Р Е Ш Е Н И Е
гр. Крумовград ...14 .08. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Крумовградският районен съд
................................................................колегия в
публичното
заседание на четвърти август........…..............................................................................………..
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Иван Йорданов ………..................….
Членове :
………..............................................
Съдебни заседатели:
…........................................................
Секретар Емилия
Василева..........................................………..………...……………………........
Прокурор
………………………..……………………...................…………………….........................
като разгледа докладваното от съдията
Йорданов.......................…………..............................
гр .
дело №247 .....…….....……............... по описа за 2019
год.…....................……..….......….
Предявен е иск
с правно основание чл.50, вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
Ищцата С.К., действаща със съгласието на баща си О.Е.А.и
майка си Х. К., чрез пълномощника си адв. Д.Х., твърди в исковата си молба, че на 05.06.2019 г. около 10, 30 ч. се возила
с нейния велосипед из с. С., мах. «Д.», където имали фамилно жилище, като била
на около 80 м. от къщата им, когато изведнъж чула вой на кучета и видяла, че 2
агресивни кучета идват към нея. След това твърди, че същите идвали от посока на
стадо овце на около 150-200 м. от нея и били под надзора на лицето М.А.Ю., но
преди да успее да направи каквото и да било кучетата рязко се нахвърлили върху
нея, като я съборили на земята. На следващо място твърди, че тя започнала да
вика с крясъци и да се съпротивлява, но кучетата не я пускали и в този момент
баща ѝ и друг неин роднина Е.Б.Х., ЕГН ********** ***, мах. „С.” № **
веднага се притичали на помощ с викове за да прогонят кучетата, като последните
при наближаването им се разбягали. По – нататък твърди, че вследствие на
нападението получила наранявания по крайниците, както следва: по задната
повърхност на дясното бедро, в горната му трета се получило синкаво-мораво
кръвонасядане с размери 16/6 см, като в областта на кръвонасядането получила
четири на брой ивицовидни охлузвания на кожата с размери 2/0,5 см., 1,5/0,5
см., 0,5/0,5 см. и 10,5 см., покрити от тъмночервена корица, разположена над
нивото на околната кожа. Още по – нататък твърди, че по задно- външната
повърхност на дясната подбедрица, в средната й трета получила синкаво-мораво
кръвонасядане с размери 12/7 см и в областта на описаното кръвонасядане били
установени пет на брой охлузвания на кожата с размери от 0,5/0,5 до 6/0,3 см.,
покрити от тъмночервена корица, разположена над нивото на околната кожа, които
увреждания били описани в съдебномедицинско удостоверение № 99/2019 г., изд. от
д-р Н.Д.М., съдебен лекар, като претърпяла и множество манипулации свързани с
ухапването.
Пак в исковата молба
сочи, че вследствие на случилото се постоянно изпитвала страх, когато излизала
навън, не се чувствала защитена, имала чувството, че всеки момент може да бъда
нападната, като особено когато видела куче, а такива имало навсякъде, се криела
или затваряла, според това къде се намирала. Отново в исковата молба твърди, че
много я е страх докато е навън поради големия брой бездомни кучета, които по
принцип се разхождали наоколо, тъй като това нападение оставило в нея дълбоки
емоционални рани, понеже не можела да преодолее страха си. Още в исковата молба
твърди, че въпреки надеждата, че с напредване на времето ще се възстанови, това
не се случило и често се случвало да се събужда през нощите и да сънува
кошмари, като понякога си представяла какво би се случило, ако не се били намесили
баща ѝ и лицето Е.Б.Х. и изпадала в паника. След това твърди, че освен
психическите изживявания, не били за подценяване и физическите наранявания,
които щели да ѝ оставят белези по тялото за цял живот, макар, че по
никакъв начин не е провокирала животните за подобно агресивно поведение, като спрямо
същите лицето М.А.Ю., под чийто надзор били кучетата, не предприел никакви
действия преди и по време на нападението, така че да се ограничат или предотвратят
рисковете, породени от поведението на кучетата.
Твърди още в исковата молба, че въпросните кучета били регистрирани
на името на брата на М. - Б.А.Ю., с ЕГН **********,***, мах. «С.» № ** и едното
от кучетата било порода «кангал», женски пол, цвят - бяло-жълт, а второто било
порода «българско овчарско куче», мъжки пол, цвят - черно бял, като случаите на
нападение на тези кучета над хора и животни били много и всеки в с. С. знаел за
това. Не на последно място в исковата молба твърди, че хората поради страх се
притеснявали да се оплакват от двамата братя, които стопанисвали тези кучета и М.
постоянно си водел стадото с тях, като си позволявал да оставя да пашуват
животните дори вътре в селото, съответно и кучетата върлували в границите на
населеното място в разрез с всякакви законови и подзаконови норми.
Накрая твърди в
исковата молба, че съобразно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД за вредите,
произлезли от животно, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто
надзор се намира то, като за уважаване на иска следва да се установят по
несъмнен начин следните няколко кумулативни предпоставки: вреда; същата да е
причинена от животно; то да е собственост или да се намира под надзора на
ответника; бездействие на последния за предотвратяване на вредата; причинна
връзка между това бездействие и вредата, като изложеното по безспорен начин
обуславяло пряката причинно-следствена връзка на претърпените от нея болки и
страдания с нанесеното ѝ увреждане.
Иска от съда, да постанови решение, с което да бъде осъдени
ответниците М.А.Ю., с ЕГН **********,***, мах. «С.» № ** и Б.А.Ю., с ЕГН **********,***,
мах. «С.» № ** да ѝ заплатят солидарно сумата в размер на 2 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, представляваща паричен еквивалент на причинените ѝ
неимуществените вреди, както и да ѝ бъдат присъдени и направените по
делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание
лично и чрез адвокат-пълномощник поддържа предявения иск и моли съда да го
уважи.
Ответникът М.А.Ю. е
депозирал в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба, в който намира
иска за изцяло неоснователен и недоказан и заведен срещу
ненадлежна страна, а претендиралият размер на обезщетение в размер на
2 000 лева е прекомерно висок в
сравнение с твърдените вреди. Твърди, че брат му Б.А.Ю. притежавал стадо овце,
които отглеждали в с. С., махала “С.”, община Крумовград и за него се грижело
цялото семейство, като на процесната дата 05.06.2019 г. брат му Б. извел овцете
около 6, 30 часа на паша. Изобщо не сме разбрали, че нещо се е случило, нито
аз, нито брат ми. След това твърди, че на 06.06.2019 г. било негов ред и той
пасял овцете в землището на махала Д., когато чул викове и закани по негов
адрес, като на около 500 м. от него имало две лица - Орхан и баща му Емин от
махала Д. на село С.. Като ги видях толкова разгневени и с пушка, с които
гърмели и той се уплашил и се обадил на телефон **2, защото мислел, че ще го
застрелят. На следващо място твърди, че го свързали с Районното управление на
полицията в гр.Крумовград и на дежурния
обяснил какво се случва, като не след дълго дошъл районен инспектор Мурад Мурад и още един
служител, който не познавал и от тях разбрал какво се е случило предния ден.
После твърди, че вечерта, когато се прибрал вкъщи се опитал да разговаря с брат
си, но той категорично отрекъл да има такова нещо, казал, че през целия ден на
05.06.2019 г. бил с овцете и кучетата са били със стадото, но инцидент и
нападение над лицето С.К. не е видял. Не на последно място твърди, че
действително брат му Б. притежавал две кучета, които били постоянно с овцете,
животните не били агресивни и досега е нямало случай да са нападнали и/или
ухапали някой. Още по – нататък твърди, че считал, че не кучетата на брат му, а
други кучета били нападнали ищцата, но ако са били кучетата на брат му, то
същите са били провокирани, много често се случвало деца да хвърлят камъни по
животните или да размахват пръчки срещу тях. Накрая твърди, че също така на
въпросната дата - 05.06.2019 г., той и баща му прибирали сено вкъщи, така че
той не е бил с кучетата и нямал каквато и да е отговорност. Моли да бъде уважен частично иска по справедливост, като
бъде намален размерът на причинените неимуществени вреди с процента на приетото
съпричиняване на резултата. Претендира разноски по компенсация. В съдебно
заседание не се явява, не се представлява и не представя становище по делото.
Вторият ответник в
срока за отговор по чл.131 от ГПК на исковата молба, не е представил
такъв. В съдебно заседание не се явява,
не се представлява и не представя становище по делото.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства - писмени и гласни, поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното:
С доклада по делото
съдът е приел за безспорно, че на 05.06.2019 г. около 10, 30 ч. ищцата е била
нападната от две кучета – eдното порода «кангал», женски пол, цвят - бяло-жълт, а
второто било порода «българско овчарско куче», мъжки пол, цвят - черно бял,
които са и причинили наранявания по крайниците, както следва: по задната
повърхност на дясното бедро, в горната му трета се получило синкаво-мораво
кръвонасядане с размери 16/6 см, като в областта на кръвонасядането получила
четири на брой ивицовидни охлузвания на кожата с размери 2/0,5 см., 1,5/0,5
см., 0,5/0,5 см. и 10,5 см., покрити от тъмночервена корица, разположена над
нивото на околната кожа. Също така е приел, че по задно- външната повърхност на
дясната подбедрица, в средната й трета получила синкаво-мораво кръвонасядане с
размери 12/7 см. Кучетата били под надзора на лицето М.А.Ю., а били
регистрирани на името на брата на М. - Б.А.Ю. с паспорти №№BG01VP241462 и BG01VP241463.
Установява се по
делото, че същия ден С.К. и свидетеля О.Е.А.отишли във ФСМП – Крумовград, където раните ѝ били
обработени. Впоследствие на 07 .06. 2019 г. отишли в гр. Кърджали където била
прегледана от съдебен лекар, който установил, че по задната повърхност на
дясното бедро, в горната му трета се получило синкаво-мораво кръвонасядане с
размери 16/6 см, като в областта на кръвонасядането получила четири на брой
ивицовидни охлузвания на кожата с размери 2/0,5 см., 1,5/0,5 см., 0,5/0,5 см. и
10,5 см., покрити от тъмночервена корица, разположена над нивото на околната
кожа. Също така установил, че по задно- външната повърхност на дясната
подбедрица, в средната й трета получила синкаво-мораво кръвонасядане с размери
12/7 см. Освен това по делото е установено, че С.К. след
този инцидент e била на преглед и при психолог.
По делото са събрани и
гласни доказателства. От разпита на свидетеля Е.Б.Х. – съпруг на
братовчедката на С.К. се установява, че на 05.06.2019 г. бил в с.С., мах. „Д.“ и към 10.30 часа когато
правили закуска, чули кучета да лаят и викове. Съпругата му излязла и извикала
„помагайте на С.“, като веднага с Огнян отишли и с камъни прогонили кучетата, които
били съборили и нападнали С. и я хапели. Били две, жълто и черно, големи
кучета, като ги прогонили отишли при
стадото овце на М., които пасяли по-отгоре и останали там. Двамата с Огнян отишли
при него и му казали какво са направили неговите кучета, а той им се скарал, че
са отишли там и ги опитал кой ги е пуснал. След тази случка С. била много
уплашена, страхувала се от кучета, като майка ѝ им споделяла, че нощно
време още сънувала кошмари и се събуждала. Тя била ухапана от кучетата на
бедрото на десния крак, в долната част имала по – леки рани, но горната рана била
много голяма, като била нападната когато карала велосипед, при което започнала
да бяга и паднала на земята и кучетата се нахвърлили върху нея.
Свидетелката А.Ю.А.н –
първа братовчедка на бащата на С.К. в показанията си сочи, че помни
онази сутрин на 05.06.2019 г., когато
правили закуска и чули кучешки лай и С. да вика „помагайте, помагайте“.
Тогава излязла на балкона и видяла как едно голямо жълто куче било върху С., а
черното куче лаело. Всички излезли отвън и започнали да хвърлят камъни по
кучетата. Успели да ги прогонят и те отишли при стадото, което пасяло
по-отгоре, на 150-200 метра от мястото, където били нападнали С.. М. гледал
отгоре и викал „няма да идвате тук, оставете кучетата, няма да живеете тука“. С.
имала ухапвания, но най - дълбоко била ухапана на бедрото отзад и след тази
случка тя много се страхувала от кучета, преди много ги обичала, давала им
храна постоянно. Майка ѝ много пъти и казвала, че след случилото се
сънувала много често кошмари, събуждала се постоянно, като знаела, че
веднъж са я водили и на психолог. Всяка
сутрин овцете идвали да пашуват там.И други случаи имало на ухапване от тези
кучета, но хората се страхували от М. и
не казвали. Той казвал, че те не били опасни, не хапели, не нападали, но това
не било вярно. Ако тогава не се били намесили мъжете кучето щяло да разкъса
краката на С., но добре, че имала чоропогащник и това е попречило да я нарани
повече.
Свидетелят О.Е.А.- баща на С.К.
сочи в показанията си, че на 05.06.2019 г. към 10, 30 часа когато
си
били вкъщи чули детски писъци и той излязъл веднага и видял как неговата дъщеря била нападната от две кучета, които
я били свалили на
земята и я хапели. Веднага с Ердан отишли и ги прогонили с камъни, но
кучетата я били ухапали, но ако не били реагирали
навреме можело да стане много по-лошо. Кучетата били големи,
овчарски, едното било кангал, жълто, а другото черно с бяло. С. имала ухапано на
бедрото на десния крак, отдолу на крака също и затова веднага отишли в бърза помощ в
Крумовград, където раните ѝ били обработени (
което се вижда и на представените снимки по делото направени във ФСМП –
Крумовград). Впоследствие отишли при д-р М. ***, който видял всички
наранявания и ги описал в
съдебномедицинското удостоверение.С. била много уплашена от кучетата на М.,
Дъщеря му била на около 100 метра от тях, когато прогонили учетата, а
овцете били на 150-200 метра от мястото. Отишли при М. да му
кажат какво се случило, а той ги изгонил, скарал им се и казал, че били влезли в
неговото място. Неговите овце пашували свободно, мястото не било оградено, а кучетата нямали спъвачки и като ги прогонили те отишли при стадото на М.. И друг път бил виждал тези
кучета със стадото, като на следващия ден същите кучета пак били с овцете, те
винаги пашували на това място. И други хора. са
ги виждали. След този случай С. много се страхувала от кучета, а преди ги
обичала, но сега се страхувала от тях.Нощно време спяла неспокойно, сънувала
кошмари и заради случилото се иска да се
вземат някакви мерки за тези кучета за да няма и други случаи като този.
С оглед изясняване на
обстоятелствата по делото е назначена съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни №84/2020 г. ,заключението по която
се поддържа от вещото лице, не се оспорва от страните и се кредитира от
страните като пълно, компетентно и обективно изготвено и от което се установява,че
на С.К. били причинени: кръвонасядания и охлузвания на кожата на дясното бедро
и дясната подбедрица и по време и начин било възможно да са възникнало, така
както е съобщено в предварителните сведения - при ухапване от кучета от
породите българско овчарско куче и кангал. Според заключението е било причинено
болка и страдание и оздравителния процес при подобни травматични увреждания бил
с продължителност около две седмици. В съдебно заседание заключението се
поддържа от вещото лице.
От заключението по
назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза №51/2020 г.,което се
възприема изцяло от съда като пълно,обективно и компетентно изготвено и
неоспорено от страните, се установява, че към настоящия момент С.К.
продължава да бъде тревожна, напрегната, да има страхове и да интерпретира
психотравмата. Страховите и тревожни изживявания продължават, дори оплакванията
и се обогатяват, за което и е изписана терапия.Това състояние при различните
личности продължава различно дълго от един месец до повече от няколко години. Тя е развила
посттравматично стресово разстройство- вследствие на физическата и
психологическа травма-ухапване и нападение от кучета, при което се нарушени и
преодолени психологическите механизми за защита на индивида, но не ѝ е провеждано
адекватно антидепресивно и транквилизоращо лечение по съвет на личният лекар, като
симптомите и се обогатяват със фобии към кучета.Това състояние при различните
личности продължава различно дълго от един месец до повече от няколко години.
Не е провеждана
медикаментозна терапия, а са провеждани срещи и разговори с психолог. В съдебно
заседание вещото лице допълва,че след преглед на детето е установено, че има
малко подобрение, но същото все още не е възстановено и още има симптоми.
С оглед изложеното
дотук, съдът намира предявеният иск за частично основателен.
По делото има спор
относно настъпване на травматично събитие, при което на 05.06.2019 г. около 10,
30 ч. С.К. е била нападната от две кучета
– eдното порода «кангал», женски пол, цвят - бяло-жълт, а
второто било порода «българско овчарско куче», мъжки пол, цвят - черно бял,
които са и причинили наранявания по крайниците, както следва: по задната
повърхност на дясното бедро, в горната му трета се получило синкаво-мораво
кръвонасядане с размери 16/6 см, като в областта на кръвонасядането получила
четири на брой ивицовидни охлузвания на кожата с размери 2/0,5 см., 1,5/0,5
см., 0,5/0,5 см. и 10,5 см., покрити от тъмночервена корица, разположена над
нивото на околната кожа, а по задно- външната повърхност на дясната подбедрица,
в средната ѝ трета получила синкаво-мораво кръвонасядане с размери 12/7
см. В случая първият ответник отрича, да е имало подобен инцидент с кучета на
брат му. Кучетата били под надзора на лицето М.А.Ю., а били регистрирани на
името на брата на М. - Б.А.Ю. с паспорти №№BG01VP241462 и BG01VP24146. В случая с оглед на събраните по делото доказателства съдът
приема,че в случая е налице фактическия състав на чл.50 от ЗЗД, тъй като
непълнолетната ищца С.К. в резултат на ухапванията е получила увреждане по
формата на телесни повреди, при които е въздействано върху здравето ѝ и
по този начин е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдание,
както физическо, така и психическо - била е силно уплашена, като вредите са в
пряка и непосредствена връзка от вредоносното събитие - ухапване от кучета по време, място и начин, както са
описани в исковата молба. Законът повелява, че отговорността по чл.50 от ЗЗД е
обективна (безвиновна), като собственикът на вещта и лицето, под чиито надзор
се намира вещта, има задължение да обезщети причинените вреди. В случая, бе
установено, че кучетата порода «кангал» и порода «българско овчарско куче» били
пуснати свободно без надзор и без спъвачки, в нарушение на чл.
77, ал. 4 от ППЗЛОД, съгласно който на нивото на лакетната става на кучетата, придружаващи стадата
от домашен добитък, се поставя спъвачка с дължина 30 см. За извод,че кучетата на първия ответник са порода «кангал»,
цвят - бяло-жълт и порода «българско овчарско куче», цвят - черно бял са кучета
от подобен вид, данни носят свидетелските показания на разпитаните свидетели,
които ги описват по един и същи начин, сочейки, че те били
две, жълто и черно, големи кучета, както и че двете са нападнали ищцата, а след като ги прогонили отишли и останали
при стадото овце, което пасял втория ответник и който не е осъществил
необходимия надзор върху тях и да ги възпре, макар да е бил наясно, че поведението
на детето може да доведе до пораждане на агресия у тях, защото първия ответник
в отговора си сочи, че ако са били те, са били провокирани, понеже много често
се случвало деца да хвърлят камъни по тях. Беше безспорно установено, че първият
ответник в качеството си на собственик , а вторият ответник в качеството си на
лице под чийто надзор се намират, не са осъществили правнорегламентирания
надзор върху кучетата, което е пряка причинна връзка с телесните увреждания на
детето, тъй като ако бяха спазили задълженията си по закона, нямаше да настъпи
инцидента, довел до установените по делото телесни увреждания на детето.
По отношение на
защитните възражения, съдържащи се в отговора, че е налице съпричиняване на
резултата от страна на детето С.К., което с поведението си е провокирало
агресивната реакция на кучетата, съдът намира същото за неоснователно, както е
неоснователно и твърдението, че е възможно причиняване на резултата от други
кучета, тъй като по делото не се доказа с годни и относими доказателства
наличието на съпричиняване, както и че други кучета са му причинили телесните
увреждания. В тази връзка, съдът намира,че следва да даде вяра на показанията
на свидетелите Е.Б.Х., А.Ю.А.н и О.Е.А., тъй като са единни и непротиворечиви, и се подкрепят от
заключението на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №84/2020 г. като
безспорно установяват , че детето е било нападнато от двете кучета и те са му
причинили описаните кръвонасядания и охлузвания на кожата на дясното бедро и
дясната подбедрица, но не се установява, пострадалото дете да е допринесло за
вредоносния резултат.
Съгласно чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна
категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия,
а преценката във всеки случай следва да се основава на всички обстоятелства,
имащи значение за размера на вредите. С оглед приобщената по делото
доказателствена съвкупност съдът намира, че на ищцата е причинена болка и
страдание, от кръвонасяданията и охлузванията на кожата на дясното бедро и
дясната и от друга, причиненото и съществуващо и към момента състояние на
травматичен стрес, при което бе установено получения шок от случилото се и
значително нарушеното общо функциониране на детето - отбягване на темата,
панически страх при среща с животни, нарушения на съня – сънуване на кошмари,
повишено ниво на тревожност и страх,
насочени към животните. Установено бе, че оздравителният процес при причинените
множество травматични увреждания е сравнително кратък - около две седмици. Освен това беше
установено, че не е налице открито нараняване и повреждане
на кръвоносни съдове или тъкани, което води до извода за една по-лека травма.
Установява се също, че това нараняване е било обработено в ФСМП - Крумовград, след което не се е
наложило болнично или домашно лечение, за което по делото не са ангажирани
доказателства. Освен това настжоящият
съдебен състав взе предвид и това, че възстановяването на детето от
посттравматичното стресово разстройство, за което има данни и понастоящем, може
да продължи и няколко години. В тази връзка, поради преживеният стрес, то е развило страх
от животни от този вид. Несъмнено бе установено, че след инцидента нормалният
ритъм на живот на ищцата е нарушен, както и на нейното семейство. Засегнато е
физиологичното му и психично здраве, като психическият стрес все още не е
преодолян, въпреки усилията на близките на детето. С оглед всичко дотук, съдът
счита, че при определяне на обезщетението следва да вземат предвид посочените обстоятелства,
при което не приема възражението на първия ответник, че в случая причинената
телесна повреда, може да се обезщети с много под претендираното обезщетение.
Или, предвид горното съдът намира, че следва да определи обезщетение в
съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото, което да бъде в
размер на 1 400 лв. дължимо солидарно от двамата ответници, което следва да се
присъди ведно със законна лихва от датата на увреждането - 05.06.2019 г. до окончателното му изплащане,
като искът за разликата над сумата от 1 400 лв. до пълния му размер от
2000 лв. бъде отхвърлен. За изчерпателност съдът намира за необходимо да
отбележи, че съобразява размера на дължимото обезщетение и със константната
съдебна практика, изразена в решение № 279 от 28.09. 20** г. по гр. д. №
1533/2010, в който е присъдена сума само за преживян от пострадалия стрес, без
други физически травми, каквито бяха установени в настоящия казус.
Обезщетението следва да се изплати на ищцата, чрез процесуалния ѝ
представител, тъй като тя понастоящем е навършила пълнолетие.
При този изход на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответниците следва да се възложат солидарно направените от
ищцата, разноски по делото за държавна такса - 80 лв., заплатено адвокатско възнаграждение
- 400 лв., възнаграждение за вещи лица - 464,56 лв., общо, 944,56 лв.,
съразмерно на уважената част от иска, а именно
- 661, 19 лв.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА М.А.Ю., с ЕГН **********,***,
мах. «С.» № ** и Б.А.Ю., с ЕГН **********,***, мах. «С.» № **
солидарно да заплатят на С.К., с ЕГН **********,***, мах. „П.”**, чрез пълномощник
адв. Д.Х., със съдебен адрес:*** 42А, сумата от 1400 лв.(хиляда и четиристотин лева), ведно
със законната лихва от 05.06.2019 г. до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ухапване от
кучета, както и съдебни разноски в размер на 616, 19 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл.50 от ЗЗД за разликата над сумата от 1400 лв., до пълния му предявен размер
от 2000 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: