№ 66
гр. Монтана, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ИСКРЕН БОРИСОВ
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело №
20241630102496 по описа за 2024 година
Образувано е по предявени от М. С. М. срещу „..... установителен иск, с
основание 124 ГПК, вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №
1004204 от 23.01.2024 г. Предявен е и иск от М. С. М. срещу „....., на основание
чл. 55 ЗЗД, за присъждане на заплатена без основание сума в размер на .....
лева.
В условията на евентуалност е предявен иск, на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на чл. 18, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № 1004204 от 23.01.2024 г.
Ищецът твърди, че е получил заемна сума от ответника в размер на .....
лева срещу насрещното му задължение да ги върне в определен срок. Излага
доводи, че така уговорената неустойка в размер на ..... лева, дължаща се при
непредоставяне на обезпечение по кредита, е нищожна тъй като противоречи
на принципите за добросъвестност, но и така е заобиколен закона, тъй като е
включена в погасителния план и представлява възнаградителна лихва, като
така посочения в договора ГПР не отговаря на действителния. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва претенцията като неоснователна, тъй като
1
договорът не страда от твърдените пороци. Не оспорва сключването на
процесния договор и извършените плащания от ищеца в размер на ..... лева.
Определеният ГПР е съобразен с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага доводи, че
неустойката не се включва в ГПР и била действителна. Ищцата е сключила
договора за кредит доброволно, като е имала и възможност да се откаже от
него в 14-дневен срок. Между страните били сключени общо пет договора за
потербителски кредит, като във всички била включена клауза за неустойка.
Налице е индивидуално договаряне. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори между страните, че е сключен договор за паричен
заем № 1004204 от 23.01.2024 г. за сумата от ..... лева.
В чл. 6 от Договора е уговорено, че договорът за кредит ще бъде
обезпечен с Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на
6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита
и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора
за кредит, включваща договорената главница и лихва
или
2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител - осигурителният
доход следва да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната
работна заплата за страната. 2.2. При двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко
от два пъти минималната работна заплата за страната. 2.3. Да не е/са
поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора. 2.4. Да не
е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по
които е налице неизпълнение; 2.5. Да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6.
Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
2
В срок е от два дни от сключване на договора следва да се представи
обезпечението.
Представен е стандартен формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит, при който е посочен ГПР в размер на 63,09% и
фиксиран лихвен процент от 50%, както и неустойка при непредставяне на
обезпечение в размер на ..... лева.
По делото са представени и неоспорени платежни нареждания в размер
на ..... лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
В настоящото дело от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се установява, че доставчикът е спазил изискванията на чл. 18,
ал. 1 ЗПФУР. С оглед на горното следва да се приеме за доказано сключването
на договор за кредит от разстояние. Договорът е сключен в електронна форма
– обективиран в електронен документ, оформен в съответствие с разпоредбите
на чл. 3, вр. чл. 2 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги. Същият е представен по делото възпроизведен на
хартиен носител като препис заверен от страната. Съгласно чл. 3, ал. 2 от
ЗЕДЕУУ писмената форма за сключване на договора са счита за спазена, ако е
съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.
Следователно, следва да се приеме за доказано сключването между страните
на договор за кредит с посоченото в представения документ съдържание.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
С уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на
допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума – т. нар.
"скрита възнаградителна лихва". Този извод следва от спецификата и краткия
срок /тридневен/ за изпълнение на задължението, по отношение на което е
уговорена неустойката – осигуряването на поемане на поръчителство за
3
връщане на заема или предоставяне на безусловна банкова гаранция. По този
начин кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е
оскъпяването му по кредита. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно
от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските
кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области,
която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в
Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да
се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл е параграф 40-43 от Решение от 27 03.
2014 г. по дело C-565/12 на четвърти състав на СЕС.
Клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване
обезпечение поръчители, което задължение става изискуемо след
неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би
съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита
4
произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит.
Така с тези изисквания се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на
които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния
процент на разходите реално надхвърлят определения фиксиран процент от
68,95 %, т. е. са над максимално допустимия петкратен размер, определен в
чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото отпусната сума е в размер на ..... лева, а сумата
горепосоченото задължение е в размер на ..... лева , което се равнява на над
65,00 % от главницата, без да е включена фиксирания лихвен процент, който е
50%, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включен и той.
Така се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не
съставляват плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита, с които се
надхвърлят допустимите разходи по чл. 19, ал. 4 ЗПКС оглед приетите по-горе
постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице
несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и
включените в него компоненти, то следва да се приеме, че договорът за
паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
Неспазването на всички посочени по- горе изисквания води до
нищожност на процесния договор за заем- чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11. т. 10 ЗПК -
В този смисъл Определение № ..... от 26.10.2023 по в.ч.гр.д. 368/2023 г. на ОС
– Монтана, Решение № ..... от 10.10.2023 г. по ч.гр.д. 298/2023 на ОС –
Монтана, Определение № ..... от 19.09.2023 по в.ч.гр.д. 301/2023 г. на ОС –
Монтана, Определение № ..... от 03.10.2023 г. по ч.гр.д. ...../2023 г. на ОС –
Монтана, Определение № ..... от 30.10.2023 г. по ч.гр.д. ...../2023 г. на ОС –
Монтана, Определение № ..... от 06.11.2023 г. по ч.гр.д. ...../2023 г. на ОС –
Монтана и Определение № 597 от 29.11.2023 г. по ч.гр.д. ...../2023 г. на ОС –
Монтана.
С оглед на горното съдът намира за основателен главния иск, като не
следва да се произнася по евентуалния иск.
По отношение на предявения иск по чл. 55 ЗЗД:
От представени и неоспорени платежни нареждания се установява, че
действително ищецът е заплатил на ответника сумата от ..... лева, като
съобразно чл. 23 ЗПК чистата стойност на кредита е главницата, а именно .....
5
лева, като останалата част от сумата подлежи на възстановяване от ответника.
По разноските
При този изход на спора, разноските се разпределят по правилата на
чл.78, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗА страната може упълномощи
адвокатско дружество да я представлява пред съда, което дружество от своя
страна има право да преупълномощи един или няколко съдружници за
извършване на процесуално представителство по конкретното дело. В този
случай адвокатското възнаграждение се дължи на адвокатското дружество,
като отношенията между адвокатското дружество и адвоката, осъществил
процесуално представителство на клиента, са без значение за присъждането на
разноските по делото, включително на адвокатското възнаграждение по реда
на чл. 38 ЗА. Оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие в някоя
от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА може да се извърши, както от конкретен
адвокат, упълномощен от клиента, така и от адвокатско дружество, което е
упълномощено от клиента съгласно чл. 71, ал. 1 ЗА. В зависимост от това кое
лице е упълномощено от страната – адвокат или адвокатско дружество
присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА следва
да се извърши съответно на адвоката или на адвокатското дружество. -
Определение ..... от 25.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3373/2021 г., III г. о., ГК.
Също така непосочването на конкретното основание в чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗАдв не е причина да не се присъди адвокатско възнаграждение на адвоката.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адвокат ..... адвокатско възнаграждение.
Претендирано е възнаграждение в размер на ..... лева, като е направено
възражение за прекомерност. Цената на иска е в размер на ..... лева, а съгласно
чл. 7, ал. 2, т.1 и т. 2 НМРАВ минималното възнаграждение в размер на .....
лева по осъдителния и ..... лева по установителния при съобразяване на чл.2,
ал. 5 НМРАВ.
След постановяването на Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища на
основание чл. 633 ГПК, съдът има възможността да не приложи предвидените
в НМРАВ минимални адвокатски възнаграждения, а да определи
възнаграждение под тези предели, като условие за това е насрещната страна
6
да е повдигнала въпроса за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
При определяне на справедливо адвокатско възнаграждение, настоящата
инстанция, счита че следва да вземат предвид следните критерии:
фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, вида
и обема на извършените процесуалните действия, както и продължителността
на производството. По делото е назначавана експертиза и е проведено едно
съдебно заседание, на което и двете страни не са се явили и не са изпратили
процесуален представител.
Съобразно горното, съдът намира, че производството не е било с правна
и фактическа сложност. Същото е решено на базата на представените с
исковата молба и отговора към нея доказателства, като в първото съдебно
заседание процесуалните представители на страните не са се явили. В него
съдът е приел проектодоклада за окончателен и е счел делото за изяснено, като
е обявил, че ще се произнесе с решение в срок. Отчитайки тези факти,
настоящата инстанция намира, че справедливото адвокатско възнаграждение
по иска за обявяване недействителност на договора следва е в размер на .....
лева. /в този смисъл Решение № 116 от 18.04.2024 г. по в.гр.д.97/2024 г. на
МОС/.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. С. М.,, ЕГН
********** срещу „....., ЕИК ....., иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, нищожността на
Договор за потребителски кредит №1004204 от 23.01.2024 г., на основание вр.
чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, предл. 1 ЗЗД, „....., ЕИК ....., да заплати
на М. С. М.,, ЕГН **********, сумата от ..... лева, представляваща заплатена
по прогласен за нищожен договор за потребителски кредит №1004204 от
23.01.2024 г.
ОСЪЖДА „....., ЕИК ..... да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38,
ал. 2 ЗАдв, на адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч с №....., адвокатско
възнаграждение в размер ..... лева в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Монтана в двуседмичен
7
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
8