ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца
05.08.2019 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Врачанският
окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на пети август
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ
при
участието на секретаря Виолета Вълкова и прокурора Николай Лалов, като разгледа
докладваното от съдия Маринов ЧНД № 321 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от Р.Д.П.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване
от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства
– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие
на осъдения.
Осъденият
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
С.М. –
инспектор "Режимна дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника
на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата с доводи,
че осъденият няма положителни прояви, неосъзнава тежестта на извършеното
деяние, не е склонен да спазва нормите и правилата в общество. Представя
Заповед за наказание на осъденото лице.
Участващият в
съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност
на молбата и прави искане за оставяне на молбата на осъдения без уважение.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна
по следните съображения:
С Определение
№ 486/03.11.2015 г., постановено по ЧНД № 414/2015 г. на ОС Враца, на основание
чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК на лишения от свобода П. е било
определено едно общо най-тежко наказание в размер на 8 години "Лишаване от
свобода", при първоначален "строг" режим, за осъжданията му по НОХД
№ 354/2014 г. на РС Мездра и по НОХД № 496/2014 г. на ОС Враца.
Осъденият е
започнал да търпи наказанието на 26.09.2014 г.,
като до момента е изтърпял фактически 4 години, 10 месеца и 9 ден. От предварителен
арест му се зачитат 8 месеца и 9 дни, а от работа му се зачита 1 година 8 месеца
и 25 дни или общо 7 години 3 месеца и 13 дни.
Неизтърпяната
част от определеното му наказание е в размер на 8 месеца и 17 дни.
При това
положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му общо наказание,
както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 НК.
Приложените
към делото доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди и индивидуален план
за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е започнал да се
поправя и превъзпитава.
Първоначалната
оценка на риска от рецидив е с високи стойности - 105 т. Като причини и
детерминиращи фактори за извършване на престъплението са посочени ниско правно
съзнание, некритично отношение към криминалните си действия, контакти с криминално
проявени лица. Като проблемни зони са посочени криминална история; отношение
към правонарушението; начин на живот и обкръжение; управление на финанси и
доходи; междуличностни проблеми и умения за мислене;
Рискът от
вреди за обществото е бил с високи стойности, предвид богатата криминална
кариера в която присъстват осъждания с носещи елементи на травменост и висока
обществена опасност. Осъжданията на основание чл. 152 НК обуславят риск с
високи стойности, насочен към лица от женски пол.
Заложените
цели в изготвения план на присъдата са били насочени към формиране на нагласи
за водене на законосъобразен начин на живот, развиване уменията за мислене и
създаване на трудови навици и умения.
При изготвяне
на междинната оценка на риска от рецидив е установено минимално понижаване на
числовите стойности на 99 т., които продължават да бъдат в рамките на високия
риск. Сочи се, че за регистрирано дисциплинарно нарушение свързано с употреба
на алкохол в условията на затвора, на П. е било наложено наказание със Заповед № 112/20.04.2018г.
Посочено е,
че от месец януари 2015 г. е назначен на работно място към домакински щат на
затвора в кухненския блок, където е показал старателно и изпълнително отношение,
във връзка с което е поощряван съгласно ЗИНЗС. Същевременно обаче се сочи, че
за извършени друго дисциплинарно нарушение, отново е наказан със Заповед № 153/10.07.2018г., поради
което от същата дата е снет от заеманото работно място.
Последната
оценка на риска от рецидив е снижена на 93 т., които продължават да бъдат в
рамките на високия риск.
Съпоставена с
предходно извършената ревизия се отчита снижаване на стойностите, което
произтича от регистрирана положителна промяна в зоните отношение към
правонарушението — в хода на регулярно провежданите беседи е споделял
нагласи и желание за недопускане на поредно правонарушение. Осъзнал е вредата
от криминалните деяния и изразява съжаление за стореното; трудова заетост
- за периода на престоя си в затвора П. е показал устойчива мотивация и желание
да оползотворява времето в полагане на трудова дейност. Отзивите от служителят
пряко наблюдаващ изпълнението на трудовите му задължения отразяват трайно
проявено съвестно и отговорно отношение, предвид на което до момента е
поощряван 7/седем/ пъти; управление на финанси и доходи - показал е
ефективни умения да се справя с наличния финансов ресурс. В условията на
затвора разчита предимно на собствени средства от месечна заплата, не са
постъпвали данни за задлъжнялост към други лишени от свобода или участие в
лихварски дейности.
П. е установил
балансирани взаимоотношения с останалите лишени от свобода, като не са
регистрирани участия в остри междуличностни спорове и конфликти. Поддържа
епизодични контакти с близки и роднини.
Според ИСДВР,
въпреки посочените по-горе положителни тенденции в развитието на лишения от
свобода, не може да направи обоснован извод, че той е променил модела, манталитета
и стереотипа си на мислене и поведение. Зоните с изразен дефицит са начин на
живот и обкръжение - притежава утвърдени криминални нагласи, социалните
контакти извън затвора са предимно с криминално проявени лица. Освен това, през
2018 год. са регистрирани две дисциплинарни нарушения, свързани със употреба на
алкохол в условията на МЛС и притежание на неразрешена вещ, които очертават
изразената склонност на л.св. към несъобразяване с общоприетите норми и
установени правила за водене на законосъобразен начин на живот; умения за
мислене - очертан е дефицит в способността да анализира собственото си
поведение и прогнозира последствията от действията. Липсват ясни цели и начини
за постигане на набелязаното.
До момента не
е изпълнена заложената задача участие в корекционна програма. Предстои
включването му в програма с цел преодоляване на дефицитите в зоната умения за
мислене и формиране ниво на самокритичност.
Изготвената и
приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у лишения от свобода, но все още има дефицитни зони,
които са включени в плана на присъдата, като все още не са изпълнени.
Законът в
нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат
като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по
чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на
затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази
връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е
правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо
обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е
институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от
наказанието. Доброто поведение в затвора и липсата на нарушения на реда
трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо
задължително до наградата предсрочно освобождаване. Освен това, доброто
поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да
цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са
налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е
видно, че не се е поправил напълно.
Приложените
мерки за корекция не са дали обнадеждаващи резултати за ефективна промяна на мисленето
и действията му в контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена
в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни
усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно
поведение. Методите и средствата на използваната спрямо осъденото лице
наказателна репресия до момента не са дали нужния поправителен и
превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно
освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за
преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода. Видно е,
че изготвената и приложена по делото оценка е индикатор, че осъдения е
непостоянен в поведението си. При него риска
от рецидив е запазил високите стойности и то в условията на контролирана среда.
Наред с това, същият е наказван два пъти със Заповед № 112/20.04.2018г. и
Заповед № 153/10.07.2018г., като за тези му наложени дисциплинарни
наказания, не е изтекъл срока по чл.
109, ал. 2 ЗИНЗС, поради което и към настоящият момент, П. не отговаря на
изискванията за добро поведение съгласно чл. 439а НПК.
При това
положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете
законови предпоставки за УПО, а именно, че П. е изтърпял фактически повече от
2/3 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне. Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо
молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в
чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното му наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО преди
изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.
При горните
съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Р.Д.П., роден на *** ***, понастоящем в Затвора гр.
Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода, определено му с Определение № 486/03.11.2015
г., постановено по ЧНД № 414/2015 г. на ОС Враца в размер на 8 години
"Лишаване от свобода", с остатък
от 8 месеца и 17 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от
определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: