ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 310
27.08.2020г.,
гр.Стара Загора
Административен съд – Стара Загора, седми състав в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Кремена Костова-Грозева
разгледа
докладваното от съдия Костова-Грозева адм.
дело №534 по описа за 2020година.
Образувано е по жалба на И.И.К. ***,
ЕГН ********** против АУПДВ
№01-6500/584-11 от 04.05.2020г. на Зам. Изп. Директор на ДФЗ, където се
инкорпорира и особено искане по чл.166, ал.2 и ал.4 от АПК, вр. с чл.27, ал.8
от ЗПЗП за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на
акта.
Жалбоподателят твърди, че с АУПДВ било определено в негова тежст
задължение в размер на 9573,84лв., явяващо се изплатената субсидия по
направление „Контрол на почвената ерозия“ за кампания 2015г., във връзка с
подадено заявление за подпомагане с посочен номер, като му било разпоредено да
заплати сумата доброволно в 50 дневен срок от уведомяването му и вписване в
регистъра за нередности.
Особеното искане се мотивира с доводи, че допуснатото предварително
изпълнение на акта щяло да причини на оспорващия значителни и трудно поправими
вреди, тъй като не работел по трудов договор в България, нямал собствени
недвижимости, а изпълнението можело да се насочи върху притежавани от него три
боря трактори и лек автомобил, закупени на кредит от Банка Пиреос /сега
Пощенска банка АД/, като при насочване на изпълнението върху тези движимости
щяло да се стигне до обявяване на кредита за предсрочно изискуем с всички
неблагоприятни последици от това за него, вкл. изпълнение върху имуществото,
което е служело за обезпечение по кредита, което било собственост на бащата на
жалбоподателя.
Съдът, като съобрази доводите на оспорващия досежно инкорпорираното в жалбата
особено искане по чл.166, ал.1 от АПК намира, че същото е процесуално допустимо, тъй като се прави едновременно с
оспорване и на самия административен акт, чието изпълнение се иска да бъде спряно, направено е в срока по чл.166, ал.2 от АПК и
от активно легитимираното лице.
Конкретно предварителното изпълнение на процесния акт е допуснато по
силата на самия закон – чл.27, ал.8 от ЗПЗП. В такъв случай, законодателят
презюмира наличието на обществен интерес, който да налага въпросното
предварително изпълнение на един административен акт, но изрично урежда
възможност при доказаност на конкретни релевирани отново в закон обстоятелства,
съдът да допусне спиране на това предварително изпълнение. В противен случай ще се
постигне нарушение на възприет общ принцип, вкл. и на
правото на ЕС, който намира своята основа в разпоредбата на чл. 6 от АПК
- принцип на съразмерността, според който административният акт и
неговото изпълнение не тряба да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. именно в разпоредбата
на чл. 166, ал.
4 от АПК законодателят дава правомощие на съда
да спре допуснато по закон предварително изпълнение на един индивидуален
административен акт, ако от неговото предварително
изпълнение за оспорващия биха настъпили значителни или
трудно поправими вреди по смисъла на чл.166, ал. 2
от АПК, които и поради това ще са
несъразмерни с целените от административния орган чрез издаването на
административния акт правни последици. Изцяло в тежест на жалбоподателя е да установява, че
този презюмиран обществен интерес в конкретния случай се явява несъразмерен на
вредите, които ще понесе той като адресат на акта от такова предварително
изпълнение, тъй като те ще са за него или значителни, или трудно поправими Т.е.
оборването на законова презумпция е изцяло в тежест на засегнатото лице.
В настоящият случай конкретните фактически твърдения, чрез които
жалбоподателят обосновава довода си за настъпване в неговата правна сфера на
значителни или трудно поправими вреди, не се подкрепят с нито едно писмено
доказателство, поради което съдът ги намира за голословни. Нито едно от
наведените конкретни твърдения за наличие на договор за кредит, по който той е
страна, нито за вида и размера на даденото обезпечение по този договор за
кредит са надлежно доказателствено удостоверени, за да се преценява и какви по
размер евентуално ще са финансовите вреди за него. Т.е. липсват каквито и да е твърдения и
конкретни цифрови означения на така претендираните за възможни да настъпят
вреди, за да може Съдът да извърши адекватната и правилна преценка, която дължи
по закон. Освен това и видно от обосновката на жалбоподателя, дори и при
евентуална предсрочна изискуемост на кредитния договор и пристъпване към
изпълнение върху даденото обезпечение /три броя трактори/, то тогава вредите
няма да са непосредствено в правната сфера на настоящия жалбоподател, а в тази
на собственика на тези транспортни средства, което е трето лице. Законът
изисква вредите да засягат лично правната сфера на адресата на акта, който тук
е И.К., а същият не удостоверява по никакъв начин основателността на
твърденията си, че за него ще настъпят от предварителното изпълнение на жаления
акт значителни или трудно поправими вреди. При липсата на такава удостовереност за съда е
невъзможно да преценява първо, дали тези вреди реално биха настъпили за
оспорващия, дали те са в пряка връзка с допуснатото предварително изпълнение на
процесното решение, второ, дали те са на значителна стойност или са такива,
които трудно биха могли да бъдат поправени и поради това са несъразмерно тежки
дори и в сравнение с обществения интерес, който органът охранява.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че искането за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на АУПДВ
№01-6500/584-11 от 04.05.2020г. на Зам. Изп. Директор на ДФЗ се явява неоснователно и следва да се
отхвърли като такова.
Водим от горното и на
осн. чл.166, ал.2 от АПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТХВЪРЛЯ искането на И.И.К. ***, ЕГН ********** за спиране на допуснато по силата
на чл.27, ал.8 от ЗПЗП предварително изпълнение на АУПДВ №01-6500/584-11 от
04.05.2020г. на Зам. Изп. Директор на ДФЗ.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен
срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :