Решение по дело №312/2021 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 289
Дата: 11 август 2021 г. (в сила от 14 април 2022 г.)
Съдия: Красимир Томов Георгиев
Дело: 20217080700312
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№289

гр. Враца, 11.08.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори  състав, в публично заседание на  26.07.2021 г., през две хиляди двадесети първа година, в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ  адм. дело № 312 по описа на АдмС – Враца за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.284-286 Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ .

Образувано е въз основа на Иск /Искова Молба/ от 01.03.2021г. от К.Д.И., да бъде осъдена Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД“ИН“/ към Министерство на правосъдието /МП/ - гр. София, да му заплати сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в периода 28.05.2019 г. – 02.01.2020 г. неимуществени вреди, изразяващи се в чувство за непълноценност, страх за живота и здравето му, довели до влошаване на психическото му здраве, вследствие пребиваването му в Ареста – гр.*** /РС“ИН“ – Арест, гр. ***/. Твърдят се нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, чл.104 от ППЗИНЗС и чл.6 ал.1 от Наредба № 2.

Пред съда иска се поддържа изцяло от ищеца лично и в писмена защита. Твърди се липса на течаща вода и санитарен възел в помещението в което е бил настанен, слабо осветление и липса на проветрение, като се е наложило да уринира в пластмасови шишета, с което е бил унизен и поставен в нечовешки условия, което довело и до нарушаване на психическото му здраве.

Процесуалният представител на ответника * Н.Б. в съдебно заседание оспорва иска изцяло. Твърди се, че ищецът не е представил  доказателства, подкрепящи твърденията му, поради което искът като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

Участващият в делото прокурор дава заключение за неоснователност на исковата  претенция,  тъй като ищецът не е представил факти, с които да  я докаже.           

Административният съд, анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства и като се запозна с доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищеца К.Д.И. е постъпил първоначално в Затвора – *** на 06.07.2005 г. за изтърпяване на наказание  ** , за извършено престъпление. След това е преместван в Затвора-*** на 20.04.2007г., в Затвора-*** на 09.10.2015г., отново в Затвора-*** на 08.05.2018г., отново в Затвора-*** на 06.06.2018г. Преведен е в Затвора-*** на 27.06.2019г., а след това в Затвора-*** на 17.05.2021г. Същия води множество дела срещу ГДИН, поради което се налага често да бъде конвоиран и да пребивава в следствени арести.

От представената от Началника на РСИН-*** информация в писма  вх.№1689/15.07.2021г. и вх. № 1541/01.07.2021г., както и вх. № 4648/ 19.05.2021г. при АдмС-*** е видно, че ищецът К.Д.И. е пребивавал в следствения арест гр.***, за периода от 28.05.2019г. до 02.01.2021г. общо 9/девет/ пъти. От 28 до 29.05.2019г. в килия № ** с  л./св. А.Д., от 24 до 25.06.2019г. в килия № **, самостоятелно, от 09 до 10.09.2019г. в килия № ** с л/св. А.С., от 20 до 24.09.2019г. в килия № ** самостоятелно,  от 28 до 29.10.20219г. в килия № ** с л/св. Ж.И., от 06 до 07.11.2019г. в килия № ** с л/св. И.А., от 12 до 13.11.2019г. в килия № ** самостоятелно, от 18 до 19.11.2019г. в килия № ** с л/св.Х.К. и от 11 до 12.12.2019г. в килия № ** с л/св. Ю.Д. и М.К.. Килия № ** и килия № ** са с площ 9.82 кв.м. Обзавеждането на килиите е със самостоятелни легла, метална маса и метални столчета. Осветеността на помещенията е осигурена от два прозореца и изкуствено осветление. Единия от прозорците е обърнат към арестния коридор, като е разположен над входната врата на помещението и е с размер 0.80 м. х 0.30 м. Другия прозорец е разположен насрещно на вратата и гледа навън. Прозорецът е с размери 1.15 м. х 0.50 м. разположен е на 2 м. височина от пода зад метална решетка и на разстояние 1м. от нея. Това пречи на задържаните да гледат навън, но не пречи да влиза дневна светлина в килиите. През летните месеци външните прозорци са постоянно отворени, за да влиза свеж въздух. През другото време вентилацията в килиите се осъществява от вентилатор монтиран на тавана през отвор с диаметър 30 см. Коридорът на ареста в единия край завършва с врата и прозорец, който също се отваря за проветряване. В другия край на коридора има монтиран вентилатор на тавана, който също е част от изградената вентилационна система, изсмуква мръсния въздух и го изхвърля навън. Санитарното помещение също е оборудвано с вентилатор, за да се изкарват парите при къпане и мръсния въздух при ползване на тоалетните. Всяко помещение е оборудвано със система за отвеждане на замърсения въздух. Достъп до течаща топла и студена вода, и санитарен възел има, но същите са общи, и се намират в мокрото помещение, където е и банята. Относно хлебарки и дървеници, ежемесечно извършват профилактични пръскания, при необходимост, се извършват и извънредни пръскания. На лицата, задържани в ареста задължително се осигурява достъп до санитарния възел три пъти на ден, при храненето им. В останалото време достъпа до санитарния възел е по желание на задържаното лице по всяко време на денонощието. Здравословното състояние на задържаните се следи от медицински специалист на ареста, а в извънработно време се вика екип на ЦСМП при МБАЛ- ***. На задържаните се осигуряват здравните грижи, които им се полагат по закон. Медицински фелдшер има задължение да преглежда задържаните лица веднъж седмично, а в неотложни случаи – незабавно. Въпреки това той го прави всеки работен ден. При несъгласие от страна на задържаните лица с диагнозата на медицинския специалист и назначеното лечение може да им бъде осигурен преглед за тяхна сметка от друг специалист. През 2015г. в арест гр. *** е извършено освежаване на общите помещения, чрез боядисване с латексова боя. През лятото на 2016г. е извършен цялостен ремонт в ареста и спалните помещения. Извършено е измазване на разрушена мазилка на тавана в арестния коридор и цялостно боядисване. Извършено е и измазване на разрушената мазилка на стените на спални помещения № 12, № 13 и № 5, и боядисване на всички помещения с бяла латексова боя. Същото е извършено и в общите санитарни помещения. Извършена е подмяна на част от балатума в общите помещения. През 2017г. е извършено измазване на разрушената мазилка в общите санитарни помещения и боядисване на вратите и помещението. Подменен е и смесителя на едната от мивките. Веднъж седмично се правят проверки от РП-***  и няма данни за предявени претенции от изброените в исковата молба нарушения. Няма регистрирани заявления, молби или жалби в деловодството на РСИН-*** относно твърденията на ищеца в исковата му молба.

По делото по искане на ищеца бяха разпитани двама свидетели, които  са били в следствения арест гр. ***. Св. И.П.Д. сочи, че в килиите няма чешма и се е излизало до тоалетна извън килиите. Прозорците водят към коридор към друга стая, няма пряка светлина  и не се отварят. Св.М.И.К. твърди, че килиите са били мрачни и мръсни, нямало течаща вода и нямало прозорци които да се отварят, ареста бил в плачевно състояние. Осветлението било една крушка, на която не можело да се чете, въздуха бил добре, но светлината била под всякаква критика. Свидетелите не са виждали ищеца да уринира в пластмасово шише.

От медицинската документация за здравословното състояние на ищеца К.Д.И., се установява, че още от 20** г. е бил заведен на учет с диагноза:**  .През 2018г. пребивавал в СБАЛЛС ***, ** с диагноза: ** От Затвора *** има ** с диагноза: ** Последната хоспитализация е в СБАЛЛС ***, ** от 29.03.**** г. до 05.04. **** г.с диагноза: ** Съгласно ** от 09.05.**** г. е с диагноза ** . С Експертно решение на ТЕЛК от **.**.**** г. му е определена ** ТНР, с дата на инвалидизация **.**.**** г., с водеща диагноза ** и общо заболяване: ** . Липсват убедителни данни за ** . През м. юни на 20** г. е бил на лечение в УМБАЛ -***  за лечение ** .

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че предявеният  иск е ДОПУСТИМ, тъй като  е предявен от  лице,  което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от незаконо-съобразни действия и бездействия  на администрацията  на Следствения арест в гр. ***. Съдът намира, че  ответникът ГДИН-София е легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като макар и второстепенен разпоредител с бюджетни средства, той е самостоятелно юридическо лице, с териториални структури – Областни служби „Изпълнение на наказанията“, които обединяват, ръководят и контролират дейността на  пробационните служби и арестите, съответните районни служби. Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на Ареста - ***  представлява административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложената мярка за неотклонение **  не се изразява само с прилагане на предвидените в закона ограничения във връзка с изпълнението на мярката, а обхваща и дейността  по обезпечаване и осигуряване  упражняването на правата на задържаните лица и изпълнението на техните задължения съобразно правното им положение и статут.

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, съгласно чл.1 ал.2 от ЗОДОВ. По силата на разпоредбата на чл.284 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража  от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона. В ал.1 на тази норма  е посочено, че лишените  от свобода и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко  или унизително отношение, а в ал.2 е доразвито понятието  за нарушение по смисъла  първата алинея с посочване на конкретни хипотези. За да бъде квалифицирано едно бездействие или действие като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в нормативен акт.

В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявеният иск следва извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, по предвидения специален ред, поради което искът срещу ГД “Изпълнение на наказанията” София се явява НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Незаконосъобразността на действието/бездействието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В конкретният случай това не е налице – от доказателствата по делото, се налага изводът, че не е налице незаконосъобразност на действията, съответно бездействие на затвор-ническата администрация. На обезщетение подлежат действително настъпи-лите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията.

Не се доказаха твърденията, че в Ареста в гр. *** в помещенията е имало липса на достъп до течаща вода и санитарен възел, слабо осветление и липса на проветрение, като се е наложило ищеца да уринира в пластмасови шишета, с което е бил унизен и поставен в нечовешки условия, което довело и до нарушаване на психическото му здраве. Установи се, че осветеността на помещенията е била осигурена от два прозореца и изкуствено осветление. Единия от прозорците е обърнат към арестния коридор, като е разположен над входната врата на помещението и е с размер 0.80 м. х 0.30 м. Другия прозорец е разположен насрещно на вратата и гледа навън. Прозорецът е с размери 1.15 м. х 0.50 м. разположен е на 2 м. височина от пода зад метална решетка и на разстояние 1м. от нея. Това пречи на задържаните да гледат навън, но не пречи да влиза дневна светлина в килиите. През летните месеци външните прозорци са постоянно отворени, за да влиза свеж въздух. През другото време вентилацията в килиите се осъществява от вентилатор монтиран на тавана през отвор с диаметър 30 см. Коридорът на арест в единия край завършва с врата и прозорец, който също се отваря за проветряване. В другия край на коридора има монтиран вентилатор на тавана, който също е част от изградената вентилационна система, изсмуква мръсния въздух и го изхвърля навън. Санитарното помещение също е оборудвано с вентилатор, за да се изкарват парите при къпане и мръсния въздух при ползване на тоалетните. Всяко помещение е оборудвано със система за отвеждане на замърсения въздух. Достъп до течаща топла и студена вода, и санитарен възел има, но същите са общи, и се намират в мокрото помещение, където е и банята. На лицата, задържани в ареста задължително се осигурява достъп до санитарния възел три пъти на ден, при храненето им. В останалото време достъпа до санитарния възел е по желание на задържаното лице по всяко време на денонощието. В тази връзка съдът не възприема показанията на св. И.Д., че прозорците водят към коридор към друга стая, няма пряка светлина и не се отварят, както и на св.М.К., че килиите са били мрачни и мръсни, нямало прозорци които да се отварят, ареста бил в плачевно състояние. Осветлението било една крушка, на която не можело да се чете и светлината била под всякаква критика. Действително в самите спални помещения няма течаща вода и тоалетен възел, но е осигурен денонощен достъп до тях. Двамата свидетели не са виждали ищеца да уринира в пластмасово шише. Имало е пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Прозорците се отварят през летния период, а в останалото време е осигурено надлежно проветрение. Няма нарушаване на  чл. 3  вр. чл.43 ал.5 от ЗИНЗС вр. чл.20 ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС.

Не се установи на ищеца К.И. да са прилагани мерки, които да са имали за цел унижаване на човешкото му достойнство или служителите в ареста да не са изпълнявали служебните си задължения относно здравословното му състояние. Здравословното състояние на задържаните в ареста се е следяло от медицински специалист на ареста, а в извънработно време се е викал екип на ЦСМП при МБАЛ-***. На задържаните се е осигурявала здравните грижи, които им се полагат по закон. Медицински фелдшер е имал задължение да преглежда задържаните лица веднъж седмично, а в неотложни случаи – незабавно. Въпреки това той го е правил всеки работен ден. Веднъж седмично са се правили проверки от РП-***  и не е имало данни за предявени претенции от изброените в исковата молба нарушения. Няма регистрирани заявления, молби или жалби в деловодството на РСИН-*** относно твърденията на ищеца в исковата му молба. В случая няма нарушение също и на чл.3 от ЗИНЗС вр.  чл.104 от ППЗИНЗС и чл.6 ал.1 от Наредба № 2 за условията и реда на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода.

Не се доказва от събраните доказателства по делото /писмени и гласни/, че вследствие на евентуално лошите условия за живот в ареста /които не се доказаха/, ищеца К.Д.И. да е получил усложнения в здравословното си състояние. Ищецът не доказва, че заболяванията, които има, са в пряка и непосредствена връзка с условията в следствения арест. Периода на пребиваване в ареста е от 28.05.**** г. до 12.12.**** г. в различни интервали, а датата на инвалидизация е от **.**.**** г., т.е. от преди това, с водеща диагноза ** и общо заболяване: ** . Липсват убедителни данни за ** .  През м. юни на 2020г. е бил на лечение в УМБАЛ-*** за лечение **. При пребиваването си в Ареста в гр.*** не е подавал писмени жалби за условията там. Не се представиха по делото от ищеца доказателства, че жилищните и битови условия в посочените килии са причина за здравословните му проблеми и са в пряка връзка с условията в ареста. Емоционалните преживявания, които ищеца К.И. твърди, че е преживял докато е пребивавал в ареста в гр. ***  са негово субективно усещане и не надхвърлят рамките на неизбежната последица от пребиваването му в затвора или следствен арест за изтърпяване на наказанието **.     

От всичко изложено по-горе, както и от доказателствата по делото не се установява по безспорен начин да са настъпили някакви неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, изразяващи се във вреди от проявено виновно бездействие или действие от страна на служители на Следствения арест гр. *** довели до нарушаване на правата му. Ангажираните от него доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин неимуществените вреди да са произтекли от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на Следствения арест – гр. ***.  Ищецът е страната, която следва да установи по пътя на пълното доказване осъществяването на незаконосъобразното действие или бездействие на администрацията на затвора.     

При осъществяване на правно-регламентирана дейност от длъжностните лица от Следствения арест – гр. ***  не се установи същите да са нарушили чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС. Не се доказа накърняване на правото на ищеца К.И., като лишен от свобода, на хуманното отношение към него и уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Това сочи на липсата на основните елементи от правопораждащия фактически състав на ангажиране на отговорността на държавата по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, съответно и на неоснователност на предявения иск.

С оглед на изложеното, искът на ищеца К.Д.И. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“-София към МП за присъждане на сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева – обезщетение  неимуществени вреди, произтичащи от противоправни действия и бездействия на администрацията в Следствения арест в гр. ***, нарушаващи правата му, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285 ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Д.И., понастоящем в Затвора  гр.***, иск срещу ГД “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” – гр. София, към МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, за заплащане на сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Следствения Арест гр. *** , за посочения период в исковата молба, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.    

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Враца, в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.

 

АДМ. СЪДИЯ: