Присъда по дело №7751/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 7751/2022 г. по описа на 112-и състав на СРС.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) с
внесен обвинителен акт против П. П. Т., с ЕГН: **********, роден на **** г.
в гр. Самоков, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан, за това, че в периода 01.10.2020 г. до 28.02.2022 г., в
село Владая, ***, след като е осъден с Решение № III 139-160633/27.07.2020 г.
по гр. дело № 68082/2020 г. по описа на СРС, ГО, 139-и състав, влязло в
законна сила на 02.09.2020 г., да издържа свой низходящ, като заплаща
месечна издръжка в размер на 250,00 лева на сина си М. П. Т., роден на
17.11.2015 г., чрез неговата майка и законен представител П.Б.С., съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно за периода от 01.10.2020 г. до 28.02.2022 г. включително – 17 месечни
вноски по 250.00 лева всяка, на обща стойност 4250.00 лева - престъпление по
чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на СРП – прокурор К. В., иска от
съда да признае подсъдимия за виновен и поддържа обвинението, като сочи,
че то е доказано по несъмнен начин и иска съдът да му наложи наказание
пробация.
Повереникът на частния обвинител – адв. С., се солидализира с
прокурора и иска от съда да признае подсъдимия за виновен, като намира, че
обвинението е доказано от обективна и субективна страна. Повереникът сочи,
че било извън предмета на делото какви са били отношенията на подсъдимия
с лицето В. И., както и дали същият е виждал детето си или не, тъй като тези
обстоятелства в никакъв случай не го освобождавали от плащането на
издръжка на детето. Иска от съда да му наложи справедливо наказание, а
именно лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на
чл. 66, тъй като това щяло да дисциплинира лицето да започне да плаща
издръжка на сина си.
Защитникът на подсъдимия – адв. Ц. от САК, пледира съдът да признае
подсъдимия за невинен, като твърди, че самата майка на детето – свидетелят
П.С. е заявила, че е получила пари. Сочи, че съдът не следвало да кредитира
показанията на свидетеля Б.С., а свидетелите, които отказали да
свидетелстват пред съда, били заплашени от него пред съдебната зала да не
свидетелстват. Твърди се, че подсъдимият не бил трудово зает през цялото
време на посочения инкриминиран период, поради което не е бил в обективна
възможност да заплаща издръжката през цялото време. Твърди се, че
престъплението не било доказано и се иска от съда да постанови присъда, с
която да признае подсъдимия за невинен.
1

Съдът, като прецени събраните по делото гласни доказателствени
средства, писмените доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият П. П. Т., с ЕГН: **********, е роден на **** г. в гр.
Самоков, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан.
Подсъдимият П. Т. и свидетелката П.С. живеели на семейни начала. От
съвместното им съжителство се родило общо дете – синът им М. П. Т., с ЕГН:
**********, роден на *** г. Отношенията между подсъдимия и П.С. се
влошили, като Спасова установила, че Т. има интимни отношения с негова
колежка от магазина за детски стоки, в който той работил. Именно тогава
между двамата настъпил силен разрив и съвместното им съжителство
приключило.
С Решение № III-139-160633/27.07.2020 г., на СРС, ГО, 139 с-в, по гр.
дело № 68082/2016 г., по описа на съда, подсъдимият П. Т. е осъден да
заплаща месечна издръжка на малолетното си дете М. Т., чрез неговата майка
П.Б.С., в размер на 250,00 лева.
След постановяване на горепосоченото решение, съдът е допуснал
предварително изпълнение на същото в частта относно издръжката на детето,
на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК. Т.е. от този момент за подсъдимия е
възникнало задължението по закон да заплаща издръжка.
Независимо от това обаче, подсъдимият П. Т. съзнателно не е изпълнил
това свое задължение и не е заплатил повече от две месечни вноски за детето
си, чрез неговата майка и законен представител П.С., а именно – 17 месечни
вноски по 250,00 лв. всяка за периода от 01.10.2020 г. до 28.02.2022 г.,
всичко общо в размер на 4250,00 лева.
Съгласно константната практика на ВКС /решение № 484 от 16.10.1980
г. по н.д.№ 486/1980 г., I н.о. на ВС/, след влизане в сила на съдебния акт
започва да тече инкриминираният период от време, за който осъденото да
заплаща издръжка лице може да се държи наказателно отговорно за
съзнателно забавяне изплащането на дължимите месечни вноски.
Доколкото с решението е допуснато предварително изпълнение на
същото в частта за издръжката и подсъдимият е бил надлежно уведомен за
това, съдът намира, че за него е възникнало задължението да заплаща
издръжка от момента на постановяване на решението.
По делото са налице писмени доказателства за това, че само веднъж,
посредством „Easy pay“, подсъдимият е превел на П.С. сумата от 500 лева, за
издръжка на детето М. Т., като това е станало на 22.03.2021 г. Именно тази
сума от 500 лева е приета за погасяване на първите две дължими вноски, за
месеците август и септември 2020 г. От октомври месец 2020 г. до 28.02.2022
г. подсъдимият не е заплатил нито една вноска за издръжка на детето си.
2

От наличната по делото справка за съдимост на подсъдимия Т. е видно,
че същият е осъждан.
До приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
дължимата от подсъдимия сума не е била възстановена.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на гласните доказателствени средства, както и на събраните по делото гласни
доказателствени средства, писмени доказателства и способите за доказване
(изготвената по делото експертиза), показанията на свидетеля П.С., Б.С., М.
С., К. С., С. П.; решението на СРС - с което е осъден подсъдимият да заплаща
процесната издръжка, удостоверение за раждане на М. Т., изготвената в хода
на ДП съдебна икономическа експертиза; справката за съдимост на
подсъдимия, както и останалите писмени доказателствени материали, които
съдът прочете и приобщи към доказателствения материал по делото по реда
на чл. 283 от НПК.
Най-напред, съдът намира, че по делото са налице установени безспорни
факти, като това, че подсъдимият е баща на детето М. Т., фактът, че
подсъдимият е бил осъден да заплаща издръжка с решение на СРС, както и че
по делото са налице доказателства (писмени) за това, че веднъж е била
заплатена сума от 500 лева.
Освен това, съдът намира, че не следва да изследва в детайли
отношенията между подсъдимия и майката на детето му, защото те са изцяло
извън предмета на делото. Дали двамата са се карали, по каква причина и т.н.
са неотносими към обвинението обстоятелства и нямат никакво значение за
правилното му решаване. Същото важи и за въпроса дали Т. е вземал сина си
за осъществяване на режим на лични контакти, или не. По тези въпроси съдът
изцяло споделя становището на повереника на пострадалия и същите не
следва да се изследват и обсъждат в пълнота.
Съдът намира, че показанията на свидетеля П.С. следва да бъдат дарени с
доверие. Това е така, защото те не са опровергани от доказателствената
съвкупност, вътрешно са логични и последователни. Съдът намира, че
твърденията на тази свидетелка са подкрепени и от разпита на свидетеля Б.С.,
от съдебното решение на СРС, с което Т. е осъден да заплаща издръжка, от
книжата, изготвени от ЧСИ Милен Бъзински във връзка с желанието на Т. да
вижда детето си, както и частично от обясненията на подсъдимия (досежно
отношенията им).
Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите М. С.,
К. С. и С. П., макар че те не носят съществена информация към предмета на
доказване по делото, но имат известно значение за установяване на
обстоятелства по делото, които служат за проверка на достоверността на
показанията на Спасова и обясненията на подсъдимия. От показанията на тези
трима свидетели се установява, че в действителност отношенията между
подсъдимия и Спасова са се влошили в определен момент, но нито една от
свидетелките не е виждала подсъдимия да заплаща издръжка на детето си.
3

Следва да се има предвид, че и трите свидетелки са напуснали работа
доста преди началото на инкриминирания период - свидетелят С. не е била
на работа в периода, в който Т. вече е имал вменено от съдебното решение
задължение за плащане на издръжка на сина си, защото е напуснала работа
още през 2019 г., т.е. тя няма как да има каквито и да било възприятия за
процесния период, защото той е започнал от октомври 2020 г. Същото важи и
за свидетеля С., защото тя е напуснала работната си позиция през месец
януари 2020 г. и от тогава не е имала почти никакви контакти с подсъдимия.
С. П. е напуснала въпросния магазин през месец декември 2019 г. и също
няма преки впечатления за отношенията на подсъдимия и Спасова по въпроса
за издръжката на детето за инкриминирания период. Ето защо, нито една от
свидетелките не е виждала, а и няма как да е виждала, Т. да плаща издръжка,
защото тогава той не е имал такова вменено задължение от съдебно решение,
т.е. не е бил осъден да заплаща такава.
По отношение на показанията на свидетеля Б.С. съдът намира следното –
макар да е баща на майката на детето, този свидетел също дава показания,
които не са опровергани от останалата по делото доказателствена съвкупност.
Следва да се отбележи, че той има и преки възприятия относно битието на
дъщеря си и внука си, защото те живеят заедно в село Владая, на ул. ***.
Освен това, твърденията на свидетеля, че подсъдимият не е плащал издръжка,
освен едно плащане от 500 лева, не са оборени по никакъв начин от
доказателствата по делото, но в същото време са подкрепени от показанията
на Спасова.
По отношение на обясненията на Т., съдът намира, че те са частично
достоверни. Най-напред следва да се има предвид, че обясненията на
подсъдимия имат двойствен характер – от една страна, те са средство за
защита, а от друга са гласно доказателствено средство. Съдът намира, че в
частта, в която се твърди, че той е баща на детето, че отношенията му с
майката са се влошили, както и че е осъден да заплаща издръжка от СРС, че е
направил плащане чрез Easy pay в размер на 500 лева, те са подкрепени от
останалата по делото доказателствена съвкупност.
Съдът обаче намира, че в останалата им част тези обяснения
представляват защитна версия. Това е така, защото твърденията в тях не
намират отражение в нито едно друго доказателство или доказателствено
средство по делото. Не са налице писмени документи, които да удостоверяват
извършени плащания, нито са налице други доказателства, които да
удостоверяват плащане на издръжка. Освен това, обясненията на лицето, че
П.С. не му е давала детето, също не са подкрепени от доказателствата, като по
делото е установено, че дори след уговорен точен ден и час, в който
подсъдимият да вземе сина си за лични контакти, той не се е явил да го
вземе, независимо, че в уговарянето на деня и часа за това се е включил и
частен съдебен изпълнител, който по надлежния ред е уведомил майката за
това.
4

Ето защо, съдът намира, че обясненията на Т. не могат да се кредитират в
останалата им част, защото представляват опровергана от останалите
доказателства по делото защитна версия.
Съдът кредитира и изготвената по делото икономическа експертиза,
която е пълна и точна, отговаря на поставените й задачи изчерпателно,
изготвена е от компетентно вещо лице, поради което съдът я намира за
обективна и й дава вяра изцяло.

При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
От обективна страна подсъдимият П. Т. е осъществил състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като в периода 01.10.2020 г. до
28.02.2022 г., в село Владая, ***, след като е осъден с Решение № III 139-
160633/27.07.2020 г. по гр. дело № 68082/2020 г. по описа на СРС, ГО, 139-и
състав, влязло в законна сила на 02.09.2020 г., да издържа свой низходящ,
като заплаща месечна издръжка в размер на 250,00 лева на сина си М. П. Т.,
роден на 17.11.2015 г., чрез неговата майка и законен представител П.Б.С.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно за периода от 01.10.2020 г. до 28.02.2022 г. включително –
17 месечни вноски по 250.00 лева всяка, на обща стойност 4250.00 лева.
Съдът намира, че са доказани всички елементи на престъплението по чл.
183, ал. 1 от НК, а именно – на първо място е доказано, че подсъдимият е
баща на М. Т., по-насетне е установено безспорно, че същият е осъден с
влязло в сила решение на съда да заплаща издръжка на детето, той е имала
финансовата възможност да плати издръжката, бил е наясно, че я дължи, но
въпреки това не я е заплатил.
Тук е моментът да се отговори на възраженията на защитата за частична
обективна невъзможност за заплащане на издръжката на детето, защото
бащата е бил без работа. Най-напред, по делото е установено, че подсъдимият
е работил през по-голямата част от инкриминирания период, както и преди
този период. От справката за подадените осигурителни вноски е видно, че той
е бил трудово зает в периода месец април 2021 г. – януари 2022 г. (10 месеца),
като за част от този период е работил на две места. Освен това, същият е бил
трудово зает и в месеците непосредствено преди месец октомври 2020 г. От
друга страна, лицето Т. е в трудоспособна възраст, не страда от заболявания,
които да ограничават способността му да работи и да получава
възнаграждение за това. Ето защо, съдът намира, че лицето не е било в
обективна невъзможност да заплаща издръжката на сина си.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при пряк
умисъл от страна на подсъдимия, тъй като той е съзнавал обществено
опасните последици на деянието си и е целял тяхното настъпване, имал е
психическата възможност да се въздържи от извършване на деянието, но не го
5

е сторил.
Съдът счита, че е налице отегчаващо отговорността обстоятелство по
отношение на отговорността на подсъдимия и това е големият брой на
вноските, които обхваща инкриминираният период. Доколкото законодателят
е инкриминирал като престъпление неплащането на две вноски, то не може
да не се отчете фактът, че в този случай те са 17. Този значителен период от
около година и половина на неплащане на издръжка е предизвикал
съществени затруднения за детето и майка му, тъй като те са били лишени от
средства за издръжка, които бащата е бил длъжен да изплаща.
Освен това, съдът намира, че не са налице и смекчаващи обстоятелства, с
изключение на чистото съдебно минало на лицето.
При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
намери, че следва да наложи на подсъдимия наказание пробация, тъй като
намира, че това наказание би постигнало целите на наказанието и е адекватно
на обществената опасност на престъплението и тази на дееца. В този ред на
мисли, съдът намира, че наказанието следва да е за срок от една година и да
се изразява в следните мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес, два пъти седмично.
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от една година.
3. Безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 200 часа в
рамките на една година.
Съдебният състав намира, че съвкупността от тези три мерки е
достатъчна за да се постигне превъзпитанието на дееца и същевременно
наложното наказание да има превантивна функция.
Доколкото подсъдимият е признат за виновен, то съдът следва на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК да го осъди да заплати по сметка на СДВР
разноските по делото, сторени на ДП, които възлизат на сумата от 156,00 лв.
На същото законово основание, подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС и разноските, сторени в съдебната фаза на
наказателното производство, възлизащи на 20 лева.
Отново на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Т. следва да бъде
осъден да заплати на М. П. Т. – чрез неговата майка и законен представител
П.С., сумата от 800 лева, представляваща възнаграждение за ангажиране на
повереник, който да го представлява в наказателното производство.
При тези мотиви, 112-и състав на СРС постанови своята присъда.
Мотивите са обявени на 16.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	379
Дата:	22 декември 2022 г.
Съдия:	Николай Мариусов Урумов

Дело:	20221110207751
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 юни 2022 г.

Присъда по дело №7751/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите