Р Е Ш
Е Н И Е
№ 574
гр.
Бургас, 03.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, 15-ти наказателен състав, в публично
заседание на шестнадесети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Георги Грънчев
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа
НАХД № 4881 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.” ЕООД, ЕИК: ***, представлявано
от Я.С. срещу наказателно постановление №
436568-F450127/07.05.2019 г., издадено от
началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Бургас, в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл.185, ал.2, изр.
последно, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в размер на
500 лева за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр.
чл.118, ал.4 от ЗДДС.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на обжалваното НП, като се твърдят нарушения на материалния и процесуалния
закон.
ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния си представител
юрисконсулт оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита извършеното нарушение
за безспорно доказано.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
При извършена проверка на 25.11.2018 год. в 12:20 часа в търговски обект - магазин
за тютюневи изделия и алкохол, находящ се в гр. *****, стопанисван от „Д."
ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *****, е установено, че за 26.08.2018 год. няма изваден дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет на ФУ в обекта. Като доказателство
за това са изведени от ФУ КЛЕН фискален бон-копия за 25.08.2018Г и 27.08.2018г с
поредни номера №0114 и №0115, от което е видно че дневен финансов отчет за
26.08.2018Г липсва. В обекта има фискално устройство модел "DATECS DP
25-KL" с ИН на ФУ № DT485280 и ИН на ФП № 02686615.
За извършената проверка и направените констатации е съставен ПИП №
0339444/25,11. 2018 год.
За констатираното нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС свидетелят съставил срещу жалбоподателя АУАН, а
впоследствие било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на актосъставителя
са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните
писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
Жалбоподателят не оспорва
изложената по-горе фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В тази връзка съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата възражение за допуснато нарушение в административнонаказателното производство, което да е довело до неяснота във връзка с вмененото на жалбоподателя нарушение. Както в АУАН, така и в НП е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като при установените за безспорни по делото факти правилно АНО ги е подвел под нормата на чл. 39, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
В чл. 118, ал. 4
от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във
връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е била
издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин. Според чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. лицето
по чл. 3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани
продажби. По делото не е спорно, че дружеството-жалбоподател попада в обхвата на
чл. 3 от Наредбата, както и че за процесната дата са били регистрирани във
фискалното устройство на проверявания обект продажби. От фактическа страна по делото безспорно се установи, че жалбоподателят не
е отпечатал дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за
посочения ден. Всички тези факти са намерили отражение както в АУАН, така и в
НП.
При така
установените факти АНО е приложил и правилната санкционна норма. Извършеното от
жалбоподателя нарушение е било подведено под санкционната нормата на чл. 185,
ал. 2 изречение последно, вр. ал. 1 ЗДДС, съгласно която когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. В настоящия
случай, в акта и в наказателното постановление е посочено, че нарушението не
води до неотразяване на приходи. Нормата на чл. 185, ал. 2, изр. последно, вр.
ал.1 ЗДДС, предвижда за търговците наказание „имуществена санкция” в размер от
500 лв. до 2000 лв.
В
чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Настоящият състав счита, че с оглед липсата на данни за
предходни нарушения, извършени от жалбоподателя наказанието имуществена санкция
правилно е било определено в предвидения в чл. 185, ал. 1 ЗДДС минимален размер
от 500 лева. Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007
г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват
разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
Във връзка с изложеното съдът счита, че няма как
приложение да намери чл. 28 от ЗАНН, тъй като макар и да са налице смекчаващи
вината обстоятелства (липсата на предходни нарушения), то нарушението е такова,
което засяга важни обществени отношения, свързани с търговския оборот и
надлежното отчитане на данъците. Нарушения от посочения вид са предпоставка за
ощетяване на фиска, поради което не може да се приеме, че извършеното е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от същия вид.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №436568-F450127/07.05.2019
г., издадено от началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на Д..” ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от Я.С. на основание
чл.185, ал.2, изр. последно, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложенa „имуществена
санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.