Решение по адм. дело №2227/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 191 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по жалба на П. Т. З.,[ЕГН] с посочен в жалбата адрес гр.Д., ул.“Х. С. № 4-Б-21,електронен адрес : paskoto6ev@аbv.bg: подадена чрез пълномощника адвокат Б. Г. Б.- АК - Хасково, срещу т.1,т.2/без подт.2.5/, т.3, т.4, подт.4.1, подт.4.2.1. и подт.4.3.1. от Приложение № 8.1.7 към чл.57/2/ от Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, В ЧАСТТА на включеното в цената на услугите 20% ДДС.

Оспорващият твърди, че има пряк, личен и непосредствен правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК да обжалва оспорената част от Наредбата, предвид че многократно заплащал цени за платено паркиране на общинските паркинги и паркоместа на територията на гр.Пловдив, в които незаконосъобразно бил включен ДДС. Твърденията са, че същият е жител на гр.Д., но много често идва в Пловдив, където посещава опера, постоянен и почетен читател е на РБ”Иван Вазов”, където проучва краеведска литература, активно посещава пловдивските музеи и галерии, води дела в АС Пловдив, посещава магазин „Декатлон”, гостува на свои братовчеди в Пловдив, при което неминуемо заплащал порочната цена за паркиране с 20% ДДС, което било видно от приложените множество фискални бонове, талони и Фактура № **********/06.06.2024г. за паркиране, с вкл. 20 % ДДС. Активен водач бил на МПС по пътната мрежа в цялата страна, вкл. и на територията на Община Пловдив, притежава собствено МПС и СУМПС. Случвало се е да му поставят „скоба“ в гр.Хасково, за което прилага фактура или да му преместят автомобила в гр.Д., за което прилага фактура, което твърди да е възможно това да се случи и на територията на гр.Пловдив. Оспорващият твърди, че обжалваната част от Наредбата била незаконосъобразна, защото в определения размер на цените за паркиране и абонамент за паркомясто и поставяне на техническо средство за задържане на МПС и репатриране ответникът противозаконно включил и 20 % ДДС, който налог бил недължим по аргумент на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС. Нещо повече – недопустимо било такива дейност като поставяне на техническо средство за задържане на МПС (скоба) и репатриране и на МПС и таксата за пазене на преместения автомобил, които представлявали принудителни административни мерки по смисъла на чл. 167 и чл. 171 от ЗДвП, да се облагат с 20 % ДДС. Счита, че в тези случаи Община Пловдив имала правото по чл. 129 ДОПК да поиска от НАП връщане на недължимо платения налог и да го използва за благото на общината. В обобщение оспорващият излага съображения, че с 20 % ДДС, в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 5 и чл. 42 от ЗДДС, били облагани множество общински услуги в цялата страна, както било направено и от ответника в случая. На следващо място се навеждат доводи, че не били спазени предвидените в чл. 26 и чл. 28 ЗНА правила. Твърди се също, че процесната Наредба и оспорената част от същата били нищожни, защото Наредбата не била влязла в законна сила, тъй като не била разгласена по трите кумулативни способа: в местния печат, на интернет-страницата на общината и по друг подходящ начин, разписани в чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА, вр. чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, а само била обявена на интернет – страницата на Община Пловдив.

Счита се, че оспорената част от Наредбата следвало да бъде прогласена за нищожна, или алтернативно – да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на разноски.

С Определение на съда от 07.05.2025г., на основание чл. 189, ал. 2 от АПК, към оспорването на П. Т. З., насочено срещу т.1,т.2/без подт.2.5/, т.3, т.4, подт.4.1, подт.4.2.1. и подт.4.3.1. от Приложение № 8.1.7 към чл.57/2/ от Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, В ЧАСТТА на включеното в цената на услугите 20% ДДС, е присъединена Т. И. Д.. В молбата за присъединяване са изложени възражения за незаконосъобразност на Наредбата в оспорената част, респективно нейната нищожност, които са идентични с изложените от жалбоподателя П. Т. З..

С Определение на съда от 01.10.2025г., на основание чл. 189, ал. 2 от АПК, към оспорването на П. Т. З., насочено срещу т.1,т.2/без подт.2.5/, т.3, т.4, подт.4.1, подт.4.2.1. и подт.4.3.1. от Приложение № 8.1.7 към чл.57/2/ от Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, В ЧАСТТА на включеното в цената на услугите 20% ДДС, е присъединена Н. Р. Н.. В молбата за присъединяване са изложени възражения за незаконосъобразност на Наредбата в оспорената част,респективно нейната нищожност, които са идентични с изложените от жалбоподателя П. Т. З..

В съдебно заседание жалбоподателят и присъединилите се страни, чрез общия си процесуален представител поддържат съображенията, изложени в жалбата и в молбите за присъединяване. Претендират разноски.

Ответникът - Общински съвет Пловдив, представляван от адв.Й., изразява становище за недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес от страна на жалбоподателя и на присъединилите се към оспорването страни да оспорват процесните нормативни разпоредби. Алтернативно изразява становище за неоснователност на оспорванията. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя и на присъединилите се страни. Подробни съображения по съществото на спора се излагат в писмени бележки. Представил е административната преписка по издаване на оспорвания нормативен акт.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита оспорването за процесуално недопустимо, а в случай, че се приеме допустимост на оспорването, счита същото за неоснователно.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от данните по делото Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив е приета с Решение № 80, взето с протокол № 6 от 04.03.2003 г.(л.151-л.167, том 1) Към административната преписка са представени последващи решения на Общински съвет - Пловдив за изменение на наредбата, взети въз основа на предложения, одобрени от съответните постоянни комисии към общинския съвет и след обсъждане и проведено явно гласуване, обективирано в съответните протоколи от проведените сесии на административния орган. Оспорените разпоредби от процесната наредба са приети с Решение № 105 /п/, взето с протокол № 8 от 27.04.2023г. на Общински съвет – Пловдив(л.827-л.846) по предложение на кмета на общината(л.847-л.868, том 3). В частта, с която е обосновано предложението за приемане на процесните разпоредби е посочено писмо с вх.№ 22ОПР-1447–10.11.2022г. Според приетия по делото Протокол № 8 от 27.04.2023 г., след проведено поименно гласуване от общинските съветници, проектът за изменение и допълнение на процесната наредба е приет с 29 гласували „за“, 7-„против“ и 4-„въздържали се“. Процесната наредба е приета при нормативно установения кворум и с необходимото мнозинство, което обстоятелство не е спорно между страните, а и се установява от приложените към административната преписка доказателства. Налични са данни за публикуване на текста на оспорвания нормативен акт на 24.03.2023 г. на интернет страницата на общината и справка за отразяване на постъпилите предложния от обществените консултации от 25.04.2023 г. (така писмо на л. 889, том 3), съгласно чл. 26, ал. 2 и ал. 5 от Закон за нормативните актове (ЗНА).Съобразно данните в посоченото писмо Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, приета с Решение № 105(п) на Общински съвет Пловдив, взето с протокол № 8 от 27.04.2023г. и частичната оценка за въздействието с мотиви към него са публикувани на интернет – страницата на Община Пловдив [интернет адрес], категория „Проекти на нормативни актове на 24.03.2023г.;Съгласно чл.26, ал.4 от ЗНА е спазен 30 - дневният срок ; Справката за отразяване на постъпилите предложения от обществените консултации е публикувана на интернет – страницата на Община Пловдив [интернет адрес], на 25.04.2023г. Налични са и данни по преписката за разгласяване на решенията за приемане и изменение на подзаконовия нормативен акт в местния печат, на интернет-страницата на Община Пловдив и в информационното табло на Община Пловдив – пл.С. С. № 1.

Отделни разпоредби от Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив са изменяни във времето с представените по делото решения на Общински съвет – Пловдив, съответно отменяни с последователно изброени в нея решения на съда, като видно от приложения актуален текст на Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив (л.38-л.90, том 1), съдържанието на обжалваните т.1,т.2/без подт.2.5/, т.3, т.4, подт.4.1, подт.4.2.1. и подт.4.3.1. от Приложение № 8.1.7 към чл.57/2/ също е променяно в отделни точки, съответно към момента на оспорването, има следното съдържание:

 

ОП „ПАРКИРАНЕ И РЕПАТРИРАНЕ“
	ВИДОВЕ УСЛУГИ	ЦЕНА лв. с ДДС
1.	Монтаж и демонтаж на техническо средство (скоба) за блокиране на колелата на МПС, което е в нарушение на режима на паркиране.	40.00
2.	Цени при репатриране на МПС
2.1.	Принудително репатриране на МПС, което е в нарушение на режима на паркиране или правилата на движение.	80.00
2.2.	При започнато преместване /репатриране/ на неправилно паркирано ППС и собственикът му се яви на място с желание да го освободи	40.00
2.3.   2.4	Преместване на аварирало МПС в рамките на населеното място, когато собственика му желае това/пътна помощ/ Преместване на аварирало МПС по желание на собственика му, на кратко разстояние от едно паркомясто до друго, заплаща се 50% от цената по т.2.3	90.00   45.00
3.	Цени за съхранение на репатрирани автомобили на наказателен паркинг, според времето на престоя:
3.1.	До 1 час след репатрирането	2.00
3.2.	До 2 часа след репатрирането	4.00
3.3.	До 3 часа след репатрирането	6.00
3.4.	До 4 часа след репатрирането	10.00
3.5.	До 24-ти час след репатрирането	12.00
3.6.	За всяко започнато следващо денонощие след първото	12.00
4.	Цени на услуги за ползване на терени за паркиране
4.1.	Паркиране в зона за платено паркиране (за 1 бр./час) на паркиране.	2.00
4.2.1	Паркиране в паркинги в Зона за платено паркиране(за автомобил )
	За 1 час	2.00
	За нощувка от 20.00 часа до 08.00 часа	10.00
	За 1 месец	200.00
4.3.1	Паркиране в паркинги извън зоната за платено паркиране (за 1 бр. автомобил)
	За 1 час	2.00
	За нощувка от 20.00 часа до 08.00 часа	10.00
	За 1 месец	60.00

 

С Решение № 509, взето с протокол № 21 от 19.12.2024г. на Общински съвет Пловдив(л.1014-л..1020, том 3) са отменени т.2.3 и т.2.4 от Приложение № 8.1.7, като промените са в сила от 01.01.2025г.

С решение № 152 взето с протокол № 9 от 15.05.2025г.(л.1026-л.л.1066, том.3), е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, като обжалваните т.1,т.2/без отменените подт.2.3, 2.4 /, т.3, т.4, подт.4.1, подт.4.2.1. и подт.4.3.1. от Приложение № 8.1.7, към чл.57/2/ имат идентично съдържание, с това, което са имали към момента на оспорването, като изменението и допълнението касае посочване и на цените в евро.

По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка и документи, представени от жалбоподателите, в това число фактури, талони и касови бележки в уверение на платените от жалбоподателя З. и от Т. Д. и Н. Н. суми за паркиране в определените в гр.Пловдив зони за това.

По делото е представена в актуалната и действаща редакция на Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив (Наредбата), към момента на подаване на жалбата. В § 3 от ПЗР на Наредбата е посочено, че същата се приема на основание чл. 9 от Закона за местните данъци и такси.Представени и приобщени към доказателствения материал по делото са и измененията и допълненията на същата, включително и тези, действащи към момента на приключване на устните състезания.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Жалбата е ДОПУСТИМА. Предмет на оспорване са конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на Община Пловдив. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Както е прието в Определение № 2277 от 06.03.2025г. постановено по адм.дело № 1294/2025г. на ВАС, Първо отделение, в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал.1 АПК и Решение № 5/2007г. по конст.дело № 1/2006г. на Конституционния съд, следва да се приеме, че за жалбоподателя, а и за присъединените към оспорването Т. Д. и Н. Н. е налице правен интерес – личен, пряк и непосредствен да оспорват посочените по – горе разпоредби. В случая, не е спорно обстоятелството, че лицата З. и Д. имат постоянен и настоящ адрес в гр. Д.,а Н. в гр.Хасково, но правният интерес от оспорване на конкретните разпоредби от приложението на горецитираната наредба оспорващите обосновават с конкретни обстоятелства, в т.ч. редовно посещение на града по повод посещения на близки и роднини, магазини, музеи, галерии, архитектурни забележителности, туристически обекти, посещение на Библиотека „Иван Вазов“ в гр. Пловдив, чийто почетен читател е жалбоподателят З. и пр. В този смисъл заявените от оспорващия и присъединилите се страни обстоятелства и представените в тази връзка доказателства обосновават правния интерес на оспорващите от оспорване на конкретните разпоредби от Наредбата. Както ВАС приема в съдебната си практика по аналогични казуси, правото на оспорване възниква при нарушаване или установимо предстоящо засягане на права или законни интереси или създаване на задължения. Прогресивният характер на легитимацията по чл. 186, ал. 1 от АПК е възможността да се обжалват нормативните актове на администрацията не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо тяхно засягане.

Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и с оглед изложените в жалбата твърдения, касае отделни части на Наредбата, по отношение включеното в цената на услугите ДДС, в размер на 20 %. Т. частично оспорване е допустимо, съгласно чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т. е. без ограничение във времето, предвид което без значение се явява изминалия период от време от влизане в сила на действащите разпоредби на Наредбата.

Доводите за допустимост на заявеното от З., Д. и Н. оспорване на т.1,т.2/без подт.2.5/, т.3, т.4, подт.4.1, подт.4.2.1. и подт.4.3.1. от Приложение № 8.1.7 към чл.57/2/ от Наредбата, при последвалата отмяна на част от оспорените разпоредби – подточка 2.3 и 2.4 от точка 2, изцяло съответства на възприетото в националната съдебна практика разбиране, че правният интерес, който следва да е личен, пряк и непосредствен, е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и при липсата на която съдебното производство е недопустимо, като същият следва да бъде преценяван конкретно и съобразно данните по делото. В тази насока правният интерес правилно се обосновава с оглед обстоятелството, че оспорващия З. е подал иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение за вреди от оспорените разпоредби от Наредбата, които се твърди да са незаконосъобразни, производството по което е спряно до приключване на настоящия преюдициален правен спор. Правния интерес на Д. и Н. пък се обосновава с намерението да предявят иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, след евентуална отмяна на оспорените разпоредби.

Пълномощникът на З., Д. и Н. с право се позовава на тълкуването, дадено от СЕС с решението от 24 ноември 2022 г. по дело С-289/21, според което принципът на ефективност, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което — когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред — се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид.В т. 42, 43, 44 и 45 от една страна и т. 46 и следващи от друга, в мотивите на това решение се прави разграничение между две хипотези, при които се дава различен отговор на поставения въпрос за тълкуване на чл. 47 от Хартата на основните права в ЕС. Относима към настоящия спор е т. 46, в която се разглежда възможността с обжалването на национална разпоредба по съдебен ред жалбоподателят да цели да се премахнат и правните последици, които са породени от прилагането на тази разпоредба и които го увреждат. В подобна хипотеза сама по себе си отмяната с последваща норма на посочената разпоредба не би довела до отпадане на тези вече настъпили последици и прилагането в подобно положение на национална процесуална разпоредба, по силата на която се прекратява производството, тъй като е отпаднал предметът на оспорване, би могло да лиши оспорващите от ефективна съдебна защита.В този смисъл е Решение № 4166/17.04.2025г. постановено по адм.дело № 1831/2025г. на ВАС, Първо отделение. Изцяло в този смисъл е и разпоредбата на чл.193, ал.2 от АПК (Нова – ДВ, бр. 63 от 2025 г. Сравнение с предишната редакция, в сила от 5.08.2025 г.), съгласно която при отмяна на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него след подаване на жалбата, съдът се произнася по оспорването, когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните. В този случай съдът може да обяви нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, да установи изцяло или отчасти незаконосъобразността му или да отхвърли оспорването.

В изложения кантекст, разгледано по същество, оспорването е ОСНОВАТЕЛНО.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ Наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а според чл. 8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени с тях обществени отношения с местно значение. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 3 от АПК. Като компетентни да издават нормативни /подзаконови/ административни актове разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от АПК сочи изрично овластените от Конституцията или закон органи, в какъвто смисъл е и по-общата разпоредба, доколкото се отнася до всички нормативни актове, на чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА, общинският съвет е овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение. В чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА са изброени правомощията му, а съгласно ал. 2 на чл. 21 от ЗМСМА в изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл. 6, ал. 3 от ЗМДТ "Ползването на общинските тротоари, площади и улични платна или на части от тях като зони за платено и безплатно паркиране по Закона за движението по пътищата се определя с наредба на общинския съвет", каквато в случая се явява Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, а съгласно чл. 9 от ЗМДТ "Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги", каквито правила създава оспорената разпоредба. Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗДвП "В населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието", а нормата на ал. 3 от с. з. гласи, че " Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите... ". Анализът на тези разпоредби във връзка с чл. 8 от ЗНА и чл. 76, ал. 3 от АПК сочи, че общинският съвет е компетентният орган да приема наредби от местно значение, и в частност да приеме наредба, с която да определи местните такси и цени на услуги, каквато е процесната Наредба. Ето защо, наредбата, чиито разпоредби се оспорват, е приета от компетентен орган – Общински съвет – Пловдив, съобразно чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, вр. чл. 9 от ЗМДТ, вр. чл. 99, ал. 3 от ЗДвП.

Съдът намира, че заседанията, на които е приета както първата, така и последващите редакции от оспорените разпореди на Общински съвет Пловдив са законно проведени, като са били спазени изискванията на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА. Решенията по приемане на Наредбата както в първоначалната й редакция, така и при всяка следваща, чрез изменения са взети с необходимото мнозинство, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА и при поименно гласуване (след 2006г., когато това изискване е въведено), отразено в протоколите от съответното заседание. Формално е спазено и изискването по чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Докладната записка, съдържаща проекта на Наредбата е публикувана на интернет страницата на Община-Пловдив, като до датата на приемане на оспорените разпоредби, са изтекли повече от 30 дни.

С оглед представените по делото доказателства, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на правилата, по които се приемат подзаконовите нормативни актове от общинските съвети, действали към датата на приемане на Наредбата и последващите изменения на същата, поради което наведените в жалбата възражения в тази насока са неоснователни.

Независимо от спазения процесуален ред по приемане на оспорената разпоредба, последната в посочените от оспорващите части противоречи на материалния закон, поради което оспорването следва да се счита за успешно, по следните съображения:

Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив е била приета на основание чл. 9 от ЗМДТ.

Общият принцип, регламентиран в чл. 15, ал. 1 от ЗНА предвижда, че всеки нормативен акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Това означава, че съдебният контрол за законосъобразност на оспорения текст на Наредбата, следва да обхване преценката дали регулираните с него обществени отношения са в съответствие с нормативните актове от по-висока степен.

В случая нормативен акт от по-висока степен е ЗМДТ и ЗДДС.

С оспорените части на т.1,т.2/без подт.2.5/, т.3, т.4, подт.4.1, подт.4.2.1. и подт.4.3.1. от Приложение № 8.1.7 към чл.57/2/ от Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, се определят цени за предоставените от Община Пловдив услуги по монтаж и демонтаж на техническо средство/скоба/ за блокиране на колелата на МПС, за съхранение на репатрирани автомобили на наказателен паркинг и за паркиране на автомобили в зони за платено паркиране и паркинги извън зоните за платено паркиране, като оспорването е насочено срещу включената в така определените цени ставка от 20 % ДДС.

От фактическа страна между страните няма спор, че така определените цени са с включен в тях 20 % ДДС, а последното обстоятелство се установява и от събраните в производството писмени доказателства. Спорът между страните се свежда до това, дали за съответните услуги, които по естеството си представляват предоставяне на платена възможност на гражданите, в изрично определени за това зони в гр.Пловдив и извън тях и поставяне и премахване на скоба при паркиране без заплатена такса за това, Община Пловдив следва да начислява ДДС върху определената за услугата цена или такова не следва да се дължи от ползващите услугата лица.

За да се отговори на този въпрос, следва да се обсъди в какво качество Община Пловдив предоставя съответните услуги.

Според чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на изчерпателно изброени дейности в две точки.

Според разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗДДС, "Дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт" са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато: а) се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон; б) е установена такса с нормативен акт.

Дейността на общината във връзка с организирането на паркоместа в конкретно определените зони е с цел задоволяване на потребностите на населението на общината, предвид което същата следва да се счита за такава в обществен интерес. Обстоятелството, че предоставянето на услугите е основание за заплащане на определена цена, не е основание за приемане на тези дейности като икономически. Цените за предоставяните от Община Пловдив услуги се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи за предоставянето на услугата. Независимо от това обаче, върху тези цени, с изключение на наемите за общински обекти и терени, е предвидено заплащане от гражданите и на ДДС в размер на 20%. Последното обстоятелство е в разрез с нормата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС. Предвид, че дейностите на общината, за които се заплаща съответната цена за ползване на паркоместа, како и за поставяне и премахване на скоба при паркиране без да е налице заплатена такава цена, се осъществяват от нея в качеството й на орган на местната власт, същите дейности попадат в хипотезата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС. Т. тълкуване е дадено с решение по дело С-446/98 г. СЕС, където се приема, че дейността по наемане на места за спиране (паркиране) на коли е дейност която, когато е осъществявана от публичноправен субект, е осъществявана от него в качеството му на публичен орган по смисъла на чл. 4, § 5, ал. 1 от Шеста директива, ако тази дейност е осъществена в рамките на специфичен юридически режим за публичния субект. Такъв е случаят когато осъществяването на тази дейност съдържа използването на прерогативите на публичната власт. В т. 2 от мотивите на решението като възможни прерогативи на публичната власт са посочени - позволяването или ограничаването на спирането на път, отворен за движение (обществен трафик), или санкционирането чрез глоба при превишаване на позволеното време (времетраенето) за спиране.

Местата, които се предоставят от общината за ползване срещу определена цена на места за паркиране/или престой на такова место без заплатена цена със скоба и нейното премахване са ясно определени с решение на компетентния общински съвет или съгласно приета от него наредба по чл. 9, ал. 1 ЗМДТ. Заплащаната от гражданите цена не е наем по смисъла на ЗЗД и на чл. 14 и сл. от Закона за общинската собственост и не представлява икономическа дейност на общината. Събираната цена се определя въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи за предоставянето на услугата и не е свързана с търсене на печалба, каквато икономическата дейност предполага. При отдаването под наем се прилагат други специфични правила, които са уредени от ЗОС и местните наредби, но в тези отношения общината не участва като орган на власт. За разлика от отдаването под наем при събирането на определена цена за извършена от общината услуга, последната изпълнява функциите си на публично правен субект и не е в равнопоставени отношения с ползвателите на предоставяните услуги.

Обстоятелството, че само общината разполага с правомощие да предоставя срещу заплащане паркоместа и да поставя и премахва скоби при паркиране на тези места без заплащането на определената за това цена, изключва възникването на конкуренция между нея и регистрираните по ТЗ лица. Дейността на общината във връзка с организиране ползването на паркоместа и по монтаж и демонтаж на техническо средство при паркиране на тези места без да е заплатена съответната цена е с цел задоволяване на потребностите на населението на общината, т. е. в обществен интерес. Ето защо тези дейности се осъществяват от общината, именно, в качеството й на орган на власт и не могат да бъдат осъществявани от други субекти.

По изложените съображения дейностите, за които са определени цени в оспорените части на т.1,т.2/без подт.2.5/, т.3, т.4, подт.4.1, подт.4.2.1. и подт.4.3.1. от Приложение № 8.1.7 към чл.57/2/ от Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, са такива освободени от начисляване на ДДС по смисъла на чл. чл. 3, ал. 5 от ЗДДС. Включването на 20% ДДС в цената на услугите по т.1,т.2/без подт.2.5/, т.3, т.4, подт.4.1, подт.4.2.1. и подт.4.3.1. от Приложение № 8.1.7 към чл.57/2/ от Наредбата, в посочените от жалбоподателите части е в противоречие с материалния закон. Ето защо нормите на т.1,т.2/без подт.2.5/, т.3, т.4, подт.4.1, подт.4.2.1. и подт.4.3.1. от Приложение № 8.1.7 към чл.57/2/ от Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, В ЧАСТТА им на включеното в цената на услугите 20% ДДС, следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни. В този смисъл е Решение № 5386/22.05.2025 г. на Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, постановено по административно дело № 2817/2025 г. и други.

При този изход на спора, право на разноски имат и тримата оспорващи- заплатеното адвокатско възнаграждение от 1000 лв. Настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е съответно на фактическа и правна сложност на делото, и осъществената процесуална защита от страна на процесуалния представител и съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. На жалбоподателя З. следва да се присъдят и разноски за ДТ в размер на 10 лв. и ДТ за обнародване в ДВ в размер на 30 лв., а на Д. 10 лв. ДТ и на Н. и 100 лв. ДТ. За разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява Община Пловдив.

Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ, по оспорване на П. Т. З.,[ЕГН], Т. И. Д. [ЕГН], Н. Р. Н. [ЕГН], разпоредбите на т.1,т.2/без подт.2.5/, т.3, т.4, подт.4.1, подт.4.2.1. и подт.4.3.1. от Приложение № 8.1.7 към чл.57/2/ от Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, В ЧАСТТА на включеното в цената на услугите 20% ДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на П. Т. З.,[ЕГН] с посочен в жалбата адрес гр.Д., ул.“Х. С. № 4-Б-21,електронен адрес : paskoto6ev@аbv.bg: сумата от 1040. 00 (хиляда и четиридесет) лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Т. И. Д. [ЕГН] с адрес гр.Д., ул.“9-ти май № 5Б-14“, сумата от 1010. 00 (хиляда и десет) лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Н. Р. Н. [ЕГН] от гр.Хасково, [улица], сумата от 1100. 00 (хиляда и сто) лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

При неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени, решението да се обнародва по реда на чл. 194 от АПК – по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.