяха признати за виновин, правилно са били квалифицирани като едно
единствено „продължавано престъпление” по смисъла на чл. 26, ал.1 НК. Това е
така, защото са извършени през непродължителен период от време - в рамките на два
дни и осъществяват състава на едно и също престъпление, а именно кражба.
Извършени са при една и съща форма на вината - умисъл. Обстановката, при която
са извършени и двете деяния също е сходна. И при двете деяния подсъдимите са
действали по един и същи отработен „план“, като второто деяние се явява от
субективна и обективна страна продължение на първото.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимите при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
тъй като и двамата са осъзнавали общественоопасния характер на извършеното,
предвиждали са общественоопасните му последици и са искали настъпването им,
което е обективирано в поведението им – съзнавали са, че отнетите вещи са чужда
собственост, че с действията си прекъсват фактическата власт на досегашния
владелец и установяват своя трайна такава, както и че липсва съгласие на
правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимите са искали настъпването
на общественоопасните последици, изразяващи се в прекъсване на чуждата фактическа
власт върху вещите и установяването на своя фактическа власт върху тях. Наред с
това подсъдимите са действали и с намерението противозаконно да присвоят вещите
– т.е. да се разпоредят фактически или юридически с тях, като със свои, като в
изпълнение на това намерение са напуснали магазините с бутилките алкохол без да
платят за тях. На следващо място умисълът на подсъдимите включва и съзнаване на
това, че извършват деянието след като предварително са се сговорили помежду си,
при което в изпълнителното деяние участие взимат и двамата при съответното
разпределение на ролите.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимите
бяха признати за виновни, законът предвижда наказание лишаване от свобода за
срок от 1 до 10 години.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимите съдът намира, че
са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като и най-лекото
предвидено в закона наказание за конкретното престъпление е несъразмерно тежко,
поради което при определяне на наказанието приложение следва да намери
правилното на чл. 55, ал.1, т.1 НК. Това е така, доколкото в полза на подсъдимите
следва да се отчете фактът, че са неосъждани, а отнетото имущество, макар и да
не е с пренебрежимо ниска стойност, все пак не е и на значителна такава. Не
може да се подмине и обстоятелството, че около ½ от вредите са
доброволно възстановени от подсъдимите, както и че и двамата изразяват
съжаление и разкаяние за извършено, извън това позволило делото да се разгледа
по реда на Глава 27 НПК. На следващо място – и двамата подсъдими декларират, че
повече няма да повторят грешката си, както и че вече са се установили в
чужбина, където възнамеряват да живеят и работят. Всичко това кара съдът да
приеме, че подсъдимите са осъзнали стореното, съжаляват за него и вече са
коригирали поведението си, което води до извода, че извършеното е инцидентна
проява в живота им. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
В случая санкционната част на нормата на
чл. 195, ал.1 НК предвижда наказание с минимум от една година лишаване от
свобода, поради което и на основание чл. 55, ал.1, т. 1 НК съдът следва да
определи наказание под този минимум. С оглед всичко казано по-горе, съдът
счита, че конкретният размер на наказанието по отношение на всеки един от
подсъдимите следва да бъде четири месеца „Лишаване от свобода“ – т.е. много близък
до минималният възможен от три месеца, под който размер съгласно чл. 39, ал.1 НК съдът не може да слезе.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в
пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще
способства за поправянето и превъзпитанието на Й. и П. и наред с това ще им
въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така
определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция,
като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на
обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане на горните
цели и преди всичко за поправянето на подсъдимите не е необходимо наложеното
наказание да се изтърпи ефективно, доколкото настоящето деяние се явява
изолиран случай в живота им. Налице са и останалите предпоставки по чл. 66,
ал.1 НК, доколкото към момента на извършване на деянието подс. Й. и подс. П. не
са били осъждани на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а
срокът на наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, поради
което и съдът счита, че изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода по отношение и на двамата подсъдими, следва да бъде отложено за срок от
три години, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
Съдът отчита,
че настоящето производство протече по реда на Глава 27 НПК (чл. 372, ал.4, вр.
с чл. 371, т. 2 НПК), поради което при определяне на наказанието, принципно,
приложение би следвало да намери правилото на чл. 58а НК вр. с чл. 373, ал.2 НПК. Доколкото обаче, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал.4 НК, когато
едновременно са налице условията по чл. 58а, ал.1-3 НК и тези по чл. 55 НК,
съдът следва да приложи само чл. 55 НК, когато той е по-благоприятен за дееца
(както е в случая), съдът определи наказанието именно по този ред.
На последно място, във връзка с исканията на
подсъдимите и адв. П. – БАК, съдът следва да посочи, че няма как да наложи
исканото наказание „Глоба“. Това е така, доколкото в наказателното право
действа принципът за законноустановеност на наказанието, което ще рече, че
съдът не може да налага друго наказание, освен това, предвидено от законодателя
за конкретното престъпление. В случая приложението на чл. 55 НК обуславя
налагане на наказание под предвидения минимум, но не е предвидена възможност за
замяна на това наказание с друго по вид и в частност „Глоба“. Поради това искането
изначално няма как да бъде удовлетворено, поради което и съдът не излага повече
доводи в тази насока.
По
разноските.
Накрая съдът се произнесе относно възлагането на направените
в хода на наказателното производство разноски. По делото има доказателства за
сторени разноски в размер на общо 175,02 лева, направени в хода на досъдебното
производство за изготвени експертизи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК – когато съдът признае подсъдимите за виновни следва да им възложи и
сторените в хода на производството разноски, като когато подсъдимите са няколко
съдът определя кой каква част следва да плати. В конкретния случай разноските
следва да се понесат поравно между подсъдимите, поради което и съдът осъди
всеки един от тях да заплати по сметка на МВР сумата от 87,51 лева,
представляваща една втора от сторените в досъдебното производство разноски.
По веществените доказателства:
По делото има приложени веществени доказателства - черна
картонена опаковка за уиски, флаш-памет „Maxwell” 16GB и един брой диск, които
на основание чл. 111 и сл. НПК - като вещи без стойност, следва да останат приложени
по делото в срока на съхранение на същото, след което да бъдат унищожени,
заедно с унищожаването на делото по предвидения в ПАС ред.
По тези съображения
съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: M. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.