Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и пети септември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Красимира
Георгиева, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 14 915 по описа за 2015 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени субективно съединени искове
с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./.
В исковата молба на Н.Р.Н. и Н.Н.Н., действаща със съгласието на майка си Н.Р.Н. се
твърди, че на 27.06.2015 г., около 09.00 часа, в района след кръстовището на с.
Стражица и път I-9 на 68+6 км,
община Балчик, при управление на лек автомобил „БМВ 318” с рег. № ******,
управлявано от Д.Н.Н., който нарушил правилата за
движение по пътищата като управлявал технически неизправно пътно превозно
средство и в резултат на това не могъл да спре на знак „Б2” реализирал ПТП с
движещия се по път с предимство товарен автомобил „Ман” с рег. № ******и
вследствие на удара пострадали ищците, като пътници в лекия автомобил. Твърди
се, че било образувано досъдебно производство, в което било установено, че
виновният водач управлявал лекия автомобил, за който знаел, че има неизправна
спирачна система и потеглил на 27.06.2015 г. към гр. Балчик, за да го отремонтира. Твърди се, че в ДП било установено, че причина
за възникване на ПТП е неизправност на спирачната система на лек автомобил
„БМВ”. Твърди се, че вследствие на ПТП ищцата Н.Н.
получила контузио капитис, цервис ет корпорис,
комоцио церебри, радиколопатия травмика, фиссура оссис пубис
декстра, оток и кръвонасядания
в областта на главата. Твърди се, че била хоспитализирана в МБАЛ – гр. Добрич,
където й били назначени рентгенологични изследвания и
консултативни прегледи, била поставена и имобилизация на шиен отдел с
полутвърда яка. Твърди се, че вследствие на уврежданията търпяла болки и
страдания. Твърди се, че от ПТП ищцата Н.Н. получила контузио капитис, комоцио церебри, оток и кръвонасядания в областта на главата. Последвала хоспитализация
в МБАЛ – Добрич, където й били назначени изследвания и консултативни прегледи.
Твърди се, че от ПТП изпитвала болки, страдания, стрес, оплаквала се от
световъртеж и главоболие, дълго време не могла да ползва компютър.
Предвид тези фактически твърдения ищците са мотивирали правен интерес от
предявяване на исковете и искат от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „БМВ 318”, да им заплати сумата от 35 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените травматични увреждания на
ищцата Н.Н. и сумата от 25 500 лв. – обезщетение
за причинени неимуществени вреди за ищцата Н.Н.,
частична претенция, при пълен заявен размер от 30 000 лв. Претендира се
законна лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 28.08.2015
г. и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Б.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран
списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирани са допълнителна искова
молба респ. допълнителен отговор.
По делото като трето лице на страната на
ответника е конституиран Д.Н.Н. и е приет за
съвместно разглеждане обратни искове срещу него с правно основание чл. 274 ал. 1
от КЗ/отм./ и чл. 227 от КЗ/отм./, заявен за сумата от 26 000 лв., като
частичен и пълен заявен размер от 65 000 лв.
Ответникът по обратния иск оспорва
същият в депозирани писмени отговори.
Главният иск се поддържа в открито съдебно заседание от адв.
К..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д.,
който поддържа заявения обратен иск.
Третото лице на страната на ответника
и ответник по обратния иск се представлява в открито съдебно заседание от адв. В..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 27.06.2015
г., съставен от РУ на МВР– Балчик, от който се установява, че на 27.06.2015 г.,
около 09.00 часа на път І-9, км.68+6 се
е осъществило ПТП от водача на лек автомобил „БМВ 318” с рег. № ******– Д.Н.Н., който поради неспиране на знак Б2 и излизайки от второстепенен
път се удря в товарен автомобил „Ман” с рег. № ********, управляван от И.С.Г.. Посочено
е в протокола за ПТП, че при ПТП са пострадали Н.Р.Н. и Н.Н.Н.с
комоцио и травми по главата.
По делото е допусната и изслушана
съдебно автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице
е обосновал извод, че при оглед на автомобила е установено, че резервоара за
спирачна течност на помпата за задействане на спирачната уредба е празна,
липсва спирачна течност, педалът за задействане на спирачната система не оказва
съпротивление като по спирачните дискове са установени специфични петна.
Посочено е, че причината за несработване на спирачната система е липса на
спирачна течност в системата, без която не е възможно да се задействат
механизмите на спирачките и няма притискане от накладките към спирачните
дискове. Вещото лице е посочило, че техническата причина за настъпване на ПТП е
неефективна спирачна система на автомобила. Вещото лице е посочило, че водачът
е имал техническата възможност да управлява със скорост, при която е имал
възможност да спре с ръчната спирачка и пропусне преминаване на товарния
автомобил. Посочено е, че водачът е имал възможност да придвижи автомобила със
специализиран автомобил до мястото за отстраняване на повредата, след което да
се движи на собствен ход. Вещото лице е посочило, че с оглед на установени
петна по спирачните дискове от корозия техническата неизправност не е
възникнала внезапно и е могла да бъде установена с първото натискане на
спирачния педал, който не оказва нужното съпротивление. Посочено е, че
скоростта на лек автомобил „БМВ”, непосредствено преди удара е 37, 6 км/ч.
Вещото лице е установило, че лекият автомобил е фабрично оборудван с триточкови
предпазни колани на предни седалки, задно ляво и дясно място от инерционен тип,
а на задно средно място с двуточков колан – таз.
По делото е изслушана и съдебно медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото лице д-р П.С.П.. В заключението
на същата вещото лице е обосновало извод, че в следствие на ПТП-то Н.Р.Н. е
получила „лекостепенна черепно-мозъчна травма
/мозъчно сътресение/ протекла без медицИ.ки данни за настъпване на пълно безсъзнателно състояние
/кома/, оток и кръвонасядане в челната област на
главата, контузия на шията и травматична радикулопатия,
фисура на десния клон на срамната кост на таза”.
Вещото лице е посочило, че в резултат на ПТП Н.Н.Н. е
получила „ лекостепенна черепно-мозъчна травма
/мозъчно сътресение/, протекла без медицИ.ки данни за настъпване на пълно безсъзнателно състояние
/кома/, оток и кръвонасядане в дясна лицева
половина”. Обоснован е извод, че лекостепенната
черепно-мозъчна травма при правилно проведено лечение и режим отзвучава за
период от 3-5 седмици като при него няма патологични изменения в мозъчната
тъкан и остатъчни явления не се очакват. Посочено е, че за травматичната радикулопатия ищцата не е правила допълнителни прегледи и
изследвания като не са правени специални неврорентгенологични
изследвания. Посочено е, че фисурата на дясната
срамна кост на таза е бил предписан постелен режим за срок от 30 дни като след
такава фисура трудоспособността се възстановява след
период от 2-3 месеца. Посочено е, че в представената експертиза няма описани
белези по телата на ищците от поставен обезопасителен
колан.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетели респ. обяснения
по реда на чл. 176 от ГПК от страна на ответника по обратния иск.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена от констативния протокол за ПТП
и изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ.
Настъпилите вреди за ищците, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото лице - неврохирург. С
оглед изводите на СМЕ са установени и търпените от ищците болки и страдания,
техните интензитет и продължителност, които се потвърждават и от събраните по
делото гласни доказателства, ценени от състава на съда при съблюдаване на
нормата на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените им увреждания, настъпилата промяна в стереотипа им на
живот, подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда
по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне
на размера на обезщетението съдът следва да
има предвид възрастта на ищците, степента и вида на увредите, периодът от
време, през който са търпели болки, страдания и ограничения, настоящият съдебен състав счита, че при съобразяване възрастта, интензитетът
на страданието и продължителността на търпените от ищеца неблагоприятни
последици справедливо би било да се присъди сума от 20 000 лв. за ищцата Н.Н. като за горницата до пълния предявен размер от 35 000
лв. искът като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли, а за ищцата Н.Н. сумата от 10 000 лв. като за горницата до пълния
предявен размер от 25 500 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че ищецът
е пътувал без поставен предпазен колан. Съгласно нормата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД ако увреденият
е допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се
намали. Допринасянето може да бъде
както с действия, така и с бездействия т.е. налице е
фактически критерий за преценка, а не следва да се презюмира
наличие на съпричиняване само с оглед факта, че
поведението на пострадалия е в нарушение на правилата на ЗДвП. В този случай вредоносния
резултат трябва да е в причинна връзка и с деянията на увредения. При ангажираните по
делото доказателства - изводите на СМЕ
за липса на лентовидни белези по телата на двете ищци, оставени от предпазен
колан, изводите на САТЕ за скоростта на двете МПС-та непосредствено преди
удара, които са сравнително ниски / около 38 км/ч за лекия и около 60 км/ч за
товарния автомобил/, изводът, че същият е ефективен при удари със скорост от
порядъка на 60 – 70 км/ч. настоящият съдебен състав намира, че ищците са
пътували без поставен предпазен колан, с което си поведение са допринесли за
настъпване на вредоносния резултат и заявеното възражение за съпричиняване е основателно. Настоящият съдебен състав
намира, че същото възлиза на 20% и с така възприетия процент следва да се
редуцират определените обезщетения на ищците т.е. на същите се следват сумите
16 000 лв. респ. 8 000 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата на извършване на деликта като размерът й
подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл
в сила съдебен акт. С оглед диспозитивното начало в процеса същата следва да се
присъди от 28.08.2015 г.
По обратния иск с правно основание чл. 219 ал.3 от ГПК във вр. с чл. 274 ал. 1 т.2 от КЗ/отм./:
Обратният иск на ответника винаги се предявява като евентуален – ако бъде
уважен първоначалния иск. С оглед гореизложените изводи за уважаването на
първоначалния иск, съдът следва да разгледа предявения от ответника срещу третото
лице, обратен иск, с предмет – притезанието на
ответника срещу деликвента за процесното
вземане.
Страните не спорят, че към момента на настъпването на застрахователното
събитие страните по настоящия иск са били в договорни отношения по повод
сключен договор за застраховка, покриващ риска „ГО”. По делото е установено, че
процесното застрахователно събитие попада в
приложното поле на този договор. Страните спорят, че в момента на ПТП причинителят на
вредите е управлявал МПС, което е било технически неизправно, поради което е
настъпило ПТП респ. знанието на водача досежно тази
неизправност. Съобразно изводите на вещото лице, изготвило САТЕ, причина за
настъпване на ПТП е техническата неизправност на лекия автомобил „БМВ”,
изразяваща се в неефективна спирачна система на автомобила. Тази неизправност,
отново с оглед САТЕ, настоящият съдебен състав не може да приеме за „внезапна”,
каквито доводи развива ответникът по обратния иск с оглед наличието на
установените от вещото лице корозионни петна по
спирачните дискове, свидетелстващи на развил се във времето процес, което
изключва внезапна поява на тяхната неизправност. При съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че за
техническата неизправност знание е имал водачът на лекия автомобил – настоящ
ответник. На първо място, вещото лице посочва, че техническата неизправност от процесния вид се установява с „първото натискане на
спирачния педал, който не оказва нужното съпротивление”. Разпитаният свидетел
на ответника установява, че автомобилът е изминал разстояние от 10-12 км в
пътен участък със завои, при които водачът – ответник е задействал спирачната
система т.е. налице е било поне едно натискане на спирачния педал, достатъчно
да се установи техническата неизправност. Доказателство и аргумент в тази
насока са и самите изявления на ответника, събрани по реда на чл. 176 от ГПК за
наличие на „хъркане при натискане на спирачките” по причина на спирачните накладки.
„Хъркането” при задействане на спирачен педал не е обичайно за него състояние и
за това състояние самият ответник съобщава. По естеството си самото изявление е
за неизгоден за него факт, поради което самото то съставлява годно
доказателствено средство.
Предвид което заявеният обратен иск като основателен за сумата от
24 000 лв. е основателен.
По разноските: Ищците по първоначалния иск са заявили искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА. В представеното
по делото адвокатско пълномощно на ищеца /стр. 5/ е посочено като основание чл.
38 ал.1 т.2 от ЗА, искането е заявено в преклузивния по ГПК срок, поради което
същото е основателно. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
извършените процесуални действия, цената на заявените искове, съобразени с
размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба 1/2004 г. настоящият съдебен
състав намира, че на процесуалния представител на ищците се следва сумата от
1140, 50 лв. С оглед доказателствата по делото, че същият е лице, регистрирано
по З.ДС върху определеното възнаграждение следва да се начисли и ДДС т.е.
размерът на същото възлиза на 1368, 60 лв.
Ответникът е претендирал сумата от 6 500 лв. – адвокатско
възнаграждение по делото. Посочената сума е в глобален размер, без посочване на
възнаграждение за всеки един от трите иска поотделно, поради което настоящият
съдебен състав приема, че е уговорено равно по размер възнаграждение за всеки
един от трите иска т.е. по 2166,67 лв. Процесуалният представител на ищците по
първоначалните искове е заявил възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК. Преценявайки
размера на възнаграждението с оглед фактическа и правна сложност, извършени
процесуални действия, цена на заявените искове респ. минималните адвокатски
възнаграждения настоящият съдебен състав намира възражението за основателно. По
отношение иска на ищцата Н.Н. с оглед неговата цена
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 1580 лв., припадащата се част
от същото с оглед отхвърлената част от иска възлиза на сумата от 857, 71 лв.,
която се следва на ответника на основание чл. 78 ал.3 от ГПК. Тази ищца дължи
на ответника и сумата от 54, 55 лв. – припадащата се част от разноските за
депозити за съдебни експертизи, съобразно отхвърлената част от исковете. По
отношение иска на ищцата Н.Н. с оглед неговата цена
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 1295 лв., припадащата се част
от същото с оглед отхвърлената част от иска възлиза на сумата от 990, 29 лв.,
която се следва на ответника на основание чл. 78 ал.3 от ГПК. Тази ищца дължи
на ответника и сумата от 79, 66 лв. припадащата се част от разноските за
депозити за съдебни експертизи, съобразно отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът по първоначалния иск следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 1059, 17 лв. – дължима ДТ и разноските,
платени за сметка на бюджета, съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца по обратния иск се следва сумата
от 3 075, 39 лв. – разноски, съобразно уважената част
от иска. Възражение по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК на адвокатско възнаграждение за обратния иск ответникът по обратния иск не е заявявал и съдът не може по свой почин да
го намалява.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Н.Р.Н., ЕГН **********, със
съдебен адрес:***, офис 10 – адв. П.К. сумата от 16 000 /шестнадесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 27.06.2015 г. на път І-9, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.08.2015 год. до окончателното им изплащане като отхвърля
искът за горницата до сумата от 20 000 лв. – поради уважено възражение за съпричиняване, а до пълния предявен размер от 35 000
лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Н.Н.Н.,
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Н.Р.Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, офис 10 – адв. П.К. сумата от 8 000 /осем хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано
на 27.06.2015 г. на път І-9, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 28.08.2015 год. до окончателното им изплащане като отхвърля искът за
горницата до сумата от 10 000 лв. – поради уважено възражение за съпричиняване, а до пълния предявен размер от 25 500
лв. като неоснователен и недоказан, частична претенция при пълен заявен размер
от 30 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. П.К.,
адрес: ***, офис 10 сумата от 1368, 60 лв. – адвокатско възнаграждение с
включен ДДС.
ОСЪЖДА Н.Р.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 10 – адв. П.К. да заплати на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на З.
„Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 912,
26 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Н.Н.Н., ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител Н.Р.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес:***,
офис 10 – адв. П.К. да заплати на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
сумата от 1069, 95 лв. – разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 1059, 17 лв. – дължима ДТ и разноски за
депозит за съдебни експертизи.
Решението е постановено при участие на трето лице на страната на ответника
– Д.Н.Н., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д.Н.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** по предявения по реда
на чл. 219, ал. 3 ГПК обратен иск да заплати на основание чл. 274 ал.1 т2 от КЗ /отм./ на З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от
24 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на изплащане на
обезщетението от страна на З. „Б.И.“ АД на Н.Р.Н. и Н.Н.Н.,
действаща със съгласието на майка си Н.Р.Н., като отхвърля иска за горницата до
пълния предявен размер от 26 000 лв., частична претенция при пълен заявен
размер от 65 000 лв., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от
3 075, 39
лв. – разноски, след като и при
условие, че ЗД „Б.И.” АД изпълни постановеното срещу него решение по
първоначалните искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: