Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 28.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на първи септември две хиляди и двадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Ц. Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 180 по
описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 520, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът Г. ФОНД твърди, че се финансира по реда на
чл. 520 от КЗ, като част от приходите му представляват вноски на
застрахователите, извършващи задължителни застраховки “Гражданска отговорност” и “Злополука”. Ищецът твърди, че ответникът “З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК ********, притежава лиценз за осъществяване на
застрахователна дейност и е сключил горепосочените видове застраховки.
Ищецът твърди, че всеки застраховател,
предлагащ такива застраховки, прави вноски в Г.Ф.в размер и по начин,
определени в КЗ. Твърди, че за 2019г. размерът на вноските е определен с
Решение на Комисията за финансов надзор № 100/24.01.2019 г. на 10,50 лева за
всяко отделно моторно превозно средство, за отговорността във връзка с чието
използване е сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително гранична
задължителна застраховка “Гражданска
отговорност”. Твърди, че за 2019 г.
размерът на вноската за задължителна застраховка “Злополука” на пътниците в средствата за обществен
превоз по чл. 461, т. 3 от КЗ е в размер на 0,15 лева за всяко място, без
мястото на водача, за което е сключена задължителна застраховка. Твърди, че
срокът за превеждане на вноските по сметка на Г. ФОНД е ежемесечно до 10-то
число на втория месец след месеца на сключването на застраховките. Твърди, че
застрахователите събират и внасят пълния размер на вноските за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и задължителна
застраховка “Злополука” на пътниците в средствата за обществен
превоз, независимо от разсрочено плащане на премията.
Ищецът твърди, че ответникът не е превел по
сметка на Г. ФОНД дължимите вноски за м. октомври 2019 г. Твърди, че е поканил
ответника да изпълни задължението си с покана с изх. № 07-30-21-53/12.12.2019
г., получена от ответника на 13.12.2019 г., но това не е сторено до подаване на
исковата молба.
Претендира да бъде осъден ответникът “З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.” АД да му заплати сума в размер
на 367 111,50 лева, представляваща неиздължени вноски по чл. 520 от КЗ за
задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите за м. октомври 2019 г., и сума в
размер на 4 894,82 лева, представляваща законна лихва за забава върху
претендираната главница за периода от 11.12.2019 г. до 27.01.2020 г., както и
законната лихва върху претендираната главница за периода от 27.01.2020 г.
(датата на подаване на исковата молба) до окончателното й плащане.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В дадения срок ответникът “З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.” АД подава отговор на исковата молба.
Ответникът прави възражения за прихващане с вземания в общ размер на 348 201,80
лева, представляваща сбора от дължими от Г.Ф.за възстановяване суми с ДДС на
основание чл. 499, ал. 5 от КЗ, които са заплатени от ответника застраховател
във връзка с щети (главница и ДДС) по нищожни застрахователни договори по
полици № BG/30/116002959929 от 18.11.2016 г. със
застраховано лице И.С.В., № BG/30/11********** от
29.12.2015 г. със застраховано лице “А. ВД”
ЕООД с управител Е.М.К.и № BG/30/11********* от
21.01.2016 г. със застраховано лице “А. ВД”
ЕООД с управител Е.М.К., за причинените вреди при произшествията, настъпили
извън Република България, както и с вземания в общ размер на 17 714,52
лева, представляваща законната лихва върху тези главници за периода от датата
на съответното извършено от застрахователя плащане до 27.01.2020 г. Сочи, че с
цялото заявено от ответника вземане за главница и част от вземането за законна
лихва следва да бъде погасено цялото претендирано от ищеца вземане за главница,
а с остатъка от вземането на ответника за законна лихва да бъде погасено
вземането на ищеца за лихва до размера на по-малкото вземане.
Във връзка с
направените възражения за прихващане ответникът сочи, че от негово име, в качеството му на застраховател, са
издадени застрахователни полици за застрахователни договори “Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно с международна
карта за автомобилна застраховка към същата (сертификат “Зелена карта”), описани по-горе. Ответникът сочи, че са нищожни горепосочените договори за
задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” поради липса на
съгласие, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД вр. с чл. 183, ал. 2 от КЗ (отм.) и § 22 от ПЗР на КЗ от 2016 г. и чл. 343, ал. 2 от КЗ. Твърди, че към
датата на сключване на горепосочените полици Е.М.К.(управител и едноличен
собственик на капитала на “А. ВД”
ЕООД) и И.С.В. са били починали на 29.03.2015 г. и съответно на 31.10.2013 г.
Твърди, че застрахователните полици са недействителни на основание чл. 349, ал.
2 от КЗ поради липса на застрахователен интерес, тъй като такъв не е
съществувал за лица, които вече не съществуват, както и за управителя и
едноличния собственик на капитала на юридическо лице. Сочи, че
застрахователните договори са сключени чрез застрахователен посредник, който
при отчитането им не е представил пълномощно на трето лице за сключване на
полицата, нито талон на застрахования автомобил за преценка кой е реалният му
собственик. Твърди
неприложимост на нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1, предл. второ от КЗ, тъй като
лицето, различно от собственика, което е сключило договора, не било
индивидуализирано. Сочи неприложимост на нормата на чл. 477, ал. 2 от КЗ,
поради липса на валидно сключен застрахователен договор. Позовава се на
неприложимост на разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, тъй като в случая не се
касаело до липса на форма като условие за действителност на сделката, а и
ответникът впоследствие бил узнал за привидно сключения договор.
Сочи, че поради нищожност на договорите
именно ищецът е задължен по реда на чл. 519, ал. 1, т. 1, предл. второ от КЗ,
съответно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. а) от КЗ (отм.), да заплати обезщетение за
вредите, причинени на трети лица от водачите на застрахованите МПС – поради
липса на валидна застраховка “Гражданска отговорност”. Ответникът сочи, че по посочените от него нищожни договори е заплатил
вреди, причинени на територията на друга държава извън Република България, в
полза на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ),
на национално бюро на друга страна или на кореспонденти по щети. Сочи, че в
Приложение № 1 към отговора на исковата молба са посочени датата и размерът на
извършените плащания по всяка щета, отнесени към конкретната полица, които
следва да му бъдат възстановени от Г.Ф.на основание чл. 499, ал. 5 от КЗ, и с
които да се извърши съдебно прихващане с претенцията на ищеца.
Ответникът претендира разноски по делото.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва
направеното от ответника възражение за прихващане. Оспорва наличието на
предпоставките на чл. 103 от ЗЗД. На първо място намира, че вземанията не са
еднородни и заместими и имат различен характер. Сочи, че с вноската по чл. 520 от КЗ не може да се извършва прихващане, тъй като заплащане на същата се дължи по
силата на закона, а всяко друго действие представлявало заобикаляне на закона,
с оглед нормата на чл. 522 от КЗ. Счита, че вземанията на ответника не са
ликвидни и че не е обвързан от твърдяната от ответника нищожност. Счита, че
договорите не са нищожни, както и че могат да се сключат от всяко трето лице,
различно от собственика. Твърди, че в случая намира приложение правилото на чл.
293, ал. 3 от ТЗ, тъй като застрахователното дружество е приело плащанията –
застрахователните премии и е подало информация за валидно сключен договор за
застраховка “Гражданска отговорност” към ИЦГФ. Счита, че не са възникнали
предпоставките по чл. 499 от КЗ. Сочи, че застрахователното дружество дължи
пълно изпълнение по сключената застрахователна полица, независимо от
прогласяването от съда на нейната нищожност. Сочи, че ответникът застраховател
е обвързан от всички клаузи на застрахователния договор и следва да ги
изпълнява, а Фондът не носи отговорност за възстановяване на претендираните с
възражението за прихващане от ответника суми.
Ищецът оспорва, че дължи лихва, тъй като
Фондът изпълнява едно чуждо задължение и изплаща обезщетения по силата на
закона по специална процедура, предвидена в чл. 558 от КЗ. Сочи, че Фондът не е
бил сезиран във връзка с процесните събития.
В допълнителния отговор ответникът поддържа
направените оспорвания и възражения срещу предявените искове. Оспорва доводите
на ищеца срещу направеното възражение за прихващане, както и относно нищожността
на застрахователните договори. Сочи, че двете насрещни вземания са парични,
поради което са еднородни и заместими, а ликвидността им ще бъде установена със
съдебното решение в настоящото производство. Сочи, че нормите на чл. 520 и чл.
522 от КЗ не изключват прихващането като погасителен способ. Уточнява, че не се
позовава на нищожност на процесните застрахователни договори, установена в друг
процес, а същата е предмет на доказване във връзка със заявеното възражение за
прихващане по настоящото дело. Поддържа доводите в отговора на исковата молба.
Счита, че лихва върху вземанията на застрахователя по чл. 499, ал. 5 от КЗ е
дължима от датата на плащането. Сочи, че ищецът е бил сезиран за изплащане на
сумите за процесните събития преди началото на съдебния процес, включително с
отправено до него извънсъдебно изявление за прихващане.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че ответното
дружество “З.А.Д.Д.Б.Ж.И
З.” АД
е застраховател със седалище в Република България, който предлага задължителна
застраховка “Гражданска
отговорност” на
автомобилистите.
Представена е от ищеца извадка от “Държавен вестник”, бр. 12 от 08.02.2019 г., в който е обнародвано Решение на Комисията за финансов надзор № 100-ГФ/24.01.2019 г., с което се определя размер на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл. 461, т. 1 от КЗ, на 10,50 лева за всяко отделно моторно превозно средство, във връзка с чието използване е сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително гранична застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите (в т. 1 от решението).
В същото решение на КФН се определя размерът на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка “Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от Кодекса за застраховането, на 0,15 лева за всяко място, без мястото на водача, за което е сключена задължителна застраховка (в т. 3 от решението).
В т. 4 от
решение на КФН се определя срок за превеждане на вноските по сметка на
Гаранционния фонд, както следва: ежемесечно до 10-то число на втория месец след
месеца на сключването на застраховките.
Представена е от ищеца покана, изпратено от него до ответника застраховател, с която последният е поканен в седмодневен срок от получаването на поканата да заплати на Г. ФОНД сумата от 376 111,50 лева – вноска по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за м. октомври 2019 г., дължима в срок до 10.12.2019 г. Видно от представената справка за товарителницата, поканата е връчена на ответника на 13.12.2019 г.
Представени са
от ответника застрахователни полици № BG/30/116002959929 от 18.11.2016 г., сключена между застрахователя и И.С.В.
като застрахован, № BG/30/115003192850
от 29.12.2015 г., сключена между застрахователя и “А. ВД” ЕООД като застрахован, и № BG/30/116000383974 от
21.01.2016 г., сключена между застрахователя и “А. ВД” ЕООД като застрахован.
Представени са също претенции за възстановяване от НББАЗ и от Румънско национално бюро. Представено е от ответника и писмо от Г.Ф.до НББАЗ с изх. № 08-01-117/29.03.2018 г., от което е видно, че Гаранционният фонд счита, че полица № BG/30/116000383974 произвежда действие към датата на ПТП, настъпило на 21.05.2016 г., доколкото същата е прекратена от 09.08.2016 г.
Представени са от ищеца справки от базата данни на Информационния център към Г. фонд, подадени от застрахователното дружество за горепосочените три застрахователни полици.
Представено е от ответника изявление за прихващане с вх. № 07-30-21-53/10.12.2019 г. по описа на Гаранционния фонд, ведно с приложение № 1 – списък на щетите и платените суми по тях. С него настоящият ответник застраховател прави изявление за прихващане на вземанията си към Г. ФОНД в размер на общо 367 136,49 лева, представляващи подлежаща на възстановяване недължимо платена сума във връзка с обезщетения по ПТП с участието на незастраховани автомобили по горепосочените три застрахователни полици, които са нищожни, срещу вземането на Г. ФОНД към застрахователя в размер на 367 111,50 лева, представляващо дължима вноска за м. октомври 2019 г. по чл. 520 от КЗ, до размера на по-малкото вземане.
Ирелевантни към предмета на спора са правоотншенията между страните по други щети, извън въведените от ответника с възражението за прихващане, поради което неотносими към предмета на спора са представените от ответника покани за доброволно възстановяване на изплатени обезщетения по щети, възникнали от ПТП с участието на незастраховани автомобили, с вх. № 07-30-21-25/27.02.2018 г. и с вх. № 07-30-21-45/14.08.2018 г. по описа на Гаранционния фонд, както и отговор от Г.Ф.с изх. № 07-30-21-41(45)/15.08.2018 г.
По делото е изискана служебно справка справка по Наредба № 14/18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни “Население”, от която се установява, че Е.М.К.(управител и едноличен собственик на капитала на застрахования “А. ВД” ЕООД) е починал на 29.03.2015 г. От служебно изисканата справка за застрахования И.С.В. се установява, че същият е починал на 31.10.2013 г.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице Р.С..
Вещото лице дава заключение, че по счетоводни данни при ищеца фигурира незакрито вземане от ответника в размер на 367 111,50 лева по сключени 34 963 броя застрахователни полици за м. октомври 2019 г.
Вещото лице
дава заключение, че по счетоводни данни при ответника за м. октомври 2019 г. е осчетоводено задължение
към Г. ФОНД в размер на 370 776 лева с основание: “Начисляване на ГФ и ОФ м.10.2019”, дата на осчетоводяване –
31.10.2019 г. На 01.12.2019 г. по счетовоната сметка е осчетоводено закриване
на задължение със сумата 3 664,50 лева с основание: “Корекция ГФ и ОФ”, а на 10.12.2019 г. по счетоводната
сметка е осчетоводено закриване на задължение със сумата от 367 111,50
лева с основание: “Прихващане
ГФ”. Вещото лице
посочва, че със осчетоводяването на тези две суми ответникът е закрил
задължението си към ищеца за гаранционни
премии в размер на 370 776,00 лева, начислено на 31.10.2019 г.
Вещото лице дава заключение, че изчислената мораторна лихва върху вземането от 367 111,50 лева за периода от 11.12.2019 г. до 27.01.2020 г. вкл. е в размер на 4894,82 лева.
Вещото лице
дава заключение, че по предоставени данни от
ответника се констатира, че застрахователните щети, посочени в отговора на
исковата молба, са заведени във връзка с нанесени материални вреди, телесни
увреждания и смъртен случай. Вещото лице дава заключение, че по тези застрахователни
щети ответникът застраховател е изплатил суми в общ размер на 348 201,80
лева, от които 346 591,72 лева - общо
изплатените суми от ответника на
чуждестранни бюра и кореспонденти /НББАЗ/, и 1 610,08 лева - начислен ДДС
в бюджета върху такси по обработка на щетите от НББАЗ. Изчисленият от
вещото лице размер на законната лихва за забава върху изплатеното обезщетение
по отделните щети за периода от датата на съответното плащане до
10.12.2019 г. вкл. възлиза общо на 17 714,52 лева, включваща: изчислена законна лихва от 17 638,80 лева върху левовата
равностойност на изплатените от ответника суми по процесните щети, и изчислена
законна лихва от 75,72 лева върху платения ДДС от ответника, начислен от НББАЗ.
Вещото лице
дава заключение, че по счетоводни данни на
ответника, не са възстановявани суми от презастраховател, свързани с процесните
застрахователни щети.
Вещото лице дава заключение, че от извършената проверка се установява, че нито една от застрахователните полици, посочени в отговора на исковата молба и представени по делото от ответника, не фигурира в описа на 4 228-те застрахователни полици, предмет на Решение №440/11.01.2019 г. на ВАС, по адм. дело № 11424/2018 г. по описа на ВАС.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 520, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.
520, ал. 1 от КЗ, всички застрахователи със седалище в Република България и застрахователите от трета държава, регистрирали клон по
Търговския закон в Република България, предлагащи задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и/или задължителна застраховка “Злополука” на
пътниците, са длъжни да правят вноски в Г.Ф.в размер и по начин,
определени съгласно кодекса.
Съгласно чл. 554, т. 1 от КЗ,
тези вноски на застрахователите са част от средствата на Г.Ф.за управлявания от
него Фонд за гарантиране на вземанията на увредените лица от незастраховани и
неидентифицирани моторни превозни средства, наричан “Фонд за незастраховани МПС”.
Размерът на вноските и срокът
за извършването им се определят от Комисията за финансов надзор по предложение
на съвета на Г.Ф.или по инициатива на комисията, като решението се обнародва в “Държавен вестник”, съгласно чл. 555, ал. 1 от КЗ.
Съгласно изречение последно на чл. 555, ал. 1 от КЗ, вноската се заплаща от застраховащия заедно със застрахователната премия или първата вноска от нея и се посочва на отделен ред в застрахователната полица.
В случая не се спори между страните, че ответното дружество е застраховател със седалище в Република България, който предлага задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Не се спори и се установява от изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че за м. октомври 2019 г., след съответната корекция при ответника, вноската на ответника към Г.Ф.по сключени 34 963 броя застрахователни полици възлиза на 367 111,50 лева (34 963 броя полици Х 10,50 лева за всяка една съгласно определения размер на вноска с Решение на КФН № 100-ГФ/24.01.2019 г.).
С оглед на горното съдът намира, че предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 520, ал. 1 от КЗ
за сумата от 367 111,50 лева, представляваща неиздължени вноски за сключени от
ответника застраховател застрахователни полици по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за м. октомври 2019 г., е доказан
и основателен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Ищецът претендира присъждане
на сумата
от 4 894,82 лева, представляваща законна лихва за забава върху
претендираната главница за периода от 11.12.2019 г. до 27.01.2020 г., както и законната
лихва върху претендираната главница за периода от 27.01.2020 г. (датата на
подаване на исковата молба) до окончателното й плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.
555, ал. 3, изр. първо от КЗ, застрахователите, които не извършват дължимите
вноски по чл. 554, т. 1 от КЗ (включваща и вноските по чл.520), дължат
законната лихва за срока на забавата.
На основание чл. 555, ал. 1 от КЗ, в т. 4 от Решение на КФН № 100-ГФ/24.01.2019 г. е определен срокът за превеждане на вноските по чл. 520 от КЗ по сметка на ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД, а именно: до 10-то число на втория месец след месеца на сключването на застраховките. Следователно в разглеждания случай за сключените застраховки за м. октомври 2019 г. застрахователят е задължен да заплати вноските по чл. 520 от КЗ в срок до 10.12.2019 г. След като денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, като покана не е необходима, съгласно основното правило на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. С оглед на горното ответникът застраховател изпада в забава за плащането на дължимите вноски, считано от 11.12.2019 г. От изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на законната лихва от 11.12.2019 г. до 27.01.2020 г. (датата на подаване на исковата молба) е 4 894,82 лева, както се претендира от ищеца.
С оглед на гореизложеното и поради основателността на главния иск, основателна се явява акцесорната претенция на ищеца по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 4 894,82 лева, представляваща законна лихва за забава върху претендираната главница за периода от 11.12.2019 г. до 27.01.2020 г.
Поради основателността на
главните искове, върху претендираната главница се явява основателна и акцесорната
претенция за законна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от датата на
подаване на исковата молба (27.01.2020 г.) до окончателното й плащане.
Поради основателността на претенциите на ищеца съдът следва да разглежда направените от ответника възражения за прихващане, които са приети за съвместно разглеждане в процеса.
Ответникът е направил възражения за прихващане в настоящото производство с вземане за главници с правно основание чл. 499, ал. 5 от КЗ и акцесорно вземане за лихви по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становището на ищеца касателно направеното от ответника възражение за прихващане съдът приема, че възражението за прихващане е направено от ответника своевременно – с отговора на исковата молба. Същото представлява допустимо процесуално действие, с което ответникът се защитава срещу предявения осъдителен иск, като предметът на възражението е спорно вземане, по което се формира сила на пресъдено нещо с влизане в сила на съдебното решение съгласно чл. 298, ал. 4 от ГПК.
Съдът намира, че разпоредбата на чл. 522 от КЗ, касаеща невъзстановимостта на вноските по чл. 520 от КЗ, не представлява нормативна забрана за извършване на прихващане с тези вноски и не възпрепятства възможността за извършване на прихващане с тях. Нормата на чл. 522 от КЗ въвежда единствено изрична забрана за възстановяване на направените от застрахователите вноски, включително при прекратяване на застраховател. Същата е забранителна, императивна и следва да се тълкува стриктно. С нея не се въвежда забрана за прихващане като погасителен способ на вземанията по вноски по чл. 520 от КЗ, които са дължими.
В случая следва да бъде обсъдено представеното от ответника изявление за прихващане с вх. № 07-30-21-53/10.12.2019 г. по описа на Гаранционния фонд, направено от застрахователя касателно процесните вземания. Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу вземането на насрещната страна, т.е. срещу своето задължение. Изискванията за прилагане на последиците на материалноправното (извънсъдебно) прихващане са ликвидност и изискуемост на двете насрещни вземания. За да настъпи действието на извънсъдебното прихващане до размера на по-малкото от двете насрещни вземания, респ. да бъде същото зачетено от съда, следва към момента на прихващането да са безспорно установени между страните насрещните еднородни вземания, като активното вземане, което се противопоставя и с което се иска прихващане, трябва да е изискуемо и ликвидно. За да е ликвидно едно вземане, то следва или да е изрично признато за безспорно от страните, или да е установено със сила на присъдено нещо. В случая няма безспорно установено по съответния процесуален ред и със съответните допустими доказателствени средства такова насрещно вземане на ответника към датата на изявлението на извънсъдебно прихващане (10.12.2019 г.), а същото дори е изрично отречено от ищеца с предявяването на настоящия иск. Поради изложеното съдът намира, че в случая не са налице предпоставките по чл. 103 от ЗЗД за прилагане последиците на извънсъдебното прихващане на вземанията на ищеца – предмет на настоящото дело, с претенцията на ответника за възстановяване на суми по заплатени обезщетения.
В случая от
събраните по делото писмени доказателства и от изслушаното и прието заключение
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по щети по три
застрахователни полици № BG/30/116002959929 от 18.11.2016 г. със
застраховано лице И.С.В., № BG/30/11********** от
29.12.2015 г. със застраховано лице “А. ВД” ЕООД
с управител Е.М.К.и № BG/30/11********* от
21.01.2016 г. със застраховано лице “А. ВД”
ЕООД с управител Е.М.К., ответникът е заплатил обезщетения при ПТП извън Република
България в общ размер на 348 201,80 лева. Установява се също, че законната
лихва върху тези главници е в общ размер на 17 714,52 лева, считано от датата
на съответното извършено от застрахователя плащане до 27.01.2020 г.
Не се спори между
страните и се установява от събраните по делото справки от база данни “Население”,
че застрахованият И.С.В. и съответно управителят на застрахованото лице “А.
ВД” ЕООД - Е.М.К.са починали преди датата на сключване
на съответната застрахователна полица, описана по-горе.
Следва да се разгледа
дали това влече нищожност на полиците, на които ответникът основава възражението
си за прихващане, както и ако е налице нищожност, това би довело до
възстановяване от Г.Ф.на платените от ответника застраховател суми за
обезщетения по тези полици.
Нормата на чл. 499,
ал. 5 от КЗ предвижда, че когато в хода на уреждане на претенцията за
застрахователно събитие, настъпило извън територията на Република България,
възникне спор между Г.Ф.и застраховател, сключил задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите, относно това кой трябва да
обезщети увреденото лице, застрахователят дължи плашането, а ако впоследствие
се установи, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя
сумата, заедно със законната лихва от датата на плащането.
Следователно цитираната норма предполага спорът относно това кой дължи да обезщети увреденото лице да е възникнал в хода на уреждане на претенцията. Това следва от целта и духа на закона. Ако възникне такъв спор с Гаранционния фонд, последният да се счита уведомен, за да предприеме необходимите действия във връзка с щетата – да разгледа събитието, да изиска и събира документи, т.н. В случая ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не представи и не посочи доказателства, че спорът е възникнал преди момента, последващ приключването на щетата и плащането от застрахователя на застрахователното обезщетение. За първи път това е заявено в изпратеното от ответника до ищеца изявление за прихващане от 10.12.2019 г., а щетите са платени преди това, видно и от посочените дати на плащане в приложението към изявлението за прихващане, и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Поради това съдът намира, че не се касае за спор, възникнал в хода на уреждане на претенцията за застрахователно събитие. Поради това в случая не може да се претендира възстановяване на тези суми от ищеца по специалния ред на чл. 499, ал. 5 от КЗ и направеното възражение за прихващане за главниците се явява неоснователно (така във влязло в сила Решение № 2581/01.11.2018 г. по т.д. № 4291/2018 г. по описа на Апелативен съд - София).
Поради неоснователността на възражението за прихващане за главница, недължима е и законната лихва върху главницата и неоснователно се явява възражението за прихващане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За изчерпателност на изложението, дори да се приеме, че ответникът може да претендира възстановяване на сумите и ако спорът за тях е възникнал след плащането им, направеното от ответника възражение за прихващане пак би било неоснователно.
Ответникът се позовава на нищожност на горепосочените застрахователни договори за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД вр. с чл. 183, ал. 2 от КЗ (отм.) и §22 от ПЗР на КЗ от 2016 г. и чл. 343, ал. 2 от КЗ. Липсата на съгласие по смисъла на чл.26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т.нар. “съзнавана липса на съгласие” (например - изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример и др. подобни). Липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД, когато волеизявленията (предложение и приемане) са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени без намерение за създаване на облигационното правоотношение (така в мотивите на Тълкувателно решение от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС; в Решение № 813/07.09.2011 г. по гр.д. № 256/2010 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.).
В случая не
се установява да е налице тази хипотеза. Договорът за застраховка е сключен в
изискуемата от закона писмена форма и е налице съгласие за сключването му с
подписването на застрахователната полица от името на застраховано лице “А. ВД”
ЕООД. В случая е без значение, че положеният подпис е на друго лице, а не на
починалия управител на дружеството Е.М.К.. Дори и сделката да е сключена от
трето лице без представителна власт за посоченото дружество, договорът не е
нищожен поради липса на съгласие, а висящо недействителен по смисъла на чл. 42,
ал. 2 от ЗЗД. Съгласно приетото в т. 2 от Тълкувателно решение от 12.12.2016 г.
по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, на тази недействителност може да се
позове само лицето, от името на което е сключена сделката (в случая
дружеството), но не и насрещната страна застраховател. Също така в двете полици
е посочен и обичайния водач или държател на моторното превозно средство и може
да се предположи, че посоченият обичаен водач или държател е сключил процесните
полици съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1, предл. второ от КЗ и има застрахователен
интерес от това.
В допълнение, следва
да се съобрази и разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, според която страната не
може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че
не е оспорвала действителността на изявлението. В случая ответникът не е
оспорил действителността на договора, след като е приел плащането на полицата,
регистрирал е същата в електронния регистър по чл. 571 от КЗ, воден от Г.Ф.(съгласно
справки на лист 72 – 74 от делото), и е изплатил обезщетение по щета.
Поради горното съдът
намира, че сключените договори по застрахователни полици № BG/30/11********** от 29.12.2015 г. и № BG/30/11********* от 21.01.2016
г. със застрахованото юридическо лице - “А. ВД”
ЕООД, не са нищожни. Ответникът с основание е платил обезщетението и
ГАРАНЦИОННИЯТ ФОНД не му дължи връщане на платените обезщетения, поради което направеното
от ответника възражение за прихващане в тази част е неоснователно за главницата
и за законната лихва за забава.
Застрахователна полица № BG/30/116002959929 от 18.11.2016 г. със застрахования И.С.В. не съдържа подпис на физическото лице – застрахован. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 2а от Тълкувателно решение № 1/07.03.2019 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователен договор, не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните. В случая, обаче, доколкото неположилата подпис страна е и несъществуващ в правния мир правен субект, тъй като се установява, че И.С.В. е починал на 31.10.2013 г., преди сочената дата на сключване на договора, то отсъствието на подпис обективира именно липсата на постигнато съгласие. Налице е липса въобще на изразена, от когото и да е било воля, поради което не може да се приложи нормата на чл. 293, ал. 4 вр. чл. 343, ал. 2 КЗ. С оглед на това сключеният договор по посочената застрахователна полица е нищожен.
Тази нищожност на договора за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите обаче не може да бъде противопоставена на третото за правоотношението лице – ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД, доколкото същата произтича от първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето, което обичайно управлява съответното моторно превозно средство, или от обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен договорът за застраховка, не е имало икономически интерес от сключването му. В този смисъл е произнасянето на СЕС относно непротивопоставимостта на нищожността на договора по отношение на пострадалото лице в Решение на Съда (шести състав) от 20.07.2017 г. по отправено преюдициално записване за застраховка “Гражданска отговорност” за моторни превозни средства по дело С-287/16. Настоящият състав намира, че това е приложимо и по отношение на ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД, който също се явява трето лице в правоотношението по нищожния договор за застраховка. Да се приеме противното, би означавало да се позволи на страната по сделката в тези общественозначими отношения да се ползва от собственото си недобросъвестно поведение – неизвършването на проверка на самоличността на застрахованото лице, респективно установяване на самоличността на водача на МПС, ползващ се от задължителната застраховка “Гражданска отговорност” и въпреки това регистрацията на такава застраховка като редовна в електронния регистър за застраховки “Гражданска отговорност”, воден от ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД. Това е видно от справката от базата данни на Г.Ф.за процесната застрахователна полица на лист 74 от делото. Аргумент за този извод е и специалната разпоредба на чл. 485 от КЗ, че застрахователят не може да прекрати договора за застраховка “Гражданска отговорност”, дори и при наличие на неточно обявено или премълчано обстоятелство.
Поради изложеното съдът намира,
че ГАРАНЦИОННИЯТ
ФОНД не дължи на ответника връщане на платените обезщетения и във връзка с тази
застрахователна полица, поради което направеното от ответника възражение за
прихващане и в тази част е неоснователно за главницата и за законната лихва за
забава.
По изложените съображения съдът намира, че предявените от ищеца искове с правно основание чл. 520, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в претендираните размери са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
По
разноските:
Ищецът претендира разноски по
делото в общ размер на 15 530,25 лева, от които 14 880,25 лева –
държавна такса и 650 лева – депозит за вещо лице.
В исковата молба ищецът претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че на ищеца следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните разноски в исковото производство в общ размер на 15 830,25 лева.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: ***, BIC: *** “У.Б.” АД, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК ********, с адрес: гр. София, Столична община, район “Изгрев”, ж.к. “**********да заплати на Г. Ф., с адрес: ***, на основание чл. 520, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 367 111,50 лева (триста шестдесет и седем хиляди сто и единадесет лева и петдесет стотинки), представляваща неиздължени вноски по чл. 520 от КЗ за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за м. октомври 2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница от 367 111,50 лева за периода от 27.01.2020 г. до окончателното й плащане, и сума в размер на 4 894,82 лева (четири хиляди осемстотин деветдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки), представляваща законна лихва за забава върху присъдената главница от 367 111,50 лева за периода от 11.12.2019 г. до 27.01.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК ********,
с адрес: гр. София, Столична община,
район “Изгрев”, ж.к. “**********да заплати на Г. ФОНД, с адрес: ***, сумата от 15 830,25 лева
(петнадесет хиляди осемстотин и тридесет лева и двадесет и пет стотинки) – разноски по делото пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :