Р Е Ш Е Н И Е

                                    

№………/…………..

 

Гр. София, 26.02.2020г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА като разгледа т.д.№ 1332 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 626 от ТЗ.

Подадена е молба по чл. 625 от ТЗ от кредитор-молител  „В.Б.“ ЕООД, който поддържа, че срещу ответното дружество „П.Ф.с.“ ЕООД има изискуеми парични задължения по описаните в табличен вид 74 на брой фактури, на обща стойност 308 687,71лв., като същите обективират договори по доставка на стоки, които молителят е продал на ответника, а той е следвало да ги заплати на посочените дати. Сочи, че въпреки признанието на задълженията в извънсъдебното споразумение от 23.07.2018г. и до момента не са му заплатени изискуемите суми, като счита, че е налице трайна невъзможност на ответника да погаси задълженията си, поради което се иска обявяване неплатежоспособността на длъжника с начална дата –месец май 2018г., тъй като падежът на първото непогасено задължение е 30.04.2018г., иска откриване на производство по несъстоятелност със законните последици, а при условията на евентуалност – да се обяви свръхзадължеността на ответника. В хода на производството поддържа молбата чрез процесуалния си представител – адв. С.. Претендира и присъждане на разноски.

Ответникът „П.Ф.с.“ ЕООД оспорва молбата чрез процесуалния си представител – адв. К., като твърди, че дружеството не е в затруднено финансово състояние, развива дейност и плаща на кредиторите си. Също излага доводи в писмени бележки.

Съдът като обсъди доводите по молбата и събраните по делото писмени доказателства, включително при упражняване на правомощията на съда по чл. 621а от ТЗ, намира за установено следното:

Към молбата на стр. 27-222 от делото са представени процесните фактури, по които кредиторът –молител като доставчик е калкулирал цена на доставени хранителни стоки на ответника, като са представени съответните извадки от дневник 411/1, в които е отразена експедицията на стоката, както и стоковите разписки за описаните продукти, последните с положен подпис за получател от името на ответното дружество.

С молбата е представено и тристранно споразумение от 23.07.2018г., сключено между „П.Ф.с.“ ЕООД, „П.Ф. с.“ ЕООД и „В.Б.“ ЕООД, по силата на чл.1 на което е прието, че между „П.Ф.с.“ ЕООД и „В.Б.“ ЕООД съществуват неуредени търговски отношения, по силата на които „П.Ф.с.“ ЕООД дължи на  „В.Б.“ ЕООД сума в размер на 429 761,53 лв., основаваща се на описаните в приложение №1 фактури, част от които са идентични с описаните по молбата. Прието е и че „П.Ф.С.“ ЕООД има задължение към „П.Ф.с.“ ЕООД по фактура №4693/02.07.2018г. в размер на 121 073,82лв., като по силата на чл.2.1 е прието, че „П.Ф.С.“ ЕООД ще плати вместо към към „П.Ф.с.“ ЕООД, на „В.Б.“ ЕООД горепосочената сума в срок до 31.08.2018г.  от 121 073,82лв., като „П.Ф.с.“ ЕООД, ще продължи да дължи на „В.Б.“ ЕООД сумата от 308 687,71 лв. в просрочие.

С писмо изх. № 433200-78128/19.07.2019 г. от СДВР – Отдел „Пътна полиция“ (л. 245 по делото) е получена справка от централната база на АИК – КАТ за МПС, регистрирани на името на „П.Ф.С.” ЕОО, като от същата е видно, че понастоящем дружеството не е собственик или ползвател на регистрирани на негово име МПС. Описани са автомобили бивша собственост, със служебно прекратена регистрация, или такива по които е бил ползвател.

С писмо изх. № 3766/23.07.2019 г. от Служба по вписванията – гр. София    (л. 244 по делото) е получена информация, че след извършена справка по наличната документация за съдебен район – гр. София, за периода от 01.01.1998 г. до 16.07.2019 г. не са установени вписвания, отбелязвания или заличавания по отношение на „П.Ф.С.” ЕООД.

С писмо от 25.07.2019г. са представени подадените ГСС от дружеството за периода от 2014г. до 2018г., както и ревизионен акт

С писмо изх. № 20-00-3051 # 8/24.07.2019 г. е предоставена Справка за публичните задължения на ответното дружество към 24.07.2019 г. (лист 321 на делото/, които в размер на 4 478,85 лв., в т.ч. главници – 4 155,71 лв. и лихви – 323,14 лв., възникнали на основание годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. , от ЗКПО за 2018 г. В писмото е посочено, че върху имуществото на „П.Ф.С.” ЕООД няма наложени обезпечителни мерки и започнати действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК.

С молба от 04.11.2019г. ответникът е представил договор за наем на склад от 15.02.2019г., видно от който е наел от „ЧЗП – В. Х.“ описания склад с площ от 100 кв.м., находящ се в гр. Банкя за срок от една година. С молбата е представена справка за актуалните трудови договори, видно от която към датата 04.11.2019г. дружеството има един служител – общ работник. На стр. 293-300 е представена справка за салда по съконтрахенти, а от справката на стр. 301 се установява, че налично салдо по посочената сметка към 31.07.2019г. е 10 285,80 лв. Във връзка с оспорването по молба от 13.12.2019г. от молителя на отразените вземания по представената сметка с твърдения, че посочените съконтрахенти не съществуват, на стр. 311 и следващите съдът е извършил служебни справки по ТР, от които е видно, че по посочените ЕИК в първа колона на справката фигурират посочените действащи дружества, с изключение на „Х.Д“ и „Акио“, които са заличени поради прекратено производство по несъстоятелност.

На стр.340 и следващите от делото са приложени извадки от документи от ТР, от които е видно, че за двама от съконтрахентите на ответника, а именно „Акио“ и „Х.Д“ са проведени производства по несъстоятелност, като съгласно изрично посоченото от процесуалния представител на ответника и данните по ТР, едното дружество е заличено, като не се оспорва отпадане на вземането, а спрямо другото липсват данни вземането да е предявено, поради което тези две вземания, първото в размер на 2503,18 лв., а второто – в размер на 106 091,77 лв. следва да отпаднат. Вземането, което по салдо е осчетоводено от ПЕРФ, се твърди да е на другото дружество – „П.Ф.С.“ ЕООД и е в размер на 115 503,30 лв., като документна обосновка за същото липсва, въпреки задължението по чл. 190 от ГПК в тази насока.

По делото е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза изготвено от вещото лице С.М., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно и не се оспорва от страните. В основното заключение на вещото лице от 11.10.2019г., вещото лице сочи, че се е запознало с документите по делото,  с публикуваните по партидата на „П.Ф.С.” ЕООД в Търговския регистър годишни финансови отчети за периода от 2014 г. до 2017 г. включително, както и със следните документи, получени от счетоводството на ответното дружество, както следва: Счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и оборотни ведомости за 2018 г. и за периода от 01.01.2019 г. до 31.07.2019 г.; Хронологични дневници на сметки 4011 „Доставчици в лева”, ан. „В.Б.” ЕООД и на сметка 501 „Каса в лева” – дебитна и кредитна партида за периода 01.01.2018 г. - 30.11.2018 г.; Оборотни ведомости на счетоводна сметка: 4011 „Доставчици в лева” за периодите 01.01.2018 г. - 30.11.2018 г. и 01.01.2019 г. – 31.07.2019 г.; Хронологични регистри на сметки 501 „Каса в лева” и 503 „Разплащателни сметки в лева” за периода 01.01.2019 г. – 31.07.2019 г.; Аналитични регистри на сметки 401 „Доставчици”, 411 „Клиенти”, 501 „Каса в лева” и 503 „Разплащателни сметки в лева” за м. 12.2018 г.; Оборотни ведомости на сметки 411 „Клиенти”, 498 „Други дебитори” и 499 „Други кредитори” за периода 01.01.2019 г. – 31.07.2019 г., междинен счетоводен баланс към 31.07.2019 г., въз основа на които е изготвило таблиците за структурата на активите и пасивите на ответника. Активите са отразени по години в таблица 1 на стр.4 от заключението, като е видно, че през периода от 2014 г. до 2017 г. включително дълготрайните активи на „П.Ф.С.” ЕООД представляват незначителен дял – под 1 % от всички активи на дружеството, а към 31.12.2018 г. то не е притежавало такива. В счетоводните баланси до 2017 г. са посочени дълготрайни материални активи с балансова стойност от 2 до 3 хил. лв., отразени по статията „Съоръжения и други”. Краткотрайните активи на ответното дружество включват в състава си материални запаси (стоки), краткосрочни вземания (предимно от клиенти и доставчици) и парични средства, като според експерта през изследвания период са налице две разнопосочни тенденции – на намаляване на относителния дял на материалните запаси и същевременно нарастване на този на вземанията. Докато към 31.12.2014 г. относителният дял на материалните запаси е бил около 63 %, а този на вземанията – 37 %, то в края на 2018 г. материалните запаси съставляват 13,61 %, а вземанията – 83,77 % от общата стойност на краткотрайните активи. Максималният относителен дял на паричните средства в структурата на текущите активи към края на годишен отчетен период е към 31.12.2016 г. – 35,48 %, след което същият намалява до 2,62 % в края на 2018 г. Балансовите стойности на пасивите и структурата на задълженията на „П.Ф.С.” ЕООД към края на годишните отчетни периоди от 2014 до 2018 г. са представени в таблица 2 на стр.5 и 6 от заключението и видно от същата собственият капитал на ответното дружество през периода 2014 г. - 2018 г. е с относителен дял между 14 % и 28 % от общата сума на пасивите, като тенденцията на изменение е в посока към намаление (с изключение на 2017 г.) – от 27,14 % към 31.12.2014 г. до 14,82 % в края на 2018 г. Същият е формиран основно от неразпределени печалби от предходни периоди, както и от текущи такива през изследвания период, в размери по години съответно 33 хил. лева, 24 хил. лв., 27 хил. лв., 27 хил. лв. и 58 хил. лв. В счетоводните баланси на „П.Ф.С.” ЕООД фигурират единствено краткосрочни задължения, като основната част от тях са задължения към доставчици и такива към финансови предприятия (до края на 2017 г.). Публични задължения са посочени в единствено в счетоводния баланс към 31.12.2016 г. – 4 хил. лв. осигурителни задължения и 34 хил. лв. данъчни задължения. За съпоставяне на стойностите на краткотрайните активи и краткосрочните задължения и за изчисляване на коефициентите на ликвидност, данните от счетоводните баланси на „П.Ф.С.” ЕООД вещото лице е представило данните в следващата таблица:

Показатели	Към 31.12.2014	Към 31.12.2015	Към 31.12.2016
1. Краткотрайни активи, хил. лв.	347	445	713
2. Краткосрочни вземания,   краткосрочни  финансови  активи и парични средства, хил. лв.	129	209	526
3. Краткосрочни финансови активи и парични средства	0	22	253
4. Парични средства, хил. лв.	0	22	253
5. Краткосрочни задължения, хил. лв.	255	328	570
6. Текущи задължения, хил. лв.	207	283	548
7. Коефициент на обща ликвидност                              (1:5)	1,36	1,36	1,25
8. Коефициент на бърза  ликвидност                            (2:5)	0,51	0,64	0,92
9. Коефициент на незабавна ликвидност                       (3:6)	0,00	0,08	0,46
10. Коефициент на абсолютна  ликвидност                  (4:6)	0,00	0,08	0,46

 

Показатели	Към 31.12.2017	Към 31.12.2018	Към 31.07.2019
1. Краткотрайни активи, хил. лв.	508	992	945
2. Краткосрочни вземания,   краткосрочни  финансови  активи и парични средства, хил. лв.	361	857	810
3. Краткосрочни финансови активи и парични средства	48	26	52
4. Парични средства, хил. лв.	48	26	52
5. Краткосрочни задължения, хил. лв.	366	845	800
6. Текущи задължения, хил. лв.	344	845	800
7. Коефициент на обща ликвидност                               (1:5)	1,39	1,17	1,18
8. Коефициент на бърза  ликвидност                              (2:5)	0,986	1,04	1,01
9. Коефициент на незабавна ликвидност                        (3:6)	0,14	0,03	0,065
10. Коефициент на абсолютна  ликвидност                   (4:6)	0,14	0,03	0,065

Видно от същата стойностите на коефициента на обща ликвидност са в границите на референтните стойности. След 2014 г., когато е в допустими граници, коефициентът на бърза ликвидност дори превишава максималната си референтна стойност. За разлика от тези два показателя, коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност са с приемливи стойности единствено към 31.12.2016 г. Поради липсата (в края на 2014 г.) или незначителните суми парични средства в сравнение с размера на текущите задължения, в края на 2014 г., 2015 г., 2017 г. и 2018 г. тези коефициенти са нулеви или значително по-ниски от референтните си стойности. В таблица на стр.8 от заключението експертът е представил показателите за финансова автономност, а именно коефициента на финансова автономност и реципрочния му коефициент на задлъжнялост. Видно от същата стойностите на показателите за финансова автономност на „П.Ф.С.” ЕООД са в границите на референтните си стойности в края на три от петте изследвани годишни отчетни периода – към 31.12.2014 г., 31.12.2015 г. и 31.12.2017 г. Отклоненията от тези стойности са по-значителни в края на 2018 г. и към 31.07.2019 г., когато коефициентът на финансова автономност е около два пъти по-нисък от минимално допустимата си стойност, респ. коефициентът на задлъжнялост е почти два пъти по-висок от приемливия за показателя максимум. Вещото лице е изследвало и съотношенията между базисни елементи на актива и пасива на счетоводния баланс на „П.Ф.С.” ЕООД – стойностите на дълготрайните и краткотрайните активи, размера на краткосрочните задължения и обемите на собствения и привлечения капитал, като данните са представени в таблица 6 на стр.9 и 10 от заключението, като видно от същата през целия изследван период анализираните съотношения не са претърпели качествени изменения, а именно към края на годишните отчетни периоди 2014 г., 2015 г. и 2017 г. текущото финансово състояние на ответника може да бъде охарактеризирано като добро. Основание за това са съотношението между нетекущите (дълготрайните) активи и собствения капитал и това между текущите активи и задължения (пасиви). В случая превишението на привлечения капитал (общия размер на задълженията) над собствения капитал не е определящо, т.к. към 31 декември на посочените отчетни периоди показателите за финансова автономност, които се определят именно от това съотношение, са в границите на референтните стойности. Освен това, превишение на собствения капитал над размера на задълженията или дори равенство между тези два елемента на пасива на баланса е твърде рядко срещано в практиката състояние в баланса на активите и пасивите на търговските дружества, което е дало основание за допустимо да се счита превишение на задълженията над собствения капитал до три пъти (0 ≤ К_ФА ≤ 3,00). В края на 2016 г. и на 2018 г. анализираните съотношения не се различават от тези през другите три отчетни периода, но стойностите на показателите за финансова автономност са извън допустими граници, което е основание текущото финансово състояние на дружеството към тези моменти да бъде определено като напрегнато. В двете таблици на стр.8 от заключението е направено сравнение на показателите за ликвидност и за финансова автономност на дружеството със средните за отрасъла през анализирания период от 2014 г. до 2018 г. включително, като данните за коефициента за ОЛ са следните:

Експертът сочи, че след анализ на записванията в хронологичен дневник на сметка 4011 „Доставчици в лева”, ан. „В.Б.” ЕООД (хронология начисления), установява, че посочените в исковата молба фактури са осчетоводени от ответното дружество, като със стойността на доставените стоки е дебитирана сметка 304 „Стоки”, с размера на ДДС е дебитирана сметка 4531 „ДДС по покупките”, а със стойността на всяка една фактура е кредитирана сметка 4011 „Доставчици”. Констатирана е разлика единствено в данните за фактура № ********** от 30.04.2018 г., по която в исковата молба е посочено вземане в размер на 12 120,83 лева, а начислените задължения по същата в счетоводството на ответника са в общ размер 14 276,05 лв., в т.ч. стойност – 11 896,71 лв. и ДДС – 2 379,34 лв.

От Оборотна ведомост на счетоводна сметка 4011 „Доставчици в лева” за периода 01.01.2018 г. - 30.11.2018 г. и от аналитичния регистър на сметката за месец 12.2018 г. се констатира, че в началото на 2018 г. „П.Ф.С.” ЕООД е имало начислени задължения към „В.Б.” ЕООД в общ размер 120 002,63 лева. През годината са осчетоводени дебитни обороти с общ размер 707 998,78 лв. и кредитни такива в размер на 1 024 270,22 лв. Към 31.12.2018 г. осчетоводеният при ответното дружество размер на задълженията към молителя е 436 274,07 лв. По данни от представените от счетоводството на ответника хронологични дневници на сметките от група 50 „Парични средства” за периода 01.01.2018 г. - 30.11.2018 г. се установи, че последното плащане на задължения към „В.Б.” ЕООД е извършено по банкова сметка ***.06.2018 г. Същото е в общ размер 9 268,54 лв., в т.ч. по фактура № ********** – 2 435,54 лв., по фактура № ********** – 5 275,00 лв. и по фактура № ********** – 1 558,00 лв. Следва да бъде отбелязано, че от проверените документи не се установява да са извършени плащания по описаните в исковата молба фактури. Горепосоченото дава основание да се твърди, че описаните в молбата по чл. 625 от ТЗ задължения са осчетоводени от „П.Ф.С.” ЕООД. Вещото лице сочи, че имуществото на „П.Ф.С.” ЕООД към края на 2018 г. и към 31.07.2019 г. е с балансови стойности съответно 992 хил. лв. и 945 хил. лв., а структурата му е представена в Таблица 1 на стр. 4. В счетоводните баланси към посочените дати не фигурират дълготрайни активи. Текущите активи са под формата на стоки, краткосрочни вземания и парични средства. От счетоводството на дружеството не са представени инвентаризационни описи и сравнителна ведомост за извършена инвентаризация във връзка с изготвяне на ГФО за 2018 г., както и за предходните анализирани отчетни периоди. Според експерта от данните в оборотната ведомост за периода от 01.01.2019 до 31.07.2019 г. може да бъде направена констатация, че „П.Ф.С.” ЕООД упражнява търговска дейност през 2019 г. – налице са обороти по сметки 401 „Доставчици”, 411 „Клиенти” и 453 „Разчети за ДДС”, осчетоводени са разходи за материали, външни услуги и други, налице са обороти и по сметки 501 „Каса в лева” и 503 „Разплащателни сметки в лева”.

            В допълнителното заключение от 02.12.2019г. вещото лице е посочило, че във връзка с изпълнение на поставената задача и с цел изготвяне на заключението, е проверило следните документи: Салда по контрагенти – сметка 4111 „Клиенти”, към 31.07.2019 г. и към  26.11.2019 г.; Извлечение № 8/01.08.2019 г. по разплащателна сметка в лева с титуляр „П.Ф.С.” ЕООД, към 31.07.2019 г., както и с допълнително представените от счетоводството на ответното дружество: Оборотна ведомост за периода от 01.01.2019 г. до 26.11.2019 г.; Оборотни ведомости на счетоводни сметки 411 „Клиенти”, 498 „Други дебитори” и 499 „Други кредитори” за периода от 01.01.2019 г. до 26.11.2019 г.; Договори за заем с „ВТА” ЕООД, „И.А.” ЕООД и „М.Ф.” ООД; Справка за получени и предоставени заеми. Въз основа на проверките вещото лице сочи, че в края на м. юли 2019 г. ответното дружество е имало касова наличност от 42 хил. лв. (по данни от оборотната ведомост за периода от 01.01.2019 г. до 31.07.2019 г. – 42 103,75 лв.). В частта относно проверка на касовата наличност, задачата е неизпълнима, т.к. не е възможно да се извърши такава проверка със задна дата, а обхватът на анализа на финансовото състояние на „П.Ф.С.” ЕООД в предходното заключение е до 31.07.2019 г. През периода от 01.08.2019 г. до 26.11.2019 г. по сметка 501 „Каса в левове” са отразени кредитни обороти в размер на 40 000 лв., вследствие на което крайното салдо по сметката в края на периода, т.е. към 26.11.2019 г. е 2 103,75 лв. Паричните средства по разплащателни сметки на „П.Ф.С.” ЕООД към 31.07.2019 г. са били с обща сума 10 хил. лв. По данни от Извлечение № 8/01.08.2019 г. по разплащателна сметка в лева с титуляр „П.Ф.С.” ЕООД, към 31.07.2019 г. крайното салдо по сметката сочи наличност от 10 285,80 лв., което съответства на балансовата стойност на паричните средства по разплащателни сметки към тази дата – 10 хил. лева. В таблица 1 на стр.4-6 от допълнителното заключение са описани по съконтрахенти възникналите на основание продажба на стоки вземания от клиенти към 31.07.2019 г., по данни от съответните подсметки на счетоводна сметка 411 „Клиенти”. Общата сума на вземанията от клиенти, описани в Таблица 1, е 586 817,12 лева. Освен тях, дружеството е осчетоводило вземания и от доставчици по предоставени аванси, в общ размер 23 222,25 лева. Общият размер на вземанията от клиенти и доставчици към 31.07.2019 г. е 610 039,37 лева. Към същата дата са осчетоводени и задължения към клиенти в общ размер на 79 945,04 лева. Така компенсираното крайно салдо по сметките за вземания от клиенти и доставчици (402 „Доставчици по аванси” и 411 „Клиенти”) е 530 094,31 лв., което съответства на посочените в съответната статия на счетоводния баланс към 31.07.2019 г. вземания – 530 хил. лв. По вземания от клиенти и доставчици през 2019 г. (в периода от 01.01.2019 до 31.07.2019 г.) са получени плащания в общ размер 3 526,78 лв., както следва: от „Ш.Б.” ООД – 1 157,31 лв.; от „К.М.” ООД – 500,00 лв.; от „Рамарис” ЕООД – 1 200,00 лв. (възникнало и погасено през 2019 г.); от други дебитори – 669,47 лв. Горепосочените плащания следва да са получени по банков път преди 13.03.2019 г., т.к. не са осчетоводени като получени в брой (видно от Хронологичен регистър на сметка 501 „Каса в левове” за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г.), а в представеното с молба вх. № 135147/04.11.2019 г. извлечение по разплащателна сметка в лева № 8/01.08.2019 г. за периода от 13.03.2019 г. до 31.07.2019 г., е отразен единствено дебитен оборот от общо 15,00 лева. От общия размер на отразените в баланса вземания от клиенти и доставчици към 31.07.2019 г., получените плащания съставляват 0,66 %. В периода от 01.08.2019 г. до 26.11.2019 г. не са получени други плащания по вземанията от клиенти и доставчици. Останалата част от вземанията, включени в счетоводния баланс към края на м. юли 2019 г. по статията „Други вземания” на раздел В „Текущи (краткотрайни) активи”, е с балансова стойност 228 хил. лева. Същата е формирана от предоставени заеми, осчетоводени по сметка 498 „Други дебитори”, с общ размер 195 376,03 лв. (195 хил. лв.) и дебитно салдо по счетоводна сметка 453 „Разчети за ДДС” – 33 010,46 лв. (33 хил. лв.), като данните са в таблица 2 на стр. 7-8 от допълнителното заключение. От датите на падеж на вземанията по предоставени заеми на „ВТА” ЕООД, „И.А.” ЕООД и „М.Ф.” ООД е видно, че по същество те представляват дългосрочни вземания (с изискуемост над 1 година). За осчетоводените вземания по сметка 498/6 „Други заеми” – 40 476,03 лв. (41 хил. лева) на експерта не са представени данни за основания за възникване, длъжници и дати на падеж, като не е констатирано отписване на погасени по давност или несъбираеми вземания, както и наличие вземания от свързани лица. В отговор на задача 3, в таблицата на стр. 8-9 от допълнителното заключение е даден вариант на структурата на активите на „П.Ф.С.” ЕООД, при който посочените активи не са взети предвид, вземанията по предоставени заеми са отнесени като дългосрочни, т.к. датата на тяхната изискуемост е над 1 година, а по отношение на паричните средства не са налице основания за изменения на балансовите записвания. Изчислени по данни от представените в Таблица 3 и Таблица 4 счетоводни баланси, стойностите на показателите за ликвидност и за финансова автономност към 31.12.2018 г. и към 31.07.2019 г. в алтернативния вариант на баланс биха били следните:

От данните в Таблица 5 е видно, че в разглеждания вариант единствено коефициентът на бърза ликвидност съответства на гореописаните изисквания, като превишава максималната си референтна стойност. Коефициентът на обща ликвидност е с 12 – 13 % под минимално допустимата стойност, а тези на незабавна и абсолютна ликвидност са многократно по-ниски от референтните си стойности. Последните два коефициента не променят стойностите си в сравнение с предходното заключение на експертизата, т.к. като компоненти във формулите за изчисление на техните стойности не участват материалните запаси и вземанията. В алтернативен вариант показателите за финансова автономност са дадени в таблица 6 на стр.10 от допълнителното заключение и са следните:

Според вещото лице при спазване на равенството на двете страни на счетоводния баланс, при непроменени задължения, намаленията в стойностите на активите рефлектират върху текущия финансов резултат за съответния период, а оттам и върху размера на собствения капитал, което води до съществени изменения в стойностите на показателите за финансова автономност. Във варианта от предходното заключение на експертизата, към 31.12.2018 г. и към 31.07.2019 г. те също са били извън допустими граници, но след актуализиране на балансовите стойности съгласно допълнителната задача, тези показатели се влошават чувствително. Експертът е установил в отговор на проверката по задача 6, че по счетоводна сметка 452 „Разчети за данък върху печалбата” е налице крайно кредитно салдо от 4 155,71 лв. Осчетоводяването на въпросното данъчно задължение е извършено след 01.01.2019 г. по предвидената за тази цел сметка в счетоводния сметкоплан, а не по сметка за други кредитори.

            Във второто допълнително заключение от 05.02.2020г., което е прието като неоспорено от страните, експертът сочи, че по данни от Оборотна ведомост за сметка 411 „Клиенти” на „П.Ф.С.” ЕООД за периода от 01.01.2019 г. до 31.07.2019 г., вземанията от въпросните длъжници, взети предвид при изчисляване стойностите на показателите за ликвидност и за финансова автономност в предходното заключение на експертизата, в началото и в края на посочения по-горе период, са в следните размери:

                                                                      

В представения алтернативен вариант от текущите активи на „П.Ф.С.” ЕООД, представени в Таблица 3 на л. 329 – 330 по делото, като бъдат приспаднати краткосрочни вземания в размер на 224 хил. лв., се получават стойностите, дадени в таблица2 и 3 на допълнителното заключение. Въз основа на тях, експертът е дал следния алтернативен вариант за показателите:

От данните в Таблица 4 е видно, че в разглеждания вариант всички коефициенти на ликвидност са извън допустими граници. Промените в посока намаление са за коефициентите на обща и на бърза ликвидност, докато другите два коефициента не променят стойностите си в сравнение с предходното заключение на експертизата. В алтернативен вариант показателите за финансова автономност са отразени в следната таблица:

Според вещото лице, съблюдавайки равенството на двете страни на счетоводния баланс, при непроменени размери на задълженията намаленията в стойностите на активите рефлектират върху текущия финансов резултат за съответния период, а оттам и върху размера на собствения капитал. В случая намалените размери на вземанията обуславят такива изменения на собствения капитал, водещи до състояние състояние на декапитализация. При това състояние стойностите на показателите за финансова автономност не могат да бъдат използвани за сравнителен анализ и оценка, т.к. не дават реална представа  за степента на задлъжнялост, която в случая е значителна.

            При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно чл. 742 от ТЗ от своя страна е състояние, при което цялото имущество на едно търговско дружество е недостатъчно за да покрие задълженията му. Молителят – кредитор следва да установи наличието на вземане срещу ответника – търговско дружество, както и състоянието на неплатежоспособност. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на отделни кредитири. Съгласно ал.4 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност се предполага и ако по изпълнително дело, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молбата по чл.625 от ТЗ вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на шест месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение. В тежест на длъжника е да обори презумпциите на чл. 608 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост. При извършване на финансово-икономическия анализ на състоянието на ответното дружество се изследват показателите на ликвидност и финансова автономност, като се взима предвид, че краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване  на краткосрочните  /текущите/ задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида, се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. За норма при коефициента на обща ликвидност се приема, че следва да е «1», тъй като в този случай дружеството може да покрие своите текущи задължения с всички краткотрайни активи.

По делото безспорно се установи, че ответникът е търговец и има неизплатени парични задължения както към кредитора молител, така и към другите си кредитори, които са установени от вещото лице по съдебно-икономическата експертиза въз основа на представените счетоводни документи. Не се установи нито една от конкретните презумпции по чл. 608 от ТЗ, а именно не се твърди и установи наличието на неплатено задължение по изпълнително дело, налице са заявявани за обявяване ГФО по ТР, а плащания има, макар и към други кредитори, към последния изследван от експерта момент, т.е. не е налице обективно и цялостно спиране на плащанията от длъжника. Задължението на дружеството към молителя произтича от незаплатени доставки на стоки по представените фактури за доставени стоки, които експертът установи, че са осчетоводени от ответното дружество надлежно. Установи се от заключението на вещото лице, че към 31.12.2018г. осчетоводеният при ответното дружество размер на задълженията към молителя е 436 274,07 лв., като по данни от представените от счетоводството на ответника хронологични дневници на сметките от група 50 „Парични средства” за периода 01.01.2018 г. - 30.11.2018 г. се установи, че последното плащане на задължения към „В.Б.” ЕООД е извършено по банкова сметка ***.06.2018 г. и е в размер на сумата от 9 268,54 лв. Задължението е признато от длъжника по тристранното споразумение от 23.07.2018г., сключено между „П.Ф.с.“ ЕООД, „П.Ф.С.“ ЕООД и „В.Б.“ ЕООД, по силата на чл.1 на което е прието, че „П.Ф.с.“ ЕООД дължи на  „В.Б.“ ЕООД сума в размер на 429 761,53 лв., основаваща се на описаните в приложение №1 фактури, част от които са идентични с описаните по молбата. Прието е и че „П.Ф.С.“ ЕООД има задължение към „П.Ф.с.“ ЕООД по фактура №4693/02.07.2018г. в размер на 121 073,82лв., като по силата на чл.2.1 е прието, че „П.Ф.С.“ ЕООД ще плати вместо към към „П.Ф.с.“ ЕООД, на „В.Б.“ ЕООД горепосочената сума в срок до 31.08.2018г.  от 121 073,82лв., като „П.Ф.с.“ ЕООД, ще продължи да дължи на „В.Б.“ ЕООД сумата от 308 687,71 лв. в просрочие. Следователно налице е безспорно незаплатено и изискуемо задължение на ответника към кредитора –молител в горепосочения размер. Наред с горното ответникът има и други краткосрочни задължения, които към 31.07.2019г. по представения междинен баланс възлизат общо на сумата от 800 хил. лв. Съдът намира, че са неоснователни доводите на ответника, че не следва да се кредитират и взимат предвид допълнителните заключения на съдебно-икономическата експертиза. Няма пречка когато се установи, че един актив или пасив са неправилно осчетоводени, да се възложи изготвяне на алтернативен вариант на баланс при съответните корекции. Съгласно решение № 87 от 06.06.2012 г. по т.д. № 468/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 71 от 18.12.2017 г. по т.д. № 2899/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., при оспорване на съставения от търговеца баланс и установена нередовност на записванията, няма пречка да се изследва нов коректно съставен баланс, като за целта се използва експертизата на вещи лица. Безспорно се установи от проверката, осъществена от вещото лице, че част от вземанията, включени в счетоводния баланс към края на м. юли 2019 г. по статията „Други вземания” на раздел В „Текущи (краткотрайни) активи”, с балансова стойност 228 хил. лева е формирана от предоставени заеми, осчетоводени по сметка 498 „Други дебитори”, но от датите на падеж на вземанията по предоставени заеми на „ВТА” ЕООД, „И.А.” ЕООД и „М.Ф.” ООД е видно, че по същество те представляват дългосрочни вземания (с изискуемост над 1 година/, поради което същите следва да бъдат изключени от краткосрочните активи на ответника при формирането на баланса. Също така, в хода на съдебното производство видно от представените документи от ТР и от заявеното от процесуалния представител на ответника, не се спори, че част от вземанията на ответното дружество, отразени като краткосрочни активи, са срещу дружества „Акио“ и „Х.Д“ , спрямо които са проведени производства по несъстоятелност, като съгласно изрично посоченото от процесуалния представител на ответника и данните по ТР, едното дружество е заличено, като не се оспорва отпадане на вземането, а спрямо другото липсват данни вземането да е предявено, поради което тези две вземания, в размер на 2503,18 лв. и на 106 091,77 лв. следва да отпаднат от краткосрочните активи на дружеството. Вземането, което по салдо е осчетоводено от ПЕРФ се твърди да е на свързаното дружество – „П.Ф.С.“ ЕООД и е в размер на 115 503,30 лв., но предвид уговорената компенсация по тристранното споразумение, също не се оспорва отпадането му. При това положение е видно, че по отношение на краткотрайните активи на ответника следва да бъде извършена корекция и същите да отразят само тези вземания, които наистина имат краткосрочен характер и отпаднат вземания, които са погасени, а именно процесните три гореописани в общ размер на 224 098,25лв. или 224 хил. лв. по баланс. След извършване на горните корекции по отношение на краткосрочните вземания в алтернативния вариант на баланса на ответното дружество към 31.07.2019г. краткосрочните вземания възлизат на сумата от общо на 339 хил. лв., а краткотрайните активи при изключване на материалните запаси, общо в размер на 391 хил. лв. Настоящият съдебен състав счита, че няма основание да бъдат изключени материалните запаси /135 хил.лв./, тъй като макар да не е представен инвентаризационен опис на стоките, то доколкото същият не би бил относим към въпросната дата по баланс – 31.07.2019г. предвид факта, че е за отминал период и няма как да се провери наличността за минал момент, което важи и за касовата наличност, и отчитайки факта, че са представени доказателства за наемане на складова площ и общ работник за склада, счита, че по отношение на материалните запаси /135 хил.лв./ и паричните средства /52 хил.лв./ не следва да бъдат извършвани корекции и да бъдат възприети стойностите по междинния баланс. Предвид горното към 31.07.2019г. в алтернативен вариант междинния баланс следва да отрази краткосрочни активи в общ размер на сумата от 526 хил. лв. / коригирания с оглед горните мотиви размер на вземанията, материалните запаси и паричните средства/, а краткосрочните задължения са в размер на 800 хил.лв., което съотношение разкрива коефициент на обща ликвидност 0,6575, доста под норматива от единица, което означава, че ответното дружество не може да покрие краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи. Дори и при този вариант всички показатели са извън приетите за нормативи. Доводите на ответника, който се позовава единствено и само на показателите по основното заключение, по което както се отбеляза неправилно са отразени като краткосрочни активи вземания, които са погасени поради непредявяване в производство по несъстоятелност или заличаване на несъстоятелния търговец, спрямо който са вземанията, респ. неправилно осчетоводяване на дългосрочни като краткосрочни, не може да бъде кредитирано и използвано. Безспорно се установи от представената хронология на оборотната ведомост, че в периода от 01.01.2019г. до 26.11.2019 г., че дружеството е извършвало дейност, но в периода от 01.08.2019 г. до 26.11.2019 г. по сметка 501 „Каса в левове” са отразени кредитни обороти в размер на 40 000 лв., вследствие на което крайното салдо по сметката в края на периода, т.е. към 26.11.2019 г., е 2 103,75 лв., които са наличните парични средства като касова наличност към тази дата. По вземания от клиенти и доставчици през 2019 г. (в периода от 01.01.2019 до 31.07.2019 г.) са получени плащания в общ размер 3 526,78 лв., а за периода от 13.03.2019 г. до 31.07.2019 г., е отразен единствено дебитен оборот от общо 15,00 лева. Както се установи от експертното заключение от общия размер на отразените в баланса вземания от клиенти и доставчици към 31.07.2019 г., получените плащания съставляват 0,66 % от размера на вземанията, а в периода от 01.08.2019 г. до 26.11.2019 г. не са получени други плащания по вземанията от клиенти и доставчици. Горното показва, че дружеството има много повече разходи, отколкото събрани вземания, събираемостта на същите е изключително ниска, което показва затрудненото финансово положение на ответника. Както се установи от съдебно-икономическата експертиза, дори и по основното заключение, без извършените корекции  и алтернативен вариант на баланс, поради липса или незначителните парични средства с размера на текущите задължения, в края на 2014г., 2015г., както и към 2017г. /0,14/, 2018г. /0,03/ и към 31.07.2019г. /0,065/, видно от таблица 3, стр.7 от основното заключение коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност са със значително по-ниски от референтните си стойности, което също е индикация, че възможността дружеството да погасява текущите си задължения с паричните средства е затруднена и то трайно, а не само в резултат на извършения алтернативен вариант на баланс от експерта след коректно отразяване на краткотрайните активи и задължения. Също така от данните по основното заключение, което е по счетоводния баланс, както е съставен от ответника, е видно, че още в края на 2016г., като такива се запазват и към края на 2018г. съотношенията между собствения и привлечен капитал, както и стойностите на показателите за финансова автономност на дружеството са извън допустимите граници, което определя финансовото състояние на дружеството като напрегнато. Както се установи в края на 2018г. и към 31.07.2019г. коефициентът за финансова автономност е два пъти по-нисък от минимално допустимата си стойност, респ. коефициентът на задлъжнялост е два пъти по висок от приемливия за показателя максимум, дори и без алтернативния вариант на баланс по допълнителните заключения. Предвид горното съдът намира, че от комплексните събрани по делото доказателства се установи и че ответникът е в състояние на неплатежоспособност. В настоящия случай съдът намира, че следва да се възприемат допълнителните заключения на вещото лице като съдът намира, че коефициентът на обща ликвидност на ответника е значително под 1, дори и да не се изключат материалните запаси, а именно 0, 66 към 31.07.2019г., като извън нормативите са и другите коефициенти на ликвидност, както и показателите за финансова автономност на дружеството. Предвид горното съдът приема, че състоянието на неплатежеспособност е трайно предвид установената тенденция на изключително ниска събираемост на вземанията, под норматива са показателите не само за последната година, но и за предходните и не са налице временни затруднения на ответника, поради което искането на за откриване на производство по несъстоятелност е основателно. Фактът, че ответникът е продължил дейността си, включително извършвайки плащания към други кредитори, видно от данните по представената оборотна ведомост, не означава, че не е в състояние на неплатежоспособност, тъй като съгласно чл. 608 ал.3 изр.2 от ТЗ спиране на плащанията е налице  и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори, но не е в състояние на погаси други такива. В случая задължението към кредитора –молител длъжникът не оспорва и дори е признал със споразумението от 23.07.2018г., но въпреки това не е погасил, а същото е и в значителен размер, а именно формира голям дял от непогасените му краткосрочни задължения, почти една трета. Не се изтъква от ответника никакво основание за неплащане към кредитора –молител, не се оспорва задължението нито по основание, нито по размер, същото е осчетоводено надлежно, както се установи от експерта, с настъпил падеж, но плащане не е осъществено нито към момента на признаване на изискуемостта му, нито в последващия период от година и половина, а и не е възможно погасяването му с наличните парични средства или със събраните краткосрочни вземания. Предвид гореизложеното съдът намира, че молбата следва да бъде уважена, като бъде открито производство и обявена неплатежоспособността на ответника. Предвид горното съдът не следва да се произнася по евентуално заявеното основание – свръхзадълженост.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е длъжен да възприеме твърдяната от молителя, а следва да прецени същата съобразно данните по делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р №657/ 7. ХІ.2006 г. и др., както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, но същото да е по търговска сделка и длъжникът да не е в състояние да го изпълни. Молителят претендира за начална дата на неплатежоспособността да се приеме месец май 2018г., откогато твърди, че ответникът е в забава и е спрял плащанията спрямо него. Междинен баланс за 2018г. не е представян или съставян, а от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установи, че последното плащане на задължения към „В.Б.” ЕООД от длъжника е извършено по банкова сметка ***.06.2018 г. Същевременно с тристранното споразумение кредиторът-молител е приел да получи плащане на част от задълженията си от трето лице – „П.Ф.С.“ ЕООД в срок до 31.08.2018г., т.е. може да се приеме, че със споразумението е удължен срока за погасяване на част от задължението в размер на 121 073,82 лв., като липсват конкретни данни за това кога е платена тази сума, но не се спори, че е, тъй като по молбата се твърди редуцирания размер на задължението след тристранното споразумение. Предвид горното съдът счита, че категорично не може да възприеме сочената от молителя начална дата – май 2018г. Молителят не е установил надлежно, че към посочената и твърдяна от него дата, освен неплащането на част от фактурите, тъй като част от тях са с последващ падеж, а именно юни 2018г., е била налице обективна невъзможност за длъжника да стори това въз основа на анализ на финансовото му състояние към този конкретен момент – май 2018г. Към тази дата, както и към горепосочените две – на последното плащане и на уговорената нова дата на изискуемост на част от вземането по тристранното споразумение, не са съставяни междинни баланси, нито са изискани и представени от ответника, нито от вещото лице. Предвид горното съдът намира, че не може да приеме тази дата за начална дата на неплатежоспобността. Съдът намира, че като начална дата на неплатежоспобност следва да приеме 31.12.2018г., тъй като към този момент безспорно задълженията към кредитора-молител са възникнали, изискуеми и отразени счетоводно и въз основа на данните по съставения годишен баланс е видно, че не са могли да бъдат погасени с наличните парични средства от длъжника, а от съставения алтернативен вариант на баланс е видно, че длъжникът изцяло не е бил в състояние да покрие краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи. Към тази дата по алтернативен вариант, дори и без изключване на материалните запаси, коефициентът на обща ликвидност на ответното дружество е под норматива от единица, тъй като вече е настъпило погасяването на непредявените вземания, заличаването на търговеца, към който е имал голямо вземане, настъпило с влизане в сила на акта на съда от 07.02.2018г. Според съда са налице са основанията за кредитиране на алтернативния баланс, като няма голяма разлика с този към последващия период – 31.07.2019г. Още към 31.12.2018г. длъжникът не е бил в състояние да заплати с текущите си активи повече от една трета от краткосрочните си задължения, а при възприемане на алтернативния баланс по второто допълнително заключение – почти половината. Предвид горното съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме дата 31.12.2018г.

Съдът е постановил определение по реда на чл. 629б от ТЗ от 17.02.2020г., вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ под №3652, т.66, стр.59, с което е определил начални разноски за привнасяне от кредиторите на ответника в 14дневен срок, който все още не е изтекъл. Същевременно, обаче, ответникът твърди, а се сочи и от експертното заключение, че има парични суми по депозити в размер на 10 хил. лв. и налични парични суми, макар и да не е установен и конкретизиран размера. Ответникът чрез процесуалния си представител поддържа, че дружеството е в състояние да заплаща задълженията си. Предвид горното и с оглед възможността за оздравяване на предприятието, съдът намира, че не следва да постанови веднага решение по чл. 632 от ТЗ, още повече, че искането на молителя е за откриване на производство с назначаване на синдик, като ако не бъдат установени налични суми от синдика, молителят и другите заинтересовани кредитори биха могли да привнесат разноски. Предвид горното съдът намира, че решението следва да е с диспозитив по чл. 630, ал.1 от ТЗ. В случай, че до изтичане на срока по определението от 17.02.2020г. не бъдат установени от синдика налични суми за покриване началните разноски по производството или такива не бъдат привнесени от кредитора-молител, съдът ще постанови спиране на производството по несъстоятелност на основание чл. 632 от ТЗ. По съдържанието на решението, съдът намира, че по чл. 630 ал. 1 т.4 от ТЗ е предвидена възможност с акта съдът да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, но това следва да са конкретно поискани, посочени мерки, а именно запор върху конкретно вземане, възбрана върху конкретен имот или друго. В случая не се иска възбрана или запор върху конкретно имущество на длъжника, а обща възбрана и запор, които съдът може да  допусне само с решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност, където и е и систематичното място на общата възбрана и запор /чл.711 от ТЗ/, подсигуряващо осребряването на имуществото на длъжник, обявен в несъстоятелност. Обща възбрана и запор не могат да се наложат когато съдът е открил производство по несъстоятелност, без да обявява търговеца в несъстоятелност, а само конкретна обезпечителна мярка, каквато не е уточнена от молителя.

С оглед изхода на спора на молителя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски, които включват сумата от 250 лв. – държавна такса, 1400лв. – депозит за вещо лице или общо разноски в размер на 1650 лв.

Воден от горното съдът

           

                                   Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „П.Ф.С.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  –31.12.2018г.

            ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „П.Ф.С.“ ЕООД.

НАЗНАЧАВА за временен синдик г-жа А.Г.М., вписана в списъка на синдиците, утвърден със заповед № ЛС-04-72 от 2006г., обн. Държавен вестник бр.16 от 21.02.2006г.,  при месечно възнаграждение в размер на 1000лв. / хиляда лева /, платимо от масата на несъстоятелността, като ОПРЕДЕЛЯ тридневен срок на синдика за встъпване от датата на уведомяването му.

            УКАЗВА на временния синдик в случай, че му станат известни от търговските книги на длъжника или по друг начин вземания на чуждестранни кредитори и данни за техните адреси, да им изпрати поименно съобщение /покана/ за предявяване на вземанията по образец, съгласно чл. 40 от приложимия Регламент / ЕО/ № 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г.

            Указва на временния синдик, че следва да изпълни задълженията си по чл. 668 от ТЗ, в срок най-късно три работни дни преди датата на насроченото Първо събрание на кредиторите с оглед възможност желаещите лица да се запознаят с документите, както и да предприеме действия по чл. 652 и сл. от ТЗ, като съобрази, че съгласно чл. 43, ал.2 от Закона за особените залози, активите, върху които е вписано насочване на изпълнение на заложен кредитор са изключени от разпореждане в производството по несъстоятелността.

Свиква Първо събрание на кредиторите на „П.Ф.С.“ ЕООД, ЕИК********, с дневен ред по чл. 672 от ТЗ на 31.03.2020г. от 16,00 часа, в Съдебната палата, гр. София, бул.”*****, заседателна зала на VІ-18 състав.

            Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ. Да се обяви и покана за ПСК.

 

                                                                       СЪДИЯ: