Р Е Ш
Е Н И Е
№ 329 от 29.11.2019 г., гр.
Кюстендил
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 301 по описа за
2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от
сектор „Пътна полиция” (ПП) при Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил срещу Решение № 310/02.10.2019 г., постановено по
административнонаказателно дело № 213/2019 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 19-1139-000134/04.02.2019 г., издадено от
началника на сектор ПП. Релевирано е касационното основание по чл. 348, ал. 1,
т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и
потвърждаване на наказателното постановление.
Сектор
ПП при ОД на МВР – Кюстендил, редовно призован
за съдебното заседание по делото, не изпраща процесуален представител.
Ответникът
по касационната жалба – В.Е.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, редовно призован, не се явява в съдебното заседание по делото. Процесуалният му представител по пълномощие – адвокат Л.В.,***, оспорва жалбата.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 19-1139-000134/04.02.2019 г., издадено от
началника на сектор ПП при ОД на МВР –
Кюстендил, с което на В.Е.А. на основание чл.
177, ал. 1, т. 2 и чл. 181, т. 7 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) са наложени административни наказания съответно глоба в размер на 200,00
лева за нарушение по чл. 150 от ЗДвП и глоба в размер на 50,00 лева за
нарушение по чл. 133, ал. 1 от ЗДвП. Районният съд е установил от фактическата
страна на спора, че на 01.02.2019 г. около 08:50 часа в
община Кюстендил, по път трети клас № 6224, км 1+100, В.А. е управлявал лек
автомобил марка и модел „БМВ 318И”, с рег. № КН0584ВС, собственост наС.И.А.,
като в автомобила имало още петима пътници. Същият бил спрян за проверка от К.П.Г.и
С.В.А.– служители на ОД на МВР – Кюстендил. В.А.
представил на проверяващите свидетелство за провоуправление, издадено от
Обединено кралство Великобритания, което било със
статут на временен документ – даващо право на приносителя му да управлява
моторни превозни средства (МПС) на територията на Обединеното кралство
единствено и само в присъствието на пълноправен водач на МПС с опит не по-малко
от две години. На А. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бл. № 468585/01.02.2019 г.
Въз основа на акта е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия.
В производството пред районния съд са
разпитани като свидетели К.Г.(актосъставител) и С.А.(свидетел по акта), които
потвърждават констатациите в акта относно обстоятелствата на релевираните нарушения.
Като доказателства по делото са приети уведомително
писмо от началника на отдел „Интерпол и ММО” в дирекция „Международно
оперативно сътрудничество” при МВР и административнонаказателната
преписка.
Районният
съд е отменил наказателното постановление по съображения за
незаконосъобразност. Приел е, че в административнонаказателното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно – нарушена е императивната разпоредба на чл. 44, ал. 1
от ЗАНН, което е ограничило възможността на нарушителя да реализира правото си на защита.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът
намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за
съответствие с материалния закон– правилно.
Правилен е изводът на районния съд за допуснато в
административнонаказателното производство съществено
процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. Разпоредба на чл. 44, ал. 1
от ЗАНН предоставя право на нарушителя освен
възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му да
направи и писмени възражения по него. Нормата
е императивна и представлява законова гаранция за реализиране правото на защита
на нарушителя срещу направените в акта констатации. Така
осигурената от законодателя предварителна защита на субекта на нарушението е
доразвита в нормата на чл. 44,
ал. 2 от ЗАНН, която създава задължение за административнонаказващия орган да събере служебно посочените
от нарушителя във възраженията писмени или
веществени доказателства. Процесният АУАН е съставен и връчен на В.А. на
01.02.2019 г., а наказателното постановление е издадено на 04.02.2019 г., т.е. преди изтичане на срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН. Това е довело до недопустимо ограничаване правото на защита на
уличеното като нарушител лице, поради което съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила при издаване на наказателното
постановление.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 310/02.10.2019
г., постановено по административнонаказателно дело № 213/2019
г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.