Решение по дело №83/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 45
Дата: 8 април 2020 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Росица Иванова Маркова
Дело: 20191400900083
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 45

                                      гр.Враца, 08.04.2020г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 06.03.2020г., в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ИВАНОВА

         при участието на секретаря ВЕСЕЛКА НИКОЛОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№83 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен е осъдителен иск от С.Ц.К., ЕГН **********, представлявана по пълномощие от адв.Й.Д. от САК със съдебен адрес *** срещу "Дженерали Застраховане"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."Княз Александър Дондуков-Корсаков"№68.

         В исковата молба се твърди, че на 10.06.2017г. след обяд, около 15:20ч. Ц.Ц. управлявал л.а."Фолксваген Голф" с рег.№ВР *** ВС по път ІІІ-307 с посока на движение от с.Микре към гр.Угърчин. В същото време по път ІІІ-407 с посока на движение от път І-4 към с.Киркова Махала Т.К. управлявал л.а."Фолксваген Туран" с рег.№ОВ *** ВН. На кръстовището, образувано от двата пътя на движение, Ц.Ц. следвало да продължи по пътя си към гр.Угърчин. Тъй като се движел по път без предимство, Ц. намалил скоростта при доближаване на кръстовището, огледал се и тъй като не видял движещи се по пътя с предимство автомобили, продължил движението си със скорост около 15-50км/ч. Поради движение с висока скорост водачът на л.а."Фолксваген Туран" не могъл да спре, при което настъпил удар между неговата предна част и страничната част в областта на предна колонка и предна лява врата на л.а."Фолксваген Голф". Пристигналите на място екипи на полицията и на Бърза помощ констатирали смъртта на водача Ц.. Пътуващата на предна лява седалка на л.а."Фолксваген Голф" М. Ц. П. получила тежка съчетана травма, била транспортирана в МБАЛ "Проф. Параскев Стоянов"АД-Ловеч, но след десет дни в кома на 20.06.2017г. починала от травмите си.

         За настъпилото ПТП е образувано ДП №173/2017г. по описа на РУП-Угърчин, по което е установено, че водачът на л.а."Фолксваген Туран" Т.К. го е управлявал с превишена за пътния участък скорост от 109км/ч при наличието на ограничение от 60км/ч, което е довело до невъзможност да спре и да предотврати произшествието.

         В исковата молба се сочи, че тъй като в първоначалната СМЕ на трупа на  Ц.Ц. вещото лице е допуснало редица произволни приемания и недопустими изводи и заключения относно причината за произшествието, в изготвения протокол за ПТП е посочено, че причината за ПТП  е предварително настъпилата смърт на Ц. - обстоятелство, което според ищцата категорично се опровергава от вида и характера на получените телесни увреждания, както и от клиничната им картина. Сочи се, че направените в тази връзка доказателствени искания са уважени от наблюдаващия прокурор и е възложена КСМАТЕ.

         В исковата молба се сочи, че починалата М. П. е сестра на ищцата и отношенията между двете били много близки, помежду им съществувала силна емоционална връзка и привързаност. Сестрите прекарвали времето си заедно, споделяли преживяванията, проблемите и страховете си. Приживе пострадалата подкрепяла ищцата, била до нея в хубавите и трудните моменти от живота й. Твърди се, ищцата била шокирана от смъртта на сестра си, лишена е от загрижеността на един от най-близките си хора и нищо не е в състояние да заличи болката й и да компенсира нейната загуба.

         Следващото твърдение в исковата молба е, че тъй като според първоначалния протокол за ПТП вината за произшествието е на водача на  л.а."Фолксваген Голф", която е застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" в "ДЗИ-Общо застраховане"ЕАД, претенция за заплащане на обезщетение била предявена пред този застраховател, който отказал плащане.

         Тъй като към дата на ПТП по отношение на увреждащия автомобил "Фолксваген Туран" е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с ответника по полица №BG/08/116001863333, със срок на действие от 14.07.2016г. до 13.07.2017г., с писмо от 08.02.2019г. пред това дружество е предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, на което с писмо от 25.02.2019г. ответникът отговорил с отказ.

         По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на осъдителен иск за сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на сестра й М. П.. Сумата се претендира ведно със законната лихва от 25.02.2019г. до окончателното й изплащане.

         Претендират се и разноски.

         Искът е с правно основание чл.432, ал.1, вр. чл.493, ал.1, т.1 , вр. чл.45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

         Чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.П.ответникът е подал отговор на исковата молба.

         Отговорът съдържа признание за факта, че гражданската отговорност на водача на л.а."Фолксваген Туран" е застрахована при ответника.

         Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че отговорен за настъпването на процесното ПТП е водачът на л.а."Фолксваген Туран". Като обсъжда доказателственото значение на констативния протокол за ПТП, ответникът обръща внимание на това, че същият не съдържа констатации за виновно и противоправно поведение на водача на посочения автомобил.

         Твърдението на ответника е, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина и в резултат от противоправното поведение действия на водача на л.а."Фолксваген Голф", който е отнел предимство на другия автомобил и въпреки наличието на знак Б2 /"Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство."/ е навлязъл в зоната на кръстовището и е инициирал рисковата ситуация, вследствие от което е настъпило произшествието. Според твърдението на ответника произшествието не би настъпило, ако Ц. не бе отнел предимството на другия автомобил.

         В условията на евентуалност ответникът поддържа, че увреждането на пострадалата П. е причинено от действието на неколцина - както от застрахования при него водач Т.К., така и от водача Ц.Ц., което обуславя солидарната им отговорност съобразно чл.53 от ЗЗД и чл.499, ал.7 от КЗ.

         Оспорва се и материалната легитимация на ищцата до получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята сестра, както и твърдението за изключително близки отношения и силна емоционална връзка между тях.

         Исковата претенция е оспорена и по размер, предвид критерия за справедливост. В тази връзка се развиват правни съображения.

         Ответникът прави възражение за принос на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, свеждащ се до това, че същата е пътувала без поставен предпазен колан.

         Подадена е допълнителна искова молба, в която се поддържа твърдението, че водачът на л.а."Фолксваген Туран" се е движил с превишена скорост, което е довело до невъзможност да спре и да предотврати произшествието. Поддържа се и твърдението, че водачът Ц. е намалил скоростта на движение при приближаване на кръстовището, огледал се е и е продължил движението си, тъй като не е видял движещи се по пътя с предимство автомобили.  Поддържа се и твърдението, че получените от Ц. телесни увреждания не са настъпили преди произшествието.

         Поддържат се първоначалните твърдения, обуславящи материалната легитимация на ищцата до получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра си.

         Оспорва се възражението на ответника за принос на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат.

         Ответникът е подал допълнителен отговор, в който поддържа изложеното в първоначалния отговор.

         Поддържа възражението, че смъртта на Ц.Ц. се дължи на спиране на сърдечната му дейност и е настъпила непосредствено преди реализиране на произшествието, като в тази връзка ответникът се позовава на изготвената в досъдебното производство СМЕ на труп и развива съображенията си за това.

         Ответникът се позовава и на разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на КЗ и въведения в нея лимит на отговорността на застрахователя. Развива правни съображения относно приложимостта на разпоредбата.

         По искане на ответника като трето лице-помагач на негова страна е привлечено "ДЗИ-Общо застраховане"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."Витоша"№89Б. Чрез процесуалния си представител юрисконсулт Виктория Германова подпомагащата страна е представила писмено становище, в което твърди, че процесното ПТП и вредите от него не са резултат от виновното и противоправно поведение на водача на л.а."Форксваген Голф" Ц.Ц.. Твърди също, че вината за настъпването на събитието е на водача на л.а."Фолксваген Туран" - Т.К.. Подпомагащата страна се позовава на констатациите на изслушаната в досъдебното производство АТЕ.

         В становището си подпомагащата страна също прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, в подкрепа на което се твърди, че същата е била без поставен предпазен колан.

         Принципно и от страна на помагача се оспорва правото на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не е налице случай, сочещ на особена близост с пострадалата при произшествието, и съществуващата родствена връзка не се характеризира с изключителност, излизаща извън рамките на обичайните,  нормални и естествени взаимоотношения между сестри.

         В условията на евентуалност се поддържа, че размерът на иска е прекомерно завишен и се развиват съображения във връзка въведения с §96, ал.1 от ЗИДКЗ лимит на отговорността на застрахователя.

         След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:

         От представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №32/28.06.2017г., съставен от дежурен ПТП в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Ловеч, на 10.06.2017г., около 15:20ч. на път 401 при километър 2+100 на кръстовище с път 307 е настъпило ПТП с участници л.а. "Фолксваген Голф", рег.№ВР *** ВС, управляван от Цветан Аспарухов Ц., и л.а."Фолксваген Туран", рег.№ОВ *** ВН, управляван от Т.К.К.. В протокола се съдържа констатация, че при произшествието е пострадал водачът Ц.Ц. с диагноза от СМЕ: разкъсване на аневризма на аорта, предизвикала сърдечна тампонада, довела до спиране на сърцето и смърт преди настъпване на ПТП. Посочено е, че пострадала при произшествието е и М. Ц. П., която е изпаднала в кома вследствие на травмите от ПТП и е починала в МБАЛ-Ловеч на 20.06.2017г. Протоколът съдържа и извод, че движейки се по път 307, поради внезапно настъпило болестно състояние и смърт на водача Ц.Ц. управляваният от него автомобил не пропуска, отнема предимство и блъска странично движещия се по път 401 друг автомобил. Представен е албум за посетен оглед на местопроизшествие, епикриза на М. П., издадена от МБАЛ"Проф. д-р Параскев Стоянов", гр.Ловеч.

         От представеното удостоверение на съпруг/а и родствени връзки се установява, че ищцата е сестра на починалата след произшествието М. П..

         Представена е СМЕ на труп, съдържаща извод, че смъртта на М. П. е настъпила в резултат от травматично разкъсване на слезката и отстраняване на същата по оперативен път, кръвонасядане на меката черепна покривка, линейно счупване на черепната основа, масивни контузионни огнища на мозъка, кръв в гръдната кухина, разкъсване на белия дроб, представляващи съчетана черепно-мозъчна травма и гръдни травми с данни за тежка контузия на мозъка, доведи до сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност.

         Ищцата е представила искане за изплащане на застрахователно обезщетение, връчено на ответника на 08.02.2019г. Представила е и искане за изплащане на застрахователно обезщетение, връчено на "ДЗИ-Общо застраховане"ЕАД на същата дата. И на двете искания, отправени пред застрахователите на гражданската отговорност на водачите на л.а."Фолксваген Туран" и на л.а."Фолксваген Голф", е отговорено писмено с отказ за изплащане на обезщетение.

         С писменото становище на подпомагащата страна е представено заключение на САТЕ, изготвено по ДП №173/2017г. по описа на РУП гр.Угърчин. В него се приема, че ударът между автомобилите е настъпил  в лентата за движение на л.а."Фолксваген Туран" и непосредствено преди него/към момента на първоначален контакт/ скоростта на движение на л.а."Фолксваген Голф" е била 17.68км/ч, а тази на л.а."Фолксваген Туран" - 107.27км/ч. Сочи се, че навлизането на л.а."Фолксваген Голф" в кръстовището до мястото на удара е технически възможно чрез ускорително движение от състояние на покой или транслационно без спиране на знак "Стоп". Според тази САТЕ е технически възможно да се направи извода, че при движение на л.а."Фолксваген Туран" с разрешената за участъка скорост от 60км/ч неговият водач би имал техническа възможност да възприеме другия автомобил преди кръстовището /тръгнал от покой или без да е спирал преди кръстовището/, спре преди мястото на удара, да пропусне другия автомобил и да предотврати ПТП.

         От неоспореното от страните заключението на изслушаната в настоящото производство съдебно-медицинска експертиза се установяват получените от М. П. телесни увреждания /черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите на черепа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, масивна контузия на мозъчното вещество, кръвонасядане на меките тъкани на черепа; гръдна травма, изразяваща се в счупване на ребра двустранно с кръвоизлив в гръдната кухина и контузия на белия дроб; коремна травма, изразяваща се в травматично разкъсване на далака, наложило оперативното му отстраняване, и пуквания на черния дроб с кръвоизлив в коремната кухина и разкъсване на диафрагмата вляво с пролапс на стомах и далак в гръдната кухина; кръвонасядания на тялото и крайниците, охлузвания на лява ръка и разкъсно-контузна рана на ляво коляно/, довели да смъртта й, които според вещото лице се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице сочи, че в предоставената му медицинска документация са описани кръвонасядания в областта на гръдния кош /дясна гърда/ и в областта на корема /супрапубично - на предна коремна стена над срамната кост/, които са в характерни области и са получени от поставен предпазен колан вследствие на инерционните сили. Уврежданията са получени в кратка последователност, съобразена с механизма на ПТП, а именно - ляв страничен удар от движещо се с висока скорост превозно средство от инерционните сили и удари във вътрешни части на купета на автомобила. Според вещото лице е възможно установените по вид, характер, степен и местоположение телесни увреждания на пострадалата да бъдат получени въпреки поставения предпазен колан. Експертизата се произнася, че при поставен предпазен колан пострадалата би получила същите увреждания, които са почти идентични с тези на водача на лекия автомобил, като в конкретния случай се касае за страничен удар, при който функцията на обезопасителния колан е сведена почти до нула.

         По делото е допусната и изслушана специализирана съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение се възприема от съда. Чрез пълномощника си ответната страна оспорва заключението и поддържа, че експертизата не изяснява механизма на ПТП, но не прави други доказателствени искания.

         Въз основа на материалите по делото вещото лице инж.В. се произнася, че двата пътя, образуващи кръстовището, на което е настъпило ПТП, са линейно прави с надлъжни оси в участъка, почти перпендикулярни една на друга, като движението на всеки път е двупосочно. Произшествието е реализирано на дневна светлина, слънчево време, без данни за ограничение на метрологичната и релефна видимост при достигане на границите на кръстовището от двата автомобила, като пътните платна са били сухи и без видими неравности. Сочейки характеристиките на платната за движение, и наличието на затревени площи /островчета, регулиращи организацията на движение на ППС при преминаване на кръстовището/, вещото лице сочи, че в посоката на движение на л.а."Фолксваген Туран" преди кръстовището се намират пътни знаци: В "Забранено е движението със скорост, по-висока от означената" - 60км/ч, А26 "Кръстовище с път без предимство", В24 "Забранено е изпреварването". Между двата пътя по посока на движение на процесните автомобили се намира висока растителност от дървета и храсти, ограничаваща частично видимостта им едно към друго, при движението им към кръстовището. Пред кръстовището по път 307, по който се е движил л.а."Фолксваген Голф", е намерен знак "Стоп" на 4.20м. пред кръстовището и на 1м. вдясно от бордюра, като на линията на пътния знак се намира и стоп-линията. Вещото лице прави извод, че ППС, движещи се по път 401 в съответствие с организацията на движение на кръстовището, преминават през него с предимство спрямо движещите се по път 307.    

         Експертизата се произнася, че мястото на инициалния удар между двата автомобила се намира на 8.30м. от линията на ориентира по дължината на платното за движение и на 1.5 до 2.9м. в ляво от десния ръб по ширината на платното за движение. Ударът е настъпил в лентата, полагаща се за движение на л.а."Фолксваген Туран" на път 401. В момента на удара и двата автомобила са се намирали изцяло в лентата за движение в посока гр.Ловеч на път 401 - лентата, полагаща се за движение на л.а."Фолксваген Туран".

         Вещото лице констатира, че скоростта на движение на л.а."Фолксваген Голф" към момента на удара е била около 18км/ч, а тази на л.а."Фолксваген Туран" - около 107км/ч. Дължината на опасната зона за спиране на л.а."Фолксваген Туран" при движение с посочената скорост от 107км/ч е била 95 метра, а опасната зона за спиране на този автомобил при движение с разрешената за участъка скорост от 60км/ч би била 40 метра. Според вещото лице от техническа гледна точка за момент на възникване на опасността при реализираното ПТП се приема момента, в който л.а."Фолксваген Голф е пресякъл границата на кръстовището и с предна челна част е започнал да навлиза в него - в лентата за движение на л.а."Фолксваген Туран" по път 401.

         Според вещото лице В. водачът на л.а."Фолксваген Туран", който се е движил със скорост от 107км/ч в полагащата му се лента за движение, се е намирал на около 49.7 метра от мястото на удара и е имал възможност да възприеме навлизащия в кръстовището отдясно-наляво спрямо неговото движение автомобил "Фолксваген Голф", но  при движение  с посочената скорост е нямал техническа възможност да спре до мястото на удара и сам се е поставил в тази невъзможност, тъй като се е движил със скорост, по-висока от максимално разрешената и мястото на удара е попаднало в опасната му зона за спиране. Според заключението на експерта при движение с разрешената скорост от 60км/ч водачът на л.а."Фолксваген Туран" би имал техническа възможност да спре на мястото на удара като пропусне другия автомобил и да предотврати произшествието. Л.а."Фолксваген Голф" се е движил по път ІІІ-307 с.Микре-гр.Угърчин в полагащата му се лента за движение по пътното платно на път без предимство с наличие на пътен знак Б2 със скорост около 18км/ч. Достигайки границата на кръстовището, водачът е спрял, след което е предприел пресичане на кръстовището в посока гр.Угърчин в момента, в който л.а."Фолксваген Туран" е отстоял от него на разстояние от около 49.7м. от лявата му страна при достигане на мястото да удара, навлязъл е с целия си габарит в лентата за движение на другия автомобил и е ударен от него в лява странична част в областта на предната лява врата.

         Експертизата се произнася, че л.а."Фолксваген Голф" е снабден с предпазни триточкови инерционни колани. Като сочи, че тези колани са средство за пасивна защита с предназначение да задържат водача и пътниците в случай на внезапно спиране, при челен удар между автомобили към мястото му седене - на таза и долните крайници към седалката и горната част на тялото към облегалката, при инерционна сила и направление, действаща върху тялото в посока отзад-напред спрямо надлъжната част на автомобила, вещото лице се произнася, че предпазните колани не защитават посоката и движението на главата на пътника и неговите крайници. Според вещото лице при инерционна сила, действаща върху тялото в посока напречно на автомобила, каквато е налице в конкретния случай, ефективността на предпазния колан е почти нулева както за водача, така и за пътуващите на предната седалка пътници.

         В съдебно заседание вещото лице В. пояснява, че характеристиката на пътя в участъка, в който е настъпило произшествието, не осигурява видимост и за двамата водачи, тъй като от дясната страна има висока растителност, пречеща на директната видимост. Т.е. ако водачът на л.а."Фолксваген Голф" е спрял на стоп-линията, която е на 4.2м. от границата на кръстовището, той няма видимост към главния път и движещите се по него автомобили. Този водач може да види цялостно дясната лента на движение на главния път само ако застане на границата на кръстовището с предна челна част. Предвид липсата на данни за спиране на л.а."Фолксваген Голф", вещото приема от техническа гледна точка, че същият е спрял на границата на кръстовището и в този момент е възникнала опасността от ПТП. Едва достигайки границата на кръстовището, водачът на л.а."Фолксваген Голф" е имал възможност да види идващия отляво друг автомобил.

         В с.з. пълномощникът на ответното дружество прави отказ от допуснатите на тази страна свидетели, посочени в отговора на исковата молба като очевидци на произшествието, и поискани за установяване на обстоятелствата, при които е настъпило същото.

         За доказване на твърденията на ищцата за претърпените от нея болки и страдания по делото е разпитана като свидетел Веселина П., нейна племенница и дъщеря на покойната  М. П.. Същата дава показания, че ищцата живее в гр.Бяла Слатина, а майка й живяла в с.Търнава, но въпреки това двете сестри били в много близки отношения, виждали се всяка седмица, ходели си на гости, между тях имало уважение и разбирателство, споделяли една с друга проблемите си и ги решавали заедно, за ищцата нейната сестра била най-близкият й човек. Св.П. съобщава, че отишла при леля си и й съобщила за смъртта на майка си, тя приела новината зле, започнала да плаче и тъй като имала проблеми с кръвното налягане, й прилошало. В следващите дни ищцата била унила, мълчалива и тъжна, ходела с П. на гробища, била умислена, стараела се да не споделя с племенницата си, която също страдала от смъртта на майка си и при следващите срещи между тях те избягвали да говорят за покойната. Св.П. установява, че ищцата била тъжна и умислена  половин година след смъртта на сестра си, но заявява, че не може да каже дали към настоящия момент загубата продължава да дава отражение върху поведението й.

         При така ангажираните доказателства за произнасянето си по повдигнатия спор съдът взе предвид следното от правна страна:

         За да е налице основание за възникване на прякото право на ищцата по чл.432, ал.1 от КЗ да получи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на сестра й, следва да е доказано по безспорен начин осъществяването на сложния фактически състав, уреден в разпоредбите на чл.429, ал.1, чл.477, чл.480 и чл.493 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД.

         В разглеждания случай между страните е безспорно обстоятелство, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил "Фолксваген Туран", рег.№ОВ *** ВН е застрахована от ответника по полица №BG/06/117000803909 и произшествието, при което е пострадала М. П., е настъпило в срока на застрахователно покритие.

         По делото е доказано, че ищцата е спазила изискването на чл.380, ал.1 от КЗ да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

         От заключението на изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза се установява, че независимо от липсата на категорични доказателства за това дали водачът на лекия автомобил, в който е пътувала пострадалата П., е спрял на задължителния пътен знак "Стоп" преди навлизането в кръстовището, в чийто участък е настъпило процесното ПТП, вина за същото има водачът на л.а."Фолксваген Туран", който се е движел със скорост, надхвърляща значително максимално разрешената и другият автомобил е попаднал в опасната му зона за спиране. Експертизата е категорична, че при движение с разрешената за пътния участък скорост от 60км/ч  водачът на лекия автомобил "Фолксваген Туран" би имал техническа възможност да възприеме другото превозно средство, да спре и да предотврати произшествието, докато при движение с установената скорост от 107км/ч това е било невъзможно. Т.е. доказано е виновно и противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, както и наличието на причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

         Заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза дава основание за извода, че получените от М. П. телесни увреждания и последвалият летален изход са в пряка причинно-следствена връзка с произшествието.

         Недоказано по делото остана възражението на ответника за принос на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, основано на твърдение за непоставяне на предпазен колан. Както бе посочено по-горе в мотивите, съдебно-медицинската експертиза установява конкретни данни, сочещи на това, че при произшествието П. е била с поставен предпазен колан. Нещо повече, вещото лице по автотехническата експертиза се произнася категорично, че предвид механизма на произшествието и скоростта на движение на лекия автомобил "Фолксваген Туран", вредите и леталния изход биха настъпили и при поставен колан.

         По въпроса за това доказана ли е материалната легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й М. П. следва да се подчертае следното:

         В ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато е проведено пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Разрешението, дадено с тълкувателното решение е, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък за лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

         Съдът приема, че в разглеждания случай ищцата не е провела пълно и главно доказване на твърдените факти за съществуваща трайна, особено близка и дълбока емоционална връзка с пострадалата и за претърпени болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за отношенията между сестри. За доказване на твърденията на ищцата за претърпени неимуществени вреди по делото е поискан, допуснат и разпитан само един свидетел, който описва изживяванията й като унилост, умисленост и тъга, но само в рамките на половин година след събитието, без да съобщава факти за продължаване на тези негативни изживявания в един продължителен период от време. От тези свидетелски показания не може да се извлече извод за изключителност на съществуващата между двете сестри емоционална връзка и за проявление на неимуществени вреди с голяма продължителност. Тук следва да се отбележи и това, че ангажираният от ищцата свидетел е нейна родственица, също засегната лично от смъртта на загиналата при произшествието. Обсъдена в светлината на разпоредбата на чл.172 от ГПК, родствената връзка между ищцата и св.П. и обичайната за случай като разглеждания заинтересованост разколебава допълнително убеждението на съда в разрешаването на въпроса за доказаност на твърденията за претърпени болки и страдания, отговарящи на критериите на тълкувателното решение, още повече че други доказателства в тази насока не са ангажирани.

         С оглед на изложеното, съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

         При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1 000лв., в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

         Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Ц.К., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, адв.Й.Д. срещу "Дженерали Застраховане"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."Княз Александър Дондуков-Корсаков"№68 иск за сумата 50 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. Ц. П., загинала при ПТП, настъпило на 10.06.2017г., като неоснователен и недоказан.

         ОСЪЖДА С.Ц.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на "Дженерали Застраховане"АД, ЕИД *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."Княз Александър Дондуков-Корсаков"№68 направените по делото разноски в размер на 1 000лв.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок връчването му на страните.

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: