Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Кюстендил, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилски окръжен съд, Гражданско
отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни
през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
и
при участието на съдебен секретар Вергиния Бараклийска,
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в.гр.д. № 113
по
описа на ОС- Кюстендил за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 260769/22.01.2021 г. подадена от Б.В.Г.,
с ЕГН **********, В.В.Г.-С., с ЕГН ********** и М.Б.Д.,
с ЕГН **********, и тримата с адрес: с. С.о, община Д., ул. „Й. Д.“ ******насочена
против решение № 260004/05.01.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. №
1163/2020 г. по описа на същия съд.
Въззивниците обжалват изцяло
първоинстанционния съдебен акт, с който РС – Дупница е отхвърлил като
неоснователен предявения от Б.Г., В.Г.-С. и М.Д. срещу К.Г.Д. иск с правно
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, за отмяна на Нотариален акт за собственост на
недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 135, том ІІІ, рег. № *****, дело №
851/21.06.1999г. на нотариус С.С.,
с район на действие ДРС, с който нотариален акт ответникът се легитимира като
собственик на следните имоти: 1. Нива в местността „***********“, с площ от ***********дка,
четвърта категория, парцел № 1 от масив ***********, съставляваща имот № ******
по картата на землището и 2. Ливада в местността „******“, с площ от ******дка,
четвърта категория, парцел *******от масив *******, съставляващ имот № *******
по картата на землището и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е осъдил ищците да
заплатят на ответника сума в размер на ******* лева, представляваща сторените
от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Въззивниците твърдят, че обжалваното
решение е неправилно и необосновано. Противопоставят се на приетото от съда в
мотивите, че е невъзможно да се направи извод за идентичност между имотите,
предмет на решение № 18-8020/06.03.2020 г. на ОСЗ-Д. и тези, описани в
атакувания с иска констативен нотариален акт и че в решението на ОСЗ – Д. не са
били индивидуализирани недвижимите имот по граници и съседи, а същото препраща
към решение № 184/18.03.2019 г., постановено по гр.д. № 744/2018 по описа на ДнРС, в чиито мотиви и диспозитив
също липсвала индивидуализация на посочените в исковата молба имоти, и сочат
доводи в тази насока.
Акцентира се, че съдът неправилно се е позовал на т. 18 от ТР №
1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. № 1/2000 г.
и се подчертава, че силата на пресъдено нещо, според
т.18 се формира по основанието на иска, и щом съдът е разгледал предявения иск
било без значение как е формулиран диспозитива – СПН
се формирала, а силата на пресъдено нещо, която
решението по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ създава, обхващала само притежанието на правото
на собственост към момента на образуване на ТКЗС, и с решение № 184 по гр.д.
744/2018г. съдът бил решил, че възстановените земеделски земи през 1994-1996 г.
са на наследници на Г.К. Д., а не на синовете му К. и И..
Въззивниците твърдят, че съдът
неправилно е приел като доказателство по делото нотар.
акт № 29, том І, д. 80/1950 г., в заверено копие по реда на чл. 32 от ЗА.
Подчертава се, че съдът
неправилно е отказал спирането на първоинстанционното
производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК поискано от ответника във
връзка с висящо производство по адм. д. № 1753/2020
г., в което се оспорвало Решение № 18-8020 на ОСЗ – Д., и сочи доводи за връзката между двете дела, а
именно обжалваното горецитирано решение, с оглед на
което следвало да се изчака формиране на сила на пресъдено
нещо относно спорното право, предмет на обуславящото административно дело.
Твърди се, че първоинстанционният съд
неоснователно и незаконосъобразно се е произнесъл по искане за присъждане на
разноски по делото, като сочи, че списък с разноските не е бил представен в
проведеното о.с.з. по делото на 17.11.2020 г., а съдът в противоречие с ТР №
6/06.11.2013 г. на ВКС е предоставил 3-дневен срок на пълномощника на ответника
да представи списък с разноски.
По същество се иска отмяна на решението изцяло, включително в частта за
разноските и уважаване на предявения иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от насрещната страна К.Г.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***
чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Р.М..
В отговора се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Подчертава се, че доводите на въззивниците за
необоснованост на решението и неправилност на правните изводи на съда са бланкетни, а решението на първоинстанционния съд е правилно
и обосновано, постановено след обсъждане на всички релевантни доказателства по
делото. Твърди, че ирелевантни за настоящия правен
спор са доказателствата по гр.д. № 744/2018г. на ДРС и процесуалното поведение
на ответника. Противопоставя се на твърдението на въззивниците
за неправилно приет като доказателство по делото нот.
акт № 29, т.І, д. 80/2015 г., като сочи че доказателството не е разглеждано от
съда по същество, от него се ползвал самият въззивник,
а основанието за приемане по делото е твърдението, че ищецът, респективно
неговите наследници, никога не са повдигали спор за собственост за описания в
него имот, поради което и предявения иск по чл. 537 от ГПК е неоснователен.
Определя като неоснователни твърденията на въззивниците
относно присъдените разноски по делото. Иска се отхвърляне на въззивната жалба
и потвърждаване на обжалваното решение като правилно, постановено в
съответствие с процесуалните правила и обосновано.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните
доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е
- 2 -
внесъл
за разглеждане в открито съдебно заседание. При констатираната допустимост на
жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
След преценка на валидността и
допустимостта на обжалваното решение в изпълнение на служебните си задължения и
по възраженията на въззивника съдът приема, че
решението е валидно, но недопустимо.
Съображенията на съда в тази насока са
следните:
Производството пред РС – Д. е образувано
по искова молба, депозирана от В.Г.Д., ЕГН: ********** с адрес: *** срещу К.Г.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.
537, ал. 2 от ГПК.
С определение, постановено в закрито
съдебно заседание на 01.12.2020 г. районният съд, като е констатирал, че ищецът
е починал след приключване на съдебното дирене, е отменил хода на делото по
същество, даден с протоколно определение, постановено на 17.11.2020 г. и е
конституирал, на мястото на ищеца В.Г.Д., починал на 21.11.2020 г., Акт за
смърт № 16/23.11.2020г., съставен в с. С., община Д., област К., като ищци по
делото: Б.В.Г., ЕГН: **********, В.В.Г.-С., ЕГН: **********
и М.Б.Д., ЕГН: **********, тримата с адрес: ***.
В срока за отговор на исковата молба е
депозиран такъв от ответника, с който се оспорва предявения иск като недопустим
и неоснователен. Счита, че не е възможно да се направи извод за идентичност
между имотите, предмет на решение № 18-8020/06.03.2020 г. на ОСЗ-Д. и тези,
описани в атакувания с иска нотариален акт. Сочи, също така, че в решение № 184
от 18.03.2019 г. по гр.д. № 744/2018 г. на РС-Дупница липсва каквато и да било
индивидуализация на посочените в исковата молба имоти.
С оглед представените пред районния съд
писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Видно от удостоверение за наследници
изх. № 145/31.07.2020 г., съставено в с. С., община Д., страните са наследници
на Г.К. Д., бивш жител ***, починал на *****г.
С Нотариален акт за собственост на
недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 135, том ІІІ, рег. № *****, дело №
851/21.06.1999 г. на нотариус С.С., с район на
действие ДнРС, ответникът се легитимира като
собственик на следните имоти: 1. Нива в местността „***********“, с площ от ***********дка,
четвърта категория, парцел *********** от масив ***********, съставляваща имот
№ ****** по картата на землището и 2. Ливада в местността „******“, с площ от ******дка,
четвърта категория, парцел *******от масив *******, съставляващ имот № *******
по картата на землището.
Констативният нотариален акт е съставен
от нотариуса въз основа на Решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на ПК в община Д.
№ 0110/26.05.1997г. и Решение № С-309/13.04.1994 г.
С решение № 184/18.03.2019 г.,
постановено по гр.д. № 744/2018г. по описа на РС-Д. /влязло в сила на
12.04.2019 г./ е уважен искът на В.Г.Д. по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, предявен
срещу К.Г.Д. и И. Г.Д. и е признато за установено, че възстановените земеделски
земи през 1994 г. и 1996 г., са на наследници на Г.К. Д., бивш жител ***,
починал на *****г.
С Решение № 18-8020/06.03.2020 г. на ОСЗ
– Д., в изпълнение на горепосоченото решение на РС-Д. е възстановено правото на
собственост върху описаните в него земеделски земи на наследниците на Г.К. Д..
Решението отменя решение № С-309/13.05.1994 г. на ПК, сега ОСЗ за признаване
правото на собственост на К.Г.Д..В производството с предмет иск с правно
основание чл. 14, ал. 4 от ГПК не е разгледана , респективно няма произнасяне с
влязлото в сила съдебно решение по претенция по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна
на горепосочения нотариален акт.
С постановеното по делото решение съдът
е приел иска с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за неоснователен като е
изложил съображения, че не може да се направи извод за идентичност между
имотите, предмет на решение № 18-8020/06.03.2020 г. на ОСЗ-Д. и тези, описани в
Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 135,
том ІІІ, рег. № *****, дело № 851/21.06.1999г. на
нотариус С.С., с район на действие ДРС, чиято отмяна
се иска. Посочил е, че в решението на ОСЗ-Д. не са индивидуализирани недвижимите
имоти по граници и съседи, а същото препращало към решение № 184/18.03.2019 г.,
постановено по гр.д. № 744/2018г. по описа на РС-Д.. Доколкото обаче в
последното липсвала каквато и да било индивидуализация на посочените в исковата
молба имоти, районният съд като краен извод е приел иска с правно основание
чл.537, ал.2 ГПК за неоснователен и го е отхвърлил.
При така установеното от фактическа
страна, съдът формира следните правни изводи:
Както бе посочено във въззивната жалба са
наведени доводи за висящност производство по адм.д. №1753/2020 г. по описа на АС - Кюстендил, предмет на
което е законосъобразността на Решение №18-8020/06.03.2020 г. на ОСЗ – Д., т.е.
решението на административния орган, с което следва да приключи реституционното
производство. Между страните не е имало спор относно висящността
на горепосоченото производство, нито са изложени твърдения, респективно не са
представени доказателства за окончателното му приключване.
Валидността на съдебния акт се предпоставя както от допустимостта на заявения иск – аргумент
чл. 130 ГПК, така и от сезиране въз основа на редовна искова молба, в който
смисъл са задължителните разяснения по т.4 на ТР 1/2001 г., прието на
17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т.5 на ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Допустимостта
на иска касае, както съществуването на правото на иск, така и надлежното му
упражняване. и всяко от тях е обусловено от наличието на конкретни
предпоставки. Наличието или липсата на определени / от законодателя /
процесуални изисквания – общи или касаещи определени категории дела или лица,
определяни като абсолютни или относителни обуславя допустимостта на всеки иск.
Съдът следи служебно за допустимостта на предявения иск, като недопустимостта на иска влече и недопустимост на исковото производство. Искът би бил недопустим, когато за ищеца не съществува право на иск или такова право той има, но го упражнява не по надлежния за това начин. Правният интерес от предявяване на иска е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иска в полза на конкретно лице. Наличието или липсата на процесуалните предпоставки се преценява
- 3 -
винаги
към момента на заявяване на претенцията. Така и наличието на всяка от
предпоставките обуславящи съществуването на правото на иск в полза на ищеца, за
да защити претендираното от него накърнено или
застрашено материално право, се преценява към момента на депозиране на исковата
молба. Предвид гореизложеното, настоящата инстанция приема, че в случая за ищеца липсва правен интерес от предявяване
на иска с правно основание чл.537, ал.2 ГПК, доколкото е налице висящност на реституционното производство, респективно
липсват данни Решение № 18-8020/06.03.2020 г. на ОСЗ-Д., което възстановява
правото на собственост върху процесните недвижими
имоти, да е влязло в сила. Напротив съществуват данни, че то е обжалвано, но не
са представени доказателства за окончателното приключване на земеделската
реституция с окончателен акт на ОСЗ. Следва извод за това, че искът е
преждевременно предявен. Недопустимият
иск препятства възможността за разглеждането му същество, респективно
разрешаване на правния спор между страните. Това е така, тъй като Ако към този момент бъде постановено решение
по същество по иска с правно основание чл.537, ал.2 ГПК би се стигнало до едно
преждевременно и необосновано засягане правната сфера на страните в
производството. При отхвърляне на исковата претенция към този момент за ищецът
би се преклудирала възможността на предяви исковата
си претенция отново при стабилизиране на процесното
решение на ОСЗ – Д.. Обратното - при уважаване на иска с правно основание
чл.537, ал.2 ГПК необосновано би се засегнала правата сфера на ответника в
производството, доколкото е налице висящност на
горепосоченото административно производство.
За пълнота съдебният състав намира за
нужно да отбележи, че по спорния въпрос относно индивидуализацията на
земеделския имот, обект на търсената защита, в производството по чл. 14, ал.4
ЗСПЗЗ, няма еднозначно разрешение в практиката на съдилищата. Всеки спор по чл.
14, ал.4 ЗСПЗЗ може да се базира на различни факти, обуславящи конкуренцията на
права между ищци и ответници относно кому е
принадлежал процесния, възстановен по земеделската реституция на някой от тях
или и на двете групи, земеделски имот, при какви условия е извършено
възстановяването на земите по ЗСПЗЗ и др., поради което и не може да има само
един отговор как следва да бъде индивидуализиран имота. Земеделският имот, чиято
защита се търси чрез иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ следва да бъде индивидуализиран
до степен, която отговаря на обема на възстановеното с административния акт
право на собственост. Същественото при индивидуализацията на имота обаче е, че
последната е към конкретен минал момент - а именно включването на земеделската
земя в кооперативите на ТКЗС, а не към момента на депозиране на исковата молба.
Като се е произнесъл по един
преждевременно предявен иск, първоинстанционният съд
е постановил недопустимо решение. В този случай и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК въззивният
съд следва да го обезсили и да прекрати производството по делото.
По разноските:
И двете страни са претендирали
присъждане на разноски в първоинстанционното и въззивното
производство. С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 4
от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в първоинстанционното производство в размер на ******* лева
за адвокатско възнаграждение, както и сумата от ******* лева за адвокатско възнаграждение,
сторени във въззивното производство.
По обжалваемостта:
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му чрез Окръжен съд – Кюстендил пред Върховния
касационен съд.
Воден от горното, Окръжен съд –
Кюстендил,
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260004/05.01.2021
г., постановено от РС – Д. по гр.д. № 1163/2020 г. по описа на същия съд,
поради недопустимост на предявения от Б.В.Г., ЕГН: **********, В.В.Г.-С., ЕГН: ********** и М.Б.Д., ЕГН: **********, тримата
с адрес: *** против К.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК
за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по
ЗСПЗЗ № 135, том ІІІ, рег. № *****, дело № 851/21.06.1999 г. на нотариус С.С., с район на действие ДРС, с който нотариален акт
ответникът се легитимира като собственик на следните имоти: 1. Нива в
местността „***********“, с площ от ***********дка, четвърта категория, парцел ***********
от масив ***********, съставляваща имот № ****** по картата на землището и 2.
Ливада в местността „******“, с площ от ******дка, четвърта категория, парцел *******от
масив *******, съставляващ имот № ******* по картата на землището и ПРЕКРАТЯВА
производството п делото.
ОСЪЖДА Б.В.Г., ЕГН: **********, В.В.Г.-С., ЕГН: ********** и М.Б.Д., ЕГН: **********, тримата
с адрес: *** да заплатят на К.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от общо *******лева
разноски по водене на делото, от която сумата от ******* лева разноски сторени
в първоинстанционното производство и сумата от ******* лева, сторени във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :
.