Р Е Ш Е Н И Е № 50
гр. Сливен, 02.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на
секретаря Н.Й. и на прокурора Христо Куков, като разгледа
докладваното от председателя касационно
административно-наказателно дело № 33 по описа на съда за 2017 година, за да се
произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/ АПК /.
Образувано е по касационна жалба на “Ж. С. Б.“ ЕООД, представлявано
от управителя Ж. Й. Д., с адрес ***, против Решение № 37 от 08.02.2017 г.
по АНД № 1707/2016 г. на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно
постановление № СН 5022 от 25.03.2016 г. издадено от Директора на ТД на НАП- гр. Бургас, с което на „Ж. С. Б.” ЕООД- гр. Сливен, с ЕИК ***,
е наложено на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС наказание „Имуществена санкция” в
размер на 500 (петстотин) лева. В
касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят счита, че
изложените твърдения не кореспондират с действителността и са необосновани, а
направените заключения в съдебното решение са неправилни. Твърди, че касова
бележка за естествена коса, поставяне и оформяне на обща стойност 200 лева е
издала на 28.12.2015 г., а не на 14.01.2016 г., когато не е извършвала никаква
услуга на клиента. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и НП.
В съдебно заседание, касаторът редовно
призован, се явява лично управителя, който поддържа жалбата. Моли, в
случай, че не се приемат доводите изложени в жалбата, да се приложи чл. 28 от ЗАНН.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не
изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на РС –
Сливен за правилно и законосъобразно. Счита, че не се касае за маловажен
случай.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал.
1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
На 17.02.2016г. във фризьорски салон, собственост на касатора
била извършена проверка от служители на ТД на НАП- Бургас, по повод подаден
сигнал от 14.01.2016г. от клиентка, която твърдяла, че е посетила фризьорския
салон, находящ се на бул. „Б. М.”, за да си поръча екстейшъни- удължители на
коса. Дала капаро и й казали, че ще й прозвънят, за да отиде да си вземе
косата. След два дни отишла, попитала дали ще й дадат касова бележка, при което
служителите й обяснили, че няма нужда да й издават касова бележка, ако имало
проблем да се върнела и да се разберат. Тъй като косата не била подходяща за
нея се върнала в магазина с молба да я замени, но получила отказ. Тогава подала
сигнал в ТД на НАП- Бургас, офис Сливен.
При проверката двамата служители на ТД на НАП установили,
че в книгата за дневните финансови отчети за тази дата 14.01.2016г. отпечатания
дневен финансов отчет е бил за оборот от 50 лева, т. е. регистрираните във
фискалното устройство продажби за този ден са в размер на 50 лева. При
допълнителна проверка в информационната система на НАП на регистрираните от
дружеството данни от дневни отчети се установило, че дневния отчет за
14.01.2016г. е точно на стойност 50 лева. Установило се, че функциониращото в
обекта фискално устройство е било в изправност на тази дата 14.01.2016г. Проверяващият
приел, че е извършено нарушение от страна на жалбоподателя на разпоредбата на
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министъра
на финансите във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Въз основа на тези констатации той
съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение на
02.03.2016г., който бил връчен на управителя на търговското дружество. Въз
основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е било
издадено наказателно постановление №СН 5022/25.03.2016г. за нарушение на чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ и на жалбоподателя е била
наложена на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС „Имуществена санкция” в размер на
500 лева.
За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно,
Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят „Ж. С. Б.“ ЕООД е
извършил посоченото в НП нарушение; направил е извод, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП; счел е, че
размерът на наложеното наказание е правилно определен – под предвидения минимум,
изложил е съображение, че не се касае за маловажен случай на нарушение.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно по следните съображения:
Касационната инстанция счита,че неправилно не е била приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. За маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН се приема това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН). Настоящият случай е именно такъв, нарушението е за пръв път, на 28.12.2015 г., както посочва жалбоподателят е издадена касова бележка на стойност 200 лева, което се установява от дневния отчет, а на дата 14.01.2016 г. е отпечатан дневен финансов отчет за общ оборот – 50.00 лева. Ето защо настоящият състав намира, че макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, то не е довело или поне не се установява да е довело до някакви неблагоприятни последици, не е повторно и по характера си самото деяние разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на имуществена санкция, дори и под минималния размер е несъразмерно тежко спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.
Административно-наказващия орган не е изпълнил задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Като не го е квалифицирал като маловажен случай, същият е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния
съд при постановяването на обжалваното решение, поради което то е неправилно и
следва да се отмени. Вместо това следва
да се постанови отмяна на оспореното НП.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 37/08.02.2017 г., постановено по АНД № 1707/2016
г. по описа на Сливенски районен съд, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СН 5022 от 25.03.2016 г.
издадено от Директора на ТД на НАП- гр. Бургас, с което на
„Ж. С. Б.” ЕООД- гр. Сливен, с ЕИК ***, представлявано от Ж. Й. Д. е наложено
на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС наказание „Имуществена санкция” в размер на
500 (петстотин) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: